Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2010 12:37 - ден за тананикане
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3319 Коментари: 4 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
даваме лесно приятелство. натискаме -приеми и готово. даваме лесно дефиниция за приятелство. още по лесно обявяваме хората за приятели, за да не ни обвинят в асоциализация.
докато един ден се обърнем назад и установим девалвацията на думата.
при толкова много приятели...

имате ли приятели?

къде?
в блогът, в скайп, във фейса?

с кого излизате да пиете по едно вечер?
донесоха ли ви пилешка супа последният път, когато бяхте болни?

звъннаха ли да ви питат как сте след последните проблеми в работата, с детето, в къщи ...

кога светът се превърна във виртуалност?

абсолютно съм наясно, че звуча дидактично.
бях решила, че няма да пиша, докато и сама на себе си звуча по този начин.
само че знаете ли какво?

не ми пука.

докато приемаме и предаваме заявки за приятелства и измерваме самочувствието си със това, колко приятели сме си натрупали или колко човека ни харесват, защо пък трябва да ми пука?

докато си броим четенията, коментарите и гласовете за и против
докато си подписваме под истории, които след две минути забравяме, докато градим светове на иреалности

а забравяме, хората които наистина ги е грижа нас.

и въпросът:

добре ли си?, - не е част от всеобщата куртоазия на социализацията
а е истинска загриженост.

кога за последно се разтревожихте за приятел истински
и си зададохте въпроса, какво се случва с него?

или звъннахте без причина, просто хей така?

" После си помисли, че да бъде с Кристофър Робин е много хубаво нещо и да имаш приятел като Прасчо до себе си също е много хубаво. И като размисли всичко това, той каза: "Това, което обичам най-много на този свят, е Аз и Прасчо да дойдем да те видим и ти да ни кажеш: "Какво ще кажете за нещо малко?", и аз да кажа: "Не бих имал нищо против, а ти, Прасчо?", и вън да е ден за тананикане и птичките да пеят."

и ето, днес е ден за тананикане сякаш. и нека птичките да пеят.
и щурците.

за тези, за които думите, все още имат стойност.
някаква.





Тагове:   ден,


Гласувай:
21



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nadagr - здравей, как си приятелко?
25.09.2010 12:48
Думите
имат стойност всякаква -
каквато ние им придадем.
цитирай
2. joysii - Аз имам съвсем малко приятели. Х...
25.09.2010 14:27
Аз имам съвсем малко приятели.
Хиляди познати с различна степен на близост,но приятели...малко.
Само, че те са истински. Никога не са ме предавали, нито аз тях.Никога не сме имали недоизказани истини и премълчани недоразумения. Никога не сме се изоставяли в радост и болка.Споделяли сме най-важните мигове от живота си,преживявали сме най-запомнящите се събития.
Дълго е за обясняване.Просто съм късметлийка, че ги имам.
Сигурна съм, че и при теб е така.
цитирай
3. inel379 - Не ми е минавало и през ум да се съмнявам в приятелите си!
25.09.2010 19:41
Надявам се, че и с тях е така. Винаги мислим един за друг и сме заедно в добри и лоши моменти. Дори когато по различни причини не се виждаме /случвало се е и за по-дълго време/, мисля че подсъзнателно сме заедно.
Не само важните събития и случки в живота са от значение. Права си в това, че понякога дори без специална причина чуването по телефона радва душата. Спокойният, грижовен и усмихнат глас ти дава сигурност, засилва аурата на позитивизъм край теб и сякаш гони лошавините, още преди да са поискали да се появят. Настройката на вълната на обичта заяква и усещаш с всичките си сетива, че ставаш по-силен, по-добър, по-решителен! Не че го мислиш специално, но то си става някак от само себе си. И ти е хубаво без причина. А причината е ясна. Тя си е повод за тананикане!:)
Може би постоянен...
Сега се включвам с удоволствие и усмивка!:)
цитирай
4. mamas - Едва ли всеки ден...
25.09.2010 19:57
...може да е "ден за тананикане"... но ги имам и аз, разбира се. Хора без такива дни живеят ли изобщо? Струва ми се много страшно да няма кой да те обича, но сигурно е още по-страшно когато няма кого да обичаш...
Друг е въпросът, че загрижеността се проявява по различен начин. И това, че някои звънят ежедневно сутрин и вечер на доста порасналите си деца в друг град (или държава) просто за да ги чуят, ми се вижда пресилено. Нооооо... всеки знае себе си...
Поздрави, Еми, приятна вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6303038
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031