честитихме 1 юни на децата си, сбъднахме желанията им, до колкото ни позволиха финансовите възможности и времевите ограничения, а едно семейство очаква детето си да се върне.

от около две седмици из фейса с приятелите качваме снимката на едно дете - 7 годишния Веско от Кътина.
Веско е с аутизъм, едно прекрасно и лъчезарно детенце , което липсва от 27 април.


е, вчера е намерен обезобразен в искърското дефиле. и мъртъв.
в денят на празника.

знам , че това не е добрата вест, с която трябва да почва денят ни. знам, че не това бихте искали да преглътнете с първото си кафе.

само , че не мога да се въздържа, да кажа онова, което наистина мисля.
първо - направи ми впечатление колко много хора честитяха първи юни на децата във фейс бук и нетлог , а сигурно и в други социални мрежи.

второ- поне 20 от приятелите ми във фейса, са непълнолетните деца на мои приятели.

и искам да ви попитам:

хора, коато приемате за приятели съвсем непознати за вас хора, давате ли си сметка, че по този начин им давате достъп до информация не само до себе си , а и до децата си?
замисляте ли се , колко много педофили , дебнат като паяци в социалните мрежи и си избират жертви, именно чрез вас - нас - родителите?

защо трябва да честитим празника на децата и да им пращаме благопожеланията си виртуално?
не можем ли просто да ги сгушим и да им отделим един ден , в който да се забавляваме заедно?

това го казвам като майка , на две големи дъщери, едната от които вече не живее при мен.
и да честитихме си празника взаимно, по телефон и вечеряхме на скайп.

но преди това 19 години не пропуснахме заедно нито един празник.

не съдя.
просто ми е болно.
изключително болно, че една майка, на вчерашния ден си върза черна забрадка.

и нелепо.
че има чудовища, които нямат милост.
към децата ни.

тук трябва да ви кажа .- честит втори юни. но ми се иска да изкрещя болезнено - за това ли умря Ботев?!?

За съжаление -това е действителността...

ме обвинява в търсене на популярност и събиране на коментари, аз няма да коментирам тази тема.

исках да кажа мнението си, като човек и като майка и го направих.

каквото имах да ви кажа - казах го.

не е нужно дори да оставяте мнението си писмено.
достатъчно е, да сте хора.

:( дано не се е мъчил, душичката. много ми е мъчно.:(

все повече мрак - в душите.

Сега научих че са намерили момченцето, и съм шокиран, и Бог да ми прости, но езикът ми не благославя в момента!

и как някой ще ти налага такова "нововъведение"?

истината е , че тая сутрешна новина ужасно ме разстрои. а и какво още бих могла да добавя към думите си - освен огорчение, безсилие и гняв.
има неща , които по добре да запазим в себе си

в този смисъл, да.

Госпди, вземи се събуди от вековния си сън и вземи обичай децата ни.