Марло Моргон

Те говореха за кенгуруто - мълчаливото, обичайно кроткото животно, което достига от два до седем стъпки височина и се среща в цветовете на земята - от сребристосиво до медночервено. При раждане червеното кенгуру има размерите и теглото на едро бобено зърно, но като порасне, става високо седем стъпки. Хората от племето мислеха, че Мутантите отделят прекалено голямо внимание    на цвета на кожата и на формата на тялото. Главният урок, който се учи от кенгуруто, е, че то никога
не прави и една стъпка назад. За него това е невъзможно. То винаги върви напред, дори когато  обикаля в кръг! Дългата му опашка е като клон на дърво и поема тежестта му. Много хора избират кенгуруто за свой тотем, защото наистина го обичат и признават необходимостта да изучат балансирането на своята личност. На мен ми хареса идеята да се вгледам назад в моя живот и да осъзная -
дори когато е изглеждало, че съм правила грешки или неправилен избор, - че на някакво ниво от моето съществуване това е било най-доброто, което съм могла да направя за времето. И в следващите години се е доказвало, че всъщност съм направила крачка напред. Кенгуруто също контролира възпроизвеждането си и престава да се размножава, когато условията на околната среда дадат знак за
подобно нещо.
Плъзгащата се змия е образователно средство, когато я наблюдаваме как често се измъква от старата си кожа. Малко ще придобиеш в своя живот, ако това, в което вярваш на седемгодишна възраст, продължава да бъде твоя същност и на трийсет и седем. Нужно е да се отърсваш от стари идеи, навици, мнения и понякога дори и от спътници в живота. Да оставиш нещата да си отидат нерядко е изключително труден урок за човека. Змията не става нито по-малка, нито по-голяма при раздялата си със старото. Това е само една необходимост. Новите неща не могат да дойдат, ако за тях
не е отворено място. Змията изглежда и се чувства по-млада, когато отдели от себе си стария багаж.
Разбира се, тя не става по-млада. На Истинските Хора им беше смешно, защото да се води сметка за възрастта им се струваше безсмислено. Змията е господар на чара и силата. Добре е да ги притежаваш и двете, но те могат да действат разрушително, ако станат завладяващи. Съществуват много отровни змии, чиято отрова може да се използва за убиване на хора. Тя чудесно прави това, но като толкова много други неща може да се прилага също и за полезни цели, като например да се
помогне на някой, който е паднал в мравуняк или е изпохапан от оси или пчели. Хората от племето уважаваха нуждата на змията от уединение по същия начин, както всеки един от тях отделяше време да остане сам.

Емуто е голяма, силна птица, която не лети. Тя помага за изобилието от храна, защото яде плодове и разпилява чрез отделителната си система семената, когато се движи. Така ние се радваме на разпръснато навсякъде изобилие от растителна храна. Освен това тя снася голямо зелено-черно яйце и то е тотем за плодородие.

Делфинът е много обичан от племето на Истинските Хора, въпреки че те нямат вече толкова много достъп до океана. Делфинът е бил първото същество, с което те са разговаряли тет-а-тет и той показва, че животът е предопределен да бъде щастлив н свободен.. Те учат от този майстор на игрите, че не съществува нито съревнование, нито губещ, нито победител, а единствено забавлениеза всички.

Урокът на паяка е никога да не бъдем алчни. Той показва, че предметите за употреба могат да бъдат и предмети на красотата и изкуството. Паякът учи също, че ние можем твърде лесно да бъдем очаровани от самите себе си.

Ние говорехме и за уроците на мравката, на заека, на гущера, дори на бръмби -дивия
австралийски кон. Когато споменах за някои изчезващи животински видове, те попитаха дали
Мутантите не осъзнават, че краят на всеки вид е една стъпка по посока към края на човешкия вид.
Най-после пясъчната буря утихна и ние излязохме от прикритието си. Тогава ми съобщиха, че

Прекрасна книга!

уникално е

Много още има да се учим....мнооого.

Новите неща не могат да дойдат, ако за тях
не е отворено място. Змията изглежда и се чувства по-млада, когато отдели от себе си стария багаж.