"ще те обичам до свършека на света и дори два часа след Армагедон"

някога с девственото си съзнание
(не очаквайте друго от блондинките, родени такива)
мислех че хората
са като чисти бели страници
от които четем това, което сами вписваме

някога твърдях, че вярата
е най чистото нещо на света
и не се нуждае от доказателства
вероятно прекалявах с четенето на Библията, но забравях за
"… по делата им ще ги познаете"

някога имах усмивка
и ръце, с които прегръщах целият свят
и се чувствах част от него
не се замислях над това, как той ме моделира
според чуждо построени представи
без излишната обективност,
която наричат истина

някога като казвах завинаги
и си представях Апокалипсиса
дори двата часа след него
в които
няма да престана да съм себе си
нито ще престана да вярвам във всичко онова
към което се стремях
дишайки

някога…
това беше някога

днес

днес всичко изглежда различно
зад пропукани усмивки
долавям разтичащо се лицемерие
колебая се пред прегръщащи ръце
и хапя тези които ме потупват по рамото

и е по лесно
да ги отблъсна

никога не сме живели достатъчно

зад всеки ъгъл те причаква спотаен
поредният житейски урок
можеш да пропаднеш в него
като в канал, чиято шахта е предадена за вторични суровини
да счупиш краката си
крилете
или там каквото си въобразяваш че ти е било необходимо
и да останеш инвалид

и ми тежат обиците след всяка грешка
и поредното нелепо доверие
какво ми пука, че са перлени
и са пропуск за светски събития

как да имам житейски ценности
след всяко
отричане
предателство
падане
как да казвам: обичам
когато по дяволите
след всяка следваща обич се чувствам изпразнена
все по мъртва

и живея наужким, точно така е
до всяко ново утре.

право казваш:

Day
After day
After day after day

най много е нищото което давам
/ на гърба ще прочетеш,
цената е по договаряне/
но чети, защото в евтиният си вариант чувствата излизат скъпо

липсите ми са толкова окончателни
че нямам нужда от гума да трия миналото си
като добър творец ще си напиша ново
такова, че да изнася на всеки
най вече на мен

след шока удобно потъвам в амнезия
широка като халат
точно толкова комфортна и пухкава
като току що купена от магазин"Еxpensive"

нямам нужда от здравни застраховки
анамнезата си я пиша сама с няколко чаши шардоне
все е нещо
почти като нищото

вярвам в себе си
но не вярвам в утре.

днес е денят в който свършва завинаги.
останалото са двата часа след Армагедон.

породен от кръвожадни мисли да разкъсат декора на страха!:)

да съберем всички парченца от пъзела - и онези от преди, и тези от сега, и пред нас най-сетне да се разкрие истинското лице на нещата. Защото нещата не са "или-или", а са "и-и" ;)))))

да обичаме така, че каквото и да изпитваме, да остане, най-малкото два часа след него

:)))))

можем да сглобим единствено на края
а и тогава
бог знае какво ли виждаме ...

вторично писание върху стар текст. Пергаментът се почиства старателно, но умелият изследовател винаги разчита стария текст. Така се стига до удивителни и старателно изличавани послания. Казано е - думите отлитат, писаното остава.
Добре е, че пишеш, Сис!!!
Любима песен, много даже :*)

по важното е
да обичаме така, че каквото и да изпитваме, да остане, най-малкото два часа след него

"Надеждата е добра закуска, но лоша вечеря." --Ф.Бейкън
Това е положението. За обяда нищо не е казано ;-)))

и само това имам - енергията на думите си ...

а вечер, добрите диетолози казват - дайте вечерта на врага си

какво ви пука кога и къде свършва светът
пишете с бяло мастило по бели страници

силни думи,с които не съм съгласен.любовтта не би издържала 2 часа след апокалипсис,а би издържала вечно дори след "пресяването".А иначе не губи вяра в хората.Да наистина според мен няма ненаказано добро,но има неща като възмездие и възвръщаемост на делата ни.Именно тези фактори ни определят като личности и показват житейския ни път...


с почит:atinonino

two hours after

catch the sunrise,ако изобщо можеш да след...ако не сипи по едно мартини,часовете нямат отговор

Що пък само два часа-с енергията на самоиронияи себеоценяване,можеш да издържиш мноооого повече и някакво Армагедонче просто може да ти завиди.
Аз поне ти се кефя отдавна,с присъщото учудване към многообразието на настроения.Да де,живяла,видяла и споделила-такава,може би ти е съдбата...

да пее и да плаче, да пие и да повръща...
и да го заяви.
има всякакви дни феникс, това прави живота шарен

пишейки, валка ...

атинонино.
всеки вижда нещата по свой си начин :)

на теб всичко ти е ясно ))))

много хареса ми, въпреки горчивата жилка...
Мисля си обаче, че когато човек е имал вяра, сърце и ръце за целия свят, не може да ги загуби напълно, просто ги хвърля в дрешника, за нужния момент.
Хубав ден! :))