като се замисля има няколко много трудни думи в живота на всички ни - като прости ми, извинявай, благодаря.
но те са повод за съвсем друга тема,
за разлика от други, които разхвърляме наляво надясно и ги оперираме от съдържание.

колко лесно казваме -

-ти си ми приятел
-обичам те до смърт
-вярвам ти

без да се замислим за смисъла на тези думи
и така ги довеждаме до девалвация.
стават лесни, прекалено лесни за изричане, употребени по начина, по който влизаш в кварталната бакалия и си поръчваш две кисели млека и един хляб.

и е най лесно да ги приемеш по същият начин-
като рестото, което ти връщат.

-ами приятел съм, как да не съм
( друг е въпросът дали ще тръгна да те спасявам посреднощ от проблеми и демони)
-ами, обичаш ме, разбира се , та аз съм си за обичане, кой ли би могъл да устои на чара ми ...
( сякаш любовта се материализира от нищото и се лее като манна небесна)
-ще ми вярваш, как иначе
(без значение, че самият ти не си вярваш)

и се започва със строежа на картонени кули и венци от очаквания, които недоубитите приказки у нас, все още имат силата да вдигат.

до първият полъх на вятъра,
защото в думите, лишени от разбиране и смисъл, липсва тежест.

и те изчезват, като пух от глухарче, толкова фин и почти недействителен.

ала остават раните.
съвсем действителни, като белег за научен урок.
който, ако сме благословени - помним.

а ако не сме - забравяме.
за да се оплетем и пак, и пак, и пак - докато не научим нещичко.

че думите са енергия.
и когато ги лишим от нея, са нищо повече от прах в очите

...

Поздрави за хубавия постинг! Човек трябва да носи отговорност за думите, които говори!
Стара истина"Човек, ако не си помогне сам , никой не може да го стори" .
По- малко думи, повече позитивни действия и дела..
Това е най- голямото доказателство какъв човек си!

е, че няма напразно изречено "Обичам те". Но това е поради различно влаганото понятие в тази всеобемна дума. "Обичам те" често се разшифрова "ще бъда с теб", "ще се грижа за теб"... до края на живота ти ("до смърт") - което на практика нито е необходимо, нито по някакъв начин е предпоставено. Много обичам израза 'no strings attached' - любовта не обвързва, тя е самият смисъл на съществуването.
А иначе човешките илюзии са безкрайни и всъщност те правят живота интересен :)
Лек ден!

Аз понеже винаги търся конкретика в думите, да те попитам - за нещо конкретно ли се отнася това, че когато лишим думите от енергия, те са просто прах в очите?
Как си, любимо диване?
:)))

обичам думите, обичам и тяхната енергия, толкова много ласкавост има, говоря за онези думи ,които Обичам...другите, тежките,подминавам с мълчание, леките...да вървят по дяволите...Вятърът, ако е Южняк ми е любим и
понеже
вярвам в думите(още!!!)
и
това, тук, дишано с всяка частица от теб, ми е скъпо...

та затова ...благодаря ти, миладушеизвадничке...все да си мълчА искам, но не ти устоях и можех ли:) сега си полях душата, мога да отморя на хладина...цун,

Не мирясваш,пак бръкна с пръст в прясна рана,ама си много права/може и да ти е
писнало да ти го повтарят,но си е така/,даже не си правим труда изговаряки ги
тези думи да се гледаме в очите-знаем си колко празно,понякога е там...

Да...думите са енергия, не бива да ги изричаме напразно, за да не станат прах в очите...

Сега разбирам защо съм толкова мълчалива понякога.

:)