Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2010 08:39 - човекът с фенера
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3674 Коментари: 15 Гласове:
30


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
тя е ръбеста и висока.
мълчалива.
от хората, които могат да бъдат невидими.
не говори много.
не че не умее да говори. все пак е адвокат.
но умее да се впише и остане някак настрана. да не привлече вниманието.
явно годините на попска дъщеря и посочването й с пръст като такава, са я научили да се затваря в себе си.
можете да я отминете, да я пропуснете, да не я заговорите никога.
годините са минали милостиво покрай нея и времето я е обичало. за разлика от хората.
с фигура на момиче и лице на момиче.
тихо е било времето за нея.
нямам претенции да я познавам. все още нямам.
щях да я пропусна за малко, ей така въпреки интуицията си.
защото има хора, които затварят кепенците на очите си и крият светлината си дълбоко вътре, а нощем когато всички заспят и останат само блудните светят в нищото.
тя е от тия.
които носят мълчаливата си светлина и доброта без да  я афишират. без да се тупат по гърдите. без да се натрапват.
тя е ръбеста.
мълчалива.
стои в периферията съвсем съвсем тихо.
и добрините си така прави.
тихо.
незабележимо.
а когато и благодарят, дори и става неудобно.
и ми се струва, че дори й иде да потъне в дън земя.
може би защото правейки добро, не го прави с презумция за благодарности. не го прави и с презумпция да и се върне добро.
просто го прави по вътрешно убеждение.
защото е такава.

... свали златната си гривна и я даде на сираче. за, бала ти -каза. на мен не ми е нужна ...
... ако колегите знаят, че работя без пари, ще ме линчуват...
...ако не общуваш с всички хора, може да пропуснеш някой специален...

не знам почти нищо за нея.
не знам, колко я е боляло като дете, нито като жена
не знам за тихите рани , които е преживявала.
не знам за битките, които е водила

знам обаче, как се смее.
познавам как се усмихва.
и знам, че е добър човек.
от ония, които ни светят в тъмното, когато загубим пътя и сме объркани.
от ония, които невидимо стоят зад гърба ни и казват:
не бой се, тук съм, пазя те. а ти върви.

няма много такива хора.
срещаме ги, разминаваме се, забравяме ги, неосъзнавайки , как животът е по светъл именно заради тях.



Гласувай:
30



Следващ постинг
Предишен постинг

1. giminibilibob - Прекрасно е!
28.04.2010 09:02
Развълнува ме много.
Поздрави
цитирай
2. daringrain - Агрррхххх...
28.04.2010 09:08
Виж сега, вещицо!
Това че не съм ревала с години е факт. Това че последните дни рева непривично много е факт. Но да почвам и утрините си с ревове вече е неприлично.
:)
Баси, как ме кефиш...
И хич не ти се мазня, щото си имаш достатъчно ухажори и накрая ще започне един култ към личността ти, че ще почна да те ритам по кокалчето да се освестиш... хахаха
Но ти си тази странна човешко-дивашка брънка, която ми е липсвала. Така се радвам, че я имам, мамка му... И каквото и да се случи, щото шибаният живот е непредсказуем, а хората още повече, дори някога да ме намразиш от идиотско поведение или думи, искам да запомниш, че аз ПОМНЯ доброто, което даваш. Докато дишам.
цитирай
3. sowhat - джимини, и аз се вълнувам
28.04.2010 09:18
giminibilibob написа:
Развълнува ме много.
Поздрави

благодаря на вселенският режисьор, че понякога ни дава да сме участници в сцени, които не можеш да забравиш.
а дори не сме актьори...
цитирай
4. sowhat - Галя
28.04.2010 09:20
daringrain написа:
Виж сега, вещицо!
Това че не съм ревала с години е факт. Това че последните дни рева непривично много е факт. Но да почвам и утрините си с ревове вече е неприлично.
:)
Баси, как ме кефиш...
И хич не ти се мазня, щото си имаш достатъчно ухажори и накрая ще започне един култ към личността ти, че ще почна да те ритам по кокалчето да се освестиш... хахаха
Но ти си тази странна човешко-дивашка брънка, която ми е липсвала. Така се радвам, че я имам, мамка му... И каквото и да се случи, щото шибаният живот е непредсказуем, а хората още повече, дори някога да ме намразиш от идиотско поведение или думи, искам да запомниш, че аз ПОМНЯ доброто, което даваш. Докато дишам.

и аз те обичам.
един ден ще разкажа за странният перпетум мобиле , който е в теб. за начина, по който се раздаваш. за енергията, която разпръскваш. и за това как правиш чудеса.
съвсем сама.
)))

аз съм като айез седай - не забравям хората, белязали живота ми :)
цитирай
5. puppethome - едно откровение от мария-десислава
28.04.2010 10:02
доста време си те чета и тук мълчаливо

пишеш така, че баят време на човек му се мълчи
ама му се мълчи искрено

бих искала да ти призная, че си ми вдъхновение от доста време
благодаря ти за стимула
благодаря ти за думите
благодаря ти, че те има

мария-десислава
цитирай
6. sowhat - здрасти деси :)
28.04.2010 10:22
аз пък вече имам книгата ти
цитирай
7. mariani - ...
28.04.2010 10:38
"няма много такива хора.
...забравяме ги, неосъзнавайки , как животът е по светъл именно заради тях."
Искам да кажа нещо, но знам, че ще е излишно.
Не знам дали си ръбеста, но светиш :)
цитирай
8. sowhat - надявам се мариани
28.04.2010 10:46
да го умея поне малко, за да го предам нататък ...
цитирай
9. анонимен - Еми, за човеци като теб
28.04.2010 11:11
с толкова тънка чувствителност, впечатлителност и наблюдателност има две положения:
1. Няма да стигнат далече.
2. Ще стигнат далече.
Или вече са там...
Поздравления!
цитирай
10. sowhat - благодаря,
28.04.2010 11:17
Слави.
цитирай
11. milenich - "...можете да я отминете, да я пропуснете, да не я заговорите никога."
28.04.2010 14:20
Моля те, седай, дръж очите си отворени и интуицията си добре наточена, защото през твоите очи понякога виждаме важното, което пропускаме и срещаме чудесата и хората които бихме искали да срещнем. Благодара ти, че ни запозна. Ще гледаме да гледаме и ние.
цитирай
12. sowhat - миленич,
28.04.2010 14:27
обещавам да се грижа за всички свои добри качества точно толкова добре, както и за лошите си ))
а междувременно в тъмното се оглеждайте и вие.
може да видите някой специален
цитирай
13. valer1961 - То без...
28.04.2010 21:32
То без ръбестите камъни,няма да ги има удобните,заоблени,дето не дращят,дето
са призвани и в темели да лягат.Само едно ми е чудно,защо тези ръбестите не се
заглаждат,не лягат мирно някъде,а след като се издращят до болка/и до свършване
на работа/наистина изчезват и само белезите от присъствието им ги държи живи
в чуждото съзнание.По-дълго дращене,Соу и като пясък е добре да се живее,защото той има привилегията да се надбягва с вятъра и да ходи където си ще,докато не го направят здрава спойка на хоросана...Поздрави!
цитирай
14. anubhis - злато,
29.04.2010 08:26
:)) тъмното ми напоследък е доста тъмно и ми пречи да се оглеждам...а денем и с фенер да ходя,пак нищо не виждам...
да ти завиди човек и за светлината,и за ръбовете;)
на сърце си ми,нали знаеш...
the shape of my heart is you:)
цитирай
15. liulina - Стефана?
03.03.2011 00:43
Май говориш за Пловдивчанката ;)?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6303887
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031