писах ви тук, за една инициатива, която моя приятелка поде. казваше се - Поети, благодарят на Земята и представляваше следното - да засадим дърво.
не само да курдисаме думите си на хартия, за която е нужно да се отсече такова, а да го възстановим.

имам нужда от едно кратко въведение
първо
аз не съм поет, да речем предпочитам да гледам на себе си като писател.
не професионален, защото никой не ми плаща за това.
пиша, защото умея. защото, това е моят талант, и защото ми доставя удоволствие.

един ден това може да се промени.
може да спра да умея или да обичам да го правя и това не означава, че ще спра да съм благодарна на Земята.

мисля, че Земята няма да ни се разсърди ако не й благодарим. тя не го и очаква от нас. Земята, е без претенции. Тя не е дете, съпруг, любовница или работодател. Тя просто дава. Онова, което има - докато го има.

а ние, като едни неблагодарни юзъри, чисто и просто го юзваме. и когато един ден изчезне псуваме държавата, Господ, управата, комшията, Стоичков или просто по навик.

да посадиш дърво, не е като да напишеш стих.
най-малкото мазолите по пръстите, които се образуват при копане отличават едното от другото.
но пък докато, копаеш, можеш пишеш наум.

и да си поговориш със Земята.
да осъществиш пряка връзка със създанията й.
и да се почувстваш част от тях.
да усетиш кой си
откъде си тръгнал
скочил ли си
и къде си паднал

най малкото можеш да събереш сили за нов скок.
доста смирен.
щото тая работа с бел-а и кирката, не е като оная, на масата.
там сме силни всички.

и да осъзнаеш, че ние сме следващата пръст и че е хубаво
децата ни да знаят, че ни е грижа.

грижа ни е за това дали ще има чист въздух, грижа ни това, дали те ще здрави и ще живеят в един зелен или гмо свят.

и това е начинът.
да се наведеш над Земята, заровил пръсти в пръста и да благодариш.
наум.

защото ни има.
за да ни има.

бих искала да видите този клип. той е с 18 годишна давност. по голямата част от вас са го видели, но
нещата, от тогава не са станали по- добри.
ние, не сме станали по добри - но можем да опитаме да станем.

http://vbox7.com/play:cb237e95&r=emb

мнозина от вас, съм сигурна , че плакаха когато го гледаха.
но мнозина са плакали и от тогава до днес също, а светът в който живеем , още не е станал едно по прекрасно място за живеене.

тук е мястото да благодаря, освен на Галя Радева и Дона Колева от Пловдив, които осигуриха парцел за засаждане на горичката, осигуриха дръвчета и лопати на дървените глави като нас и направиха безкрайно щастливи едни деца от дом за деца без родителска грижа
благодаря, на всички онези, които счетоха за нужно да направят каквото могат по силите си и да дойдат.

радвам се, че ви има, че има хора като вас и че ви познавам.
радвам се, че добрите дела не са просто думи или кухо деклариране на принципи.

радвам се, че успяхме да направим едни деца щастливи.
такива, в чийто живот нищо не е даденост и нищо не е по презумпция.
такива, които са свикнали да чуват много думи, зад които да не стоят дела.

и ще ви кажа само още едно нещо, преди да завърша


посадете дърво.

или нахранете дете.
или го гушнете.

Земята ще го чуе.




















съвсем съвсем накрая ще кажа следното - пловдивчани, тая горичка вече е ваша. пазете я!

но децата там, са на всички нас.
ако някога почувствате любов, хляб или благодарност в излишък , които и да е от вас, откъдето и да сте, просто знайте, че те имат нужда от нас.

Наистина усещането да създаваш красиви неща, не може да се сравни с нищо!

Дано дърветата заживеят в синхрон, така както хората не могат
и дано винаги остане чисто и хубаво, както в началото е

И на децата, и на дърветата!!!
Благодаря за подсещането:):):)

А АЗ СОУ ЩЕ ТИ КАЖА ..ПОЕТ СИ И ЛИЧНОСТ ! И ЗАТОВА ВСЯКА ТВОЯ ДУМА КАЗВА, КОЛКОТО СТО ДРУГИ..ЗА ТОВА!


СТРАХОТЕН ПОСТИНГ..СТРАХОТЕН..ЗА ИСТИНСКИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА...ЗА ДУХОВНОТО..ЗА ПРИРОДАТА И ПО БЛИЗО ДО БОГ!


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

нека не сме просто хора на думи
а хора чийто думи имат смисъл
( по делата им ще ги познаете )

една книга

боже пази децата и животните ( в то ред на мисли и дърветата)
това заглавие може да бъде мото на всеки един човешки живот...

и дано не остане просто поредната куха инициатива , а нещо като предай нататък.

не искате ли да засадите дърво? )))

такова е )))

когато мога, но началото ви е добро

и благодаря ))

Някога отданва, когато се е раждало дете, са посаждали дърво, детето е растяло покрай дървото, обичало го като част от себе си, то му давало сили и спокойствие. Отдавна вече не засаждат дръвче когато се ражда дете, збравили сме корените си, и в забързаното ежедневие не помисляме за децата си, какво ще наследят след нас.
Поздравявам те и ти желая УСПЕХ.

мисля че и до днес източните народи в тежки моменти си избират дърво. и прегръщайки го му предават всичко, което ги трови и им тежи.
ние няма да спасим джунглата в амазонка. не съм сигурна дали са останали достатъчно дървета за всеки човек на земята.
но можем да спасим собствените си дървета.
и деца

разплакаха ме думите ти:
"и да осъзнаеш, че ние сме следващата пръст и че е хубаво
децата ни да знаят, че ни е грижа."

видях и други снимки, прочетох и други разкази за събитието. Прекрасно е, че се случва.Мога да си представя емоцията.Почувствах я.
Прочетох и укор, всъщност обвинение за тези, които не са участвали и се почувствах зле в позицията си. Както и да е.Няма да се оправдавам.
Подкрепям, приветствам и се радвам, че има Хора зад думите!
Прекрасно е да засадиш дърво и да растеш с него.:) Знам го.

ще си позволя да ти кажа нещо , въпреки че може би трябва да го кажа другаде.
аз съм пропуснала много събития хора и неща в живота си. поради куп причини - къде редни, къде нередни.
последният човек съм на тая земя, която ще си позволи да съди.
днес при един приятел написах че животът е виенско колело и някои неща просто се случват докато сме ту горе ту долу или просто странични наблюдатели.

и благодарността не е нито снимки , нито културно масово събитие.
онова беше нещо което да ни събере, да ни направи щастливи по странен и топъл начин.

но благодарността може и да е молитва, която изричаш наум.
докато правиш онова, от което имаш потребност днес.

та, съм сигурна , твоето дърво и едни топли прегръдки те чакат някъде - ти ще си ги намериш някога , когато и където ни е писано .

пепел при пепелта и пръст при пръстта.
ще станем

но ми се иска да си ида с чувство за изпълнен дълг от горната земя

а до тогава ще благодаря, по различните начини по които умея ...

мъдрия постинг и послание, Ема!!!

мъдра мъдра, колко да съм мъдра )))

земята чува всичко и е благодарна...
Страхотни сте!

сигурно е , като всяка взаимносвързаност във вселената, но си мисля че е доста по важно ние да сме й благодарни, най малкото заради това че ни има.
благодаря ти )))

Поздравления!И Децата и Дърветата искат грижи и отговорност от нашите действия,за да НИ ИМА!:)))

Имах възможността да се занимавам с нелека благотворителна акция за деца...на затворници.
Тогава разбрах,че е трудно да се преборят стереотипи и институции с идеята да направиш нещо добро за по-малките...болни или страдащи или в затвор...
А и дълго се питах- защо го правим?, за да успокоим съвестта си с епизодичен жест- аз съм добър и с това съм велик...
Но е по-добре от нищонеправенето, а да посадиш дърво - да,това да!
Смятам,че библейското:" Когато даваш мислостиня, нека дясната ти ръка да не знае що прави лявата." е едно важно условие за вършителите на добри дела.
Поздрави!:)))

Не дойдох,не се оправдавам,просто ме е яд,ама съм с вас и специални поздрави на
теб Соу,че ни сритваш отвреме на време.Поздрави!

Чудо си беше всичко отвсякъде! Дълго ще ме топли всеки миг изживян! Най- хубавото в цялата работа е това, че всеки присъствал там, знае с душата и сърцето си, че това не е " благородно и добро дело" , а нещо, което така трябва да бъде е всички- и ние, и децата, се прибрахме с пълни души и сетива!
Прегръдка, Ем!

Страхотно е, че си отразила и резултатът, първият!
Зареждащ е!
Дано стигне скоро и до морето тази инициатива :-)
Грабвам лопатата :-)) И не се шегувам...!!!

хубаво е.. всичко
:p

ритуалът по засаждането на дърво е докосване с природата,
което трябва да се изживее...познато ми е и много хубаво...
сега остава само пловдивчани да отгледат с любов и съхранят създаденото!
Целувки!

Докато не съм пропуснала, защото съм отнесена. Докато си пия кафето, а мислите ми са на майна си Райна. Докато... оф, айдеееее разфилософствах се.
:)
Написала си поезия. Другото го знаеш...
БЛАГОДАРЯ!