„Ave, Emilia, gratia plena,
ти пленена и тленна -
и тлееща”  Г.Рупчев

 

Аз съм Емилия

но нито един поет не ме нарече gratia plena

и без плът в думите им

бавно намразвах името си

докато станах Емма.

Искаха да съм мила

но в никой

милост към себе си не откривах,

в цялата жестокост на стиховете си

просех прошка за живите.

Аз съм Емилия

тая

дето Е мила  именно

но не по задължение

още по малко  заради името.

И когато си ида

ще ви оставя празно

трупайте го с букви и стихове

и с  още едно:

безобразница

аз съм Емилия,

не

не

не съм

никога gtatia plena

с ръбести думи и стихове

тях ги помнете, не мене!

 

 

 

Уникална си!
"с ръбести думи и стихове"
Поздравления за стиха и натурата ;-))
Радваш много...

благодаря аменда )))
никога грация плена )))

да си, но не и тлееща!!! Ти си Ема, passion plena. Това си ти и такава си остани!
Ето и късметът ми за днес:
"Пожелай си малко, но истинско щастие." Точно каквото ми трябва.

пламенна, мила, истинска...и да знаеш...помнят се хората, думите отминават и се заместват от други :) Прегръщам те :)

Всеки помни това което може да види,почувства,усети и съхрани.Не се коси -даваш
толкова много,че има и за спомен и за забрава.Поздрави!

това са просто думи, като всички останали , които изричаме без дори да се замисляме ...

колелото на времето тъче както намери за уместно и вплита нишките на хората в себе си, едни остават, други се късат или избеляват , каквото е писано се случва и така ...

твоите късмети винаги са особени по един хубав начин
прегръщам те

Емилия, Емма, Ем...so what:)
готина си и запомняща...всякак:*)

`Ave, Emilia, ora pro nobis!`