на времето , в края на соца ( това още не го знаех тогава) се запознах с две полякини - Яна  и Лора.
сприятелихме се някак много естествено, почти в края на тинейджърството си ( и това не го знаехме , че го е имало тогава ) и се разхождахме по чукарите по цял ден, а вечер се кротвахме на пейките по центъра и люпехме времето във вид на печен слънчоглед, докато дойдеше часа за  за дискотеката, като оглеждахме сновящите напред назад младежи и нас ни оглеждаха, обсъждахме и ставахме повод за обсъждане.
Яна и Лора не бяха чували и виждали семки, обаче им харесаха и скоро се научиха да ги чоплят с финес, а аз се прехласвах по разказите им, историите на пътешествията им и разказите за непознати страни, но най вече се прехласвах по перфектният им макиаж и визия.
руси, стройни и високи, те олицетворяваха лебедите за мен, докато се чувствах като грозното пате, което никога няма да има шанс , за разлика от онова в приказката на Андерсен.
другият елемент в тях , който ме изумяваше, беше как добре им стоеше яркочервеното червило и дрехи, без да ги олекотява или да им стои грозно и неестесвено както на повечето жени.
с една дума за да не влизам по надълбоко в интрото -доста им се възхищавах, но и дума да нямаше -никога не бих помислила да се сравявам с тях, опазил ме Бог.

на тръгване Яна ми подаде плик в който освен супер актуалният тогава парфюм "Быт може " ( или бич, забравила съм) имаше и най- скандално червените червило и тениска.

за спомен, казаха.

мноооого тайно ( за да не ми счупи главата тате) и за да не ме натопи сестра ми , или баба да се развика пробвах червилото на тавана. под предлог че събирам стари тетрадки за вторични суровини.

и моментално се огледах на малкото огледалце скрито в джоба ми.

от там ме гледаше дръзка 17 годишна , леко цинично, с леко присвити очи и по дяволите, това й отиваше.

в този ден разбрах, че вулгарното за едни , може да бъде предизвикателно за други.

от този ден, в чантата си имам винаги по едно яркочервено червило. не е за ежедневна употреба.
понякога го използвам дни наред, друг път не го поглеждам с месеци, но винаги го имам.

преди два дни почти 17 годишната ми дъщеря написа на скайпа си

аз съм  дух, останалите да го духат.

първоначално се разсмях.
после реших, че е грубо спрямо приятелите й.

но съм се научила преди да режа, да мисля. поне няколко дни.
докато се канех да взема решение какво да й кажа, от чантата ми изпадна най циничното ми червило.

и сама намерих отговора.

защото, в моите 17 аз нямах скайп, и нямаше начин да го напиша това.
но имах червилото от Яна и Лора, което казваше същото.

защото първосигнално е лесно да се обвини някой във вулгарност, без да си дадеш труда да разчетеш семиотиката на поведението.

защото всички имаме дух, ала не всички умеем да го демонстрираме.
и ако умеем да го покажем, не винаги можем да го защитим.
или не винаги смеем да се защитим
плащайки данъци обществено мнение и социални предразсъдъци
и да застанем пред социума за да кажем

ето това съм аз.
и не ми пука

so what?

с най циничното си червило.
и без да сме от " останалите"

не отминавайте предизвикателствата. и не бързайте да ги отписвате. не им слагайте етикет.

приемете ги, затворете очи и скочете.

Буда разказвал следната притча: Един пътник търтил в бяг пред преследващ го тигър, тичал, докато стигнал до ръба на една скала. Там се вкопчил в дебела лоза и увисанл над пропастта. Над него тигърът изръмжал. Отдолу отекнал свиреп рев и, о, ужас -друг тигър гледал нагоре към него. Човекът висял на лозата, по средата между двата тигъра. Две мишки, бяла и черна, започнли да прегризват лозата. Явно бързо напредвали. Тогава пред себе си на скалата човекът съзрял чепка с едро, сочно грозде. Захванат само с една ръка, той протегнал другата и откъснал едно зърно. Колко сладко грозде!

Накара ме да се замисля ....а fj мислите си настръхнах приятно :)

повече приятни настръхвания ти желая )))))))))

добре, че помниш живота толкова ясно. За да ни го разкажеш.

останали някой и друг спомен. тук там.
мозъкът на блондинките работи като клетъчната мембрана , има избирателна пропускливост. :)

Носи това червило винаги, Соу. Никога да не напуска чантата ти. Знаеш защо....

чат пат и го демонстрирам. знаеш )))

Слагай си червеното червило, а лошо гледащите да го духат :))
Много е хубаво да си обличаш червените дрехи,
да казваш каквото ти е на сърцето, на езика и в мислите,
и даже не само по празник, но ... (все пак) с мярка.
Макар че даже и мерките (и метрите, секундите и т.н.) ни са различни.

аз съм дух )))

И нямаш мерки :))

Щото не отива на брадата ми да си слагам червило по устните,
аз пък да се чувствам жив се заяждам/принципно,т.е. по въпроси
засягащи нещо значително/ и така ми се получава тръпката.Моя син
още е малък да ми сервира особен хъс към нещо/само на 9 е/,но като
си припомня моето образче отпреди 35 годинки,скоро се надявам да
се срещна сам със себе си оттогава и наистина ще ми е много приятно.
Благодаря ти Соу,твоята жива реч наистина реже и оставя белези...
полезно е за преодоляване на инертността на този наш ден...

"Byc Moze" така се казваше парфюма. И ще добавя унилия си превод - "Може би"...

Често прибързано отправяме упреци към младите (или другите), забравяйки собственото си бунтарство на тяхната възраст...

Поздравления за постинга!

сладко грозде преди бездната! Not bad, not bad, повечето хора и това нямат!

каквото и да ти се дава тили, дори да е на ръба на края ))

животът е велик учител.
зависи до колко сме склонни да приемем уроците му .

точно това е .
на времето най луксозния парфюм
дори повече от московские ночи , хаха )))

keep walking

и така

извън мяра съм )))

имах такова червило! Че и такава рокля! Но вече нямам..:(
Помня и този парфюм, и един друг полски "Беата"...
Научих и това с непоставянето на етикети, които да убиват. Уча се само да намирам точни заглавия, които да вдъхнат още капка живот.
Хубаво е, че си се сетила да погледнеш с очите на невинността към очите на невиновността.

В началото прочетох "две полянки - Яна и Лора"...

По повод постинга - търкаляла ли си се гола в трева, натежала от роса?