кризата все по здраво затяга хватката си около шиите ни, и всеки ден се оказва поредният, за оцеляване.
чудя се, как можеш да оцениш живота и да заявиш, че е прекрасен, какъвто всъщност е , ако трябва всеки ден да се бориш, за да оцелееш или да изплуваш.
дали икономическата криза изключва такова понятие, като щастието?
можеш ли да си беден, гладен, безработен и щастлив?

приказките разказват, че може

в кратце ще ви разкажа една приказка

имало един цар. той имал всичко, за което може да се помисли и всичко , което човек не може да си представи, с една дума и от пиле мляко, и хубост, и любов с разните му там принцеси, кралици и придворни.
сега дали е бил добър или лош човек, това приказката не разказва.

обаче, както във всяка приказка и тая няма да мине без поука, та нашия цар, взел че се разболял.
легнал на легло и нямало ставане.
изредили се всички светила на медицинската наука, но царят от ден на ден линеел и линеел.
не помогнал ни женшена, ни мандрагората още по малко сушените змийски зъби и жаби или дяволски нокти. не помогонало обезчестяването на девици по новолуние, мляко от родилка на близнаци , абе каквото се сетите там, но нищо не помагало.

царят давал и злато и половин краство и най хубавата девица за жена, на тоя лечител, който му помогне, но нито един не могъл да то вдигне от постелите.
след много много време, да речем години, пред портите на двореца застанал един просяк.
той казал че знае лека, за болеста на нашия цар и че трябва да се срещне с него.
влязал при царя, погледнал го и му рекал-
трябва да облечеш ризата на щастлив човек, царю честити и тогава ще оздравееш.
ала трябва да е истински щастлив, царю иначе няма да оздравееш.

и така тръгнали царските служители да търсят щастлив човек из царството, но трябвало да е истински щастлив и да не лъже под заплаха за живота си.
обикаляли с месеци земите, но такъв така и не намерили.

един ден в планинската пустош видяли една колиба.
зад нея полугол мъж цепел дърва.
попита ли го :
щастлив ли си , но ако излъжеш, ще ти отсечем главата.
а той отговорил.
да , щастлив съм.
дай тогава ризата си за болния цар, казали те , ще ти дадем половината царство и сто товара злато.
- нямам риза, отговорил дърваря.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

това е приказката, която аз наричам - ризата, която нямаш.

 ризата, която нямаш

когато съм уморена истински уморена до смърт до пречупване до отчаяние и безразличие до толкова че ми идва да налапам дулото и да се гръмна без да мисля за кръвта и мозъка които ще образуват локва и цената на килима под мен за петното върху стената и сенките под очите на следователите когато не давам пет пари и дишам и се движа като автомат ти идваш небрежен както обикновено и въобще не съм те викала но идваш подпираш се на стената като Джони Деп захапал цигарата в крайчеца на устните си и казваш въртейки кибритена клечка в пръстите си Е. забрави за този въображаем пистолет и без това нямаме пари да си го купим по добре седни малка моя уморена си уморена до смърт като самотно и отчаяно дете искаш ли да ти разкажа приказка? и когато си мисля че знам всичко и съм чела Норбеков и това как сама да си помагам да се спасявам в неспасяеми моменти и да оцелявам балансирайки върху чертата на живота натоварена с последната си съвест и с поне едно предпоследно угризение кратки но за сметка на това изсмукващи ме безотговорности претенции и главоболие слушам за болният цар, търсещ щастливи хора докато ме обличаш в ризата, която нямаш.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
та, ясно е че нямаме ризи. не казвам, че сме щастливи. някои са. други не са.
обаче имаме ли поне своите пет думи за щастие?

любов, вдъхновение, споделеност, свобода, слово

Това са петте ми думички!

А за материалната страна...знаеш си ме...прокълнат съм да съм щастлив...
:)))

щастлив да си ми, все едно каква е цената

Я чакай да ти оставя един клиширан стих, съвсем в контекста на личния ни разговор. Накрая ще ме заподозреш в индиректен и собственически ПиАр.
:)

Катран

Усещането да си тумор е особено красиво.
Една излишна за света топка емоции,
с непрактични местастази.
С някакви си погрешни възприятия -
за живота, за всичко наоколо,
но пък лекари, с подготвен кочан рецепти, дал Господ...

Като оня добър и преуспял мой приятел,
който небрежно подмина цената на лекарствата ми,
но пък задълбочено ги сравни
с изконни, философски въпроси и теории,
и после месец време забрави изобщо да попита как съм...
Или пък любимите ми нелюбими,
арогантно усмихнати колко винаги не успявам.
Или случайно спомнили си съществуването ми свалячи,
виждащи в мен единствено парчета апетитна плът,
а пък аз, видите ли, имам и чувства.
И още, още, още... Един безкраен, наказателен парад,
за морално, грубо, брутално назидание
относно лудостите на личния ми свят.

Благословени да са единиците,
които имат имунитет срещу рецидивите ми,
пропълзяли след болезнено извоювана ремисия
и не позволяват да се счупя...
Проблемът е, че тогава се намразвам. Истински.
Защото животът умело държи да ми докаже,
че трябва да съм цинична кучка.
Защото всичко е кръв, пари и сперма.
И аз започвам да го искам.
Защото явно така ще съм добре. И така трябва.
И се чувствам зле, зле, зле. Разпадам се...
Защото не мога да съм такава.

Послеслов: Хората сме еднакви в различните ситуации, Ем. Просто разни там ситуации го демонстрират грозно (или красиво). Клише. Като нас самите – едно грозно (или красиво) биологично клише.

Пост-послеслов: Между другото, Ем, наистина не знаеш колко пъти съм си спомняла за този твой стих. Наистина не знаеш. С искрена и неприкрита завист. Защото изобщо не ми пука за ризата. Ужасно ми пука за желанието да ми я дадат, обаче. Лично мен това може да ме извади от всякаква криза. Не съм броила колко думи са. Може да са повече от пет, но мисля, че е само една.

"Щастливият човек, не е човек в определени обстоятелства, а по-скоро човек, с определен начин на виждане." Хю Даунс
Винаги така съм разбирала щастието, sowhat ...

сестро
джъст трай ту стей
с шибано р по средата

малко извън кризата, има един учен, философ, икономист, биолог, Eduard Punset, които от години прави дисекция на чуствата, на emoziите ни, та наскоро го чух пак как твърдеше че всичко е в мозъка ни, всичко е въпрос на химия дори любовта обясни колкото и да е прагматично се е появила още при амебите когато една е остановила че не иска да е сама и е потърсила друга за да има компания и така са се събрали за да се разделят :),
та той твърди че щастието е само патят към нещо което жадуваме, и колкото този път е дълъг и труден по силно ни е щастието, защото произвежда необходимите ендофрини, хормони, малки и големи молекули нужни на мозъка ни за да разбере че е щастлив, във всичко това има толкoва истина колкото и в онова че не искам да ми дават нищо под заплаха за смърт, дори и ризата на щастието, не искам да мисля че моето добре днес е лошо за други. Целия икономически свят твърди че кризите са нужни за да можем да се развиваме, както и някои каза че това че всеки ден умират 40 000 души от липса на вода е просто селекция...
Моите пет думи-разбирателство, приятелство,духовно богатство,полет и смях ако трябва и на голо и гладно. Лек ден

Честита пролет, скъпа Соу! Щастието е състояние на духа!
Благодаря ти за мъдрата приказка!

се състои в осъзнаването, че въпреки трудностите и благодарение на собствения си труд са оцелели. и постигнали нещо - за себе си - и дали нещо - на света.
Ние можем да сме щастливи. Защото парите сами по себе си не ти дават щастие. дават ти възможности.
Петте ми думи за щастие? Да видим: свобода, спокойствие, време, здраве, успехи :)

ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!


ПРОЛЕТНА ДУША

Дъжд вали, трева зелена,
слънце зад облака се скри.
Славей от нейде се дочу
и на бор въздух замириса.

Гергьовски дъжд вали
и всичко ражда си отново.
Света стене от любов,
на новия живот се радва.

Душата ми ликува,
пречистена, тъй мила.
Над суетата, над греха,
за рая пътя тя открила.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

кафе, нощ, миг, любов, безвремие