сигурно на всеки се случва.
да има кофти дни и кофти ситуации, да казва - ба си точно на мен ли трябваше да се случи това сега , както и какво ли още не .

вчера ме ограбиха.
не пряко, а коствено.
в първия момент се притесних, във втория момент се вбесих , а в третия- в третия се замислих.

че е кофти, кофти е.

е и кво.

соу уат?
станалото станало, не може да се промени.
не става въпрос за някаква огромна сума или загуба, по скоро за притесненията за сестра ми
и?

ако оставя поста до тук, сигурна съм , че ще ми съчувствате.
и аз бих ви съчувствала ако ми споделите подобно нещо.
но недейте.

защото си мисля за загубите, на фона на това , което имам.

имам работа.
имам деца.
здрава съм.
имам покрив над главата си.
имам някък дребен бизнес.
имам хора , които ме обичат.
имам хляб на масата си.
грижа ме е за някого.
някого го е грижа за мен.

тази майка умира и утешава детето си.

бог е отклонил тая чаша от мен.





това място изглежда като от роман на Толкин.

аз имам прекрасна градина под надвиснали дървета и лози. с много зелено. или много сняг зиме.
и е прекрасно.




този град е унищожен.
и години ще минат докато се излекуват раните.
а този човек е сам.
не просто самотен- а съвсем съвсем сам.

апокалиптично е , нали?




тези хора са бежанци.
нямат дом. няма ги близките им. нямат работа. нямат пари. нямат хляб. имат само телата, дрехите на гърба си и мъката си.




тази жена я евакуират.
на мен не ми прилича на медуза горгона.

а на вас?

сигурно петдесет тежко въоръжени военни избутват една жена.

къде?

гонят я от дома й . на ивицата Газа.



тези мъже  и жена нямат вече домове.
това е шанхай, един от крайните квартали.

и не е деня след земетресението, а просто така си живеят хората , два дни след като министър предцедателя им заявява , че Китай е една от икономически силните държави.

защо ви казвам и показвам това ли?
ами защото колкото и да сте зле, има и хора които са по зле от нас.

освен това не забравяйте
животът продължава!

и е прекрасен.

МНого навременен постинг!

я си дръпни един готин късмет )))

склонни да се вторачваме и да драматизираме някакви дребнопроблемия
Ето-секунда преди да те прочета се тюхках за едно 4,30, което е изкарала дъщеря ми. Развали ми се настроението , помръкнах, свих устни
И защо???

защо , Бени?
това ли е страшното?

не е, никак дори.
ама ей на-правим го.Пенявим се за щуротии, треперим за някакви нищожности, обиждаме се взаимно за няма нищо и все в името на нещо
Дребни кахъри плод най-често на собствената ни глупост

пролетта се обесмисля, бе ...
какво знечение ще има ...
уф...

Поздрави за хубавия постинг,Соу!
Най –важното е да има толерантност, лоялност , състрадание помежду ни
за да имаме, здраве, покрив над главата си, деца, които да ни радват ,работа и усмивки!
Обаче точно това изречение”ами защото колкото и да сте зле, има и хора които са по зле от нас”.
Не ме успокоява.. Това не е решение. Няма нищо по- страшно от войната.
Ако съвестта е жива и сърцето говори, не би имало война!Ако тя е неизбежна и има справедлива кауза,това е въпрос на живот и смърт.За съжаление изходът на военният конфликт зависи от силата и слабостта..По- силният , по-бързият,финансово обезпеченият ,по- хитрия има повече шансове!Така е и в мирният живот! За съжаление безкрупулните, измамниците , насилници, които се гаврят с жени и деца,това са хора, които имат пари , а оттам и власт.
И срещу тях добрият човек трудно може да се пребори.Животът ни го показва! Фактите и събитията окоро нас...
Зная, че ще разбереш правилно..Не понасям лицемерието , обичам истинските неща, като повечето хора!Ти си прекрасна , умна и креативна и се радвам да идвам при теб:)
Всичко зависи от човекът.
Единствено вярата и позитивното мислене и действия, ще направят животът ни, по- добър и по- ценен И по- щастлив!

страдат от дефекта да виждат само дефектите....
Вероятно само желанието може да ни накара да виждаме съществуването на желаното...
Та... наздраве за добрите желания :)))))

достатъчна е само кризата и безработицата, гладът, или ненавременната смърт на близък.

винаги се радвам на присъствието ти при мен.
удоволствието е мое

именно за добрите желания.
и за това , да гледаме над детайлите , в по широк аспект.
защото го заслужаваме

напротив, зарежда ни

тая година за първи път от дете сякаш си отворих слепите очи и успях да видя красотата на зимата и дори
да я заобичам.
и да и отдам онова, което трябва - всеки сезон има собствената си прелест.

поне я осъзнаваме глупостта си , а някои хора изобщо не излизат от нея )))

Баси кви хора сме станали....май пак трябва да прочета онзи твой постинг, за Войната на таралежите. Да си припомня времената, когато бяхме ИСТИНСКИ, плачехме и се радвахме за ИСТИНСКИ неща.....

точно така, живота продължава и е достатъчно да се огледаме и да преброим каквото имаме...за да разберем, че е много...
За имането, за красотата и някои други неща...трябват очи и свободна душа...
Широка усмивка и голяма благодарност :))))))))))

Тъкмо теглих една майна на работата и попаднах на поста ти :) точно навреме за отпускане на нервите. Освен всичко друго си и полезна Соу!

Когато се скофтя по някакви си причини, по подобен на твоя начин посягам към разказите на Варлам Шаламов за абсурдите в сталинските наказателни лагери в Сибир, или пък започвам да търся в интернет спомени на преминалите през ужасите на Втората световна война. И винаги след това стигам до заключението, че съм един много щастлив човек на едно много щастливо място. Затова е човешкото познание и информираността ни, за да знаем какво истинско хубаво имаме в себе си и какво всъщност не лошо, а немислимо ужасно ни е спестено. Благодаря ти за този пост, Соу.

+1
Понякога хората имат нужда да погледнат от другата страна на монетата и да си помислят върху ценностите на живота!

"Когато човек няма какво повече да губи, той става смел. Ние сме плахи само когато имаме нещо, за което все още можем да се вкопчим."
К.Кастанеда

" -Човек трябва да поема отговорност за това, че живее в един необикновен свят- каза Дон Хуан. -Знаеш колко необикновен е този свят, нали?
... Не говорим за едно и също нещо - каза той. - За теб светът е необикновен, защото ако не се отегчаваш, си скаран с него. За мен светът е необикновен, защото е удивителен, страшен, тайнствен, неразгадаем; мен ме интересува да те убедя да поемаш отговорност, че живееш тук, в този чуден свят, в тази приказна пустош, в това приказно време. Исках да те убедя, че трябва да се научиш да правиш всичко съзнателно, защото ще останеш тук за кратко време, всъщност прекалено кратко, за да бъдеш свидетел на всичките му чудеса...Можеш да оцелееш единствено като воин по пътя на познанието, защото изкуството на воина е да изравни ужаса да си човек, с чудото да си човек."
['Пътуване към Икслан' - Карлос Кастанеда ]

http://www.youtube.com/watch?v=zI4D1QOLGuM

кмикис, Eмчо, биг *

САМООТРИЧАНЕ
Бях там от първия миг,
в адреналина,
който кръжеше във вените на родителите ти,
когато се любеха и те зачеваха,
а после във флуида,
с който майка ти бомбардираше малкото
ти сърчице,
когато беше едно паразитче.

Стигнах до теб още преди до проговориш,
преди дори да започнеш да разбираш
какво ти казват другите.
Бях вече с теб,когато се мъчеше като пате
да правиш първите крачки
пред веселите,насмешливи погледи на всички.
Когато беше беззащитен,в опасност,
когато беше уязвим и имаше нужда.

Появих се в живота ти,
ръка за ръка с вълшебната мисъл,
редом….
със суеверията и клетвите,
с фетишите и амулетите…
с добрите обноски,навиците и традициите….
с твоите учители,братя и приятели…

Преди още да знаеш,че ме има,
разделих душата ти за света на светлината и
за този на мрака.
Единият-на доброто,а другият-на това,
което не е добро.

Донесох ти чувството за срам,
посочих ти всички твои недъзи,
грозното,
глупавото,
неприятното.
И когато ти прошепнах за пръв път,
че нещо в теб не е наред,
ти закачих етикета на „различен”.

Има ме още преди съвестта,
преди вината
и морала,
от дълбините на времето,
откак Адам се засрами от тялото си,
като видя,че е голо….
и се покри!

Аз съм нечаканият,
нежеланият гост,
но съм и този,
който идва пръв и си тръгва последен.
С времето набрах сили,
слушайки съветите на близките ти
как се успява в живота.

Следвах догмите на твоята вяра,
които ти казват какво трябва и
не трябва да правиш,
за да те приемат в лоното Божие.
Изстрадах жестокия присмех
на другарите ти в училище,
които се подиграваха с теб в трудни моменти.
Понасях униженията от шефовете ти.
Гледах грозния ти образ в огледалото
и после го сравнявах с лицата на „известните”,
онези по телевизията.

И сега ,най-сетне,
от позицията на силата
и просто защото
си жена,
негър,
евреин,
хомосексуалист,
ориенталец,
защото си некадърен,
висок,нисичък или дебел…
мога да те превърна
в купчина смет,
в шлака,
в жертвен козел,
във виновник за всички беди,
в проклето ,
мръсно
копеле.

Цели поколен

въпреки че не съм сляпа за сарказма ти
ще ти кажа само едно
разбираме какво имаме или сме имали накрая , като се обърнем и си тръгнем без нищо от тоя свят.
ако не ценим днес, няма да оценим никога нищо и никой.

аз съм писател.
и работата ми е да пиша за нещата, които ме вълнуват.
а ако успея да развълнувам някого или да съм полезна някому, какво по добро от това?

благодаря ти за присъствието, винаги :)

само когато го поискаме, приятелю.
истински.

Тогава не си смел, а отчаян. Смелостта е друго.

"... защото изкуството на воина е да изравни ужаса да си човек, с чудото да си човек."
и някъде между ужаса и чудото е смехът и иронията-
дали като мъдрост, или като стоицизъм, или като цинизъм, или просто като броня

и съвсем в духа на Веско - е, колко може да е кофти (мисля, че от sphinx го научих):
"Тя дойде в Сибир и му провали цялата каторга."

Така... Щях нещо много емоционално да ти оставя. Защото разсъждавам идентично. Защото именно така съм се спасявала, когато решавам, че умирам. Или пък наистина се случвало, не това е важното. Важното е, че не е вярно просто. Хубаво е някой да ни го зашлеви като истина през егоистичните муцуни.

Затова само едно изречение – дано има повече хора като теб със същата нагласа да не оревава орталъка и дупе да го реализира.
Добре де, може и да не е толкова хубаво дупето, да не сме претециозни!
:)
Това за усмивка, защото твърде много горчилка се сбира понякога.

Няма и драскотина сарказъм в това, което съм ти написал, Соу. Коментарът ми е абсолютно откровен, чист и искрен. Съжалявам, че така си го изтълкувала. Навярно си имаш свои вътрешни причини. Пожелавам ти вътрешен мир и всичко най-добро, което искаш за себе си. Най-искрено и с чисто сърце ти ги пожелавам.

аз съм една мнителна и дидактична кучка, и в това е проблема.
може би е супер кофти да си дидактичен, ала това съм аз. за съжаление. или за щастие.
и ако се променя, вече няма да съм тая същата, която познавате.
безумие да се изправя и да заявя - съвършена съм.
не. не съм.
но се гордея да кажа, че има хора , които ме приемат накуп със собственото ми несъвършенство.
защото това съм аз.