Езикът ни е изпъстрен с исторически изрази и картинни сравнения, но невинаги сме в състояние да кажем откъде идват и при какви обстоятелства са родени. На тях французинът Жак Буде е посветил цял речник от близо 1500 страници (издание на "Ларус"), преливащи от любопитна информация. Писателите и литературата, естествено, са представени достойно в него.
Парите не миришат. Максима, с която римският император Веспасиен (69-79) затворил устата на сина си Тит. Тя резюмира цял пасаж от "Животописи на цезарите" на римския писател Светоний:
"Най-вече по повод на срамните си печалби той (Веспасиен) го удрял на шегаджийство, за да смекчи гнусния им характер и да ги прокара да бъдат преглътнати с някоя и друга закачка... Понеже синът му Тит го упреквал, че се е сетил да обложи с данък дори обществените тоалетни, той бутнал под носа му първата сума, донесена от този налог, и го попитал "дали е шокиран от миризмата". След като Тит отговорил отрицателно, той додал: "А са получени от пикня."
Големите творци нямат родина. Изразът на Алфред дьо Мюсе от "Лорензачо" (1834)  бива коригиран от композитора Камий Сен Санс (1835-1921): "Ако изкуството няма родина, творците имат такава."
Славата е слънцето на умрелите. (Балзак, "Търсене на абсолютното", 1844)
На смъртния си одър Жозефин Ван Клаес се обръща към мъжа си Балтазар, който е прахосал цялото си богатство, че и част от състоянието на жена си в безплодни търсения на философския камък: "Знам, че си способен, учен, изпълнен с гений; но за обикновения човек геният прилича на лудост. Славата е слънцето на умрелите; приживе ще бъдеш нещастен като всички велики хора и ще разориш своите деца."
Не се раждаш, а ставаш жена. Максима на Симон дьо Бовоар. Книгата й "Вторият пол" (1949) е библия за женското движение във Франция. Петдесетгодишнината от нейната поява бе ознаменувана с дебати и научни конференции. В своята творба, авангардна за времето си, Симон дьо Бовоар показва, че ограниченията на жената не са естествени, а наложени от законите и нравите.
Да стигнеш прекалено далеч. Израза дължим не на някой политик, тънък стратег или влюбен, а на писателя Жан Кокто (1889-1963). "Дързостта опира до това да знаеш докъде можеш да стигнеш прекалено далеч."
Стилът е човекът. Заключение на писателя и естествоизпитател Бюфон (1707-1788), формулирано в 1753 в речта при приемането му във Френската академия.

имате ли любима такава?
коя е фразата, която ви характеризира най точно?

не знам дали има фраза, която лично мен да ме охарактеризира, но първата, за която се сетих е за това да се отнасяш към другите така както би искала те да се отнасят към теб, което пък ме подсеща за сентенцията "каквото посееш това ще пожънеш" :). Общо взето вярвам, че нещата, които се случват са взаимосвързани по някакъв начин, който зависи от нас самите :)

А иначе много често напоследък си мисля за един цитат на Хемингуей: "Единственият начин да разбереш дали може да се довериш на някого е просто да му се довериш" :))

Хубава неделя, Соу!!! :)

хареса ми това с доверяването )))

За мен е важно, всеки човек да съхранява и проявява своята индивидуалност..Хубавите неща в нас, трябва да се проявяват, не само, когато сме щастливи, но и когато ни е тъжно или трябва да помогнем на човека до нас..Та в този ред на мисли , често си припомням една мъдра мисъл на американския психолог д-р Ерик Бърн
" Съзнанието е способността да видиш чайника и да чуеш песента по свой начин, а не по този, който са те учили".

На прима виста (защото мисля за работа в момента) се сещам за две:
"Каквото повикало (почукало), такова се обадило." и "Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще."

Вероятно са някакво народно творчество, но ми пасват чудесно.
Хубава и релаксираща неделя ти пожелавам. :)

СИЛАТА НА твоята завист е скоростта на моя Прогрес и гарантия за моя просперитет. >Ricardo Fort

хубава и за теб неделя, да ти обадя значи ! )))))

а ако не завиждам, баси ))))

"Скромността е за тези, които нямат други качества."
Не знам кой го е измислил, но ми харесва.

Приятна вечер и успешна нова седмица!

не знам коя би ме охарактеризирала, а и може би всеки ден би била(о) различно, но сега се сещам за това: "Silence is a text easy to misread." - "Мълчанието е текст който лесно може да е разчетен погрешно" Атанасио

всички велики фрази се заместват от една:

"Гледай в корена!" - Козьма Прудков
;)

Животът търпи развитие и промените са нещо естествено. В духовен план също. Хората често си мислят, преживявайки трудности, че нещо е дошло или че си е отишло завинаги. Има неповторими неща, но тъкмо защото човек не може да живее само с болка, с времето тя не винаги е на първо място /с малки изключения, смятам/. Затова приемам, че е много мъдра мисълта на древногръцкия философ Хераклит:"Всичко тече. Всичко се променя." Има много надежда в нея!
Убедена съм, че каквото и да правим в този живот, то става по-хубаво, ако го обичаме! А щом обичаме, вършим всичко с вдъхновение! Няма ли го пламъчето...настанява се равнодушието, еднообразието, вегетирането, скуката. Имаме своите моменти, дето ни оттласкват от това, слава Богу! Затова обичам казаното от Джордж Гарлин:"Животът не се мери с броя вдишвания, а с миговете, които спират дъха!"
А когато губя почва /мисля, че се случва на всички нас понякога/,се сещам за страхотното "Тимшел" от "На изток от рая" на Стайнбек!
Хубава вечер, Соу!:)

"Човек без броня е беззащитен, но свободен".
Понякога за мен това е тежко бреме, но това съм аз и не мога да го променя.

духом

и нищо не умира.
автор: яз