вчера е минало, утре е загадка , а днес е подарък.

оценявате ли днес?
или просто пресичате деня, като нещо което вечерта ще изхвърли в кошчето си непотребности?

колко често хващате мига?
усещате ли го, изпивате ли го, успявате ли да му се насладите докрай?

замисляли ли сте се понякога, че утре може просто да няма?

четейки кървавите бюлетини сутрин, давате ли си сметка за крехкостта на живота и за това, че може би утре вие може да сте в този бюлетин...

днес няма да говорим за Букай

ще ви разкажа приказка. възможно най кратко. за едно хлапе което се наричало питър.
питър бил страхотно хлапе, но вечно бил недоволен.
когато бил в училище , той искал да е междучасие. когато идвало междучасието , той не играел с другите деца, а искал да е ваканция и лято. когато идвало лятото, той искал да е зима и да кара ски.
един ден питър заспал в гората. там му се присънила една жена която носела златно кълбо.
здравей питър, казала жената.
здравейте госпожо- отговорил питър.
кажи ми питър, кое е най голямото ти желание?
да съм в момента там където поискам - казал той.
това кълбо е вълшебно питър, казала жената, колкото по бързо дръпнеш конеца , толкова по бързо ще отлита времето, искаш ли го?
да, отговорил питър и го взел веднага.
дръпнал бързо конеца и видял че вече е юноша и дори има за приятелка красивата елизе.
това го зарадвало за малко, но пак не било достатъчно. отново дръпнал конеца и се оказал млад мъж, женен за елизе и с няколко прекрасни деца.
пак решил да пробва питър, и пак и пак докато се превърнал в старец, на когото всичките близки били мъртви, а децата му пораснали и пръснали се по света.
тогава питър заплакал, защото разбрал как животът му се изнизал, а той не бил живял.
тогава пак се появила вълшебницата и го попитала, защо плачеш питър, нали сбъднах онова което искаше?
не съм живял, отговорил питър.
добре, а сега ако имаше втори шанс - попитала тя?
ами сега щях да се насладя на всеки момент от живота си - казал питър.
в този момент се събудил и видял майка си надвесена над него.
ставай питър, ще закъснееш за училище.
питър за първи път станал без протести и тръгнал към живота си, за да не пропусне нито една минута от него.



и не забравяйте - днес ви е подарък.
мислите, че живеете зле?
че България не е вашата страна и че животът ви е смачкал?
знаете ли къде е Дарфур?
всъщност не забравяйте, че можеше да имате и друга участ и някои хора нямат вашия шанс.

e, оценявате ли митовете си?
насладихте ли им се?

Тема без дъно :) Нашата западняшка култура много си пада по мечтите - мечтай, живей в мечтите си, само те са истински, преследвай ги, искай, всичко друго е бошлаф... Дрън-дрън.
Миговете са всичко, което имаме. Ако се катериш към върха и вместо да гледаш къде стъпваш, мислиш само за това колко ще ти е хубаво горе, нали се сещаш къде може да се озовеш...;)
Драскала съм си и аз такива... ама се учи, де, ако искаш. И ставам все по-добра :)
Клипчето е върха!
Целувки!

Оценям ли мига в който живея.
Понякога Не, но по скоро Да.
Трудно ми е, както на още много хора като мен, но успявам да се справя.
Знам че има региони като Дарфур, като Сомалия - в сравнение с тях моят живот е приказка.
Живея за днес, защото утре може и да не дойде.

И в момента се кефя на кафето с цигара и усещам желанието за живот някъде между трахеята и белия дроб, преди да се спусне димът напълно в него!
Докато ям се наслаждавам на двете круши дневно, защото са по-вкусни като си гладен.
Докато пресичам улиците сутрин ми е готино, понеже снегът пада върху квлепачите ми и ставам по-красива и точно в този момент (защото се замислям точно в този момент, че съм на точно толкова години, точно в този град и точно в момента снегът пада върху клепачите ми и ме гримира)...
Абе...голям кеф е това живота!
Стига да не си болен от гнойна ангина, тогава темперетурата не ти позволява много-много да се усещаш щастлив...Може би само малко повече жив от това да си умрял!
:))))))))))

кутията на пандора ми подхвърли слаш и се кефя на гънс енд роузис
и един красив полугол мъж
http://www.youtube.com/watch?v=QotUmLW4zNI

та животът е красив, дори в изтръпването на пръстите от студа сутрин.

от няколко сутрини ставам безбожно рано за да се радвам на време само за себе си :)))

и обичам всеки миг, в който дишам

това е простичката истина, това което си казала с няколко думи ...
благодаря

Дарлинг каза, понякога не, но в повечето случаи да.
Напомни за приказката за момиченцето което подарило на майка си кутия, която се окзала празна и тя и се скарала. Момиченцето казало- Мамо т не е празна, пълна е с целувки за теб. След няколко дни момиченцето починало. От тогава майката всеки ден отваряла кутията за да получи поне една целувка.
Много дълго стана, но напоследък често си мисля за това.
Приятен и весел ден:))

начина, по който пътувам през тях, мислейки че щастието не е крайната цел, а начина на пътуване.

и ако не гледаме в краката си, крайната спирка може да се окаже болницата
хах

добро утро, разбойничке

май се оказа, че нито една приказка не е просто приказка...

Сигурна съм, че знаеш, че "Каквото човек сам си направи, никой друг не би успял да му стори."
Съберем се с приятели, от нищо сглобяваме нещо и всеки тост започва с думите "все така да сме, както сега" :)
п.п.има ли вариант при зареждането на уиндоуса да се зарежда твоята страница? ;)
Поздрави

си казвам,че трябва-да ценя всеки миг, всяка част от мига

"Българино, наслади ли се на днешния си ден?!"
Чета надписа от плаката на другарката Sowhat. Тя ни сочи с пръст. Главата и е отметната и с цигара в уста. Другарката Sowhat е строга, но справедлива. Ние всички я обичаме. Всяка вечер я показват по телевизията и тя винаги ни пита, дали се насладихме на днешния си ден. Мен малко ме е страх от другарката Sowhat, защото аз не всеки ден мога да му се насладя на днешния ден. Има дни в които искам да ми е криво, искам да си хленча, да си лежа в леглото и да мързелувам. Има дни в които искам да правя само бели. Има дни в които хич не искам да се интересувам от деня и той да ме занимава със себе си. Искам да съм лош, да казвам лоши думички, искам да вали дъжд, да има силен вятър и мен да ме е страх от всичко. Така искам. А не трябва. И се чувствам виновен. Пред другарката Sowhat. А плаката и какъв е хубав...

подкрепям Другарят ВеселинВалев

а как точно го подкрепяш, м?

Аз още не съм станал "другар", все още съм "другарче". Но един ден като порастна, ще стана голям "ДРУГАР". И аз много ще му се насладя на този ден. Благодаря Ви много за подкрепата, уважаеми weki1968. С нея, с вашата подкрепа, се чувствам много насърчен в моята подрастваща възраст.

накара ме да се почувствам хем като един чичо Сам сочещ с пръста, хем като другарката дружинна примерно.

че кога друг път би ми се отдало да се чувствам в такава шантава комбинация.

не съм се замисляла как изглежда тона ми отстрани.
може би е назидателен.
всъщност въпросите които задавам са въпроси които задавам към себе си.

и вероятно се назидавам сама.
защото да не забравяме, че това тук е личният ми дневник.

и все пак никой не е длъжен да влезе, да прочете и дори да отговори.

защото нещата и истините са простички - като в приказка за деца :)

напоследък

в повечето от времето си май не се замислях

после си дадох сметка че не искам да се събудя и обръщайки се да кажа - свирено

Благодаря ти, че ме разбра, Соу. Границите на споделеността, дидактичността и назидателността са понякога тънки. И в бързината да се взрем в себе си и около себе си едноверменнно, тези граници остават незабелязани от нас. Опитах се да ги покажа. Благодаря ти, че ги видя.

хаха, мариани
не знам за уиндоус - соу вариант

иначе -абе все така да сме като на маса
)))

че ми ги показа.
защото съсредоточаването в собственият път като център на вселената , никого не е довело до по далеч от пъпа му :)

Всеки твой постинг провокира да се замисляш над неща, на които в забързаното сиво ежедневие не обръщаш внимание!Тази приказка много ми хареса и ме поучи!Благодаря ти!

Здрасти Соу, гледам за граници е станало дума. Няма лошо :) и никога не е имало. Човек има право да измества гледната си точка, някои дори могат да го правят и са щастливи. Щом си търсач, значи ще ме разбереш. Търсачът търси постоянно и това го кара да обръща внимание на детайлите...

за мига, поне опитвам, защото многото мигове всъщност правят живот. А ми се иска да живея дълго и знам, че само ако запомня миговете, това е възможно ! Прегръщам те Еми и това също е миг, който не бих пропуснала :))))

и понеже съм търсач много добре те разбирам.
а ти разбираш ли, че границите и всичко останало са само в главите ни?

ясно утре пак ще си разказваме Букай)))
с риск да съм досадна , дружинна или на всеки там квото му се стори.

кайдзен казва - не е важно какъв си в очите на другите, а кой смяташ че си.

а аз съм търсача.
от време оно ))))

истината е че други ме научиха за гледам в детайлите. а другото е , че веднъж натоварил раницата си знание - ще си я носиш докато паднеш.

да направя копи пейст от някъде или да кача 10 на видео клипа , вместо да разсъждавам на глас.

има хиляда по лесни неща вместо да си правя самоанализи публично.
само че ме изяжда нещо друго от вътре, че ако знам нещо, ако съм го разбрала , макар и по моя си начин, не е ли по добре да го споделя с другите?

ако погледна на живота като връх, към чието покоряване съм се засилила
ми се струва по добро и по човешко да поискам помощ от тия по горе и да хвърля въже на другите по долу, както и да хвана за ръка тия до мен.

въпрос на светоусещане и мироглед.
споделително ми е, затова е цялата тая работа :))

пак се върнахме на приказката за търсача .
така си е.
имам моменти в които ми се иска да спра времето , защото усещам, защото разбирам, как всичко изтича и утре вече няма да е същото, няма да сме същите.
както и такива, които би ми се искало да си спестя, но достатъчно добре съзнавам, че без тях, не бих оценила първите.

животът не винаги ни дава каквото искаме, но винаги получаваме онова, което ни е нужно.

прегръдки и за теб

под тежестта и?

" аз паднах, друг ще ме смени и толкоз..."

няма значение под и защо.
рано или късно всички падаме - едни от тежестта, други от артрита, или от инфаркти инсулти, важното е че докато вървим си носим багажа с нас.
ако ти е по удобно наречи го обица, все тая.
но рано или късно се отместваме, за да освободим пространство за следващите

Един патил ми каза, че са го били отместили. Рано или късно, дали искаш или не искаш - няма никакво значение, отместват те. А между другото не е забранено да си мислим, че сами сме се отместили за да направим място на някой друг.

за да няма патили, които да се тръшкат, че аджеба друг дойде и ме смени, по добре се дръпни сам, когато усетиш, че му е дошло времето. без да забравяш, че някъде някой точно в тоя момент се готви да ти направи път. на теб

Патила си Соу, бая :)

че мъдростта е плод на натрупаната печал, флай.
но ако не си бил ни веднъж печален, никога няма да разбереш, че си щастлив

вече станало! Пдкрепям теб, пдкрепям и Веско - за какво са приятелите ако не ни подкрепят! Имах един ухжор, който все налиташе да танцува с мен, а една девойка вехнеше по него. И като го питам - защо се е хванал да гони дивото като питомното го гледа с гладни очи, той ми викаше; " Съжалявам, не нося отговорност за наводненията в Бангладеж. Искам си моето тук и сега! " Е, не бях "неговото", но и девойката си беше нещастна. За кой миг живеем? Извън земните страсти - живеем за вечността, защото нашият живот дори не е миг за нея. Такива ми ти мигновения, Соу! ПохвалИ ме - много съм намъдряла и страдам от логорея напоследък. Не мога да повярвам!!! Боужеееййй!!!

Днес нашият приятел психолога Добромир Димитров е пуснал следната сентенция (той нали обича да пуска сентенции).

"С добрите съвети аз всякога постъпвам така: предавам ги на други. Нямам какво друго да правя с тях - на мен самия никога не са ми полезни."
Оскар Уайлд
http://dobromirdimitrov.blog.bg/tq-i-toi/2010/01/21/pay-it-forward.476710
Та си мисля, дали вие, драги ми приятели, не сте просто едни оскаруйалдовци - предавате си добрите съвети на другите, защото на вас не ви вършат работа?
(Нещо като развален телефон - предай натакък.)
Само си мисля. Нищо друго. (Е, и се смея, естествено - зарада смеенето. Сега. В днешния ден. В сегашния миг.)

Вече ДА,Соу,вече ДА!Научих се да се радвам на мига и да го ценя!
Слънчеви усмивки от заледения Бургас!:)))

Приказката ти за Питър е страхотна, Соу. Наистина страхотна приказка. Просто написаното под/след нея е излишно. Защото предизвиква обратна реакция. Със всяко поучаване е така. Затова и децата правят наопъки и напук.