Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
14.01.2010 09:45 -
колко дълго сме живели всъщност
помня преди време бях прочела една сентенция, че животът не се състои с броене на вдишванията, а с моментите, които са ни спирали дъха.
от няколко дни съм обсебена от едно име :
Хорхе Букай
Хорхе, разказва простички истини, с прости думи, при това красиво.
ако трябва да ги опиша в едно изречение, то щеше да е
Дзен или изкуството на аржентиският шофьор на такси.
и така, замисляли ли сте се , колко време сме живели всъщност, отброявайки тези мигове, в които дъхът ни е спирал?
ето ви една приказка, която ще ви даде отговорите
ТЪРСАЧЪТ
Това е историята на един човек, който бих определил като търсач…
Търсачът е някой, който търси- не е непременно човек който намира.
Не е и някой, който знае непременно какво търси.Просто е човек, чийто живот представлява търсене.
Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Оставил всичко и потеглил. След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждало хълма от всички страни.
Бронзова портичка го приканвала да влезе.
Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място.Търсачът влязъл и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно пръснати между дърветата.
Позволил погледа му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай.
Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните:
Абдул Тарег, живял 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни
Малко се разстроил, като видял, че камъкът не е бил просто камък, а надгробна плоча.
Натъжил се при мисълта , че там било погребано толкова малко дете.
Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис.Приближил се и прочел:
Ямир Калиб, живял 5 години,8 месеца и 3 седмици
Търсачът се почувствал ужасно разстроен. Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча. Една по една, започнал да чете плочите.
Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота.
Обзел го ужас,когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавало единадесет години….
Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал.
Пазачът на гробището,който минавал наблизо, се приближил.
Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.
-Не, не плача за близък-казал търсачът.Какво става в този град? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?
Старецът се усмихнал и казал:
- Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнадесет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си, и всеки път, когато нещо много го е зарадвало,той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея: вляво-това, което го е зарадвало. Вдясно-колко време е продължила радостта.
Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмици? Две? Три седмици и половина…
След това вълнението на първата целувка–колко е продължила? Минута и половина,колкото целувката? Два дни? Седмица?
Бременност и раждането на първото дете?...
А женитбата на приятелите?
А най-мечтаното пътуване?
А срещата с брата,който си идва от далечна страна?
Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни?
Така в тетрадката записваме всеки момент на радост…..Всеки момент.
Когато някой човек умре,обичаят ни е да отворим тетрадката му
и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му.
Защото това е единственото и истинско живяно време.
Хорхе Букай
от няколко дни съм обсебена от едно име :
Хорхе Букай
Хорхе, разказва простички истини, с прости думи, при това красиво.
ако трябва да ги опиша в едно изречение, то щеше да е
Дзен или изкуството на аржентиският шофьор на такси.
и така, замисляли ли сте се , колко време сме живели всъщност, отброявайки тези мигове, в които дъхът ни е спирал?
ето ви една приказка, която ще ви даде отговорите
ТЪРСАЧЪТ
Това е историята на един човек, който бих определил като търсач…
Търсачът е някой, който търси- не е непременно човек който намира.
Не е и някой, който знае непременно какво търси.Просто е човек, чийто живот представлява търсене.
Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Оставил всичко и потеглил. След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждало хълма от всички страни.
Бронзова портичка го приканвала да влезе.
Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място.Търсачът влязъл и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно пръснати между дърветата.
Позволил погледа му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай.
Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните:
Абдул Тарег, живял 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни
Малко се разстроил, като видял, че камъкът не е бил просто камък, а надгробна плоча.
Натъжил се при мисълта , че там било погребано толкова малко дете.
Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис.Приближил се и прочел:
Ямир Калиб, живял 5 години,8 месеца и 3 седмици
Търсачът се почувствал ужасно разстроен. Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча. Една по една, започнал да чете плочите.
Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота.
Обзел го ужас,когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавало единадесет години….
Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал.
Пазачът на гробището,който минавал наблизо, се приближил.
Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.
-Не, не плача за близък-казал търсачът.Какво става в този град? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?
Старецът се усмихнал и казал:
- Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнадесет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си, и всеки път, когато нещо много го е зарадвало,той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея: вляво-това, което го е зарадвало. Вдясно-колко време е продължила радостта.
Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмици? Две? Три седмици и половина…
След това вълнението на първата целувка–колко е продължила? Минута и половина,колкото целувката? Два дни? Седмица?
Бременност и раждането на първото дете?...
А женитбата на приятелите?
А най-мечтаното пътуване?
А срещата с брата,който си идва от далечна страна?
Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни?
Така в тетрадката записваме всеки момент на радост…..Всеки момент.
Когато някой човек умре,обичаят ни е да отворим тетрадката му
и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му.
Защото това е единственото и истинско живяно време.
Хорхе Букай
Мдааа!
Совите не са това, което са!
От моята тетрадка сигурно ще изчислят дълбока старост!
Въх, как не обичам бабите, да му се не види!
:)))
Ама сладка бабичка ще съм, бабенце....без зъби...и с памперс!
:)))))
цитирайСовите не са това, което са!
От моята тетрадка сигурно ще изчислят дълбока старост!
Въх, как не обичам бабите, да му се не види!
:)))
Ама сладка бабичка ще съм, бабенце....без зъби...и с памперс!
:)))))
Извадих душата на колежката да ми донесе книгите му и доста дълго време бях под въздействието на неговите приказки...
Точно това си мислех след прочита на "Търсачът" - дали съм си давала сметка колко време съм живяла до сега?...Дали не би било добре да си "окача" една тетрадчица и да отбелязвам, за да може тя да ми е все пред очите, ако забравя...
Усмивки, sowhat и едно простичко "благодаря ти" :)
цитирайТочно това си мислех след прочита на "Търсачът" - дали съм си давала сметка колко време съм живяла до сега?...Дали не би било добре да си "окача" една тетрадчица и да отбелязвам, за да може тя да ми е все пред очите, ако забравя...
Усмивки, sowhat и едно простичко "благодаря ти" :)
и неговите приказки-притчи-истини и мен е обсебил.
Много харесвам приказката за жабите
цитирайМного харесвам приказката за жабите
Невероятно красив ъгъл към собственото ни битие, същност и ежедневие. Намерих го, Соу. Заедно с теб.
цитирайреално си знам колко, а в другия смисъл - дано ме чакат още доста мигове , които ще спират дъха ми:)
Приказката си оставям за ивнинга:) сега работата, която ме кара да се чувствам мнооого жива, е наред:)
Приятен ден, скъпа:)
цитирайПриказката си оставям за ивнинга:) сега работата, която ме кара да се чувствам мнооого жива, е наред:)
Приятен ден, скъпа:)
Няма радост без тъга, а истински е животът на търсача.
цитирайзащото без тях няма нито трезвост нито доброта..." - Кастанеда. Има и продължение, но то е по-далече от темата.
цитирайв света на Букай, който от страшно много време прелиствам...именно заради приказките и поуката в тях. Дори бях повлияна за поста си "Писмо" от него...Има една мисъл, която често цитирам и виси на стената ми у дома, както и в офиса, дори я пуснах в посл.ми материал за миналата година. Звучи така : " Животът, това не са дните, които са минали, а тези, които са се запомнили. " Представяш ли си колко сме живели, опирайки се само на тези мигове...надявам се дълго :) Поздрав Еми и много запомнящи мигове и дни да имаш :))
цитирайно аз си ценя и лошите моменти. Иначе - как да разбера, че добрите са се случили. Животът е такъв, какъвто е. Важното е да не го пропуснеш.
Привет, Соу ;-)
цитирайПривет, Соу ;-)
Ще добавя и една мисъл, която приписват на Шекспир: Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.
Поздрави, Соу!
цитирайПоздрави, Соу!
Защо ли си мисля, че някой дни трябва да се умножават, поне по десет !
Аз имам такива дни. Мисля, че са ми достатъчни, ако имам и за в бъдеще, няма по-хубаво от това.
цитирайАз имам такива дни. Мисля, че са ми достатъчни, ако имам и за в бъдеще, няма по-хубаво от това.
от доста време се чудя дали да си взема негова книга.Вече ме убеди. :)
цитирайНа въпроса "колко дълго": недостатъчно.
цитирайbasi mnogo e dylgo. ne znam za6to protakame tolkova vreme neizbejnoto i protakaiki trupame mydrost, koqto v svoqta syshtnost e stradanie. Mislq 4e jivotyt ni svyrshva kogato se nau4im da lyjem i kogato slojim maskite. Posle jiveem ne4ii drug jivot, nenashiq. Na tova jivot li mu vika6?
цитирайДостатъчно ми е да видя спокойни хора, спокоен дъх и дух. Не заспал, а спокоен. Не летаргичен, а спокоен. Напрежението се улавя във въздуха, то е в общуването ни, в погледите ни, в действията ни. Негови отражения са в печалният бит. Сам по себе си не е чак толкова печален.
цитирайТук съм отговарял на предишният ти постинг. Не знам на какво се дължи грешката ми. Мислех, че четох него, а за този се замислих по-дълго...
Преди седмици ми се случи, малко преди новата година, когато тук в блога ме попитаха, колко време отделям на написването на разказ. Съвсем искрен бях, като казах, че за повечето са ми нужни години. Натрупват се впечатления, те работят и се развиват. Не знам, кога ще ги излея. Докато отговарях се захилих на себе си, че трябва да съм живял хиляди години, ако е така. Май така излиза по тази мерна единица.
За един живот обаче има много скали. И по някои трябва да съм на тринадесет или четиринадесет.
Може да се каже, че съм и на трихиляди години и на четиринадесет.
Трудно ми е да осъзная само тези четиридесет. Много щастливи мигове имах в тях. Не смея да си ги впиша в тетрадка, но част от отраженията им са в блога ми.
Извинявам се за погрешно адресираният предишен отговор.
цитирайПреди седмици ми се случи, малко преди новата година, когато тук в блога ме попитаха, колко време отделям на написването на разказ. Съвсем искрен бях, като казах, че за повечето са ми нужни години. Натрупват се впечатления, те работят и се развиват. Не знам, кога ще ги излея. Докато отговарях се захилих на себе си, че трябва да съм живял хиляди години, ако е така. Май така излиза по тази мерна единица.
За един живот обаче има много скали. И по някои трябва да съм на тринадесет или четиринадесет.
Може да се каже, че съм и на трихиляди години и на четиринадесет.
Трудно ми е да осъзная само тези четиридесет. Много щастливи мигове имах в тях. Не смея да си ги впиша в тетрадка, но част от отраженията им са в блога ми.
Извинявам се за погрешно адресираният предишен отговор.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 63729
Блогрол
1. Геноцид
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано