Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2010 09:45 - колко дълго сме живели всъщност
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3355 Коментари: 16 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
помня преди време бях прочела една сентенция, че животът не се състои с броене на вдишванията, а с моментите, които са ни спирали дъха.

от няколко дни съм обсебена от едно име :
Хорхе Букай

Хорхе, разказва простички истини, с прости думи, при това красиво.
ако трябва да ги опиша в едно изречение, то щеше да е

Дзен или изкуството на аржентиският шофьор на такси.

и така, замисляли ли сте се , колко време сме живели всъщност, отброявайки тези мигове, в които дъхът ни е спирал?

ето ви една приказка, която ще ви даде отговорите

ТЪРСАЧЪТ


Това е историята на един човек, който бих определил като търсач…
Търсачът е някой, който търси- не е непременно човек който намира.
Не е и някой, който знае непременно какво търси.Просто е човек, чийто живот представлява търсене.
Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Оставил всичко и потеглил. След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждало хълма от всички страни.
Бронзова портичка го приканвала да влезе.
Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място.Търсачът влязъл и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно пръснати между дърветата.
Позволил погледа му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай.
Имал очи на търсач и може би затова открил следния  надпис върху един от камъните:
 
             Абдул Тарег, живял 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни
 
Малко се разстроил, като видял, че камъкът не е бил просто камък, а надгробна плоча.
Натъжил се при мисълта , че там било погребано толкова малко дете.
Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис.Приближил се и прочел:
 
            Ямир Калиб, живял 5 години,8 месеца и 3 седмици
 
Търсачът се почувствал ужасно разстроен. Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча. Една по една, започнал да чете плочите.
Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота.
Обзел го ужас,когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавало единадесет години….
Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал.
Пазачът на гробището,който минавал наблизо, се приближил.
Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.
-Не, не плача за близък-казал търсачът.Какво става в този град? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?
 Старецът се усмихнал и казал:
- Успокойте се, няма такова проклятие. Работата  е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнадесет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си, и всеки път, когато нещо много го е  зарадвало,той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея: вляво-това, което го е зарадвало. Вдясно-колко време е продължила радостта.
Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмици? Две? Три седмици и половина…
След това вълнението на първата целувка–колко е продължила? Минута и половина,колкото целувката? Два дни? Седмица?
Бременност и раждането на първото дете?...
А женитбата на приятелите?
А най-мечтаното пътуване?
А срещата с брата,който си идва от далечна страна?
Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни?
Така в тетрадката записваме всеки момент на радост…..Всеки момент.
 
Когато някой човек умре,обичаят ни е да отворим тетрадката му
и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му.
Защото това е единственото и истинско живяно време.   
  Хорхе Букай




Гласувай:
16
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. doriana - Мдааа! Совите не са това, което ...
14.01.2010 09:52
Мдааа!
Совите не са това, което са!
От моята тетрадка сигурно ще изчислят дълбока старост!
Въх, как не обичам бабите, да му се не види!
:)))
Ама сладка бабичка ще съм, бабенце....без зъби...и с памперс!
:)))))
цитирай
2. mariani - :)
14.01.2010 10:05
Извадих душата на колежката да ми донесе книгите му и доста дълго време бях под въздействието на неговите приказки...
Точно това си мислех след прочита на "Търсачът" - дали съм си давала сметка колко време съм живяла до сега?...Дали не би било добре да си "окача" една тетрадчица и да отбелязвам, за да може тя да ми е все пред очите, ако забравя...
Усмивки, sowhat и едно простичко "благодаря ти" :)
цитирай
3. benra - Хорхе Букай
14.01.2010 10:17
и неговите приказки-притчи-истини и мен е обсебил.
Много харесвам приказката за жабите
цитирай
4. veselinvalev - От търсач
14.01.2010 10:26
Невероятно красив ъгъл към собственото ни битие, същност и ежедневие. Намерих го, Соу. Заедно с теб.
цитирай
5. teachme - колко дълго сме живели всъщност:)
14.01.2010 10:58
реално си знам колко, а в другия смисъл - дано ме чакат още доста мигове , които ще спират дъха ми:)
Приказката си оставям за ивнинга:) сега работата, която ме кара да се чувствам мнооого жива, е наред:)
Приятен ден, скъпа:)
цитирай
6. flyco - ...
14.01.2010 11:37
Няма радост без тъга, а истински е животът на търсача.
цитирай
7. sestra - "Няма цялостност без тъга и копнеж,
14.01.2010 12:05
защото без тях няма нито трезвост нито доброта..." - Кастанеда. Има и продължение, но то е по-далече от темата.
цитирай
8. hope17 - Ем, добре дошла
14.01.2010 12:16
в света на Букай, който от страшно много време прелиствам...именно заради приказките и поуката в тях. Дори бях повлияна за поста си "Писмо" от него...Има една мисъл, която често цитирам и виси на стената ми у дома, както и в офиса, дори я пуснах в посл.ми материал за миналата година. Звучи така : " Животът, това не са дните, които са минали, а тези, които са се запомнили. " Представяш ли си колко сме живели, опирайки се само на тези мигове...надявам се дълго :) Поздрав Еми и много запомнящи мигове и дни да имаш :))
цитирай
9. tili - Добре, добре,
14.01.2010 13:09
но аз си ценя и лошите моменти. Иначе - как да разбера, че добрите са се случили. Животът е такъв, какъвто е. Важното е да не го пропуснеш.
Привет, Соу ;-)
цитирай
10. natali60 - И на мен ми харесва Бокай.
14.01.2010 13:37
Ще добавя и една мисъл, която приписват на Шекспир: Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.
Поздрави, Соу!
цитирай
11. lubara - Поздрави, sowhat !
14.01.2010 13:52
Защо ли си мисля, че някой дни трябва да се умножават, поне по десет !
Аз имам такива дни. Мисля, че са ми достатъчни, ако имам и за в бъдеще, няма по-хубаво от това.
цитирай
12. alitox - Ах,
15.01.2010 01:26
от доста време се чудя дали да си взема негова книга.Вече ме убеди. :)
цитирай
13. flyco - =
15.01.2010 08:55
На въпроса "колко дълго": недостатъчно.
цитирай
14. virginblack - kolko dylgo li
15.01.2010 09:59
basi mnogo e dylgo. ne znam za6to protakame tolkova vreme neizbejnoto i protakaiki trupame mydrost, koqto v svoqta syshtnost e stradanie. Mislq 4e jivotyt ni svyrshva kogato se nau4im da lyjem i kogato slojim maskite. Posle jiveem ne4ii drug jivot, nenashiq. Na tova jivot li mu vika6?
цитирай
15. cefulesteven - Достатъчно ми е да видя спокойни ...
15.01.2010 16:56
Достатъчно ми е да видя спокойни хора, спокоен дъх и дух. Не заспал, а спокоен. Не летаргичен, а спокоен. Напрежението се улавя във въздуха, то е в общуването ни, в погледите ни, в действията ни. Негови отражения са в печалният бит. Сам по себе си не е чак толкова печален.

цитирай
16. cefulesteven - Тук съм отговарял на предишният ти ...
16.01.2010 00:11
Тук съм отговарял на предишният ти постинг. Не знам на какво се дължи грешката ми. Мислех, че четох него, а за този се замислих по-дълго...

Преди седмици ми се случи, малко преди новата година, когато тук в блога ме попитаха, колко време отделям на написването на разказ. Съвсем искрен бях, като казах, че за повечето са ми нужни години. Натрупват се впечатления, те работят и се развиват. Не знам, кога ще ги излея. Докато отговарях се захилих на себе си, че трябва да съм живял хиляди години, ако е така. Май така излиза по тази мерна единица.

За един живот обаче има много скали. И по някои трябва да съм на тринадесет или четиринадесет.

Може да се каже, че съм и на трихиляди години и на четиринадесет.

Трудно ми е да осъзная само тези четиридесет. Много щастливи мигове имах в тях. Не смея да си ги впиша в тетрадка, но част от отраженията им са в блога ми.

Извинявам се за погрешно адресираният предишен отговор.

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4139623
Постинги: 921
Коментари: 24692
Гласове: 63675
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930