често питаха Соу:
- Соу, къде е лицето ти?  Виждаме само онази част от теб, която ни показваш под чадърчето си.
а Соу отговаряше:
-по дрехите посрещат... и затова рядко затварям чадъра.
въпросите продължаваха.
-Соу, за какво мислиш?
- за хубавите ябълки-  отговоряше Соу, понякога и за сеяча, който хвърлял просо.
-Соу, къде си?
- на клона - казваше Соу, винаги съм на клона...
___

Веднъж князът отишъл в маймунската гора. Както го видяли, маймуните се изпокрили в паника, останала само една маймуна, която изобщо не му обръщала внимание и подскачала от клон на клон, сякаш показно. Князът пуснал стрела в нея, но тя я хванала в полет. В отговор князът заповядал на приближените си всички да стрелят по нея, полетял дъжд от стрели и маймуната паднала мъртва. Тогава князът се обърнал към своя приятел Йен-Буй:
-Видя ли какво се случи? Това животно рекламираше ума и способностите си. То вярваше, че е недосегаемо, вярваше в силата и майсторството си. Помни тази случка! Никога не показвай пред хората най-добрите си качества.
Когато се върнали в двореца, Йен-Буй станал ученик на княза, той ден и нощ работел върху себе си, за да се избави от всичко, което го прави да изпъква. Скоро в кралството вече никой не знаел нито как да се държи с него, нито пък как да го манипулира.....
........................... ……………………………………..
Тази история съдържа един от най-тайните ключове на Дао. Дао казва, че всичко, което е прекрасно в човека, трябва да се пази и съхранява дълбоко. Това, което е истинско във вас, трябва да се съхранява в сърцето, защото, когато истината е скрита в сърцето, тя израства като зърно, попаднало в благодатна почва. Ако го измъкнете навън, за да го види всеки, то просто умира, умира без полза. Така във вас никога няма да цъфнат цветя. Обръщайте се към всичко истинно и прекрасно като към зърно. Внимателно му предоставете почва в сърцето си и не го демонстрирайте на всеки и навсякъде.
Но всеки прави обратното. Това, което е неправилно, вие криете и не искате никой да види, а това, което е прекрасно-дори ако и не е така-вие непрекъснато изваждате на показ пред всички, вие го демонстрирате, опитвате се да го рекламирате, да го прославите.
От това идва и гасненето на човека-защото уродливото расте, а истинското се губи и изсъхва. Неистинското расте, то става зърно и дава плодове, а истинското се изхвърля и умира.
Обръщайте се към всичко, което е истинно и прекрасно във вас, като към зърно...

Мъдрост и упование! Поздрави,Sowhat!

Между Изтока и Запада винаги е имало различия. Въпреки тях и от двете страни има както положителни така и отрицателни примери. В България, като страна на границата между тези два свята има и от двете. Ние или силно любим или силно мразим, или правим супер открития или супер идиотщини. В това е очарованието и проклятието ни.

Където живеят другите,

аз не живея.

Където отиват другите.

аз не отивам.

Това не означава,

че отхвърлям общуването с другите:

Искам само да направя

черното различно от бялото.

Чадърчето Соу,аз пък имам брошка....върху сърцето,ей така против уроки.....
Намиг:)
Прекрасна седмица!!!

но кое е зърното, кое е красивия плод/цвят, създаден от зърното. Човек наистина трябва да си пази някои неща само за себе си (или поне да не са на сергията на пазара), но си мисля, че и не трябва да заравя всичко, защото все пак е социално животно и се нуждае и от другите хора, от мислите им и чувствата им... хем си сам, хем не може да живееш сам. Деликатни граници са това.

вътрешните граници винаги са деликатни, относно споделянето им, никога не си сигурен дали оголването ( не) помага. относно социализацията, някои хора са просто стадни индивиди и не могат да живеят в изолация, докато други пък са твърде отшелнически настроение.
истината е, че никога не съм разбирала и двете крайности.

ей там ме хвърли маги

колкото повече блести брошката, толкова по невидими са пътищата господни на сърцата

това , което аз направих с 40, ти успя с 4-ри изречения. така е

подобно

крайности са лоши, но Соу, не мислиш ли, че подобното привлича подобно...Ако си прекрасен и наистина стойностен човек, ще привлечеш подобни, а не отрепки...Съгласна съм, че всичко трябва дълбоко да пазим в сърцето, но мисля, че споделянето със себеподобни кара цветята да избуяват в душите ни непрекъснато...Парчето злато винаги се забелязва, дори калта отгоре му да е дълбока ! Здрасти, Соу, ведър и прекрасен отвътре и отвън да ти е денят :))

Пайюан, майстор по Дзен от династията Сун е написал стихотворението

относно крайностите...
а на Дао му кажи, че "един от най-тайните ключове " е на светло, щото вече го прочетох ;))))

ЕДНО


Дао, което може да бъде изказано,
не е вечното Дао.
Име, което може да се назове,
не е вечното име.
Безименното е начало на небето и земята.
Назованото е майката на десетте хиляди неща.
Когато е лишен от желания,
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
И първото, и второто,
избликват от един и същи източник,
но се различават по име;
това се проявява като тъмнина.
Тъмнина сред тъмнина.
Портата към всички тайни.

___________________
светло ми е :)

ДВЕ


Под небето всеки вижда красотата като красота,
само защото има грозота.
Всеки познава доброто като добро,
само защото има зло.

Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.
Трудно и лесно се допълват.
Дълго и късо контрастират помежду си;
Високо и ниско зависят едно от друго;
Глас и звук са в хармония;
Задното следва предното.

Ето защо мъдрецът не прави нищо,
а само учи на мълчание.
Десетте хиляди неща се въздигат
и падат безспирно,
Създаваш, но не притежаваш,
Работиш, но без възнаграждение.
Свършената работа се забравя.
Затова остава вечна.

ТРИ


Щом не величаеш нечии дарби – няма и свади,
Щом не трупаш съкровища – няма и обир.
Щом не виждаш примамливи неща,
сърцето ти не се обърква.

Ето защо мъдрите управляват,
като изпразват (от емоции) сърцата си
и тъпчат (с Ки) корема си (хара),
като отслабват амбициите си,
и укрепват костите си.

Ако на хората липсва знание и желание,
тогава умните няма да се месят.
Ако нищо не се прави,
всичко ще е наред.

затова нищо няма да кажа.
Ще продължавам да чета,
но трябва някой да пише,

ЧЕТИРИ


Дао е празен съд;
използват го, но никога не го напълват.
О, бездънен извор на десетте хиляди неща!
Острото направи тъпо,
Развържи възела,
Смекчи блясъка.
Смеси се с прахта.
О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!
Не зная от кое време идва.
То е праотец на императорите.

Той вървеше по острието на меча.

Стъпваше върху леда на замръзналата река.

Влизаше в празните къщи

Желанието му да краде изчезна завинаги.

и той се завърнал в собствената къща.

Видя прекрасните лъчи на сутрешното Слънце.

и внимателно се вгледа в луната и звездите.

С олекнало сърце бродеше по улиците.

наслаждавайки се на лекия бриз.

И накрая той намери

своята къща със съкровищата.

Преди дори не си бе помислял.

че притежава тези съкровища

от самото начало.

ПЕТ


Небето и земята са безжалостни;
За тях десетте хиляди неща са като чучела.
Мъдрите са безжалостни;
За тях хората са като чучела.

Пространството между небето и земята
е като мях.
Изгледът се променя, но не и формата;
Колкото повече се движи,
толкова повече ражда.
Многото думи важат по-малко.
Придържай се здраво към центъра.

Не винаги истинското е прекрасно, но сърцето е почва толкова колкото зърното може да покълне в сърце..
Крий прекрасното умерено, допускай и чуждото в твоето хубаво, за да убиваш лошото и стрелата да омеква..
готин клон :)

готин съвет ))))))))))

Има нещо много подвеждащо, нещо над което доста трябва да се замисля, преди да разбера мъдростта на принца.

Той казва: "най-добрите си умения".
Да, но доброто и злото се определят от собствената ти среда.
За маймунките това може да не са най-добрите умения, а най-доброто умение е в подобна ситуация да действаш като стадото.
Ако е така, то и особената маймунка, не е имало как да знае, че това което показва е най-доброто. Може и да е била аналог на принца в маймунски образ и да се е стремяла да покаже най-лошите си умения:)))

Доста парадоксално. Просто си мисля на глас. Но ми е необходимо време и случки в живота, които да наредя като примери, които да илюстрират тази притча.

аз не бързам ...

В случая, тя просто е постъпила различно. Дали е показала най-доброто или най-лошото, относително е. В случая има гледната точка на принца и гледната точка на маймуните.

Маймуните, няма как да питам, но гледах един много трогателен репортаж, в който маймуни от зоологическата градина, изпращат своя мъртва приятелка. Скръбта им е истинска. Като всяко социално животно, могат да понесат загубата на един от себе си, но в същото време сходствата на социалните, прави в загубения да виждаш и себе си, неволно се поставяш на негово място.

Гледната точка на принца: направила е най-лошото, като е направила най-доброто. Може да е мъдър, но нещо не го приемам. Знам, че целта на притчата е друга, но като чета особено когато текста е хубав, когато има нещо магическо, виждам всичко с очите си. Джунглата, животинката, опънатия лък.

Не мога да приема, убийството на такава невинна животинка, заради едната проява на доминация, за мъдра проява. Сигурно са имали много маймуни, не съм аз да го съдя, просто ми е трудно да го приема.

И може да не е много мъдро, а също тъй не вярвам в прераждането, но говорим все пак за далечен Изток и мога да си позволя поне игра на фантазията и без да искам го правя, ако мога да предпочета в кой да се преродя, бих избрал маймунката пред принца.

Тя може да си е изгубила живота, но поне си е направила маймунджилъка, постъпила е според природата си, при това интересна природа, защото се отличава от останалите маймуни,
а принца само е доказал своята правота, с кръвта и цената на чужд живот, може би не е бил толкова уверен в нея, че да се е наложило такава тежка, според мен, цена.

Извини ме, че се отклонявам, просто натам ми тръгнаха мислите.

И нямаше как иначе. Познати ти са онези доста мои герои, които просто са особняци, чийто грях е това, че си позволяват каприза да бленуват до край, много често те губят всичко, а това е цената да изпитат единственият миг истинско щастие, наместо цял живот утехи.

Не, че съм като тях, но маймунката сега ми напомни за всички тях.