това ми изпрати дъщеря ми по скайпа. написано от нейна приятелка. това ме разтърси и разстрои.
по няколко причини:
едната първата е , че на днешния ден аз загубих своя баща.
и другата е :
що за хора и родители сме, ако децата ни пишат такива писма до приятелите си.
що за егоисти сме, ако не успяваме да им създадем дом и огнище и място, в което да се чувстват защитени и спасени.
и с какви очи ще погледнем тия деца утре.

" Червеното..сега разбирам защо дяволът е избрал именно този цвят.Той заслепява и след това унищожава,като лазерите,които на пръв поглед изглеждат безобидни светлини а в следващия момент те изгарят.Но сега темата ми е друга-вярата в едно дете или наивността на жената.Да,това съм аз.Вярващо дете и наивна жена.Вярвах в един мъж ,за когото всеки би казъл - "Той я обича",но не!Не говоря за любовник-те никога не обичат.Говоря за баща,които преследвайки личните си интереси не видя сълзите в очите на детето си.Сълзи проляти по негова вина,болка изпитана от неговата дързост.Знам рано или късно раздялата с родителите настъпва,но не трябва ли децата да заминат и да изоставят бащиното огнище? Но как да изоставиш нещо което не съществува?Разпада се- дяволът го руши,вадейки тухла по тухла,хвърляйки прах в очите..Дяволът в неговите червени одежди.Промъква се с миши стъпки в твоя дом,в твоя живот за да изгризе всеки твой спомен за да ти отнеме най-ценното..."

вчера беше денят на чистите ръце.
родители, умихте ли си ръцете от вашите проблеми и глупости или ги стоварихте отново, върху онези , за които си мислите , че са слепи неми и глухи -  децата ви?

питам се , виждате ли пилат  понякога в себе си или вие не се познавате в този текст?
този текст би могло да го е написало всяко едно дете, вашето , съседското, дори и моето...

ненаказано зло няма.
друго нямам какво да кажа.
поздрави, Соу.

Леле, Соу!!!!
Направо се втрещих от написаното от това детенце!!!!
Колко е голямо това дете? Наистина ли могат да мислят по този начин?

Любовта не може да се замести, нея или я има или я няма.

аз все още мигам невярващо....
и ми е болно, че този текст наистина е написан от дете...от дете.....
от дете, което изживява тази липса......и се сещам за толкова други деца, които са в подобна ситуация, заради родител....

но съм благодарна на това дете, че е намерило смелост да отвори душата си в няколко реда и на теб, че го споделяш с нас. Така ще имам възможност да го зпратя на няколкото човека, които знам със сигурност, че имат нужда от отрезвяване....може би....късно.....но все пак...

Децата знаят и разбират повече, от колкото родителите си мислят... Съмнявам се,че този баща е помислил.

много по-добре улавящи фалша и лъжата, защото още не са се научили, нямат "социалния опит" на възрастните за лицемерие.
Те затова са и по-силните, защото са на страната на Истината.
И да не забравяме - Нека слушаме Децата!

много изчистено и необременено като нашето мислене. Добре е да се сверяваме от време на време с тях, понякога виждат учудващи неща.
Замисли ме много това писмо.
(да питам и аз - колко е голямо детето?)

то е със сигурност в диапазона 15-17 годишно.
само едно не мога да си отговоря ние родителите слепи ли сме или сме само егоисти

със себе си понякога ...

по добре е да ги чуваме и да чуваме дори и онова , което премълчават.
и да се научим да сме по открити и по честни с тях

изобщо не е мислил.
ако беше се опитал да помисли, това писмо нямаше да съществува

ако те беше така , може би изобщо не бих го споделила публично ...
всъщност едва ли е късно някой да се отрезви, защото каквито и проблеми да имат родителите, децата ни нямат ни най малка вина за това , а я поемат изцяло...

разговори и внимание, за да можем да ги усещаме, тоест - да намираме повече време за тях.

sowhat: "по добре е да ги чуваме и да чуваме дори и онова , което премълчават.
и да се научим да сме по открити и по честни с тях"

дори си мисля че познавам това дете. ...

утеши едно дете ...

Тъжко е да се чете това когато съзнаваш колко рано се е срещнало това дете с голямата болка ..........която неминуемо ще го бележи в душата за цял живот ........

затова и реших да го споделя ...

1. Съжалявам за баща ти.
и 2. За съжаление има ужасно много деца, които изпитват тази болка. И като човек, който в детството си я е изпитвал постоянно бих посъветвала вас, родители да направите всичко възможно, за да усещате вашето дете. И най-важното, никога не го карайте да се страхува от вас. Дръжте се с него като с най-добър приятел, общувайте и се поставяйте на негово място, но не чак толкова, че да заемате личното му пространство.
А на родителите, които причиняват това на децата си, отворете очите и сърцата си. И ти, тате! Макар че никога няма да прочетеш това... Защото дори не знаеш, че имам блог :)

и те прегръщам :))

Бог да прости баща ти!
Моят пък, да е жив и здрав, даже ми чете блога. Но след хилядите безуспешни опити да общувам с родителите си... просто реших великодушно да им призная правото да ме гледат със здраво стиснати очи. Знаеш ли колко са щастливи сега? Колко са горди, че имат такава дъщеря?... А знаеш ли аз колко се радвам, че най-накрая мога да ги зарадвам? Какво като не ме виждат... какво като никога не са ме виждали... нали се радват :)
Наздраве! За родителите - такива, каквито ги имаме / такива, каквито сме ги имали!

пия лекарства мамка му , но днес реших че няма да умра от чаша вино ( тате ако беше жив щеше да ме ошамари)
не бих казала наздраве обаче на оня баща , който се е докарал до там, че да пише детето му по тоя начин и тия думи ...
както и да е ...

бог да го прости татко ти.
Тихичко те прегръщам, дано е спокоен съня ти.

прегръдки много

Но, позволи ми да кажа, картинката не е пълна и могат да се правят различни изводи.
Това, по което няма спор, е фактът, че момичето е наранено. И то в една проблемна възраст, когато чувствителността е особено силна. Явно бащата е бил нейният герой и тя приема напускането на дома като предателство. И друго е явно за мен - проблемите в това семейство старателно са прикривани до момента, в който вече не е било възможно. Затова ударът е страшен за момичето. Но според мен е по-добре родителите да се разделят в такива случаи. Преживяла съм го и знам, че е хиляди пъти по-добре, отколкото да растат децата в среда на взаимно недоверие, лицемерие, примиренчество заради някакви(често материални) интереси.
Извини ме, моля, темата е болезнена за мен...

за всеки. за всеки които има поне капка човещина. защото, абе не знам какво да кажа повече , то детето е казало всичко ...