не е вярно, че не се опитвах да пиша. но всеки път казвах, не мога.
най лесното нещо е да отвориш компютъра и да пишеш.
и е лесно после да натиснеш дилийт.
пишех. ала нямах образи.
не и такива, каквито трябваше да са в представите ми.
затова в един момент спрях да опитвам с писането.
понякога образите се получаваха, но приличаха на онези от приказката за кибритопродавачката.
бяха от тия образи , които зърваш за миг в светлината на запалена искра и също толкова бързо изчезваха.
нямаха плът.
докато четях виждах образите и героите, имащи лица, представях си облеклото им , думите и жестовете, начина по който ходеха и жестикулираха, виждах очите им и косите им , дори немирните кичури разпилявани от вятъра.
можех да ги фокусирам , да си ги представя и дори да им дам нечие лице, което познавам.
докато пишех обаче, емоциите изтласкваха описанията и когато завършех написаното оставаше само една графика.
с молив. от тия най простите, в които липсват сенки и полусенки, дълбочина и переспектива.
там лицето е просто загатнато, а чертите недоловими , така че върху графиката всеки можеше да насложи онзи образ, който го вълнува в момента.
искаше ми се поне веднъж, написаното да прилича на маслен портрет .
за това и не спирах да опитвам, дни, месеци , години ... надявах се , че поне веднъж ще успея да добавя плът и визия в пълния смисъл на понятията ,
докато не проумях че душата не се рисува.
тя се усеща.
и винаги , че е една простичка графика върху която всеки ще наслагва въображението си , докато аз боравя с емоции
и доста често за да откриеш лицето, онова за което говоря, трябва да намериш първо маската. да я игнорираш , да я свалиш
за да разбереш че всичко , което остава след нея, е оголена по човешки емоция

графиката не е лесна техника, Соу.:)))
с много краски всеки може...
поздрави!

просто ми се искат от време на време разни някакви неща :))
здрасти ти

не подценявай графиката...с нея може да прерисуваш лице...обаче е трудно да хванеш дълбоко скритата емоционалност...което става по-лесно с маслото...поне според мен...
ми..ми...линкчета за теб :)

http://www.artbreak.com/work/show/238618--watermark

http://www.artbreak.com/work/show/233923-sunset-on-danube-river-watermark

http://www.artbreak.com/work/show/233564-whole-lost-world-watermark

не я подценявам в никакъв случай.
вчера прочетох един разказ - поредният на ина крейн. джентълмена.
когато чета ина винаги се размислям за плътността и живота на нейните образи.
героите на ина са живи и дишат и са истински. реални.
докато онова , което аз правя с думите е не точно образ, а скица. графика на емоцията.

благодаря за линкчетата , хареса ми . много.

ето ти ина

http://inakrein.blog.bg/

"душата не се рисува.
тя се усеща.
и винаги , че е една простичка графика върху която всеки ще наслагва въображението си"
В крайна сметка (дори да прозвучи грубо) кой се интересува така дълбоко от теб, от мен, от другите... Ако аз не видя в твоето творение собствената си душа (а ти в моето своята), не бих се спряла да го разгледам...
И аз чета Ина. Не знам, може би за нея образите също са графики на души, а ние, читателите, ги запълваме с цвят на базата на собствения си житейски опит...
Ей, много се разписах...да не стана досадна...
Хубав ден, Соу, и... продължавай с графиките!

идеята на поста е да говорим, а не да премълчаваме .
просто се възхищавам всеки път когато видя опаз толкова жив и наситен, че да си кажа - ако го видя - ще го позная или този човек, не може да не съществува.

Няма да е интересно, ако дадеш всичко наготово...харесвам текстове, над които трябва да се замислиш...

Поздрави, sowhat!:)

и докато при едни всичко е ясно и е визия , готова , смляна и трябва само да я вземаш, при другия тип писане нещата са повече от един пласт, видимото и далеч по малко от невидимото и всеки нов прочит носи нова и нова емоция , за оня разбира се , които иска да я намери.
поздрави ! :)

фантазия от страна на четящия.
Аз харесвам графики,карат ме да си представям, как ли би изглеждала истинската картина наситена със цветове. Ама аз съм си фантазьорка...

фантазията :))

както казва Принцът датски и отвъд тях е душата...
Успяваш, Соу, успяваш! Почвяват се безплътни образи и се виждат по-ясно като не се взира човек ;-)))

понякога ми се струва , че това не е достатъчно и зад тази част има и други , които не успявам да доловя :))

когато има пластове в рисунката. Когато я четем виждаме само част от нея. Утре ще видим някоя друга част, вдругиден - друга, в зависимост от етапа на който се намираме.
Но май никога няма да видим всичките пластове ..., ако това е жива душа ..., или живота ..., или истински шедьовър. Или ще ни трябват години за това.

днес настроението е едно и очите или сърцето долавят един нюанс, утре друг, зависи кое и как ще пречупим и през коя леща
и да ако това е живият живот , нещата никога не са достатъчно статични

"боравя с емоции"

и обичам кото ме замисляш така :)

мен ме замисля ина крейн. и калин василев. и петър делчев. и димитър к. димитров , който утре напуска нашата родина и ще е горд чех или словак , нещо такова. пора , които пишат като богове, а никой не знае зна тях

"за да разбереш че всичко , което остава след нея, е оголена по човешки емоция " -
или...чисто първичния ни вид.
поздрав, соу!

Хареса ми, че сподели толкова жива и чувствена е емоцията от образите, които сътворяваш.
Поздрави!

това е отговора на въпроса , за кого пиша.
пиша за себе си и пиша когато има налице емоция и муза. другото е бла бла , но ти го знаеш :)
поздрави бейби

вие ще кажете - вие сте хората до които достига :))
благодаря

Нещата понякога са по-лесни и по-прости, отколкото предполагаме. Мъдро и точно, светло и замислящо е написаното от теб.
Поздрав!

за богатите палитри , които намирам при теб