тамагочитата, за тези които не знаят са едни японски джаджи, произведени в Китай или Индонезия, които заляха родният ни пазар в периода след 90-те.
представляват електронен вариант на домашен любимец, за който ако не се грижим правилно -умира. е наистина за разлика от домашните любимци, тамагочито има по три живота. а в някои изключителни случаи, дори още един бонус, от фирмата производител.
днес честитих на голямата си дъщеря последният и първи учебен ден. тя се засмя и ме попита - шегуваш ли се?
казах - не не се шегувам, миличка. а сега ще ви разкажа една история за тамагочита:
ние ограбваме децата си.

ще ти кажа защо ги ограбваме:

на времето мама и тате след работа, хукваха на полето да работят по нивите

от ранна пролет  и ме оставяха да играя навън с приятели, под зоркия взор на баба или пък мевземаха със себе и 
хайде на полето

скуби, плеви, гледай водата дали дойде

ае после мотиката мамина,
после се прибирахме и сядахме на масата и се почваше :
какво стана днес в училище? защо имаш петица, какво точно не каза?
защо пак си се катерила по дувара на съседите...
странно, как майка и татко знаеха всичко за геройските ми бели, без наличието на мобилка. дори домашен телефон нямахме, а те бяха информирани за всичко, което се случваше с мен и около мен.
връщайки се назад във времето, родителите ми са постоянното присъствие в живота ми - вечер на ресторанта или на гости в приятели, до парка, в лунапарка... баща ми води на кино и ми чете субтитри...
присъствието му е толкова осезаемо, че дори и днес, години след като го няма , все ми се струва, че ей сега ще влезе.
няма да коментирам нещата, които наблюдавам от страни, но ще говоря за това, как моето поколение отгледахме децата си :
( в лек градски жаргон)

пуснем ги навън и сядаме на  кафето

и хайде иди, мама, да си играеш с децата,

да не ми пречиш на моабетката

 и то като дойде почва да писка

ама габи има тамагочиииииии.искам тамагочииииии

на ти пустото тамагочи че почва сериала

 ча`й да видим са кво стана с касандра

 беги да си играеш с петя

петя има телевизонна игра мамооооо

искам и аз

искам телевизор за нея

 че на другия мама гледка касандра

ае

после компютър и така

на 8 години децата са завършени зомбите

после не ние ги ограбваме

ограбваме ги и още как

 щото верно са нема ниви да копаме

 ама може да се качим вс на колелата и в парка

или в планината с раничките

 през уикенда

или да седнем заедно да гледаме кървав диамант примерно

и да обясним как децата на сиера леоне нямат шанс

щото нямат наистина

а после да излезем заедно на сладолед

 можем да им дадем поне свободното си време

 но и тва не правим

на ти пет лева и ми се махай

а после ревем - леле що стана

ми стана си тва дет си го произведохме

да  са ни честити тамагочитата !

Поздравления за темата!Възпитанието на децата в семейството винаги е било актуално и важно!
Според мен, трябва да се започне от променената форма и съдържание на брака и семейството.
Времена и нрави...)(

не мога да я коментирам :)))

Моите деца пораснаха по първия описан от теб начин - на село
"скуби, плеви, гледай водата дали дойде

ае после мотиката мамина"
и с козите на паша, и ред други работи...
Много пъти съм си мислила, че им ограбваме детството по този начин, но ... както се казва, взеха си хляба в ръцете, станаха отговорни хора (в смисъл към себе си и живота си).
Но днешните деца май наистина са ограбени. Имат всичко, без най-важното - родителско внимание и обич.
Много стойностна тема, Соу, поздравления!

Така е, дявол да го вземе. Умно написано и вярно. Но очевидно всичко това е неизбежно. Щом света върви така, дори и от това да последва краят му - не може нищо да се направи. Изчезнали са десетки цивилизаци, като се почне от Атлантите и се мине през Асирийци, Шумерци и Аркадци вероятно и те са имали своите тамагочита или нещо подобно. Ами това е. Света не се свършва с нас...

какво беше едно време и как е сега. Може би, защото остарях и ми е мъчно за това...
И тогава имаше недобросъвестни родители и сега ги има. Просто времената са различни. Не мога да поставя всичките съвремени родители под един знаменател.
По мое мнение в днешно време са нужни повече усилия и време, за да не допуснеш детето ти да тръгне по лош път. Заплахите са много повече, наркотици, алкохол, престъпления и т.н. Много родители, загрижени да осигурят насъщния, нямат време и сили за възпитанието на децата си.
Отдавна съм минала тоя период от живота си и Слава Богу, мисля, че съм се справила добре.

Няма застраховка.

Говорете (им) сега. За да (ги) има винаги утре.
Тук можем да се поучим (от Соу например).
Тук може (и) да се научим.
Уроците си можем да получаваме ежедневно.
И-и ... на Учителя с любов :)), а за другите - забрава може би.