2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 7442 Коментари: 40 Гласове:
Последна промяна: 01.10.2009 11:11
или аз и моите вечни дини под мишница - кротка драма в три части
утро( или както се прозяваше една сръбска певачка - зораааааа йееее)
събуждането ми в жалкият и рядък мой почивен ден мина изключително некултурно. вместо да се наспя и да отмъстя за всичкото онова постоянно и бързо събуждане рано сутрин, бях събудена с едно :
опаааааа, ама ти спиш ли ? хайде да ми дадеш виброшлайфа!
ако се чудите, какво е то виброшлайф, не очаквайте от мен да ви поясня. не мога, руса съм.
знам само че бръмчи много и изхвърля такова количество прах докато ти цикли пода, че после ти трябват всички препарати на Метро и прахосмукачки на Техномаркет, за да го почистиш.
хайде, стига толкоз лирически отклонения. важното е случая, че бях изритана от уютното и топло легло, за да установя ниските температури на атмосферата.
като зомби се замъкнах до кафемашината, с надеждата кафето да влее малко топлина в изтерзаните ми от ремонта крайници, когато под прозореца се проточи зверски вой.
не беше хъскито ми със сигурност, защото то живее на тавана. като Карлсон, само дето няма перки. е, има зъбки за сметка на това, но пък иначе как щях да се уредя с великото щастие да правя ремонт?
( още едно лирическо отклонение по посока ремонта - според Мария, канадката в предишния си живот съм била разрушител. пак според нея, тогава съм била от тези, които са ръсили сол в Картаген, та затова сега си изкупувам греховете с доживотни ремонти).
да се върнем на воя. надничам през прозореца и фокусирам каруца с ром ( не карибски бе, нашенски - от тия смуглите, с двата задължителни златни зъби) и вика:
какоооооо, къде е лелето? (тука се втрещявам от какиния, който като гледам е в крехката възраст на петдесет годишните)
убища ми лежязото да земам! - натъртва златозъбко, докато аз бавно се опитвам да подредя в изтерзаният си кафенепилоще мозък поредицата каката,лелето и лежязото.
пуржинити, ма како, пуржините. давай, ша те чистя - продължава да гъгне, а коня вече нетърпеливо притропва с крак.
( ше ме чисти, абе кво ше ми чистиш, снощи си измих краткия дървесен прах, който се стелеше из къщата , в устата и носа ми, влючая и душата ми / ако блондинките имат такива/, изкъпах се, дори и ушите си измих добре)
установила вече, че идва реч за желязо и пружини, го отпращам по живо по здраво, по светлите му ромски пътища, тихо благославяйки го и се нахвърлям на кафето си със страст, на която би ми завидяла всяка зажадняла(... избора си е ваш).
притварям с удоволствие очи, когато друг крясък нарушава спокойствието ми . не. пак не е хъскито. куриер. много ги обичам тия. особено , когато ми клипват, за ми кажат къде точно са , за да ида да си платя и получа пратката.
душици.
с нежелание се затътрям до входа, за да получа извлечение, по картата си от ДСК. е, извлечението е за 04.09, ама кво толкова - само за две седмици е пътувало от куриера до мен.
мисля си, че за две седмици бих могла да ида и до Дубай и да се върна, като ще ми остане време и за кратка обиколка по областните градове в рОдината, ама кво толку, ще нахраниш с 15 лева повече банка ДСК я!
даже и очичките ми се опъват, подобно на китайчето от рекламата, от дивата радост която ме изпълва кротко.
сутринта продължава с изстинало кафе, против евентуалните бръчки, които се появяват на моята възраст и аз с умиление си мисля, как заобикалящата ме среда, се грижи за красотата ми.
рано пиле, рано става , рано пее ( и с малко сарказъм - рано го колят ).
така изпълнена със свеж ентусиазъм, се приготвям за курса на БЧК, без който няма начин да се сдобия с заветната книжка за шофьор.
абе аз шофьор и скиор, може да не стана, обаче поне ще се науча да правя дишане уста в уста. та следващият път, като изтърся поредната си умна мисла и събеседника ми понечи да припада, ще му приложа такова свестяване, че следващия път ще стои и ще ме слуша само в стойка: мирррррно.
обед
част втора: или умирай трудно н`ам коя си част
Курсът по незабавна помощ, задължително изискуем от КАТ, се провежда в едно училище, в съседен град. След като съм прекарала приятен половин час бъбрейки с приятелки в почивката им, преживяла и рома, и ДСК я! бодро се отправям по посока курса. След кратко разузнаване по коридорите ( само да уточня, че винаги се губя по училищата, затова и не ходя на родителски срещи – докато отида и срещата е приключила, като преди това аз съм съсипала поне двайсет такива, с милата констатация – ама вие, не сте нашата класна) се натрисам пред врата , с надпис – ІV а клас , пред която двама тийнове се натискат.
След кратък размисъл, стигам до извода, че това не са четвъртокласници, чиито последни 7 години са преминали в натискане пред класната врата и решавам, че тука ще е.
Влизайки, изстрелвам кратко и ясно добър ден, на което присъстващите 10 –на тинейджъра, отговорят –Добър ден , хорово. Очаквах и госпожо, ама нейсе, вече от 18 години не съм в учителската гилдия, така че го преглъщам.
Настанявам се на чина и се вслушвам тихо, в коментарии за предизпитни и следизпитни шофьорски неволи , Токио хотел и жужащия писък на Азис – дай ми лед , идващ от жиесемчето на съседката ми по чин. ( къф лед бе , айде холан, ако бях мъж, щях да кажа , че са ми замръзнали макарите. Ама не съм така че си мълча. То и Азис май не е , но нещо следенето на мимикрията му не влиза в приоритета ми ).
Следва нахлуване, на една лелка , която ни събира чинно личните карти и 25 лв. и ни съобщава да слушаме внимателно, щот ще има тест на края. Не уточнява какъв, обед е и явно няма да е за бременност, щот присъстват и младежи.
Съсредоточавам се в техниките на кръвоспиране, в дебрите на човешките кухини и крайници и отвреме на време, като не мисля за студа, който ме сдухва и смразява, си представям въпросните ситуации на травми, при които, най-вероятно въпреки че съм пешкин момиче, бих припаднала.
Лекторът вмята отвреме на време шегувки, за вадене на език с вилица и прочие садизми, за да ни вкара у час, а аз набързо си припомням лекциите по анатомия на човека, само че не помня да съм изпадала по тяхно време в такъв див ужас. Азис вече е спрял да иска лед, щото според мен всички в стаята са на път да се превърнат в ледени висулки, но героически се въздръждам от мрънкане. Само си мисля за горкия ІV а клас. Дали им пускат кръвосмаразяващо ПТП видео, за да не се превърнат в сладки ледени статуи?
След задължителните четири часа лекции, пристига лелката с тестовете, които решаваме групово. Ми че то си е сложно – цели 15 въпроса. А и според тази статия тук http://www.dnes.bg/article.php?id=57584, българите са от най- глупавите в Европа, щот не знаят ( особено моето поколение) как се решават тестове.
След сложното решаване, се сдобивам със заветния документ,(но не и с фактура, за въпросните 25 лв. или какъвто и да е документ, освен хвърчащо листче, че съм си платила членският внос към БЧК, на стойност 1 лев. Брех, ами останалите 24 сигурно са до края на живота ми ).Та вече съм с документа, според който мога да ви спася ( и КАТ може да замълчи от възхищение пред уменията и талантите ми , а те са неизброими)– в ръжта, на плажа, в колата , в гората и прочие места на завет и на открито, се отправям за поредния час по кормуване.
Тук е мястото да подчертая, че аз не съм расист. И че максимата : Негър скиор и жена шофьор, не е вярна. Аз негър скиор съм виждала.
По хубаво кара от мен ски ( аз не карам нищо, което няма спирачки и въобще не ми обяснявайте как ските имат) .
Начи ще стане шофьор от мене. Вервайте ми .
Паля, тръгвам, това задна, първа втора , абе цар съм. И на дупките съм цар. С 20км/ ч. Няма знак за жилищна зона, ма откъде да знам дали златозъбко не го е взел за лежязо.
Освен това държа да подчертая, че ужасно ме нервират тия хора. Абе навън е 3 градуса, те като хукнали –ама това баби , майки с деца, които допълнително ме изправят на нокти, докато се грижа за тяхната безопасност. Моята е лесна. Аз съм с джип и с каско.
Е, каска не си нося щот съм четириколесно ПС. А като яхна метлата, каска ми не требе. Да му мислят потърпевшите, метлите не са описани в ЗДП.
Инструктурът ми милият, най-вероятно вече е прокълнал и майчиното си мляко в момента в който се е съгласил да ме обучава, ама късно е чадо, мандалото лопна. (член 13 от библията според стар виц). Припотявайки се явно, а аз набрала хъс и бързина до заветните 20км/ч се опитва да облекчи моето неразбиране относно желаните посоки и мило ми казва:
Карай в посока към село Б.
То така почва всяка задачка по математика за втори клас. Или трети, няма значение. Ако имаме шофьор (аз) в точка А, за колко време ще стигне в точка В.(примерно пред дома ми ), ако скоростта е 40 км/ч.
Лирическо отклонение: Дами и господа пишещи учебниците, вие не сте предвидили обаче тук много важни неща, като примерно, бързата мисъл в главата ми .
Както и фактът, че точките понякога стават многоточия, ама това е друга бира. Край на отклонението.)
Подкарвам звяра , ратолата ръмжаща вече с 30 и мисълта ми лети по – бързо от МИГ-16 в посоката на заветното село.
Дясно, указва посоката инстуктиращият ме.
Спирам възпитано на светофара, за да не прегазя невъзпитаните пешеходци в студа , както и колегите шофьори, дръзнали да се изправят на пътя ми , когато инструктура пак заявава :
Дясно.
Давам десен мигач и почвам да броя секундите. Вече съм на полусъединител, като истински Ники Лауда , пропускам движещите се направо и с мръсна газ отпрашвам посока село Б.
Следващите 30 секунди инструктурът ме гледа втрещен.
Къде отиваме?
Ми в Село Б. – отговорям му мило и го гледам като идиот. – Вие нали казахте посока село Б.
А накъде зави?
Мииии- ау, идиота съм аз. Наляво. С десен мигач. Е кво толкова пък. Никого не убих.
Историята вкратце. Всъщност закарах инструктура в село Б. Така де . Бързата ми мисловност зави още два пъти наляво при инструкция дясно, оправданието:
Ама г-не , Вие казахте посока село Б.
В крайна сметка, той си е виновен, като започва урока на една блондинка , подвеждащи инструкции за разни близки и далечни села.
Сега се чудя, дали да почна да нося часовник, или да си вържа чесън отляво и лук отдясно. Хем мога да ги прилагам и като животоспасяващи средства, ако някой припадне на пътя. Примерно инструктура. Добре, че завърших курса за неотложна помощ. Все ще го спася горкият, ако припадне при умните ми маневри.
Обаче едно не ми е ясно. Кой ще го спаси от мен.
Венецът на почивният ми ден беше майсторлъка ми. Дет се вика – майсторе, майсторееее ( как ти е именцето, майсторе).
Съвременната жена е като френски ключ. Освен уроци по незабавна помощ, оформяне на френски маникюр, чат, говорене по три жиесема едновременно, пазаруване и шофиране, тя умее и да поддържа дом.
Вследствие на характерните септемврийски температури от порядъка на 1- 3 градуса по Целзий, къщата ми беше на път да се превърне в ледено иглу. Децата отказаха да ми повярват колко е полезно да се моржува, посочиха ми ясно, че все още не са пингвинчета и ме приканиха да взема бързи мерки относно изпълзяването им от завивките с цел вечеря и писане на домашни.
Да си призная от ниските температури имах само един доволен питомец – хъскито, но той пък мрънкаше за поредното си хранене, а хлапетата обявиха стачка под завивките.
И понеже виках неволята, но тя като мъж в командировка не си вдигна жисемчету и не помогна никак, реших че колко му е аз да се оправя.
Първата стъпка беше проучване на камината. Позиция, местоположение, габарити. Позицията й беше добра, но за сметка на това студена. Местоположението, леко сенчесто и труднодостъпно предвид разхвърляните стари мебели, чакащи или някой с брадва или друг златозъбко. Габарити- определно по сериозни от моите, както установих предпазливо.
И така, стигнах до извода, че ще се справя с жокерите – помощ от публиката и обади се на приятел.
Натоварих публиката, тихо мрънкаща и я заведох на вечеря в близък и добре отоплен пъб, докато приятелят , събудил ме с виброшлайфа закачи радиаторите в детската.
Публиката след като хапна, оказа ценна помощ в осигуряването на горивния материал и запраши из кафенейските дебри.
Така на сцената останахме аз и камината. Мъжът ми проведе кратък телефонен инструктаж, който завърши с :
Абе я по добре пусни духалката.
И тъй като не съм чувала духалките да се размножават на принципа на зелената еуглена, подходих сериозно към подадените по горе инструкции.
Отвори кранчетата.
Отворих.
Отвори обезвъздушителите.
Вървя си начи аз от стая в стая и отварям. Това плюсове минуси, сичкото го знам. С една дума, утре ако някой реши , че образованието ми не важи , винаги мога да се хвана един водопроводчик. В Канада примерно.
По едно време обаче фокусирах още едни кранчета. Дълбоко прикрити под радиатора. Гадове. Последва следващо телефонно обяснение, и те се отварят бе жена . и поредната обиколка на стаите. Плюс, минус , голямо връткане падна.
Освен това е полезно за фигурата. Тая Джейн Фонда не е имала камина затва е измислила аеробиката. Тва легни стани, бягай , изправи се , залегни, клекни – изгорените калории се равняват на пет палачинки с домашното ми сладко от цели ягодки.
Хем спасяваш челядта от бялата смърт, хем правиш нещо по въпроса за кръшната си фигура.
Точка втора – в радиаторите тече вода. В ЗДП пишеше и антифриз, ама реших да не пробвам.
Последва пълненето на системата. Нали съм умница след 34 бутилка от минерална вода се сетих, че с душа се пълни по бързо.
Начи точка трета отметната.
Остана най веселата част. Паленето. Начи много ме бива да паля. Това свещи, това кола , от четвърт паля ,просто, а в цигаропаленето съм направо факир. Пердета още не съм палила, макар че веднъж пробвах. За щастие – неуспешно.
Обаче тва камините е проклета работа. Не става и не става. Цял лексикон изгорих и не ще .
Викам си глей я са тая – аз тука и давам цялата си любов ( изскочила при ремонта) от 7 ми клас, обаче тя не гори и не гори. После любовта била огън. Огън, огън, друг път. Топлела.
Ахъ. Ама тая явно беше с минала годност, та не стана.
Подредих пак аз горимите и запалими материали ( абе чудно как така във влаковете пожарите стават без проблеми, а в камината не? ) и го ударих на молба.
Яж, ма – викам й.
Тя –тц, мълчи. Мълчи като пън, като кютук,като жисем с паднала батерия, като Бареков пред Бате Бойко, като комунист, мълчи.
Викам, брех , са да викам комшиите , ще се изложа. Ще ми падне имиджа на пешкин момичето. Не, не се предавам.
Току ме озари сийяната мисъл за купа джапанки наядени от кучето. Кво да прави милото, като скучае. Бебета си имат залагълки, хъскито джапанки. ( ако ще си гледате хъски в къщи , задължително ви съветвам да се запасите с джапанки. Иначе ви отиват мебелите и следва ремонт – виж по горе. При това безплатно ви съветвам. )
След великото къчкане на джапанки в различен обем цвят и размер, два учебника от пети клас по рускому языку и биология, най после преборих чудовището, наречено камина. Не знам кое беше по ефективно – розовите ми джапанки на пищни магнолии или ботаниката – там има доста дървесен материал, но се запали, пустиняка му с пустиняк.
Запалих кротичко една цигара ( виж тука съм мнооо добра ) и се замечтах за края на почивният си ден, с надеждата за кротко и мързеливо излежаване в леглото, с тиха музика или книга или сладко бъбрене с приятели.
От унеса се извади бесен пукот в тръбите. В първия момент се стреснах и помислих, че са застреляли съседа. После реших че съм сънувала филм във Сараево, обаче уви, пукотевицата идваше от поверените ми радиатори.
Следва див екшън в междуетажно препускане, няколкочасови телефонни разговори относно що е то парно и има ли почва в нашата къща и установяваване , че температуратурата в детската стая е приблизително, колкото тази в пещерите Магурата, Леденика и Съева дупка , като най-малко общо кратно.
Всъщност се справих. Някъде около 2. след полунощ, разбира се, не на следващият ден.
Стоплих тва деца, тва куче, тва на мама мушкатите- всичко. И че не трябва да почивам също стоплих. Ама на сутринта, като трябваше да стана за работа.
Одма топля и наред.
Добре че не се наложи да пробивам и дупки. Или да правя канализация. Ама има време.
Това ще го оставя за следващият си почивен ден.
Който най-вероятно ще съвпадне с изпита ми пред КАТ.
Ако някой тука има някакви проблеми с топлото, да ми драсне един ред. Ше го стопля за цял живот.
Гори, гори огънче ли ?
В джапанките е истината, да знаете.
Е, после ще трябва някой да чисти комина, но аз ще кажа на шефа да не ми дава повече почивни дни.
01.10.2009 08:41
да не мислиш, че твоите за тайланд бяха по кратки.
а за каква се мисля, не е твой проблем :))
чети бавно
ама аз се изучих след дълго пробване...
начи, най-пали с книжките с руска л-ра на свекито... те са с едни скъпи и дебели корици...ухаааа...
на мен ми хареса поста!
поздрави:)))))))
а предвид възрастта на георгиев, нормално е , тия деца ги мързи да четат нещо по дълго от смс :))
и да дъщеря ми е колкото теб, имам достатъчно познати (няма да ви нарека деца на 19, защото вече не сте такива, освен за родителите си ) и такива са наблюденията ми :)
а на теб благодаря че прочете все пак , въпреки обема :))
хубав ден
хубав ден!
2. "Зора йе" е мноо яко парче, бро.
:))))
01.10.2009 11:12
Поздрави!!!
хубав ден!
добре че не се разпростях да разказвам целият си отпуск :))
Поздрави!!!
не ме питай как се справям. но все още нямам прегазен пешеходец :))
2. "Зора йе" е мноо яко парче, бро.
:))))
виж и за куче. в краен случай котка.
и внимавай с ляво , дясно :))
хубав ден!
добре че не се разпростях да разказвам целият си отпуск :))
хубав ден!
добре че не се разпростях да разказвам целият си отпуск :))
ели ан,
хем да не прекалявам много много :))
01.10.2009 11:27
Живи и здрави са ,малко по-озлобени,но...:))))
пази бабите, те са си наши
докато не го разкажеш, не вярвам :))))))))
за които важи приказката : ден - година :))
Един съвет - направете си камината с пелети, пали се самичка и нямаш проблеми.
а за дните - абе ше има за какво да се разказва още :))
Шофъорските курсове съм ги карала преди повече от 30 год. тогава ги нямаше тия изисквания за БЧК, но имаше полигон. Голям цирк ставаше на него...
01.10.2009 20:30
тенкс, соу!
лека нощ :*
01.10.2009 22:52
;)
"Зора е " е сред любимите ми песни.
Лека нощ, Соу!
Като чиляк, преминал наскоро всичките тези мероприятия ще отбележа:
1. Горкото хъски! Ама ще изкара някак си ремонта, наш Киро пекинеза си умря от кеф лани, когато апаратамента ни мязаше на Бейрут :)
2. БЧК - нищо ново. Ама не е гот и на жега да ти кажа. Изкарах го през май и знам :)
3. Внимавай с инструктора. Нарочно подава грешни команди, а от теб се очаква да кажеш "Ама то не може така..." Получаваш потупване по рамото ако се окажеш права. Изпитващите също го правят.
4. Зарежи учебниците и си намери сух спирт от някоя железария. Ако имаш познат в машиностроително предприятие може да се пробваш да си осигуриш магнезиеви стружки, ама с тях рискуваш да останеш без камина и да започнете ремонта отначало :)
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано