Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
27.09.2009 08:59 -
огънче за лудия
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4442 Коментари: 35 Гласове:
Последна промяна: 27.09.2009 10:42
Прочетен: 4442 Коментари: 35 Гласове:
19
Последна промяна: 27.09.2009 10:42
посрещаше ме сутрин пред магазина :
-Еми, дай двайсе стинки.
и аз му давах.
после идваше около обяд и влизаше при месаря. постоянно носеше стари книги , може би в замяна на два три лева , с които да си купи цигари и кафе.
-Еми, купи ми кафе.
и аз му купувах.
а той се връщаше след час два и ми носеше на листчета амбалажна хартия, изписани с нечетлив почерк астрологически хороскопи и се радваше като дете на усмивката ми.
наобикаляше ни постоянно и представляваше постоянното присъствие пред магазина. понякога му давах разни зеленчуци, които сестра му да приготви.
не ядеше много. всъщност храната за него беше екзистенциялният минимум, с който да оцелее.
вечно брадясалото му лице не можеше да скрие интелигентният поглед, в който лудостта се беше настанила трайно и понякога добиваше лукав вид.
като уличните кучета и той се беше изхитрил и цял ден обикаляше местата, където знаеше че ще мине някой по жалостив и ще му даде някоя стотинка.
след време затворихме магазина и се заехме с много по грандиозни проекти, промените идваха една след друга в живота ни , но той си остана постоянното присъствие.
вече не се срещахме пред магазина, но ме чакаше сутрин докато си купувах вестници на будката и тарифата беше променена.
- Еми, дай едно левче.
и аз по негласен навик протягах левчето и или пък му купувах кафе.
моята негласна индулгенция. знаех , че до вечерта ще събере почти толкова пари, колкото аз ще заработя , но по навик или кой знае какво не смеех да му откажа лептата.
всъщност можех да отделя левчето за Наум с ясното съзнание, на човека който го има и дори няма да усети липсата му.
нещо толкова дребно и незначително.
после изискванията му станаха и по големи , всъщност стигнаха два лева и това беше тавана.
човекът, с три висши , изобретател, който след като откраднали проекта му , прекарва тежък менингит и полудява.
винаги ме изумяваше с мащабите на мисленето си и като че ли той беше тук, за да ми напомня коя съм.
коя съм , откъде идвам, коя съм била и коя можех да бъда.
-Еми, купи ми кафе.
досаждаше ми. понякога ме хващаше в раздразнително настроение, но въпреки това съгласно негласната ни уговорка, на него не му пукаше.
той си искаше кафето и цигарите, постоянен и упорит, зиме и лете , и в слънчеви и в облачни дни.
и когато променях маршрута си , той по някакви неведоми пътища , отново го научаваше и след няколко дни цъффваше , с протритото си сиво сако и дрезгав от пушенето глас в стържещото :
дай, няколко стотинки.
вероятно усети кризата , и намали тарифата.
един ден нервна по куп причини, му се сопнах:
-нямам, Науме , не съм милионер и децата искат стотинки .
а той се усмихна , както всеки път и ми каза :
-ами черпи една цигара.
в бързането бях забравила да си купя и цигари и пак се сопнах
-ами нямам
а той продължи
-Еми , дай едно огънче.
огънчето му беше майката , и комуникацията .
не просенето, липсата и нуждата от някакви физически изразители, а проста човешка нужда от внимание, дори вниманието да е изпросено.
огънче имах. винаги.
а ако нямах, той щеше да ми даде.
-Еми, дай двайсе стинки.
и аз му давах.
после идваше около обяд и влизаше при месаря. постоянно носеше стари книги , може би в замяна на два три лева , с които да си купи цигари и кафе.
-Еми, купи ми кафе.
и аз му купувах.
а той се връщаше след час два и ми носеше на листчета амбалажна хартия, изписани с нечетлив почерк астрологически хороскопи и се радваше като дете на усмивката ми.
наобикаляше ни постоянно и представляваше постоянното присъствие пред магазина. понякога му давах разни зеленчуци, които сестра му да приготви.
не ядеше много. всъщност храната за него беше екзистенциялният минимум, с който да оцелее.
вечно брадясалото му лице не можеше да скрие интелигентният поглед, в който лудостта се беше настанила трайно и понякога добиваше лукав вид.
като уличните кучета и той се беше изхитрил и цял ден обикаляше местата, където знаеше че ще мине някой по жалостив и ще му даде някоя стотинка.
след време затворихме магазина и се заехме с много по грандиозни проекти, промените идваха една след друга в живота ни , но той си остана постоянното присъствие.
вече не се срещахме пред магазина, но ме чакаше сутрин докато си купувах вестници на будката и тарифата беше променена.
- Еми, дай едно левче.
и аз по негласен навик протягах левчето и или пък му купувах кафе.
моята негласна индулгенция. знаех , че до вечерта ще събере почти толкова пари, колкото аз ще заработя , но по навик или кой знае какво не смеех да му откажа лептата.
всъщност можех да отделя левчето за Наум с ясното съзнание, на човека който го има и дори няма да усети липсата му.
нещо толкова дребно и незначително.
после изискванията му станаха и по големи , всъщност стигнаха два лева и това беше тавана.
човекът, с три висши , изобретател, който след като откраднали проекта му , прекарва тежък менингит и полудява.
винаги ме изумяваше с мащабите на мисленето си и като че ли той беше тук, за да ми напомня коя съм.
коя съм , откъде идвам, коя съм била и коя можех да бъда.
-Еми, купи ми кафе.
досаждаше ми. понякога ме хващаше в раздразнително настроение, но въпреки това съгласно негласната ни уговорка, на него не му пукаше.
той си искаше кафето и цигарите, постоянен и упорит, зиме и лете , и в слънчеви и в облачни дни.
и когато променях маршрута си , той по някакви неведоми пътища , отново го научаваше и след няколко дни цъффваше , с протритото си сиво сако и дрезгав от пушенето глас в стържещото :
дай, няколко стотинки.
вероятно усети кризата , и намали тарифата.
един ден нервна по куп причини, му се сопнах:
-нямам, Науме , не съм милионер и децата искат стотинки .
а той се усмихна , както всеки път и ми каза :
-ами черпи една цигара.
в бързането бях забравила да си купя и цигари и пак се сопнах
-ами нямам
а той продължи
-Еми , дай едно огънче.
огънчето му беше майката , и комуникацията .
не просенето, липсата и нуждата от някакви физически изразители, а проста човешка нужда от внимание, дори вниманието да е изпросено.
огънче имах. винаги.
а ако нямах, той щеше да ми даде.
огънче.
цитирай20 стинки? :)
цитирайЕми , дай еднo гyш.
цитирайлу ? :))
цитирайgive me fife:)
цитирайскъпи н. :))
цитирайПоздрави! :)
цитирайгалина :)
цитирайПак ме стопли, Соу !!!
цитирайвинаги :)
цитирайХареса ми, и аз имам едно разказче подобно- " Срещал съм и щастливи клошари".
При нас сега обикалят двама , сигурно майка и син. Мъкнат дузина торби, винаги са облечени като за зла зима, и лете, и пролет.
А има и един организиран събирач на железа. Вчера му дадох една стара печка, и други някои неща.
- Миналата година, бате, съм имал надник 100 лева, ама Кремиковцито го затвориха, джелязото сега е евтино, двайсет стотинки. Колкото да има за децата, пет деца имам.
Много е работлив, обикаля града всеки ден. Може и повече пари от мен да изкарва.
Ама като сме учили за друго, кой ни е виновен.
цитирайПри нас сега обикалят двама , сигурно майка и син. Мъкнат дузина торби, винаги са облечени като за зла зима, и лете, и пролет.
А има и един организиран събирач на железа. Вчера му дадох една стара печка, и други някои неща.
- Миналата година, бате, съм имал надник 100 лева, ама Кремиковцито го затвориха, джелязото сега е евтино, двайсет стотинки. Колкото да има за децата, пет деца имам.
Много е работлив, обикаля града всеки ден. Може и повече пари от мен да изкарва.
Ама като сме учили за друго, кой ни е виновен.
през цялото време идва реч за простичкото човешко общуване на два различни свята.
не ме интересува той какво печели в материален аспект, важно е какво печели в емоционалният си свят
цитирайне ме интересува той какво печели в материален аспект, важно е какво печели в емоционалният си свят
Разбира се, но твоя разказ ми напомни веднага за това, което описах.
цитирай
14.
ran -
дай двайсе :)
27.09.2009 14:26
27.09.2009 14:26
Този бодеше с цигарата някъде над рамото ми
устните му се свиваха на една страна, едното му ухо ставаше по-високо и бод - с пръстите. ако се приближах преди да запали цигара, ми обръщаше само гръб мърморейки.
Чантата този път беше с щракаща чанта. два пръста отдолу, завъртане на китката и щрак. по-интересно беше със зелената, с магнитното поле дето се върти около закопчалката. ако я спра десет крачки по-рано, под далекопровода - и магнитната щеше да каже щрак.
Небръснатият пак спря с колата до вестниците. той никога нищо не даваше.
днес ме изгледа ядосано някъде под брадичката. значи щеше да крещи на Строителния. с трепкащия панталон. ако побързам да отида до бетонобъркачката, всичко щеше да гърми и да трака, Небръснатия ще отваря широко уста, а панталона на Строителния щеше да трепери. ситно-ситно в началото, а после по-бавно.
добро утро!
цитирайустните му се свиваха на една страна, едното му ухо ставаше по-високо и бод - с пръстите. ако се приближах преди да запали цигара, ми обръщаше само гръб мърморейки.
Чантата този път беше с щракаща чанта. два пръста отдолу, завъртане на китката и щрак. по-интересно беше със зелената, с магнитното поле дето се върти около закопчалката. ако я спра десет крачки по-рано, под далекопровода - и магнитната щеше да каже щрак.
Небръснатият пак спря с колата до вестниците. той никога нищо не даваше.
днес ме изгледа ядосано някъде под брадичката. значи щеше да крещи на Строителния. с трепкащия панталон. ако побързам да отида до бетонобъркачката, всичко щеше да гърми и да трака, Небръснатия ще отваря широко уста, а панталона на Строителния щеше да трепери. ситно-ситно в началото, а после по-бавно.
добро утро!
извинете имате ли огънче ?
(необходимостта от социума в моите очи или как да получиш капка внимание. )
привет на извънземния / в теб/ :))
цитирай(необходимостта от социума в моите очи или как да получиш капка внимание. )
привет на извънземния / в теб/ :))
lubara написа:
Разбира се, но твоя разказ ми напомни веднага за това, което описах.
така е ...
17.
elpidaa -
God bless you!
27.09.2009 15:46
27.09.2009 15:46
God bless you!
цитирайне знам защо , но ми харесва благословията
цитирай... прегръщам небето ти! :)))
цитирайсъщо искаше цигара,за да продължи.Хубаво казваш...
Ето какво ми остана от нея:
Тъй прости са пътеките на лудата
пристъпвайки напред до кофата за смет
пристъпвайки обратно до дървото.
Необходимото условие е
някой да даде цигара.
Има още,някой път може би ще го напиша :)
цитирайЕто какво ми остана от нея:
Тъй прости са пътеките на лудата
пристъпвайки напред до кофата за смет
пристъпвайки обратно до дървото.
Необходимото условие е
някой да даде цигара.
Има още,някой път може би ще го напиша :)
има хора , които заслужават да бъдат описани и запазени.
всъщност всеки от нас. всеки има собствената си лудост.
и необходимостта от нещо си. каквото и да е то. но да е по човешки простичко и нужно.
внимание
цитирайвсъщност всеки от нас. всеки има собствената си лудост.
и необходимостта от нещо си. каквото и да е то. но да е по човешки простичко и нужно.
внимание
wonder написа:
... прегръщам небето ти! :)))
дела :)
Всички имаме нужда от топлина, винаги.
цитирайвсички
цитирай... двайсе усмивки.
А ако немаш, кажи нещо ... като за идващата зима.
Ще си го запазя дотогава.
цитирайА ако немаш, кажи нещо ... като за идващата зима.
Ще си го запазя дотогава.
а за идващата зима - ами последният необитаем, който си преведох на английски и ми хареса как звучи.
:))
а не знам защо май публиката смята , че съм им пуснала превод на песен.
:))
според мен ако си имаш собствен необитаем остров, това стига за много зими ( а и лета :))
цитирай:))
а не знам защо май публиката смята , че съм им пуснала превод на песен.
:))
според мен ако си имаш собствен необитаем остров, това стига за много зими ( а и лета :))
27.
анонимен -
Keep the faith,Emmy :)
28.09.2009 08:50
28.09.2009 08:50
...
цитирайопитвам се докси.
надявам се да успея да го запазя :))
цитирайнадявам се да успея да го запазя :))
не съм наминавала тук от няколко дни и, да ти кажа, липсваше ми
хубав ден!
:-*
цитирайхубав ден!
:-*
Един остров не стига, трябва да са двама.
цитирайlearningtogether написа:
Един остров не стига, трябва да са двама.
разни достатъчности.
на мен и един би ми стигнал
anothercat написа:
не съм наминавала тук от няколко дни и, да ти кажа, липсваше ми
хубав ден!
:-*
хубав ден!
:-*
:)) и ти на мен
а и наближава времето за татуировкитеееее :))
М-м-м, съмнявам се че един остров би ти стигнал.
Ще ти трябва и компютър, например - та така ставате двама, нали :))
цитирайЩе ти трябва и компютър, например - та така ставате двама, нали :))
ако няма копм, стига и тетрадка ,ако и това няма , може и на пясъка. важен е акта , а не следствието от него
цитирайПочвам да те разбирам. А бе и аз съм имал такива периоди, макар да не съм се родил така. То идва после: нуждата от още един остров, в съседство.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 63729
Блогрол
1. Геноцид
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано