Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2009 08:59 - огънче за лудия
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4432 Коментари: 35 Гласове:
19

Последна промяна: 27.09.2009 10:42


посрещаше ме сутрин пред магазина :
-Еми, дай двайсе стинки.
и аз му давах.
после идваше около обяд и влизаше при месаря. постоянно носеше стари книги , може би в замяна на два три лева , с които да си купи цигари и кафе.
-Еми, купи ми кафе.
и аз му купувах.
а той се връщаше след час два и ми носеше на листчета амбалажна хартия, изписани с нечетлив почерк астрологически хороскопи и се радваше като дете на усмивката ми.
наобикаляше ни постоянно и представляваше постоянното присъствие пред магазина. понякога му давах разни зеленчуци, които сестра му да приготви.
не ядеше много. всъщност храната за него беше екзистенциялният минимум, с който да оцелее.
вечно брадясалото му лице не можеше да скрие интелигентният поглед, в който лудостта се беше настанила трайно и понякога добиваше лукав вид.
като уличните кучета и той се беше изхитрил и цял ден обикаляше местата, където знаеше че ще мине някой по жалостив и ще му даде някоя стотинка.
след време затворихме магазина и се заехме с много по грандиозни проекти, промените идваха една след друга в живота ни , но той си остана постоянното присъствие.
вече не се срещахме пред магазина, но ме чакаше сутрин докато си купувах вестници на будката и тарифата беше променена.
- Еми, дай едно левче.
и аз по негласен навик протягах левчето и или пък му купувах кафе.
моята негласна индулгенция. знаех , че до вечерта ще събере почти толкова пари, колкото аз ще заработя , но по навик или кой знае какво не смеех да му откажа лептата.
всъщност можех да отделя левчето за Наум с ясното съзнание, на човека който го има и дори няма да усети липсата му.
нещо толкова дребно и незначително.
после изискванията му станаха и по големи , всъщност стигнаха два лева и това беше тавана.
човекът, с три висши , изобретател, който след като откраднали проекта му , прекарва тежък менингит и полудява.
винаги ме изумяваше с мащабите на мисленето си и като че ли той беше тук, за да ми напомня коя съм.
коя съм , откъде идвам, коя съм била и коя можех да бъда.
-Еми, купи ми кафе.
досаждаше ми. понякога ме хващаше в раздразнително настроение, но въпреки това съгласно негласната ни уговорка, на него не му пукаше.
той си искаше кафето и цигарите, постоянен и упорит, зиме и лете , и в слънчеви и в облачни дни.
и когато променях маршрута си , той по някакви неведоми пътища , отново го научаваше и след няколко дни цъффваше , с протритото си сиво сако и дрезгав от пушенето глас в стържещото :
дай, няколко стотинки.
вероятно усети кризата , и намали тарифата.
един ден нервна по куп причини, му се сопнах:
-нямам, Науме , не съм милионер и децата искат стотинки .
а той се усмихна , както всеки път и ми каза :
-ами черпи една цигара.
в бързането бях забравила да си купя и цигари и пак се сопнах
-ами нямам
а той продължи
-Еми , дай едно огънче.
огънчето му беше майката , и комуникацията .
не просенето, липсата и нуждата от някакви физически изразители, а проста човешка нужда от внимание, дори вниманието да е изпросено.
огънче имах. винаги.
а ако нямах, той щеше да ми даде.




Тагове:   огънче,


Гласувай:
19



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eliana - добро утро!
27.09.2009 09:21
огънче.
цитирай
2. sowhat - добро утро ели ан
27.09.2009 09:24
20 стинки? :)
цитирай
3. neanonimen - &
27.09.2009 10:09
Еми , дай еднo гyш.
цитирай
4. sowhat - само едно ли
27.09.2009 10:15
лу ? :))
цитирай
5. neanonimen - Еми
27.09.2009 10:24
give me fife:)
цитирай
6. sowhat - дадено
27.09.2009 10:37
скъпи н. :))
цитирай
7. galinabg - Сладкодумница!
27.09.2009 10:47
Поздрави! :)
цитирай
8. sowhat - добро утро
27.09.2009 11:01
галина :)
цитирай
9. tili - Дай едно огънче ;-)))
27.09.2009 12:42
Пак ме стопли, Соу !!!
цитирай
10. sowhat - имаш го тили,
27.09.2009 13:00
винаги :)
цитирай
11. lubara - Поздрави, Соу !
27.09.2009 13:28
Хареса ми, и аз имам едно разказче подобно- " Срещал съм и щастливи клошари".
При нас сега обикалят двама , сигурно майка и син. Мъкнат дузина торби, винаги са облечени като за зла зима, и лете, и пролет.
А има и един организиран събирач на железа. Вчера му дадох една стара печка, и други някои неща.
- Миналата година, бате, съм имал надник 100 лева, ама Кремиковцито го затвориха, джелязото сега е евтино, двайсет стотинки. Колкото да има за децата, пет деца имам.
Много е работлив, обикаля града всеки ден. Може и повече пари от мен да изкарва.
Ама като сме учили за друго, кой ни е виновен.
цитирай
12. sowhat - не ставаше дума за това, любо
27.09.2009 13:31
през цялото време идва реч за простичкото човешко общуване на два различни свята.
не ме интересува той какво печели в материален аспект, важно е какво печели в емоционалният си свят
цитирай
13. lubara - Разбира се, но твоя разказ ми нап...
27.09.2009 14:19
Разбира се, но твоя разказ ми напомни веднага за това, което описах.
цитирай
14. ran - дай двайсе :)
27.09.2009 14:26
Този бодеше с цигарата някъде над рамото ми
устните му се свиваха на една страна, едното му ухо ставаше по-високо и бод - с пръстите. ако се приближах преди да запали цигара, ми обръщаше само гръб мърморейки.
Чантата този път беше с щракаща чанта. два пръста отдолу, завъртане на китката и щрак. по-интересно беше със зелената, с магнитното поле дето се върти около закопчалката. ако я спра десет крачки по-рано, под далекопровода - и магнитната щеше да каже щрак.
Небръснатият пак спря с колата до вестниците. той никога нищо не даваше.
днес ме изгледа ядосано някъде под брадичката. значи щеше да крещи на Строителния. с трепкащия панталон. ако побързам да отида до бетонобъркачката, всичко щеше да гърми и да трака, Небръснатия ще отваря широко уста, а панталона на Строителния щеше да трепери. ситно-ситно в началото, а после по-бавно.

добро утро!
цитирай
15. sowhat - добро утро,
27.09.2009 14:35
извинете имате ли огънче ?
(необходимостта от социума в моите очи или как да получиш капка внимание. )

привет на извънземния / в теб/ :))
цитирай
16. sowhat - и ти си прав , любо
27.09.2009 14:37
lubara написа:
Разбира се, но твоя разказ ми напомни веднага за това, което описах.

така е ...
цитирай
17. elpidaa - God bless you!
27.09.2009 15:46
God bless you!
цитирай
18. sowhat - :)
27.09.2009 15:55
не знам защо , но ми харесва благословията
цитирай
19. wonder - Еми...
27.09.2009 16:56
... прегръщам небето ти! :)))
цитирай
20. sestra - "Моята" луда
27.09.2009 18:01
също искаше цигара,за да продължи.Хубаво казваш...
Ето какво ми остана от нея:
Тъй прости са пътеките на лудата
пристъпвайки напред до кофата за смет
пристъпвайки обратно до дървото.
Необходимото условие е
някой да даде цигара.

Има още,някой път може би ще го напиша :)
цитирай
21. sowhat - напиши го
27.09.2009 20:12
има хора , които заслужават да бъдат описани и запазени.
всъщност всеки от нас. всеки има собствената си лудост.
и необходимостта от нещо си. каквото и да е то. но да е по човешки простичко и нужно.
внимание
цитирай
22. sowhat - а аз теб
27.09.2009 20:12
wonder написа:
... прегръщам небето ти! :)))

дела :)
цитирай
23. flyco - ...
27.09.2009 21:17
Всички имаме нужда от топлина, винаги.
цитирай
24. sowhat - ахъм,
27.09.2009 21:26
всички
цитирай
25. learningtogether - Дай и на мене ...
27.09.2009 22:44
... двайсе усмивки.
А ако немаш, кажи нещо ... като за идващата зима.
Ще си го запазя дотогава.
цитирай
26. sowhat - имам усмивка
27.09.2009 23:11
а за идващата зима - ами последният необитаем, който си преведох на английски и ми хареса как звучи.
:))
а не знам защо май публиката смята , че съм им пуснала превод на песен.

:))

според мен ако си имаш собствен необитаем остров, това стига за много зими ( а и лета :))
цитирай
27. анонимен - Keep the faith,Emmy :)
28.09.2009 08:50
...
цитирай
28. sowhat - :)
28.09.2009 09:18
опитвам се докси.
надявам се да успея да го запазя :))
цитирай
29. anothercat - привет :-)
29.09.2009 11:04
не съм наминавала тук от няколко дни и, да ти кажа, липсваше ми
хубав ден!
:-*
цитирай
30. learningtogether - @26 sowhat
30.09.2009 02:51
Един остров не стига, трябва да са двама.
цитирай
31. sowhat - е разни хора
30.09.2009 14:10
learningtogether написа:
Един остров не стига, трябва да са двама.

разни достатъчности.
на мен и един би ми стигнал
цитирай
32. sowhat - приветки мриветки
30.09.2009 14:11
anothercat написа:
не съм наминавала тук от няколко дни и, да ти кажа, липсваше ми
хубав ден!
:-*


:)) и ти на мен
а и наближава времето за татуировкитеееее :))

цитирай
33. learningtogether - @31 sowhat
30.09.2009 17:42
М-м-м, съмнявам се че един остров би ти стигнал.
Ще ти трябва и компютър, например - та така ставате двама, нали :))
цитирай
34. sowhat - нека ти кажа лърнинг
30.09.2009 20:21
ако няма копм, стига и тетрадка ,ако и това няма , може и на пясъка. важен е акта , а не следствието от него
цитирай
35. learningtogether - Ъ-хъ
30.09.2009 22:31
Почвам да те разбирам. А бе и аз съм имал такива периоди, макар да не съм се родил така. То идва после: нуждата от още един остров, в съседство.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6302433
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031