да пиша за манастира св. Наум не ми беше лесно. не ми беше лесно и да отида. най -вече след българският курбан, който езерото погълна...

пътят се извиваше покрай Галичица и около лобното място на загиналите. наистина непосредствено до брега и за Снежана екскурзоводката беше тежко за разказване , тъй като по това време тя е била на корабчето Александрия с което са спасявали оцелелите.

истината е , че всеки в Охрид , който чуеше че сме българи, ни изказваше съболезнованията си.

и повтаряха , че такава трагедия Охрид не помни...


преди да тръгна си обещах да запаля свещичка на св. Наум за бог да прости

и запалих...

заболя ме сърцето за невинните хора, на които пътят е свършил тук , на това хубаво място


статуята на св. Наум е от дърво. от орех. ако се вгледате ще видите корените на ореха на мястото на краката на светията

тук ни послещнаха и пауните разхождащи се свободно и площта на манастира



а този тук е в граничният район на заставата между Македония и Албания.



от стените на манастира се вижда първият албански град , но за съжаление двете страни все още не са подписали споразумение така че посетителите на свети Наум да  обиколят с корабче цялото езеро.
все още албанската територия е недостъпна от към Македония.

пред манастира има прекрасна градина и великолепно композирани изкуствени водоскоци.
не знам тая вода дали е светена, но си измих очите
така де

всъщност манастира е известен с чудодейството си и се смятало че лекува психични проблеми.
май напоследък все повече хора имат нужда от това.

истината е че манастирът е невероятно красив и разположен на също толкова красиво и енергийно място.









Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.

Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.

В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.

Преставил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.
 

на входа на манастира ни посреща фреската в която св. Наум е впрегнал мечка и вълк да орат нивите...


двора на манастира


красивата част на манастира , която се използва и като хотелска част



черквата с мощите на св. Наум





райската градина  преди двора на манастира




и първият есенен лист в кроткият дъждец , който ни изпрати по вода на тръгване...

Кво да кажа пак-прелест:))

рапорт приет :))

ииии две капки бушмилс :))

...или това по листото не е Бушмилс :)???
Хубав пътепис,поздрави! :)

двете капки Буш са в хипотетичното кафе, Бен знае за кое иде реч

а ония си бяха повече , защото имаше росиляк докато се прибирахме .

благодаря :))

мамини сладурани :))

попътувахме малко агапи му , позабавлявахме се и погледахме хубостите, пред които ти първа мина :))

Благодаря Соу,пътуването бе прекрасно!!!

че ти е харесало ... :))

каазвамусенатова - сполай ти, благодаря-то ми е малко сухо за твоята приказка...и си помислих че към пламъчето на запалената от теб свещичка...е и моето - да почиват в мир,

иначе : - чудесни снимки и прекрасен гид, той Бен, не излазя от твоя блог ;), защото...Е...естет.и аз се присъединявам към това.приятна е разходката с приятни хора.и пак - сполай.

и аз ти благодаря :)) че наминаваш

Голяма закачка си:)))
Нали знаеш, че ти си ми слънцето:))

тя е сладураната, Бен :))

Когато гинат невинни хора е голяма мъка. :(

не се натъжавай днес,
просто така е било писано ...

хареса шапката на соу
и гушки за льо

на мен ми хареса шапката на соу:)))

На мен пък ми хареса sow.

остана само да си купя червена :))

тя ги знае :))

:))
може ли такава несправедливост, моля ? :))

щастливо..., Бен и добре чи е Соу,да та срещна Слънце, сред сокаци и ридове, манастири и светени води...обичам таааааааааааа, Соу,/знаиш чи тва е на бургаскидиалект/

:)

верно!...тука си с шапка, но
немаш
перо, къде го?!?!? не чи е кусур, но по му гила идно перо, да беше оскубала некой ...паун/ непременно мъжки, щот са по убавиня/;)

има един срамен виц за перото, тааа таковата не съм срещала овчар в гората и затова нямам перо още

хахахаха

на тутракански :)))

и друго не очаквах.Знам,че е невъзможно,но този листец го обичам!

да коментирам всичките ти постинги за Охрид! Нямам думи! Гледам си ги по няколко пъти на ден и ти благодаря! Като решиш да хвърляш тази шапка - дай знак;-))) Кандидатствам!

тая шапка няма да повярваш,но е на 8 години. подари ми я покойната ми вече баба, ( почина на 96, но все искаше да съм гиздава) и като се върнах да си живея у нас, рече баби иди си купи едно шапо, па си го криви накъде искаш :))

едва ли ще я хвърля тая , но пък имам и други за подаряване . капели :))

вече почвах да се опасявам че ставам банална с тия истории :))

не гу знам вица, но ща те чита и без перо :)))

то са вижда ,четеното де...

и да не си фърлила шапката

соу без шапка, чадър и ботуши не върви :))

Поклон на жертвите в Охридското езеро!

за езерото , което такъв непомнен курбан не е вземало, защо ли Бог е решил курбана да го дадем ние...

лек им пръст на хората, връщане от там няма ...

само след ден... Така че с интерес прочетох и разгледах всичко!...:)
Благодаря ти, Соу...:)
Много хубав пост!... И много хубави снимки... И много хубава шапка...:)

ще чакам и ти да разкажеш :))

прекраснотиййкаА-А-А ;)
а фотографията с листото е ниво хай клас! браво соу! красива и идейна.....as you are ;)
...трудно ти е било да минеш от мястото къдеето са загинали така нелепо нашите сънародници...мир на праха им!
соу, 'нъл ша има и йоще ;)
ненаситната ми дУша сАка ;)))

ами ще видим ел пи
мая се още по въпроса