настроенията ми са изключително крехки. особено в началото на есента. студът, дъждовете, постоянният мрак, влагата, дебелите дрехи...

в дълбокото ми изплуват тъмните води. онези пластове, в които е по- добре да не влизаш. там е тъмната ми страна -онази, която е изключително жестока. тя знае слабостите, вижда пропуските и точният момент, в който да удари.
знае, как да причини болка.
как да завърти ножа. безпощадно.

познавам я. другата в мен. тя е също толкова харизматична, дори повече. може да е толкова привлекателна, като сирените на Одисей. и жестока.на нея , не й пука.
тя познава и раните, и битките.
тя е боецът.
и оцеляващата.

най-остро я усещам в такива дни. докато се лашкам на повърхността на депресията и тъмното време и се опитвам да си издърпам, като Мюнхаузен, горе, сама, за косата.
понякога успявам. тогава стоя на брега на дните и тихичко се усмихвам. и дори намирам тиха прелест в капката дъжд, перваща ме по носа.
тогава, затварям очи и попивам малките слънца на есенните маргаритки под клепачите си и дори мога да чуя песента на птиците, да рисувам бавните стъпки на есента и да си измислям поводи за усмихване.

щастието е състояние на духа.
то не зависи от слънцето или вятъра, нито дори от нечии длани или очи. щастието не мирише непременно на Каролина Херера и не се купува.
в нито един мол не съм виждала човек, който да ми изглежда щастлив.
трошички.
в локвата се оглеждат еркери и гълъб. и едно закъсняващо дете.
хубава млада дама, мъж, който си тананика полугласно.
ако можеш да видиш, разбира се .

щастието е вътре в мен.
и от мен зависи, как ще се събудя.
може да се събудя аз, въпреки инсомнията, депресията и умората и да намеря сили да се усмихна, за добро утро, свят.
от мен зависи какво виждам.
може и  да се събуди и другата в мен- тази, на която й е безразлично през колко души ще прегази и днес.

стъпвай внимателно.
под  чупливостта на усещанията, тя спи.

докато, мога да се усмихвам  и да държа в дланите си светът, като чаша кафе.

добро утро, усмихни се.

добро утро!
аз се усмихвам...или поне правя опити, но е понеделник, все пак- не искай чудеса от нас:))))))))))
хубава седмица, Соу,и събуди непукистката, за всеки случай- ще ти трябва, защото дъждът ще ни гостува с дни.

След малко ще държа света като (в) чаша кафе и ще мисля за твоя прекрасен постинг!
Хубава седмица

и при мен смяната на сезоните
ми личат по фасоните ;)

днес съм се натъпкала със щастие и има опасност
да се пръсна разпръсвайки го навсякиде ...

стиснала съм я за гушата онази другата и се правя, че я няма :)))

Усмихнат ден на всички !!! :)

Усещане за щастие предизвикано от очакване на приятна среща, придружено от мъркащите звуци на ниските обороти на двигателя, топлината на парното и почукването на дъждовни капки по покрива и предното стъкло. Добавянето на музика към всичко това може да направи обстановката великолепна или да разруши всичко. Не ми се рискува с радио.

дано щастието е за теб начин на пътуване, а не крайна цел! Усмихната седмица от мен :)

и превърни всяко събуждане в очакване :)

Щастието наистина е състояние на духа и то е неизмерима единица. Подкрепям това, което споделяш и човек е този, който може да пробуди сетивата си за позитивното и благородното, но за целта е необходимо има допир до този извор, от който извира вдъхновението и красотата и да зарежда очите си със светлина :). А за това е необходимо и усилие от наша страна.
Хубав и усмихнат ден и спорна работна седмица.

В дома на един самурай се заселил огромен плъх. Стопанина решил да се спаси от него като си вземе котка . След продължително търсене, намерил една много силна физически котка, която била тренирана в различни техники на ловене на мишки и плъхове. Уви, за изненанда на самурая тази котка била победена от огромня плъх. Тогава стопанина намерил друга котка, която се била занимавала с Ци Гун и имала много силно развита вътрешна енергия – Ци. Уви и тази котка била победена. Следващият котарак доведен от самурая бил исключително интелигентен и знаел хитри стратегий за ловене на плъхове. Той също бил победен. Накрая, някой изпратил на самурая една доста невзрачна, неугледна черна котка, която не вдъхвала особено доверие. Тя обаче успяла да се справи с големия плъх.
Тогава другите три котки се събрали около черната котка, за да научат каква е нейната тайна. Тя им обяснила, че нито силата и техниката, нито енергията Ци, нито интелигентността са достатъчни сами по себе си за постигането на победа. Най-важен е духът-разум, който обединява горните три способности. Когато той е овладян, те трите се проявяват в един миг едновременно. Но черната котка казала, че познава една друга котка, владееща още по-голямо съвършенство, надхвърлящо обикновените представи за майсторството. Тя била сива, проскубана и стара, но щом влезела в някоя къща, всички плъхове уплашени напускали сами този дом, без да посмеят да влязат в схватка с нея. “Тази котка – завършил речта си черния котарак – е тайнствена и внушителна. Вие трябва да се стремите да станете като нея: отвъд техниката, отвъд дишането, отвъд интелигентността.” Това е пример за противодействие, без противодействие!

да се усмихваш и да грееш през цялата седмица , а аз съм в мечтаният отпуск най после и простооо
грея :))

забавлявай се и се усмихвай и гледай за дъждовни капки , които перват щастливо по носа :)

хубави дни и на теб :))

надявам се дъжда да не съсипе изцяло отпуската ми , а ти имаш хубава усмивка , извади я и я покажи именно защото е понеделник :)

усмихна ме :)
...и оцеляващата...и заразяваща---
не само тази сутрин.

нищо не каза за тъмната вода :))

заглавието ми припомни йейтс
сиромах съм аз
имам само мечти
стъпвай внимателно
тъпчеш мечтите ми

а относно притчата за котките, която между другото, е в основата на трактата за изкуството на стрелбата с лък
тайната на проскубаната котка се крие в това ,че тя отдавна е забравила че е котка
смисъла е че за да си щастлив трябва да забравиш какво е щастие
усмихни се и се научи да забравяш

--- и съм,светла :
по же ла вам

Има и друг поглед...
Предлагам ти го:

"Ще си запаля огън на брега
от вестници, останали от лятото,... "

http://www.youtube.com/watch?v=FTsjG2_DwV4

точно това казах и аз :))
а точно това каза и зори :))
пожелавам ти повече пътища, нали знаеш и достатъчно поводи за малки усмивки . и по големи също :)

давам душа и свят, да съм една проскубана, дръглива, но сива котка :)))

ще станеш зори :))
това исках да ти кажа

благодаря ти !

най после съм в отпуск :))

и аз :))
благодаря

да чуят...в забравилото се небрежие, отърсили се от грижовност в чувствата...да чуят, нека..."другата" самата ти/аз, ние...тези които внимателно стъпваме в техните стъпки преди тях...раними, крахки сме, но...
войни, които не харесват битките, ако не са принудени да облекат бойните достехи...само понякога, само...когато някой небрежно е забравил ласката на погледа си върху изгладената му от нас, бяла, бяла риза и вятърно ни прегръща от етикеция...ех, Соу...лодката и в нея вълшебни души




безбрежна си и в другата , ти...

като самият живот, като човек - с доброто и лошото, ин и ян, въпрос на желание ( понякога и на не-желание), кой точно образ ще извадим , днес ми е лежерно, въпреки дъжда
който съсипа всичките ми планове за отпуската и ми дава възможност като мечо пух да кажа

"" понякога стоя и си мисля, понякога просто си стоя

:)

понякога, като сегашното...можеш да се разхождаш из лабиринтът на ужнищоезначещото, позабравено ехо вътре/често го допускам от бързите обороти на ежедневието/ и да отбелязваш с нишани следващото...в дъждът всеки по своему е сам и ми харесваш лежерно...:) -шансонено, наметната с многопластовият кашмир на душата си...ти,топлиш и разбирам, че не съм сама...

хъх, кога ще ти се падне дъждофна отпуска други пъта?!?!...карай до четврътъчното, после ще се грееш на слънце;)

замириса ми на турско кафе сварено в малко медено джезве на пепел, от онова дето ухае из цялата махала, векове непробвано :)
хубавото на понеделниците е че са само по един в седмицата, както и парвите дни от отпуската, винаги си имат край като всичко останало :)

сега като си в отпуска се отпусни и бъди щастлива! Почти по Кузма Прутков, но си е така ;-)))

че ме втресе :)

за пълно мързелуване
не ми се чака за турско кафе , на машината е по бързо , а аз примирам за кафе и съм нетърпелива
обаче си мисля за дъжда и за един хубав следобеден сън ( нещо , което не ми се е случвало от години :))

в петък да си умия нозете на билянините извори ,ако е рекъл господ живот и здраве :)

туй в пирина ли ще рече...:)...в бистра вода извОрена, в росни треви омайни от билки и слънчеви целувки...босите ти нозе да танцуват...зер отпуска за отпускане си е тва не е шега, сега пък догодина ;)

точно на билянините извори в охридско :))

в тоя живот никога не е излишно :)

Поздрави, Соу!

ти що не спииииш...толкова е мълзелуфкано туй небе и този час...

хубави да са ти почивните дни, соу :)

Не знам, Соу, не знам какво ми е...тъмната страна...

просто не обичаме да я споделяме като че ли

надявам се да са такива :))

не съм свикнала май да мързинкам :))

някои хора цял живот не го разбират докато стъпват по усмивките на другите ...

малка
усмихвам се,много:)))

знам за какво говориш! Като посивя небето усетих прилива на тъмната вода...
Прегръщам те и ти желая да си починеш добре:)

Не всекиму се поднася такова щастливо сутрешно есенно кафе - държащо света в чашата си. Благодаря, Соу.