*не ми говори нямам време знаеш че като гоня времето съм изнервена изтрещяла съм просто толкова е непрофесионално знам но не мога да си сдържам нервите всичко ме афектира престани с това ПМС това е просто оправдание ,виж може пък и да е истина но аз не съм разбрала

*хм приятелите ,чуваш ли се какво ми говориш какви приятели ?къде си ти в монреал е удобно чисти градове чисти хора разписания следвай точка първа точка втора точка трета госпожо спазвайте процедурата тук има процедури и правила ,толкова е различно забравила си ,друго си е професионалният конфликт топенето с колегите пред малките по малките и големите шефове
не познаваш шефа си ,странно

*не не съм я виждала .да пет години .и какво и петстотин да не я видя тя винаги ще е за мен тънкото мургаво момиче сега може да е сто и петдесет кила кво значение има след като винаги ще ми бъде приятелка ,може да се срещаме в отвъдното всеки ден и да имаме всичкото време на света и да изпием всичките кафета ,Тома неверни

*търпя развитие и уплътнявам секундите си постоянно си измислям нещо -специализация ,нов чужд език курсове семинари работа преквалификации не мога да стоя на едно място знаеш това ,трябва да откривам нови неща нови вселени старите зверски ми доскучават уморяват ме и накрая отегчена просто си тръгвам изчезвам ,лошото е че никога не е все едно не съм била, оставила съм белези

*няма какво да им кажа че световете ни ,разбираш ли вселените ни са различни ,тъпо е да се усмихвам подавайки поддържащи реплики от сорта как си ,мъжа ти получи ли онова назначение ,децата слушат ли ,свекървата още ли те тормози

*предпочитам да мисля че света е спрял във времето когато крадяхме от дядо ми яйцата на кокошките в онази плевня ,че още съм там някъде на най високият клон на черешата с издрани рамене и колене и не искам да сляза ,защото майка пак ще ме напердаши здравата -виж се виж се на какво приличаш какво момиче си ти нямаш здраво място по тялото си нямаш нито една прилична дреха ,господи кога ще те видя в рокля?

*роклята ми струва майка си и баща си ,става ми ядно като се замисля че в друг живот с тия пари живеехме цял месец,чантата ,обувките ,задължителните аксесоари ,към които съм пристрастена ,толкова е уморена усмивката ми в цвят dare apple  ,че ми се струва че след малко ще се изпишат по лицето ми всички онези драскотини и рани които съм събирала като опит и мъдрост през годините .задължително ли е партито тая вечер или е препоръчително ?

*искам да си ида .с парцалите на гърба си и да хвана пътя по баирите ,хипотетично знам къде ще ме отведат ,но си мисля ако съществува онази (и)реалност ,за която пиша ,може би ще се намеря там ,пред огледалото и ще реша косите си,Рапунцел

Ох..., един път седмично - разговор с приятелка в Дания, близка, много близка...

За "Киора" - благодарско! :)

че говорим на различни езици ( освен живота в различните светове)

...отново страхотен пост,четох с удоволствие,ама тая Киора - извинявай...Да,става,хубав текст,хубави рифчета,хубав певец ако щеш . . .ама ти не си толкова комерсиална,не минавай толкова лесно :)
Сигурен съм,че музикалния ти вкус е не по-лош от страхотния ти начин на изразяване...
Поздрави и дано не ме "нахраниш" много :)

хайде ще се потрудя малко за да не си чак толкова кисел :))

дано не те обидя, според мен трябва да е комплимент, де, но направих паралел с този пост:

http://dolupodpisanata.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/10/28/sezonyt-na-emigrantite.248319

хубав и усмихнат ден :)

това го писах преди две години , когато приятелката ми звънна един ден по телефона от канада за да поговорим, а вместо да се забавляваме , се поразстроихме и двете.
истината е че емигранството разбърква ценностните системи.
това лято прекарахме два месеца заедно отново, но това е тема на друг пост :))

мисля,че всичко ти е красиво,много

най накрая ще ги отрежа :))

емигрантството обърква; всъщност и аз съм объркана, дали след като светЪ и без друго си става едно глобално село, най-добрия вариант е да се чувствам прикована към едно место, вмирисано на тиня и на гнилоч, където се просълзявам като чуя химна, (лош кавър-инструментален) само след, да речем, победите на нашите волейболисти, или по някакъв подобен повод?

ами и ни побърква -
от една страна големите ни очаквания към емигриралия
от друга страна неговото разочарование, че което къде е скокнало там си е паднало

"трябва да откривам нови неща нови вселени старите зверски ми доскучават уморяват ме и накрая отегчена просто си тръгвам изчезвам ,лошото е че никога не е все едно не съм била, оставила съм белези ..." :)

и един ден се събуждаш с вкус на зелени джанки в устата и ти е едно тръпчиво,виждаш се покатерена с пъстра басмена рокля на някое дърво с раздрани колене и непослушна усмивка- кефи момента, щом това може да се преодолее всичко може.
останалото не мога да го коментирам, невъзможно е да си обективен когато живееш в субективен свят :)

и ти имаш някоя откачена приятелка тук, на която никога да не и достигаш и все да мрънка :))

няма да поярваш но истинските всичките са навън и горе-долу по едно и също време, остана само една ама тя пък не спира да ни наобикаля,да се обогатява от култури както казва :) може би ако наистина я имаше нещата щаха да са различни. Иначе сега все се заканваме да се напием с ракия като се видим а после пием некакви вина , но се виждаме задължително по веднъж в годината, да ги знам в телефоните не е същото:)

я чуй това:
http://www.youtube.com/watch?v=4sdTkHWSWuA

а на мен се пада да изпращам с поглед самолетите ...

телефона и по-често по скайпа, но не се връщат. И защо ли? Нали за това заминаха ! Но и тукашните приятелства не са много по-визуални, така че - приятелят си е приятел, където и да се намира.
Хубав текст, Соу, много хубав! Ще го потърся този dare apple - любопитно ми е;-)))

телефона и по-често по скайпа, но не се връщат. И защо ли? Нали за това заминаха ! Но и тукашните приятелства не са много по-визуални, така че - приятелят си е приятел, където и да се намира.
Хубав текст, Соу, много хубав! Ще го потърся този dare apple - любопитно ми е;-)))

а червилото е на Rimel :)

знаеш ли какво е когато четеш това от канада? още заглавието те жегва..., после...е повече...
не, не говорите на различни езици..., различните светове в които живеем си "казват думата", килограмите нямат значение, а броят на изпитите кафета.
никога, никой и нищо няма да да запълни мястото.
одрязох си косите, отдавна. не си искам повече да имам дълга коса. не и толкова дълга.

имам няколко такива неща "" за канадката, още няколко за ""американката и още няколко - за останалите.
имам няколко запазени имейла , има разговори посреднощ по скайп...
една оставена празнина, не се запълва с друго присъствие - остава си

жертвите, каквито и да са те , винаги са от двете страни

винаги има две страни. но трябва да си бил и от двете. тогава знаеш. и тогава е по-силно. Е повече. всичко.

но това не значи, че нещо ми е излекувало липсите. нито пък съм излекувала техните.

"всичко ти е красиво, рапунцел"
лав ю

агипи му , ти бягаш ( но само за малко :)) на един телефон разстояние

няма лек. поне за мен.
а сега ме прегърни...и се надявам, че ще ни стане малко по-леко. мъничко :)

дано да ти е олекнало.поне мъничко

благодаря ти :)
свиква се. със всичко, дори и с липсите. само дето разстоянията са достатъчно големи...и истински, за да ни напомнят.
хубав ден, соу :)..., а в монтреал и ню йорк е слънчево утро :)....и там...по средата между тях :)))

ох, тук вече се просълзих. усетих я някак много лична историята :)

поздрав за искреността и красиво-написаните думи

П.П. Rimel ми е любима марка козметика също :)

Това е истинско, Соу.
Въпреки (и)реалността си.

Стоя си тук....от кога,не знам 15-20 мин.или повече..
Истинско близко ми е....познато и болно ми е.На различни езици се случва да говоря и с някой,които са ми на една ръка разстояние...Още ми е парещо,защото съвсем скоро си заминаха най-близките и скъпите ми.....
Поздрави Соу,прекрасен изказ!!!

като пишете на кирилица защо не говорите български ъцъцъцъ

аз и на латиница съм още по неразбрана :))

и аз я изпратих, чакам другата.
малко ни е трудно в началото, докато си стиковаме изказа и се разберем, че всеки от нас живее в собствените си (и) реалности.
после всичко тече като по вода... до самолета

радвам се , че ме усети

сигурна съм , че тук има някой, който тъгува по същият начин за теб...

ел пи

където и да са