Щипка сол, щипка пипер. Ако е недостатъчно, още

докато яденето стане достатъчно пикантно и по вкуса ти, а после  може да се окаже , че си прекалил с добавките, но пък с типичният си балкански инат няма да го хвърлиш , щото : пени се, не пени, ще се яде.

И така изгълтваш добре надробената си попара, слагаш нещо в стомаха си, за да може да функционира тялото ти , дори преживяваш дискомфорта на попресоляването и прекаляването, къде с кисело мляко , къде с повечко музика или с изпитана доза филми.

 

Щипка сол, щипка пипер. Поръсваме настроенията си различно, мярата е индивидуален усет, при всекиго различно, докато станем къде по – приемливи , или по – непоносими, предизвикваме от гъдел или смях до киселини и гадене. Точната доза ли? Няма такава точна доза, която да дава унифицирано равновесен вкус.

Доброто за един, винаги предизвика киселини при друг. Третият закон на Нютон , ако не се лъжа.

 

Какво правиш?

Нищо.

Нищо ли ?

Нищо!

Е най-малкото дишаш, стоиш , гледаш.

Нищо!

 

Малко нечестно е. Мисля си за хората на командно дишане. За тия които не виждат изобщо и трябва да се справят с мрака пълен с нещо. За тези, които не могат да седнат сами.

Нищо ли?

 

С въздуха, който дишам, наричам липсите недостатъчност.

 

Другото не е нищо.

Солта и пипера е.

Тия, които дават вкуса на живота – безсолен или пресолен – според вкуса ми. Или мярата.

 

абе, да си пресоля манджата /живота/ сама - ще си го изкусам.
по-гадното , срещу което се и боря, е друг да пресолява и да ми дава на мен да ям:)))).

за да ти пресоли друг манджата трябва първо да си го пуснала до тенджерата си или най малкото в кухнята си и си му показала кутиите с подправките :)

да, де- затва е боята битка- за достъпа до кухнята и подправките:)))

всички войни май са почвали от глупост, като осигуряването на достъп до кухнята :)

Има и доста войни водени за... сол.
А за пипер дали има водени войни?
Освен да питаме чичко Гугъл.
Ако той не знае, колко му е да си измислим поне една пиперенена война. Нали в крайна сметка сме си измислячи.

мисля че има водени войни за пипера без да питам гугъл. източно индийските компании са пренасяли подправки и войни са водени за морските пътища и за монопола
в това съм убедена
а Дърк Струан е един от литературните ми любими герои :))

защо ми трият сол ли - ами защото действието си има противодействие - когато мое действие, не отговоря на нечии очаквания, комуто съм дала право да има подобно отношение ( свързано с определени надежди, по отношение на държанието, поведението ми т.н.) е нормално да ми трие сол на главата :))

какво още да измислим за днес ?

Да поровим откъде идва фразеологизма "Трият ми сол на главата." - това можем да измислим.

или да импровизираме?

аз няма да го питам ще импровизирам.
като бяхме деца често се биехме с камъни ( тутраканска ни работа ) махленските банди, ( така се почваше , а после стигахме и до юмручните схватки и камънье и дръвье :)))))))))))

та предвид факта, че дядо като гледаше крава имахме буци каменна сол, като поостанеше малко замервах неподчиняващата ми се братовчедка по кратуната.

:))

а защо се трие сол?
сол трият и бабите при уроки
предвид , рана , удар -сол , раната бързо се затваря ако я поръсиш със сол, но доста боли , аз съм си солила раните

тренето на сол е -удар-грешка -рана -сол-болка

помни тая рана, какво я е отворило.

солта, като обица на житейското ухо :))

излезе от мода? Даваше такава устойчивост срещу външни вмешателства... А сега - плачат ми разни испански китари и нощем и денем, и ми бъркат в душата! Ред сол, ред пипер - марината. Измислете нещо морско за днес!

морето без сол си е чист язовир и светът е лилав над него :))

Ти си днес (и не само днес, разбира се) недостижима интелектуална фурия. Мога само да се смълча. Поне временно. Че още не съм пил кафе, а за закуска да не говорим. А, то станало време за обяд. А аз съм се ококорил още в пет и половина сабале. Май е време за приемане на малко хранителна енергия. Поръсена със солчица.

просто имам асоциативно мислене , това е всичко :))
хайде слагай джезвето, и квото там господ е наспорил и се включвай с цялата си сила :))

Който каже, че може без тях - лъже!

Без значение, в манджата или живота!

но тук говорим за мярката, в която вкусът се превръща в безвкусица

примерно :))

така че дозата и правилното й разпределение май са доста важни :)

Колкото хора, толкова и вкусове!

Един харесва пресолено, друг безсолно. Някой обичат подлютено, на други косите им се изправят само при мисълта за това...
Мярката си я слагаш сам! Живей, както ти харесва и не плащай данък "обществено мнение"!

а по скоро с тия на които сме дали правото да ни трият сол
""защо ми трият сол ли - ами защото действието си има противодействие - когато мое действие, не отговоря на нечии очаквания, комуто съм дала право да има подобно отношение ( свързано с определени надежди, по отношение на държанието, поведението ми т.н.) е нормално да ми трие сол на главата :))

понякога малко ми е прекалено ' триенето', чак ме настъргват, да ти призная,
... мисля съм му намерила цаката, гледам строго, но справедливо и ям кифлъ с мермаледь,
поне знам от кво са ми киселините ;D

http://www.youtube.com/watch?v=kQ2M3BreL4E

музиката , а триенето така или иначе е следствие ( от съприкосновението ) о соле мио :)

Пипера (демек чушките - червени и зелени) ги бутнах във фурната да се пекат. Онзи ден рекох да ги журна отгоре връз една тенекейка на газовата печка, че по-вкусни стават, ама...като скочиха младите, че се умирисало всичко...ей ти я без малко пиперената война :))))))))))

От време на време имам чувството, че живея в страна, в която е прието производители на сол, пипер и начукани на ситно керемиди, видят ли те в закуствалнята щеш нещеш ти ръсят от подправките си, в чорбата, ако я закриеш: не си понасял критика, ако я закриеш и ти посегнат, а ти цапардосаш някой за да опазиш муцуната си, бил си брутален, ако не си изядеш чорбата, че не е по вкуса ти, поощряваш порноиндустрията и така ставаш съучастник в световната конспирация, която цели да те вкара като мръвки в чорбата, освен това не слушаш старите хора, държиш се инфантилно и защото ядеш безстойностна чорба, причиняваш големи вреди на разказвачите на древногръцки митове и легенди, а озоновия слой изтънява.

Горе - долу, такова е положението.

Само да добавя, че е възможно мало и голямо в квартала да те пита, защо ядеш храна без сол и пипер, как да кажеш, че обичаш и солта и пипера, като вече всички са убедени, че си разгонил единственият дистрибутор под небето за подправките, въпреки, че най-вероятно е бил десетият минал покрай масата ти.

Вълев, вчера те поканих в центъра на Ямбол да те черпя за стотния коментар, ти си премълча...Е, днеска пих кафе навън, ама не посмях вече да те каня...да не премълчиш пак...А иначе "Бенковски"ти е на няколко минутки с велосипеда.

ако нямаме точната мяра, ще пострада добрият ни вкус :))

тоест печен пипер без тенекия, нее толкова вкусен нали славе ? :)

ето това е синтезирано есе по отношение на солта и пипера,и подправянето на взаимо_отношенията :))

а после му запържи пиперя на веско.
и да почерпи по една агнешка чорба на веселото кебапче :))

да ми е соленичко,
във всякакъв смисъл:)
иначе е безвкусничко!

нали подправките правят вкусен живота :))

104. mamas - 102. mamas - Яхвай колелото и идвай!
21.08 16:01 mamas написа:veselinvalev написа:Ха сега! Черпи за 100-тен коментар, като си толкова отворена. На коментари.
Отивам на зъболекар и след това се налага около два часа да се размотавам из центъра, тъй че не се отказвам от компания. Ще почерпя, няма проблем! Имаш ми телефона, звънни!
Ха да те видя как е на дело!


Даскале, даскале...Много си сериозен, няма що! Палиш фитила и бягаш!"
Хич не се и обади даже! Как да го каня отново?
А за чорбата на това "весело кебапче" легенди се носят...

"С въздуха, който дишам, наричам липсите недостатъчност.",а с този който издишам-излишък.
Кого лъжем,казвайки,че нищо не правим...или това,че поемаме глътка живот е нищо?!

от стих, който писах преди години ...
мислех си дали дори вакуума можем да наречем нищо и пак не бях сигурна, защото трябва да има нещо, което да го създаде.

:)

триенето на сол му е цаката :)

Каква полза ...той отиде май да яде ;-)

:))

ахам Соуот :) прекаляването ти отнема истинския вкус на нещата ...;) а когато БОГ попита-СИНКО/ДЪЩЕ, и какъв е вкуса на живота?
...трябва да слагаме повече, в ежедневието-от подправката УСМИВКА, ЗАГРИЖЕНОСТ, и по-малко СМЕТКАДЖИЙСТВО...така мисля

емоушън

и страха да не прекалиш също е толкова вреден. води до безвкусица .
:)

...каква е твоята рецепта, мнение...аз винаги по крайностите стъпвам-пак в правилна посока вървя но силно криволичейки, а искам да си оправя подхода

рецепти за живота нямам, може би ако умра богата и известна, биографите ми ще я синтезират

иначе замествам нулата и единицата с проба и грешка и
житейският опит ми помага да търся подходящата мяра към вкуса си :)

срази ме :) приятно, с отговора си

Аз докато съм придрямвал бая сол сте му счукали на кукерската кратуна. Па и пипер виждам сте поизпекли та умирисахте цялата махла на печен пипер. Славе, къде го туй твойто предложение за кафе, че си пуснала хиляда поста вчера, къде по напред да гледам аз. То ти ако искаше да черпиш кафе, щеше лично да ме поканиш. Сега тука публично ми триеш сол на главата, за нещо дето хич хабер нямам. Чи по кой го прати тоз хабер. Ама нейсе. Позадрямал съм. Уж кафе щях да пия, пък то...

аз не чукам сол на ничия глава , само ръся .
апропо солта , като кристална форма е носител на информация...

просто споменавам :)

другото ми тайно индианско име е поразяващата уста :))

Бягай да ми отговаряш за ямба и амфибрахия, че само знаеш партенки да пускаш, а пък след това ги затискаш кат с кат ризи отгоре. Да се чуди човек в кой от джобовете им да си търси отговорите. И накрая "Ох, съблечи ме". Навлича се като зелка, след туй другите да и берат гайлето по събличането. И накрая сол на главата.
Хахахаха.

много внимавам със солта, че и с пипера. пресолената манджа само доливането на вода я оправя, но и разводнява, а от пипера...почти оправия няма. от сол до сол има разлика, и от пипер до пипер...както ние хората сме различни. има страни където отговор: нищо, на въпроса какво правиш, не съществува. има хора, които са на командно дишане, но командват мозъка...и дишат чрез него. мярката му е...просто да си знаеш мярката.

не виждаш ли че жената опече пиперя и са го соли , а ти ямб, па хорей, още малко и дактил ще поискаш.

и ше се навлича , как иначе , то тука тъй едно рамо да заголи човек и веднага са го посолили.

а помощ за събличане си е нужно , то от толкоз много була на срам и грях ... :))
после не знаеш кое копче къде си закопчала, па се омоташ като патка в поморийските солници

Тъй и тъй си я подкарала пророческата, драга ми Соу, що не вземеш да гледаш на бучка сол. Ми тъй де, Ванга гледаше на захарче, да не я копираш, царство и небесно, мятай солните кристали, не я дръж затворена тази "поразяваща уста". Отвори я, и кажи на хората бъдещето им. Аз петнайсет години обикалях Българията с пластмасовия "Сфинкс" и не успях, белким ти успееш.

мярата му е мярката
или точната доза да запазиш вкуса си :)

и в двата случая едното надгражда другото :) , за да се избегне буламачирането :)

може пък да искам да гледам на пещерска на кристали
нали е сезона на дините.
мога да кажа само това - че ако човек знае точната мяра на вкуса си -
"" ще заживеем един живот, че само си викам - дано!

айде стига толку пророчества за днеска, че след малко ще надвиша дозата си главозамайване

Аааааааа, оправна съм аз! И пипера опекох, обелих го, посолих го; и за ямба писах (скоро такъв анализ не съм правила) - хОди, Веско, да са учиш, чи малко тий било ф унивирситетя...
Само събличането дето мий зор, ма на, няма кой да помогне...
Пък за поканата що питаш къде да гледаш. Къде каза, че трябва да почерпя за стотния коментар?

"100. veselinvalev - ЧЕРПИШ!
21.08 12:13 Ха сега! Черпи за 100-тен коментар, като си толкова отворена. На коментари.
102. mamas - Яхвай колелото и идвай!
21.08 12:43 veselinvalev написа:Ха сега! Черпи за 100-тен коментар, като си толкова отворена. На коментари.
Отивам на зъболекар и след това се налага около два часа да се размотавам из центъра, тъй че не се отказвам от компания. Ще почерпя, няма проблем! Имаш ми телефона, звънни!
Ха да те видя как е на дело!"

Ей как кривна в сокака само с тъз пещерска на кристали и тез напращели рекламни дини, дето още от вчера още ги тръскаш чалгаджийската из блога. Сега пък взе да ми триеш сол на главозамаяната кратуна, че не си знаела дозата и мярката. Аз докато не спраскам кристалите на мастика до края и докато не изплюя всичките семките на августовските напращели арбузи не си спирам кукерското главозамайване, пък квото ще да става. Почне ли нашия селянин да се бабаити - няма мярка. Ти тва не го ли знаеш, драга ми Соу.

нали затова се бутам у кайряшките дини на конушмак, ма ти нали си бетерин, па не знаеш мяра , накрая ше кристализираме по некое време в гюрлюка.

апропо :мноо държа да съ утбележи, че нит инъ диня не съм развяла у блогЪ.

много моля , днес слушаме серхио, не преслава :))

вие с весо , аз се не бутам :)) у леденото

Драга ми, Соу, от пиЕне на префърцунено мохито те фашта чалгаджийска амнезия, което аз хич и нямам намерение да премълча, щото истината си е такваз. И темата е такваз за солта-пипера и мярката. И аз като един диф намастичен ду нисвяст селянин ще взема да удяря тука идин цитат от вчерашен пост в блог.бг и да тъ уборьъ за туй че ме обвиняваш в клеветничество с ей тоя израз
"апропо :мноо държа да съ утбележи, че нит инъ диня не съм развяла у блогЪ."

Ето доказателството:

"16. sowhat - ужасТни сте
20.08 18:54
сега ще напиша един чалга вариант по славето

събличай ме
безумно ме събличай
събличай ме с ръце, с очи с уста
събличай ме
на плажа
в мерцедеса
събличай ме с портфейл
(не съм овца)

събличай ме
то кво ли съм облякла
събличай ме по залез в съни бийч
и в съблекалните на мола ме събличай
а после облечи ме
като пич

събличай ме
с шампанско ме събличай
събличай ме във Хилтън и в Порше
събличай ме безумно
(хм, обичаш ли ме )
ще ти предложа своите дини две

и т.н.

докато вземем голяяяяяяяяяямата награда на пайнера"

Ха от първия път ми кажи, драга ми Соу, чия е тази героиня дето казва:

"събличай ме безумно
(хм, обичаш ли ме )
ще ти предложа своите дини две "

и има ли тука дини или няма.
И Пайнер има ли, или няма.

Апропо, аз освен Серхио, слушам и Хулио. Иглесиас. Даже и го чета Хулио. Кортасар.
Ама съзерзавам и пайнерски дини.
Де от нямай и къде,
де от просто съзерцание.
Ами естет съзерцателен...
И намастичен.

развя ми фустата и компроматите
обаче

няколко неточности:

не е пост, а коментар
не е от вчера , вчера бях на язовира и лових гледки. а не шарани с чадър.
и после даскале, не ми развявай домашното. хем си дал задание и тема, хем за стил и стилистика нищо не си казал.

така че аз кат една послушна ученичка, просто си написах домашното.
леле как ме вкара в оправадания. :)))

и после ни една е динята щот са две :))))))

така де.
няма да си играя само на дама.

п.п. евала весо, закова ме!

Смирена ми харесваш.
Може и да го анализирам някога.

хахаха

ше имаш да вземаш, такова чудо сигурно не съм била и в пелените :)

ти сега вкара тука и шекспир и катрина , стана сложна тя :))

Ще отида да си подложа запалената, намастичена кратуна под студения чучур, че да я охладя. Пускаш ли ме.

иначе ще вземеш пак да ми триеш сол на тиквата.

п.п. апропо компроматът ти се нарича триене на сол в блогърски условия.
нали искаше анализи. :))

Ти и друго оправдание можеш да ми измислиш за коментара. Благодаря за което. Оценям жеста.

ами тези дето имамт проблеми с разни си органи и трябва да се хранят здравословно и диетично ...

замисли ме и за тези на командно дишане...

триенето на сол не ме вълнува нещо

вероятно мога, но е въпрос на вкус :)

Апропо "Укротяване на опърничавата" съм я гледал още като дете. С Георги Калоянчев в ролята на главен укротител.

че все нещо добавяме към дните си - кога смях, кога горчилка, кога повечко , кога по малко , но винаги е нещо.

няма такова положение нищо.
но не си го признаваме.
а триенето на сол е идея на вълев . там не отговарям, той дава насоката (нали е даскала ) , а аз като една вълна щурла просто се разливам ( и уливам :))

знаех си ще я хванеш тая кукичка :) като каракуда над тунджата

Падам си по каракуди. Какво да направя, слабост. Затова съм тук.
Край Тунджа де. (Да избегнем недоразуменията с "тук". Е, намигането сигурно остава.).

Напомни ми някой ден да напиша истината за моя риболов.

аз пък обичам планината , която се смалява под облаците по залез, но
не ти позволява да имаш его по голямо от нея.
защото в полите й , винаги осъзнаваш колко си незначителен.
затова съм там
:)

Планината наистина излъчва огромен респект. Аз като младеж съм се занимавал с алпинизъм и съм се бъхтал из планинските ни канари. Може да се каже, че съм си блъскал много пъти егото в тях. Забивал съм клинове му и котките му и съм висял хванат на неговите цепнатички колкото косъм, достатъчни да се закрепиш на нокът. Но ме запази жив планината. Защото не си позволих да си помисля, че мога да се сравнявам с нея. Просто преодолявах себе си. А усещането от това е неповторимо. Не може да се сравни ни със секс ни с нищо не може да се сравни. Може би някои моменти при писането могат само да наподобят за него. За мига в който си преодолял скалата и си се изкачил най-горе.
Но реката, тук долу, на равното, и растителността около нея, не са по-малко респектиращи. Зависи от погледа. Планината ме прави щастлив с преодоляването и.
Тунджа ме прави щастлив с присъствието си. Със звуците си. С движението си. Прочее от къщи се виждат и Стара планина (15 км) и Бакаджика (15 км), и Ормана (200 м.) и хоризонта на изгряващото слънце с безкрайното равно поле - може би чак до морето. Те са не само присъствие. Същност са. И съм щастлив, че днес съм жив, Соу, и можах да ти напиша това в коментар към твоя пост за солта и пипера. Спомените ни, мислите ни, също са сол и пипер на ежедневната ни манджа. Вкусът и зависи от тях.

колко си права.Не става циганска баница само със сол и пипер.И хляб трябва и олио.На моята и слагам и оцет.Иначе много сладък този живот,мнооооого....:))))

и много добре те разбирам.
да ти кажа мен на какво ме научи тая равнина. научи ме на търпимост. и да понасям несгодите ме научи. и да ги преодолявам.
и да сънувам планини. а планината както казах, не позволява Егото ти да е по голямо от теб.
и се завърнах с уроците си.
както се казва всеки от нас носи багажа си и кръста си.
толкова колкото може да носи.
господ, на никого не отрежда повече.

Което много ми харесва...

а ти закова всичко, което казвам с един пирон.
точно така е

отново в лилаворозово облачно настроение :))

навик да чета поста и рядко коментарите под него. Трябва да корегирам повесението си литъл...
Оня ден се бяхте разхортували при Вълев, сега при Соу. Много сол, много пипер, много нещо и понякой оргазъм слагайте да не огасне огъня

Постът за какво е ако не предизвика дискусия или най-малкото - интересен разговор. Купонът е в коментарите!

но ето че и ти се появи и ще ни го осигуриш сега.
та какво викаш за оргазмите - сол или пипер са били ?:))

ОЩЕ, ОЩЕ...
Когато те помоля:
"Прегърни ме!" -
то значи ли,
че прося обичта ти?

Когато в унес
шепна твойто име
и идвам непоканена
в съня ти -
не ме гони,
вратата не залоствай!
Навън студът
пронизва ме до кости...
Не ме прогонвай,
нека да остана!
Да се разтапям
в знойните ти нощи!
Изгаряй в мен,
жарава нека станем!
Да тлея,
а да искам още,
още...

тях, Соу, вие жените ще кажете, дали са сол и пипер, аз не съм ловувал из тези полета.
Мойто червено име е еректионхенд (лява), дясната е на компа
и провиснали дамски чорапи
клати вятърът по клоните на дъветата
а хомосапиенс (м) преуринира като кучето на Гилън
пролетта си спомня за зимата на нашето недоволство
а ний си спомняме за себе си
като за лютеницата на баба
само понякога

Приемам критиката, мам, трябват ми сто тояги и ще вляза в час...
между другото - тези рими не те ли дразнят...
каквое филологическото ти обяснение за тях???

чакай, мам, сега като го прочетох, ми светна, че е задочен разговор с Вапцаров, Славейков и хелзенски...
хубаво:)
ама за римите пак ще питам?

Имам постинг "Училище за поети", ама е минал само урокът за стихосложение и ритъм, римите предстоят. Ти кажи за кои точно става дума, ще обяснявам. Нали съм даскалица, и то по БЕЛ (ма правата лопата отдавна не съм я фащала, селото го загърбих...).
Не каза нищо за огъня (ОЩЕ, ОЩЕ...)

Славче, ако potrebitelskoime видеше твоето стихотворение, щеше да има блестящ и перфектно изискан пример за стилна интертекстуалност от висша класа. Той е голям любител на интертекстуалността напоследък и трупа знания по въпроса. Росен - lovehunter го е открехнал за нея, за интертекстуалността. Но не знам дали ще има някой, който да му го покаже този твой шедьовър на потребителскоиме.

нещо оплесках...после влязох в блога ти и видях постинга... викам, мале, мам, ще си помисли нещо не както трябва, ама виждам, че приемаш нещата спокойно. Ще ти прасна блога в майблог иначе не мога те откри, голям сакатлък съм. За римите, мам, ще коментираме... има много кво да се каже по въпроса
ОЩЕ, ОЩЕ... си е направо лютеница... на бавен огън;)

имам чувството, че вий тука сте си стари дружки всичките... ида аз новобранеца и вятър ме вей на бял кон, ама много силен вятър... и от коня, де, пръкнах един лек коментар към потребителско име и глей ква буря стана, от де да знам, че тъй ще се върже...
не му го показвайте туй, че се впряга пред коня

За "Още, още..." ли става дума? Ще му посветя отделен постинг, ама не му е дошъл редът. То е част от цикъл, който съдържа десетина стихотворения. В Стихове.бг го има в електронен вариант: http://www.stihovebg.com/ework/id/108/

последният присъединен е потребителя , даже в стих съм го възпяла
аз ще му покажа стиха на мами, не берете грижа :))

Пипнато е тук, огледано и пипнато, браво Соу!

не ми се искаше да напомням това,Соу, ти го каза.

Росене, то и твоето стихотворение "Не искам..." си има конотации и интертекстуални нишки, но за тях ще си мълча.
Сега ще те открехна кой-кой е тук. Ти си Ловеца (lovehunter ). Аз съм Вълка (Вълев). sow(red)hat e Червената шапчица. mamas e майка и на Червената шапчица. Търсят се бабата и автора на приказката. В реквизита си имаме Бял Кон, който Ловеца язди при пристигането си и Вятър, който съответно го духа за по-героично. Целта е, ти Ловеца да ме издурмушиш, да ме напълниш с камъни и да ме буфнеш в кладенеца за назидание на останалите блогъри и неблогъри - зрители на спектакъла.
(А за потребителскотоиме - той вече натрупа знания и мъдрост по въпроса, за което и аз помогнах, и вече не е така безразсъдно и неподготвено буен с каруцата и сам вече си влиза в ока.)

изчезвам от литературната касапница, че нещо Д. почна да ме гледа накриво

към мъжете за по 40

много ми е странен тоя хънтър весо, дет гледал дървета не жени .

и понеже набора са ми все мъже по на 40 викам чакай да изляза аз след работа и да ги видя тия мъже що гледат.

бе като гледам ни един не брулеше круши ми си ме заглеждаха, джанъм.

и викам тука има нещо криво - или тия жени са нещо нефелни или хънтъра е късоглед.

туйто дето вика валери станков :))

че червена си нямам и ще трябва да вземам твоята а и лятото свърши и те моля не ме вкарвай в непредвидени разходи , все пак идва зима и ч. и тя човек и тя иска червени ботуши джанъм.

и ценя приятелите си
каквото и да говорят или казват за тях :)

тенкс добри човече :))

тия мъже пиха по два облака и забравиха сол пиперец , ми влязоха в тинтири минтири:))
и аз не знам такива сложни работи , простете ми , руса съм:)

"Д"-то го стяга него - Хънтъра. Даже го гледа накриво. Заради него си тръгна човека. Пък ти му измисляш разни късогледства. Ми недей така, ще му изкараш име на човека. И той гледа, гледа и се нагледа, и накрая отиде да си си брули крушата. Неговата си круша. Като всеки нормален мъж. Ми то отдавна време за брулене. Хайде и аз, че окъснях...

тука всички сме младежи секънд хенд като ни гледаш :)

айде веско доста похортувахме днес, лека нощ

лека нощ...

пак от Боровец. Много взе да ме тегли тази Рила и басейна на "Самоков" и едни малки джин-тоничета после на едно място с едни... А бе к'во да ви разправям . Като не пишете морско ще си търся циганската баница по баирите!

Отивам на кафе.
Докато се върна, да сте ошетали и да почва приказката :)))

:))
е ще те чакаме пък