думите са енергия.
много по мощна от колкото можете да си предствите.
думите могат да бъдат ласка, по приятна от всичко останало ( жени, признайте си , че обичаме през ушите си) и могат да бъдат бич.
такъв, че да остави рани , които никога да не зараснат.
винаги ми е била интересна семиотиката на думи като завинаги или никога.
толкова категорични и абстрактни категории в които можеш да вярваш примерно докато си около двайсетте.
а после?

"Приключих със смисъла.
В момента в който затвори телефона и слушалката даде заето.
No connection with this nomber - прошумоля машинален добре школуван глас.
Не твоят.
Стоях и набрах пак и пак и пак и пак- докато забравих колко пак.
Все същата реплика със същият бездушен тон.
Стоях и си мислех:
-     Значи това е било "завинаги" ?
-     Значи това е деня и краят на винаги…
Винаги свърши днес.Щом свърши ,значи няма да настъпи утре, щом
няма да има утре -няма да ме има и мен, няма да те има теб…няма да има нищо,защото…
От малка мразя тази дума винаги.
-винаги ти си виновна.
-винаги правиш глупости .
-винаги ще съм тук.
-винаги ще ги има мама и татко.
-винаги ще те обичам.
Винаги има край. Нищо не е завинаги.Винаги предполага вечност.Как може вечността да има свършек?
И ако наистина има такъв- и ако наистина настъпва края на вечността ,защо по дяволите още дишам?
И кой  по дяволите създава думички, които нямат никакъв смисъл…"

а ако няма винаги , то има ли никога?
никога в пълната сила на отрицанието , което връхлита в моменти на отчаяние , за да бъде изтласкано от следващото винати и завинаги.

днес tit ми отправи предизвикателство :
моите 6 никога.
изобщо не се бях замислила , колко ще е трудно това .

не за друго , а защото съзнавам енергията на думите. защото трудно давам обещания, но когато ги дам, не бягам от отговорност.
и защото знам , че веднъж казала никога , то трябва да е завинаги .

но пък съм достатъчно зряла за да не вярвам в абсолютизмите.

но има един такъв, един единствен , който мога да кажа съмсем убедено:

първото ми и абсолютно никога : никога няма да спра да обичам децата си.
и това ще е завинаги.

второто ми никога :  никога няма да престана да греша и да правя глупости ( съзнавам добре човешките си несъвършества.

третото ми никога : никога не бих си сменила вярата, макар че като по млада, гледайки Време разделно , доста пъти се съмнявах в избора , който бих направила.

четвъртото никога - като млада доста си правех експерименти - синкаво русо , зелено , виолетово, рижо.
хм, никога няма да стана клеопатра със сигурност, тоест мисля да си остана руса , докато остарея и побелея. ( това никога е малко относително, защото обещах да не спирам да правя глупости , но сега вярвам че е никога и че е завинаги)

петото никога - не бих се обърнала назад и не бих съжалявала за сторените глупости. истината е , че бих искала да поправя много неща, сторени от мен , но си давам ясна сметка , че за да съм това което съм днес, всичко това има причини и корените са там в миналото.

шестото никога - никога не бих предала приятел, до момента в който вярвам и съм сигурна че е такъв. на телефонно позвъняване в три през ноща и и шепот - копеле , убих човек, винаги бих отговорила - казвай , къде ще копаем.

и понеже станах много сериозна ще ви предложа още 6 ъъъъъ никога , което не се знае дали ще завинаги:

1. никога не бих се качила повече на ски. пфу , мразя нещо дето няма спирачки
2. никога не бих пила бира. гадна е и горчи. не ми я набутвайте , пийте си я
3.никога и аз като тит, не бих си оскубала веждите. извинявайте , но господ и така ме е създал хубава.
4.никога не бих направила стрийптиз публично. за тая работа си има професионалистки . :)
5.никога не бих признала , че съм наранена. за тая работа си има игнор и възпитано отдръпване, така че , средноинтелигентен човек да се досети , че е персона нон грата.
6.никога не бих пропуснала възможността , да си върна , каквото имам да си връщам.

:)

и така , да припомня отново - думите , могат да са цвете.
но могат и да са оръжие.
не хабете енергията им нахалост.
понякога и случайните куршуми убиват.

И на мен ми се струва, че да се намерят 6 точни "Никога" не е лесна работа. Освен това някак те фиксират. На прима виста ми идва само едно нещо на ум: никога няма да съжалявам за изминатия път.

това беше един от най трудните ми постове.

че няма да успея да стигна до 6 :) сериозни никога

към края на учебната година (мисля, по повод на 1 юни) една дискусия на тема"Агресията на словото", имайки предвид точно това, което и ти казваш...думите имат енергия...и добра, и лоша ...
за "никога" и "винаги" има ли възраст?;)

като че ли сме по непредпазливи и по доверчиви и не осъзнаваме, за енергията , която влагаме в думи като - винаги , завинаги и никога :)

трудно е с никога- то.
щото човек все прави компромиси и изключения...
а и съдбата е доста коварна и имам чувството , че само да те чуе да казваш НИКОГА- и те е заковала наобратно:)))

...страхотно Никога-Никога но понякога....трябва да мислим с предварение не за миналото-постоянно

айде сега утре да чуя твоите 6 никога. щото знам че няма да са лесни, а и че си боец и не се предаваш и ти

думите са енергия, и абсолютности в живота няма .
така че каквото и да каже човек, още повече да го закове писмено, трябва първо добре да е помислил. :)

крайностите дори на думи са ми невъзкожни...
объркват ме и ме побъркват ...
"винаги, завинаги и никога"

Още обмислям моите 6 "никога", макар че отдавна Анди2 ми отправи това предизвикателство...Твоят пост ме накара да се замисля още по-сериозно.
Никога не бих се отказала от децата си, това е категорично.
За останалите 5 имам още да мисля...

"Казвай, къде ще копаем" - много ме накефи.
Соу, ти си най-големият професионалист в българското блогово пространство по разголване на душата. Всъщност думата "разголване" е неподходяща за това което правиш. Ти умееш да съблечеш думите за да се види най-красивият смисъл на истината. И истинския и полет.

затова казах този пост ми беше адски много труден

и най категоричното ми никога мами

и призвание.
да речем , че следвам мотото на блога и собствената си вогонщина ( да не кажа вагабонтщина ) - бъди себе си !
:)

никога ,винаги ,завинаги
едва ли има човек ,който да може да отговори на критериите им от гледна точка на времето.
аз съм за никога не казвай никога
макар че досега, наблягам на досега ,защото за след това няма гаранции
никога не съм се чувствал виновен
никога не съм съжалявал за нищо сторено ,само за нестореното
никога не ми е минавала мисъл за самоубийство
никога не съм предавал себе си, не само приятелите
никога не съм спирал да обичам живота,не само децата си
никога не съм направил нещо лошо някому пръв,само когато съм бил принуден да отвърна на удара.
станаха 6,с уточнението досега, не беше много трудно,без него не бих се наел.

че поне за един от нас е било лесно( досега )

Клише, обаче има истина в него, защото изпитвам някакъв суеверен страх да назова моите "никога". Знам ли в какво ще ме забърка живота..? И все пак :
никога няма да направя подлеца свой приятел и
никога няма да спра да правя глупости (тук има дълъг подсписък;)
Засега толкова, на прима виста. Спорен ден, Ем.:)

никога и завинаги са силно енергийни думи . а шегата обича да се шегува...
и две са достатъчни.
аз съм сигурна само в едно абсолютно никога

никога не казвай никога.....

чети между редовете ...

С децата и с предателството - ясно, но останалите 4? Виждат ми се ту малко, ту много.

ок, соу.
сещам се за един йезуитски начин да ги напиша без проблем:)))
иначе за сериозните- трябва да помисля наистина...

това е доста трудна задача и труден пост. днес имах идея за друга тема , но се замислих, че ако отложа тая вероятно няма да я напиша.

а не политика :))

постът ти е чудо!,
понеже ''неведоми са пътищата Господни''и никога нищо не е случайно.....,аз ще допълня само:''..думите са времето,което владеем..''думите са безкрайност, пожелавам ти я!

ако не беше тит, може би никога не бих го написала този пост

Ckъna Kapлa,ти "никога"няма да nopacнeш:)

така ми е дадена водата ... :))

Точно така е: мощ.
Творческо Слово, преди материята.
И трагично е, че най-тежките, най-силните и страховити думи от злоупотреба, най-много са олекнали.

Пример: личен избор, свобода. Когато всяка леля започне да ги дъвче из интернет форумите, която си няма на представа колко е страховито съдържанието под тях и няма нищо общо с онова което и са набили в главата ти-ви рекламите и неколцината парвенюта на политическите босове, че чак и да ми маха с пръст и да се кара на околните, че си нямат представа какво е това.
Когато всяка заядлива фраза се вкарва в общата графа: критика, а мутацията на детинската агресия у възрастния човек: добронамерена, макар и неприятна искреност.
Когато порнографски се злоупотребява с думата "порнография"и се слага като позорен знак, върху разголения любовен текст, точно защото в повечето случаи е по-искрен от онези в които е олекотена до нищо и най-светлата дума: любов.
Когато масовата психоза, добре дирижирана е сломила думата бедност и скоро в синонимният речник ще бъде сложена срещу думата "некадърност", а не знам как ще бъдат редактирани думите на Иисус: "Блажени са бедните духом..."
Да не говорим за злоупотребата със "стойност", "стойностен" и хиляди производни засягащи аксеологията.
Бе, кой си ти, че ще бъдеш арбитър над всички и всичко за да определяш кое е стойностно, кое не: охлюв такъв!
И това са малко, много малко примери, че ми кратка обедната почивка...
Този страховит творец, тази свръхчовешка сила: езика, ще стане безобиден като блеене и ще направи човек безобиден като блеещо. Най-вече този който си мисли, че ръмжи като лъв, превръщайки в нищо силата му.

в началото бе Словото...

Станаха дванадесет!:):)
Написа "цял роман"
Но е силно - поздравления!

6 те са много сериозни , а другите 6 за "" никога под въпрос малко

никога не можеш сам да си целунеш лакътя
и никога не можеш да прескочиш пропаст на два пъти

и врата без огледало да видиш , както и да се окъпеш в една и съща река два пъти

ама това е леко в сферата - мамо, днес ме хвана лигата :))

1. Никога няма да спра да правя компромиси.
2. Никога няма да правя компромиси наред.
3. Никакви други "никога" не признавам за категорични и откъде накъде трябва да са точно шест. Като ще си ценим думите защо да ги подлагаме на инфлация?

г-н Инфлация

Обичам ЗАВИНАГИ!
Не бих предала НИКОГА!

Права си за децата!

аз винаги съм права, дори като стоя на стол.
предпочитаният от мен отговор е йес мем :))

съгласна съм

да знаеш какъв кеф е на ските... то иначе и на плуване няма спирачки, корабите също нямат, самолетите ги ползват едва, когато са де факто спряли, конете нямат... изобщо - в природата спирачки ньет :)

напрегнато:)
А стриптийз може да се прави и с думите, Соу - най омерзителният стриптийз.

а и все пак да отбележа че това никога е със забележката ( не се знае до кога )

:)

всъщност всеки писател го прави в по голяма или в по малка степен :)

не, това не е стриптийз, говоря по принцип. Освен всичко друго, думите са и власт и който може да борави с тях, понякога използва властта, която му дават, не по предназначение...

нищо в природата не се губи.

просто се замисли и ще си дадеш сметка, как няма писател ,който да не се е заигравал с властта им.

и е отврат. Опазил ме Господ. Но си мисля, че който го прави, предизвиква съмнения, относно писателстването.
В Библията има един текст, че лошо дърво, добри плодове, не може да даде. По плодовете им ще ги познаете.

един въпрос,
какво мислиш за тия , които пишат по поръчка и за пари?

ти пратя един текст, но не тук, понеже не е мой, аз съм напълно съгласен с автора.
Най-бързо казано - не пишат.
Има неща, с които не може да се ебаваме.

"Милиони години, хората са живеели като животните. Тогава..., нещо се случило, нещо което развързало силата на въображението - научили сме се да говорим и слушаме. Всичко, от което се нуждаем е да направим така, че да запазим говоренето." Стивън Хоукин

(...но понякога..., само понякога...езика може да бъде пречка в общуването...)

думите се помнят, думите се забравят...в зависимост от енергията и заряда, които носят..., но има и нещо друго, което е "развързало" силата на въображението и желанието за разбиране, предаване, оставане..., силата за живот...дори и когато млъкнем - писмеността.

> защото...
"verba volant, scripta manent"

Никога не бих твърдяла, че
- утрото всякога е по-мъдро;
- движението помага на мисленето;
- питанките затормозват;
- с Луната сме двама на моста ;
- цензът предпоставя можене ;
- Нетът не е агора , мегдан и Александрийската библотека накуп;
- точка "Разни " е последна по значимост в дневния ред

при положение,че познаваме около 15%от заобикалящия ни свят/което не е сигурно/и използваме около 15%от възможностите на нашият мозък,не може да твърдим нещо за сигурно при такова огромно непознаване!

че е сигурно, то е че сигурност абсолютна в тоя живот, няма

винаги
-сутрин слънцето изгрява
- с денят на мойта смърта светът не спира
-има отговор, на подходящо зададените въпроси
-твоята самота и моята , не правят една заедност
-мога не е равно на искам
-многото информация не е същината на знам
-значимото днес, не е задължително значимо и утре

харесва ми това, което казваш, не искам да добавя нито дума повече

благодаря

и си прав.
и пак ще ти кажа - само донякъде.
защото...
защото.