вървеше по улици и разговаряше с бездомници и кучета
носеше две врабчета в джоба си
и някакъв вестник зад който да крие лицето си
имаше жени
естествено сгушени из реверите на отиващата си младост
които го спираха и казваха : погледни ме
а той казваше – вече ви познавам
затова се подпираше на погледа си като на бастун за слепец
с отправни точки бордюра и няколко
разплискани в четвъртъци локви

имаше лято, което се опитваше да го погъделичка по темето
а той помахваше с ръка и го гонеше от носа си като досадна муха
и казваше
знаеш ли , че срещнах есента напролет и сега не мога да изляза от нея
познавам те
с облите колена и гърди
чел съм рамената ти и съм прелиствал скута ти
целувал съм ръба на чорапите и петите ти
но живея в дъжда , вече съм те имал

витрините го съпровождаха и накрая един булевард се опита да му каже
виж, има зелено за теб с най различни оттенъци
будките и цветарките му се усмихваха
напук докато отминаваше вяло
носейки дните и особено нощите си като броеница
в дясната си ръка
пресмятайки загубите накуп
после мигаше с жълтите си очи и навярно си мислеше

в тази река вече съм влизал.

Сигурен съм, че дори и пясъчният човек не е толкова самонадеян да твърди че те познава истински !

да го чета и ми е до болка познат този "пясъчен човек"...понякога и не само

тъжно ,

"в тази река вече съм влизал."- така де, на стар краставичар, краставици:(

а на теб,Соу,несравнима пак - щастлива вечер!

Той нищо не знае, само си мисли, че няма какво да го изненада, че всичко е видял, чул, прочел, ПРЕДВИДИЛ.
Докато отминавайки поредното /не/познато предизвикателство просто не си прасне наведеното чело в горния праг, на вратата, за която винаги си е мислил, че знае всичко.
Да живееш извън времето е невъзможно.

не ти казах

обичам те:)

обичам те Соу :)

Искаш или не, музата те обича:)
Прегръдки, Соу

пясъчният човек е музата ,значи е правилния човек или е просто минаващ който в търсене на отминалото лято неизбежно попада на зимата без да се е насладил на есента.

пясъчният човек по лит. закони явно е лирическият герой. това първо. музата в случая може да е дори клипът, който съм качила , това не е важно , колкото резултата.
и само да поясня.
той не вижда лятото , което го закача, защото в някакво пролет е срещнал есента и не вижда нищо друго .
това е.

и аз я обичам, но не всеки път

целувки :))

има ли някой , който да не ме обича :))))))))

и аз пропускам понякога , но ти си го знаеш фелисити

флай.
а може би знае всичко и затова няма река в която да не е влизал?

слънчево да ти е

благодаря ти !

тъжно е да пресмяташ загубите накуп и е тъжно да познаваш всички реки и всички жени, цялата мъдрост е в заглавието, един пясачен човек минава през пръстите като пясък и отминава, остава само усещането за нещо стържещо ..
красиво написано

липсваше ми , знаех че правилно ще разчетеш стъпките по пясъка, преди вълните на времето да ги отмият

Знанието води до тъга, но тъгата има гадното свойство да се натрупва водейки до депресия. Затова от време на време е нужен някой горен праг :)
Ако мислиш, че всички те обичат можеш да се приближиш много плътно до лирическия герой, дето си мисли че знае всичко.

ужаснота способност да ме приземяваш :)) всеки път като реша , че съм ангелче най малкото и са ми поникнали крилца.
това е най доброто, което някой приятел може да направи.
та вече си взех петте секунди от "" всички обичан реймънд

а познанието и натрупването му води до мъдрост, а мъдростта носи само печал. :)

Следователно трябва постояно да се търсят нови хоризонти, нали? С наведена глава няма как да стане. Затова залепяй усмивката и изправи челото! Знанието води до тъга, но то е безкрайно. Щастието е скрито в пътя, не в т."В". Не съм крайна инстанция, нито радио "Ереван", така си представям нещата просто.

съвсем си е така , въпреки ако се замислиш, всеки от нас носи в себе си по един пясъчен човек ( къде повече , къде по малко )
а и за хоризонта, най малкото ти е нужно едно малко вирнато носле.
иначе просто броиш крачките до т.б

Сенки в подмолите.
Отгатнати.
Като илюзията на пътуване.

защо са в четвъртъци разплискани?

а и ако се замислиш, четвъртъка чупи гръбнака на седмицата.
разбирай го както намериш за добре :)

върбова сянка
слънцето я лови
в мрежите си

:)

бре-бре-бре!

я любимото ми чешко зайче :))

трябва да ти пратя тия неща за редакция, бейб.
как е бирата там ?