мислите ли?
а как?
каква е линията на мислите ви - събитие, израз, факт - мисли?
от доста време се каних да разкажа на косара за мислите си , и за разговорите в главата ми преди да напиша нещо , когато е имало движеща сила - някаква емоция - предизвикваща размисъл.
та когато нещо ме докосне, впечатли или просто стисне за шията то е малкото камъче в езерото на мислите.
може би е нормално да потъне, само че при мен се случва друго - всяка следваща мисъл асоциира нещо друго и в крайна сметка мисленият ми разговор може да стигне на много по различно място от колкото съм смятала.

 Мисленето е теоретичната функция на човешката когнитивна система. То произвежда истинно разбиране (знание) на ситуации, на смисли, на реалности в света и в живота на субекта. В мисловните актове се осъществява преход между незнанието в знание, на проблематичното знание в достоверно, на неточното знание в точно, на неявното знание в явно. По своята тематична насоченост мисленето бива всекидневно, артистично-художествено, научно, техническо. Всеки от изброените видове има специфика, но същевременно споделя общата природа на всяко мислене.

  Процесите на мислене се опират върху спонтанната активност на ОС (образа на света), но същевременно водят до малки или значителни преструктурирания на части от ОС. Мисленето изразява най-високата степен на активност на личността по отношение на света. Ето защо е прав един радио-водещ, когато казва:

  Най-ефективният протест е да мислим критично. (Петър Волгин, Без контрол, 7.VІ.2000 г.)

  Колкото и да е парадоксално, това е вярно, защото мисълта има подбудителна сила. Радикалното действие, за да е оправдано от разумни основания, трябва да се предхожда от радикална мисъл. Без освободено мислене не може да се излезе от мъртвата хватка на една поробваща действителност. Така мисленето прави човека свободен не само в преживяването, но и в практическия живот.

моите мисли обикновено пораждат нови. нови , които асоцииацията свързва с предишен опит и действителност и от там се пораждат други и други.
представете си езеро, чиято повърност е тиха и гладка, и малко камъче цопва във него. тогава мислите се разплистват, а всяка от тях води до следваща ,като концентрични кръгове по повърността на езерото.

звучи странно нали.
тогава нека ми разкажа нещо, което се използва за създаването на иновационни технологии и идеи.
в началото е винаги идеята.
за да се стигне до идеята е нужна някаква потребност. така че в началото трябва да се генерира идея за потребността.

Техники за генериране на иновационни идеи

1.Свободни асоциации –опира се на напомнянията

2.Метафори –финасова суша оперативен кошмар, рекламен удар –взаимовръзката м/у 2 противоречиви неща -необходимостта от нещо и въпросът как мога да променя това ?

3.Изреждане на определения и признаци – изреждат се вс.признаци на дадено конкретно измерение на организацията и се обмислят промени по отношение на всяко определение или признак.,както и последствията от тези промени.

4.SCAMPER ГЛАГОЛИ ЗА ДЕЙСТВИЕ – замествам комбинирам адаптирам увеличавам/намалявам/,предназначавам за друга употреба ,елеминирам ,обръщам ,преподреждам

5.матричен анализ- начин за осигуряване отварянето на вс.мисловни кутии,пряко свързани с даден проблем.

6,проектно дърво –силата на фирма се прилага по отношение на други измерения в бизнеса

общо взето това е начина за пораждането на абсолютно всички нови неща , които са създадени и вече са част от ежедневието ни.
в началото е имало игрови групи от иноватори .

така че - мислете.
мислете креативно, метафорично и асоциативно.
може би няма да станете иноватори и откриватели и не това е целта на тоя пост.
мислете позитивно
мислете критично.
май най важното нещо е да мислим.

„Едва ли има нещо по-необходимо за спокойния живот и за успеха на всяко дело от умението на човека да владее своите мисли.“ — Джон Лок

че има някой ,който е спрял да мисли.
как да мислим едновременно позитивно и критично
според мен призива трябва да бъде
измисляйте си, не спирайте да си измисляте каквото ви е кеф и най вече света около себе си.

мисля , че има и такива , които действат без да мислят. такива , които говорят без да мислят.
не казвам едновременно да се мисли и позитивно и критично.
по важното е да се мисли.
измислянето на свят около себе си води до живот в иреалност, което повярвай не е нещо , което бих препоръчала

поне моята е доста красиво място
не знам каква е твоята реалност, но колективната със сигурност не е за предпочитане от моята камбанария.
успешен ден в твоята ти желая

поради няколко причини
- първо е в главите ни
- второ нищо не я заплашва
-трето самите ние я създаваме, заради себе си , така че е естествено тя да е населена само неща, които ни харесват.
реалността е това , което е - със всичката си несигурност, екологични и други заплахи, с грубостите и борбата за хляба наш насъщен.
дали бих заменила една за другата. вероятно да - само за малко. всички имаме собствените си иреалности.
за постоянно? не, благодаря.
животът е това, което ти се случва докато градиш планове - Ленън , Джон

Иреалността е Мажино, атол или кръгова обсада, камбанарията - пътуване.

–––––––––
Пррривет, галопираща Соу !)))

нали знаеш, че сега отивам...да пафна една цигарка,
но като първи прочит - Волгин е невероятно прав: ако тези наши мисли станат реал...горко им на някои посерковци и край на тази тема,слагам си ембаргото!, защото... ще отсъствам после духом много време...

аз...ще пуша и ще "разговарям" с теб...до после;)

дъщеря ми би го казала с очарователното си френско рррр

мислите ми са
малки златни рибки
в шадраваните на главата

:)
не точно по правилните закони за хайку

Най-тежко е като че ли мисленето при идеалистите. Вътрешният им свят е във вечен конфликт със сюрреализма, в които живеем.
Прекалената критичност по-скоро води до свръх изострен негативизъм и една перманентна неудовлетвореност.
Лично аз споделям праматичното мислене, с голяма доза самоирония, която на моменти стига и до цинизъм. Някакси ми се струва по-щадящо спрямо емоционалния свят.
Старая се да приемам света такъв какъвто е, с ясната мисъл че той никога няма да се промени по моята схема.

темата е за теб и заради теб.
обещана ти беше

нека поясня
не живеем в сюрреализъм. ако си вдигнем главите от екраните няма да видим някоя от смайващите картини на дали.
за прекалената критичност съм съгласна, до някъде - но тя се може да се породи след прекалените разочарования на един идеалист.
аз наричам себе би доста често циничен реалист. така че тук нещата си идват по мястото.

Не видях призив да мислим рационално... Мисловните достижения на маите и ацтеките в математиката и религията не са ги спасили от колонизиране. От друга страна не по-малките достижения на китайците пък не са ги направили колонизатори. В материалния свят на човечеството мисленето сякаш има смисъл, когато води до предимство. В какво се изразява предимството ли... конюнктура.

аз съм всичко друго но не и рационална :))
апропо аз вярвам в пътуването във времето и тези постижения са им дадени. наготово. една моя теория.
иначе няма как да са знаели как изглежда обратната страна на луната.
нали?

Не знам за Луната.
Изкуството не е рационално, но потребността, която то задоволява е не по-малко важна за една личност.

добри човече :))

мислете...

ето ме мен например - в началото не мислех много. после започнах да мисля и накрая размислих :))

нямаш време да споделиш мисленето си
хъгс :)))

***мисля си, че човекът е самота, е, не в крайната му мяра на прав текс, но си е индивидуалност, която има вътрешна потребност да се докосне до друг/друго и тогава, идва този миг на съзерцание, ако мога така да го формулирам,..да разговаряш в мислите си с друг, този, който по твоите критерии,отговаря на тази точно вътрешна, твоя, потребност..може да е текст, картина, асоциация от един звук....вариантите са в + безкрайностностост пъти и пъти...безбрежност е мисълта,
***мисъл след мисъл, напластяваш ги, обсъждаш ги безгласно, учасваш с всичките си сетива,безрезервен си, не пестиш квалификации, отприщваш наистана този „океан”...вътре ,вътре в себе си...споделяш се...усъвършенстваш се, като човек... тази мисъл е като вода, напоява, пречиства и за разлика от теб...моето камъче цопва с откос, произвежда концентрични кръгове, зависи от тежеста и настроението си и хоп, потъва...на дъното...хубаво му е там в тихото, най – добре се събира в себе си...съзерцава в тишината...мисълта,
или
разлиства те, като дръвче през пролетта, държи те буден в най-широкия спектър на тази дума, и ако е позитивно, ако е заредено с добър, по човешки топъл, заряд ...светът придобива друг облик, дори само за това трябва да „разговаряме” с мислите си...
определено сме различни и това е хубаво, защото тези различности взаимодействат и създават едно по-съвършенно творение...дава плод мисълта...
***и този някой – друг е винаги, винаги някой близък до твоето светоусещане човек...дори може да не си го виждал, но знаеш...той е някъде там и е толкова истински...докосването през пространството е дори по –силно отколкото физическото, защото силата на мисълта е неизчерпаема...дори можеш да усетиш радостта му, болката му...сърдечен ритъм е мисълта, пулс на кръвта...нейната бързина е с нищо недостижима...затова и казват – преди да действаш, брой до 30...

ти си добър приятел,Соу...често „разговарям” с теб, знаеш

или поне се опитвам да бъда.
само дето понякога циникът в мен надделява и тогава нещата се обръщат съвсем.
много красиво го каза, благодаря ти

да ме пази от този, дето има блато в главата си, вместо океан. Когато срещна хора със златни рибки в главите, винаги ми става светло в общуването.
Замислящ постинг.
;))

и не само от хора с блата, ами и такива с канализация там...
хубав ден ти желая , още по хубав :))

затрупа ме с инфо и направо ми се бъгна мисълта :)))
иначе аз се хванах за :

"...Процесите на мислене се опират върху спонтанната активност ...

една такава съм пък ми стана гадно като писа
Краско как първо съм пишела пък после мислела...
може и да е прав но важно че мисля понякога ;)
пък кото изпадна в другата крайност да мисля, мисля...
пак лошо...
то си е майсторлък :))
пък златните рибки си плуват и жабите си ми крякат...
Хубав ден :))

ти си една ведра личност , каквито за съжаление са малко тук. ако всички бяха поне една десета като теб слънчево немислещи, щеше да е супер.
той краско щот много мисли, та му личи