Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2009 08:43 - оооо велики фараоне!!!
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5595 Коментари: 32 Гласове:
0



или аве цезарю, осъдените на смърт те поздравяват.

ще започна с виц, този път за разнообразие

В психиатрията докторът разпитва пациент с мания за величие:
- Разкажете ми повече за себе си.
- Откъде да започна?
- Ами от началото.
- Та значи, беше Ден Първи. И рекох Аз: да бъде светлина...


днес ми се пише за манията за величие. как  искаме да си вярваме, че аз ама точно аз съм по по най и как всяка дума отронила се от златните ми устенца е дребен бисер, ситен маргарит, а всичките ми близки, познати, приятели и подчинени са длъжни да вървят подире ми, като след месия и да попиват, събират или записват в хрониките и аналите, всяка мъдрост която благоволя да изръся.
и понеже вече уточнихме ,как аз съм по по най ама най ,никой не може да ми противоречи ,не дай си боже да отрича,да не говорим да си позволи да стои на друга различна позиция и дори да дръзва да си отстоява.
край! в този момент му шибам един доживотен игнор,обявявам го за празно множество и го заличавам от списъка на живите и мъртвите души.
нищо че до вчера примерно този същият си е делял хляба,салама и шльокавицата / оппааа бейлиса / с мен.нищо че е падал вместо мен или ме е пренасял през калта,за да са чистички сатенените ми чехлички.нищо ще ме е изваждал суха от забърканите от мен кашички,а той е издухвал супата.

та всъщност онова , което исках да кажа беше следното

ако ми трябват плужеци, ще отворя енциклопедията и ще разбера къде се въдят в най висша степен и тогава ,като един Мохамед ще отида при тях.
Но на мен ми трябват приятели,които са ми приятели до толкова ,че да не страхуват,да ми кажат:

не се самозабравяй!
тук сбърка!
прекали!
грешиш!



Имате ли такива приятели?
защото аз намерих своите :)

Писачи на дитирамби бих могла да си наема и сама.
И не искам да ми бършете очите и да ме потупвате съчувствено по раменцата ,след като съм сбъркала.
Приятелите са тези ,които ти посочват правилните пътища.За да не сбъркаш.За да не плачеш.За да не боли.

Другото са стари египетски митове.





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Едно е мания за величие,
28.05.2009 08:53
съвсем друго мисълта, че си безгрешен.
Познавам маниаци, които много обичат да се самокритикуват, да се представят в уж негативна светлина, да се правят на света вода ненапита, на паднали от Марс (или Маркс!), изобщо така се преструват, че можеш да ги различиш ... само по гласовете.
:)))
цитирай
2. sowhat - здрасти слави
28.05.2009 09:03
и аз познавам такива особи :) но си мисля че чувството за непогрешимост, неминуема рано или късно избива и в мания за величие :))
цитирай
3. allbi - и какво викаш?
28.05.2009 09:08
ако някой ти противолечи и е на друго мнение
ти го игнорираш така ли и какво ти остават тогава
приятелите които са на твоето мнение...
противоречие!!!
нима ще ти е интересно с такива приятели?
е аз не мога да си обясня например защо си ми
интересна...
може би защото си ми противоположна...
виж много лесно игнорирах тези дето са ми под нивото...дето ще ме дърпат надолу на ниво Азис...
тези дето и кьоравия види какво си търсят :))
ама такива като тебе сякаш провокират да си ръчкам блондинския мозък и да си оценя дори
хубавото на собственото ми блато...
ако ми отговориш може и да продължа разсъжденията ако ли не ...
поне си го казах, аз така обичам...
щото опитах с игнор ама не би :)))
цитирай
4. sowhat - здрасти алби
28.05.2009 09:18
това е хибербола.
тоест аз не го правя, но го допускам и съм сигурна, че има хора които го правят :)

обичам хората , които ми противоречат, защото така научавам повече и от тях и за тях.
освен това понякога човек се движи по релсите на вече наученото без да предполага, че има и нови неща , за които не е чувал още. ако не се намери поне един , който да му противоречи - как ще се намери истината.
ми никак. ще я кара с капаците :)

моите приятели са странни и екзотични птици , една разходка по блогрола ще те убеди в това .

а аз обичам да ръчкам :)
и да ти призная, блондинският мозък е само за заблуда на противника. нека си мислят така :))
цитирай
5. allbi - ами добре :))
28.05.2009 09:22
изчерпателно ...
напълно ме задоволи :)))
Хубав ден !
Опитай жабешките бутчета ;)
като другото са ....
първия път е гадно но като вкусиш ти харесва ...
цитирай
6. mariani - :)
28.05.2009 09:23
Всеки има своите каши и моменти в които ги бърка усилено...радвам се, че когато аз се опитвах да се измъкна от моята - имаше кой да ми казва, че съм бъркала още при смесването на съставките, но трябва да намеря начин да оправя нещата. Да, имам такива приятели - броят се на пръстите на едната ръка, но повече не са и нужни. Усмихват, приземяват и въздигат - да са живи и здрави! Хубав ден, sowhat!
цитирай
7. анонимен - *
28.05.2009 09:30
колко са хората, които би послушала ако ти предложат да смениш посоката и да минеш по друг път и колко пъти ти се е случвало наистина да я смениш.колко от тези евентуални пъти се е оказало, че в крайна сметка и двата пътя водят за никъде.
цитирай
8. sowhat - така е мариани
28.05.2009 09:32
не са нужни много. достатъчни са двама трима, които да те раздрусат здраво, а после да ти повдигнат носа и брадичката достатъчно , за да можеш да ги гледаш в очите, а не в слънцето или в земята :)
цитирай
9. sowhat - благодаря алби
28.05.2009 09:33
и ще опитам , обещавам , аз обичам да екпериментирам ( добре че не каза охлюви, щотоооо :)))
цитирай
10. sowhat - хората са достатъчно, жоро
28.05.2009 09:36
тоест необходимият ексистециален минимум, на които мога да се доверя абсолютно.
случвало се е и достатъчно пъти да сменя и посоката , и начина на мислене и светогледа ако щеш.
не съм сменила само първоначалните си стрелчески реакции :))) ( но само първоначалните )
и достатъчно пъти се е оказало, че пътя не води до никъде, но тогава пък се е случвало да си намеря криле
и да разбера, че посоката не е важна, а важен самият път :)
цитирай
11. dressy - каша-маша
28.05.2009 09:48
сутрин рано!
цитирай
12. sowhat - носиш ли и
28.05.2009 09:58
стафидите и канелата зо ? :)
цитирай
13. dressy - мм,
28.05.2009 10:00
ма аз съм от великите...хихихих
цитирай
14. sowhat - начи от мен ще е и пипера
28.05.2009 10:01
и солта :)))
цитирай
15. анонимен - относно мотивацията
28.05.2009 10:10
за какво са приятелите -за да не боли, за да не плачеш, за да не сбъркаш,
за да ти покажат правилния път.

за да споделиш болката............ и радостта
за да има на чие рамо да поплачеш
да ти бъдат ориентир,макар че по пътя винаги си сам,просто защото пътищата винаги се разделят и тогава или губиш приятелите си или тръгваш по техния път.
цитирай
16. miralyub - приятелите се усещат със сърцето от ...
28.05.2009 10:13
приятелите се усещат със сърцето от първия път.
поне при мен е така- чувстваш една близост, сякаш ги познаваш от много отдавна.
всичко друго са само познати...
цитирай
17. allbi - аха :)
28.05.2009 10:18
от охлювите и аз се отказах ...
милото сам си ги приготвяше и ме канеше
обаче ужас :)))
цитирай
18. sowhat - ре 15
28.05.2009 10:21
много хубаво изказване. и вярно. така е губим приятели. намираме приятели. и все пак можа да кажа че имам приятелка , с която въпреки че сме на различни континенти сме такива вече 35 години.

и си струва. минали сме през стотици, дори хиляди перипетии, но приятелството ни оцеляваше
цитирай
19. sowhat - мира нещо подобно е
28.05.2009 10:23
не знам дали от първият път, но винаги се усеща нещо като духовна близост, нещо което те грабва на прима виста и не те пуска :))
цитирай
20. sowhat - алби
28.05.2009 10:24
настръхвам само при мисълта за тях :))
цитирай
21. анонимен - *
28.05.2009 10:27
истинските приятели са тези които оцеляват в битката с времето.лошото е че сме обречени да ги губим поради тази или друга причина.
дай боже всеки му по малко такива загуби.
цитирай
22. sowhat - дай боже
28.05.2009 10:34
истинските приятели според мен , можеш да загубиш само, когато стигнеш до края на пътя.
цитирай
23. анонимен - относно охлювите, жабешките бутчета и кучешкото
28.05.2009 10:34
момичета просто трябва да се преборите с представите си/предразсъдъците/
помолете някой приятел, който обича да ги готви да ви ги предложи под друга форма например заешко , миди или друга приемлива за вас и едновременно с това изкушаваща ви алтернатива и ще бъдете приятно изненадани от резултата.

п.п.макар че не е задължително, но поне ще сте наясно дали наистина ви харесва.
цитирай
24. sowhat - ре 23
28.05.2009 10:37
хранителните ми фобии са страшни просто, затова се страхувам да експериментирам - дори с миди и заешко, така че смятам да се въздържа :)
цитирай
25. анонимен - няма нищо по страшно от самия страх
28.05.2009 10:40
лек ден и повече часове на слънце
страха избледнява от слънцето
цитирай
26. sowhat - това вече сме го говорили за страха
28.05.2009 10:44
и за свети Франк - пусни страха да премине по и през теб, и това което остане след това , ще си самият ти.
цитирай
27. libertybell - Много сериозни въпроси поставяш, Соу...
28.05.2009 12:53
Тъй като съм във фриволно настроение ще се включа с един цитат:

"Има хора, в които живее Бог.
Има хора, в които живее дяволът.
А има и хора, в които живеят само глисти."

Хубав ден и прегръдки!
цитирай
28. sowhat - а така либи
28.05.2009 12:54
това звучи като тост и накрая , да пием за аптекарите, които имат очистително за всякакъв вид паразити :)

хубав ден и за теб, скъпа
цитирай
29. flyco - ...
28.05.2009 13:38
"облизвам ръбчето
на чаша бейлис с лед
порочни са
и миглите и мислите"

Нямаш нужда от сритване :)
цитирай
30. sowhat - хех, това даже
28.05.2009 13:53
го бях забравила вече :))

мерси за припомнянето
цитирай
31. kosara2008 - приятелите...моите безценни съкровища...да са ни живи и здрави!
28.05.2009 16:05
от вчера в днес ми е някак и затова ще продължа така ,че по най-ясния и възможно кратък начин да споделя приятелството...не е важно да се гледате, трябва да се виждате, няма дума, която толкова да изчерпва приятелството от руската "ДРУГ", произхожда от ДОРОГА - ПЪТ, да ! това е най - краткия път до теб...твоя приятел, той може да е всичко което не си ти и взаимно да се допълвате, да се изключвате, НО най-дълбокото в нас, душата знае..ТОЙ Е моя ДРУГ...треперя като обрулен лист и знам, че е ответно, когато има нещо тревожно, лепвамисе усмивка веднага щом усетя крилатия, едва доловим смях или игривите пламъчета...в радост, надежда, отчаяние... говорим си наум и като се видим или чуем...всеки път изумяваме - каква е тази сила, която премина през толкова луни и си е все същата и вътрешната ти потребност да си поседим, да си помълчим, ех, тогава сякаш най - усещаме...това е връзката помежду си...приятелите са въздухът ,без който не можем...пътят един към друг, това е приятелството и или си приятел с някой или...

си "здрасти и чао" ...това с игнора ми хареса много ...при мен е безкомпромисно, но преди това проверено през девет баира, че и до десетия...прословутото ми търпение и сакън да не нараним човека, а то ...то и моя метод е ...игнор, ама си му викаме ...делийт или аре чичко, аз отлитам ...ъъъъъъъъъ

да, да ...много кратка бях няма що;)
цитирай
32. tili - От много добронамерена
28.05.2009 22:39
откровеност, големият ми син сега не ми говори. Не съм безмерно самоуверена досада, но понякога... Нито да кажеш, нито да мълчиш.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6301817
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031