T.H. White е казал:”Може би всички ние даваме безкритично най-доброто от себе си на онези, които едва ли си мислят за нас в отплата.”

къде се ражда близостта?

има ли условия за нея? какво я създава и защо ни е нуобходима? за кого се отдаваме безкритично?

децата...

докато чаках първото си дете постоянно се питах, какво ще е , на кого ще приличка, дали ще е здравичко и се чудех как ще я приема, ще бъда ли добра майка, ще успея ли да се грижа за нея и ще я обичам ли достатъчно...

когато ми я подадоха беше едно малко свършено съвършено човече , което ме удивяваше, най вече с факта , че е мое. че в мен е била зачената и създадена. в следващите няколко часове , вече имах усещането че цял живот съм я познавала.

децата , така изпълниха живота ми , че всичко преди тях сега ми е просто далечно.

близостта е парченцата пъзел , които ни правят цялостни и завършени. човекът е устроен така, че да има постоянно нужда от близост с друго човешко същество.

на кого се отдавам най безкритично?

на децата си.

трябва ли да мислят непременно за нас в отплата?

не мисля.

онзи ден попълвах за моя приятелка психоложка тест. беше безумно глупав и се опитваше да внуши, че нещото изнервящо най много младите майки са грижите за децага и липсата на време. другото , което ме издразни бяха постоянните навеци , че децата са длъжни...

 

децата не са длъжни. никой не ги пита искат ли нашия свят. длъжни сме ние като родители да ги закриляме , докато им пораснат крила и излетят.

после всичко е въпрос на отношение и възпитание.

винаги съм се изумявала от моите родители и нашето поколение на което беше повтаряно: не ми отговаряй.

какво значи , не ми отговаряй?

да нямаш собствено мнение или правото да го изкажеш?

изумяват ме и твърдения, аз съм ти родител, затова ще правиш каквото ти кажа.

и се чудя, къде е диалога?

цял живот, твърдим и търсим разбиране - не само в живота и семейството , но и на работа. децата нямат ли право на разбиране или просто трябва да играят ролята на послушните марионетки в дома?

не твърдя, че съм идеален родител. правила съм своите грешки, плащала съм за тях, вероятно и ще плащам.

но най безкритичното отдаване в сърцето ми е едно - децата ми.

само те завършват пъзела на вътрешната ми потребност от човешка близост.

 

Споделям мнението ти - единствената и безрезервна обич, която изпитваме е тази към децата. Отплата? Една тяхна усмивка е достатъчна...Стремим се да бъдем добри родители, идеални едва ли можем да бъдем. Децата са самостоятелни личности, не пионки на амбициозни проекти. Поздрави за темата :)

просто не се сетих за друг човек на света, към когото мога да съм безрезервна:)

хващаш ме неподготвена по темата. и аз съм майка, но някакси още тези въпроси са ми далечни.
знам едно- не бива да се натрапвам в живота на сина ми- каквато и близост да има между нас.

между бизост и натрапване има разлика...Децата я усещат най-добре и ни подсказват доста често правилнотно поведение....

смятам че просто си гравитирала около тези въпроси , без да се замислиш.
иначе съм убедена, че си чудесна майка ( освен личност)
:)

но както сама казваш sow, това един пъзел с хиляди части, задължеността е вид обвързване което води до други, например чуството за вина, емоционалния шантаж, онази безтегловност когато детето не само не е осъществило мечтите ти а е тръгнало по лош път...тогава? виновна ли си ти като майка?
влиза се в един кръговрат от въпроси и отговори от болки и вини, не е моят случаи, по скоро обратното....казвала съм го и друг път, години ми бяха необходими за да кажа на глас че мразя майка ми, само след това се научих да я разбирам и може би да я обичам. Може би е пак въпрос на възпитание, среда, и каквото и да е, но не мисля че дължим нещо на някого,даваме това което искаме, малко или много зависи от това как са ни научили сигурно и от онова което чустваме.

мисля че те ни учат повече отколкото ние тях. най малкото ни учат да сме по добри родители и от там и по добри хора

не мисля че децата са тези , които трябва да реализират мечтите ни. единственото , което очаквам от тях е да бъдат добри хора и се надявам да съм ги научила на това ( защото при децата е много важен примера на подражание).
ако нещо се случи по пътя, ако кривнат от добрият път, значи някъде съм се провалила като майка.
защото моя е била отговорността да ги науча, за добро и зло , за правилно и неправилно, и за това , че няма безнаказаност.
поколението на родителите ми беше от онова, което смяташе че дете се гали само насън.
дали съм ги съдила?
да, но не много - такива са били техните разбирания.
дали ме е ощетило това - вероятно да , по някакъв начин.
но пък станах човека, и онзи родител, коъто бих искала да имам.
гледайки едно предаване за самолетните катастрофи един мъж ме изуми , когато каза, че е бил готов да си умре, защото близките му и децата му знаели , че ги обича.
това е най важното.

Абсолютно си права....

пробвам се :)
в следващият живот ще съм по права :))

кръжих, кръжих та чак свят ми се зави...
и не знам колко добра майка съм но почти съм сигурна, че споделят с мен поне това което е за
сподеряне щото си имат един личен свят тези любими съществе в който не бива да припарваме...
и колкото до майчинството то просто си му идва отвътре на човек ...
ох, не знам...
скоро имахме разговор с голямата, че нейна съученичка заряза училище в 11 клас и отиде да живее в едно село с мъж на баща и на годините...
и вика мамо ти кво щеше да направиш?
каквото и маика й ...
ще те оставя ...може пък така да си щастлива...
най-важно е да са щастливи, ако не са мисля че са
достатъчно умни да се усетят какво става и да продължат нататък, както трябва...
трудно е да си родител и може би за това и толкова невероятно...

Мария и Исус...божия син и неговата майка...много асоциации имам за тях, за техните отношения, може дори и да скандализират някой , е не са предмет на днешен разговор...четено, тълкувано и вдишано с мои смислички и съмнения,че далеч не всичко е идеално..., пречупила съм го през моето светоусещане...
не, не се отдалечавам от темата н а постинга, напротив, мисля, че точно това я е продиктувало,странни ми са дните преди Великден ...времето сякаш е спряло и очаква, чудо и единство...е това е... време в което се е отключила една вътрешна потребност да споделиш с нас съкровеното си възприятие за това...кой обичаш безрезервно, кой притежава живота ти, кой е!?!?! този който те определи като такъв...лично за мен с радост и щастлива усмивка мога да кажа ,че съм подарена на моите три деца... деца:)

те са всичко...истина

преди тях сякаш не си ти ...превръщащ се в себе си едва когато поемеш отговорността да станеш родител, защото си е освен щастие и голяма отговорност...ти сам си взел това решение, е;) трябват двама , де...:)сега говоря само със себе си и с вас...никога, никъде ,никой ...не ни е длъжен!!!най-малкото пък децата ни...имам свой собствен живот, чувства, проекти и занимания...лично мой Свят, но е преплетен и е резултат на това ,че ги имам и мога да бъда техния подарък...а те са моя източник на щастие, такова каквото никой не е в състояние да ми даде/ в тази си част мъъъъничко ...абей, има си и моменчета дето ...въх спират ти дъха!:(((((

край, сериозно пак... и болката е тук...е как?!?! не може без нея все се бута и тя...но е някак друга,не остра, а топяща те ...отвътре и си стои... поносимо,тревогата...и как след толкова неповторими усещания да искаш нещо н в замяна, да го правиш зависим в дадена ситуация защото си родител, защото са ти длъжни:(...няма такива понятия даже...всяка личност има свой избор

замяна?!?!?!...има разбира се " в замяна" СА ДЛЪЖНИ да са много обичани и щастливи, живи и здрави, в достатъчност да са и мечтите и успехите им...да са свободни

а какви неща си чувам като се събираме вечер на "лагерния огън" в кухнята , лелелелй ...къдей ли сме биле коги сме ги отглеждали:), а не...много от техните разскази не съм била аз а некоя друга...

прегръщам те топло, Соу...защото ти ме столи

като се засилиш да ставаш родител.
питам се луди ли бяхме или незрели, но никога не съм осъзнавала каква отговорност е.
и днес са ми много смешни наши приятели, като кажат - абе рано ни е за деца, знаеш ли колко трудно се гледат?
:) ми не не знам. щото моите пораснаха и чак тогава си дадох сметка, дали ми е било лесно или трудно, но и осъзнавам факта, колко е прекрасен живота ми с тях.
та така, като нейната майка... заякнат ли им крилцата - ще хванат своите пътища
а ние ще гледаме от страни и ще се надяваме, да са щастливи.

историята на един живот просто не може да се коментира.
тя се споделя и някак си сме съпричастни.
хубави мигове и още лагерни огньове - само това е, което мога да ти кажа...

дето викаше гледайки филм - екшън

мале що народ изтрепаха пък кво трудно се гледат деца :))
вдовица на 35 с три деца ...сама до края си
и друго от нея
що не ти помага вуйчо?
аха, кравата от телето да суче ....:)))

днес се бях изгубила и ето ме...намерих се, благодаря ти.

"а ние ще гледаме от страни и ще се надяваме, да са щастливи" За това сме родители.

ади, надявам се

според мен никога не си се губила, просто си поела за малко въздух, на отбивката :)

прави са бабите , винаги ...

вероятно съм лоша майка. Винаги ми се е искало повече от мен - за нея! не обратното, в никакъв случай.

Зная че няма по велика обич от тази, както и по-голяма болка от болката, когато го боли детето ти. Съмнявам се някой да не го е изпитал.

На моменти съм се страхувала от това, което чувствам, към детенце, особено вечер, когато я виждам заспала... Тогава ми се иска да я скрия от целия свят и да не я показвам, за да не я нарани никой. А това е невъзможно... Ще има и паданията си, и върховете си, щастливите си мигове, и тези в които ще и се крещи от болка ... Ще се усмихва и ще плаче... Иска ми се да е доволно същество...Без амбиции от мен, просто да е добре в кожата си..Да е обичана и да може да обича и да е здрава!
Не ми е длъжна
длъжни сме им

Отдаването не е размяна. Като се отдаваш не чакаш плата, отплата или заплата. Близостта е двупосочна но не равностойна, не виждам защо пък трябва да е. Всъщност на ниво "то" всичко е първично - или го има или го няма. Дето викаше kalbotobg "нули и единици".

Прекрасно написано.

но и сега понякога усещам малките, доверчиви пръстчета в ръцете си и в корема ми се надига онази топка от любов и щастие. Винаги ме изненадва това чувство към тези големи мъже до мен.Давам безкритично и безрезервно,и не правя сметки какво получавам. Само се моля:Запази ги от всяко зло!

Браво,майки! Браво татковци! Останалите да се учат! Това не е дискриминация! Това и само това е жовотът! Това е България! Останалото... Понякога ми е смешно...Когато не го попържам. Соу и не забравяй Библията. И там пише някои работи.
Дами и господа, предлагам този постинг да бъде предложен за номер едно на годината и да си направим някаква класация за 2009 г.. ..ако оцелеем, разбира се.

и благодаря :)
не мога да я забравя , всъщност доста често я разгръщам...

много често обичам да казвам
в тоя живот имам само едно нещо , което си е мое и е завинаги - децата ми .
:)

благодаря :)

не ми стана много ясно , но щом казваш.
иначе също не мисля че някой нещо на някого дължи. то просто си се случва :)

а аз съм убедена че си една прекрасна майка, най малкото заради това че си прекрасен човек и че искаш"" тия неща за детето си.

хъгс

благодаря ти.