• Силата се основава на вида знание, което човек притежава.
  Какъв смисъл има да знаем непотребни неща?Те няма да ни
  подготвят за неизбежната ни среща с непознатото.

  Нищо на този свят не е даром.Каквото трябва да научим,
  ние трябва да го научаваме по труден път.
  
  Човек тръгва към знанието, както се тръгва на война- нащрек,
  със страх, с респект и с абсолютна увереност.Тръгне ли към знанието или на война по някакъв друг начин,
  е грешка и направи ли я, човек може изобщо да не доживее, за да се разкайва за това.
  
  Когато човек е изпълнил тези четири изисквания- да бъде нащрек,да изпитва страх, респект и абсолютна увереност- не може да направи грешки, за които да плаща; при такива условия той не може да се заплита в действията си като глупак. Ако такъв човек се провали или претърпи поражение, той ще е загубил само една битка и няма мъчително да съжалява за това.

• Когато мислиш прекалено много за себе си, това ужасно изтощава. В такова положение човек е глух и сляп за всичко останало. Самото изтощение не му позволява да вижда чудесата навсякъде около себе си.

• Всеки път, когато човек се залавя да учи, той трябва да работи до предела на възможностите си, а границите на това, което ще научи, са определени от собствената му природа. Затова няма никакъв смисъл да се говори за знанието. Страхът от знанието е нещо естествено; всеки го е изпитвал и в това отношение нищо не може да се направи. Но колкото и да ни плаши знанието, още по-ужасно е  да си представиш човек без знание.

• Да се ядосва човек от  хората, значи да придава значение на постъпките им. На всяка цена трябва да се освобождава от такива чувства.Човешките постъпки не могат да бъдат толкова важни, че да го отклонят от единствената съществена алтернатива- нашата неотменна среща с безкрайността.

  из "Пътят на воина "-Карлос Кастанеда

 

Кастанедианството -доста отричано от православието заради шаманските ритуали и използването на пейота, и същевременно с доста последователи по света.

аз като един добър християнин, ще оставя пейотата и шаманството на страна, тъй като не познавам някой виден дон Хуан и ще се концентрирам върху заветите му в пътя на воина.

малко ме учуди с това със знанието на непотребни неща. мисля си , кой би могъл да определи, точно кое знание ми е непотребно?

тук се изкушавам да го пратя на доц. Георгиев и да му обясня, колко излишен беше ужасният изпит по балнеология :)), но той и без това е ограничен, така че няма да ме разбере :)

извън шегата - мислите ли че имаме знания , които са ни непотребни?

как по дяволите можеш да разбереш , кое знавие е непотребно и кое потребно?

иначе ми харесват четирите правила на Кастанеда, когато тръгваш на битка ( е може да е интервю или просто изключително важна сделка).

виж върху мисленето прекалено за себе си съм съгласна. човек трябва да спре да се взира прекалено в собственият си пъп (както обича да казва един мой приятел) , за да може да види и да чуе какво се случва в света около него.

толкова често се съсредоточаваме в собствените си малки вселени, че пропускаме прекрасният свят навън.

или не виждаме и не чуваме приятелите си , онези на които понякога и ние сме им нужни .

последният абзац най много ми харесва- преди години още бях чела , че да се ядосваш, значи да се наказваш заради грешките на другите.

често се опитвам да не го правя, което не значи че спирам да се ядосвам изведнъж. добрата новина е, че бързо ми минава.

и накрая , не знам дали е шарлатанин Кастанеда , или велик учен , воин и мистик, едиственото което знам е, че всичко писано има есенция.

въпрос на поглед, възприятие и ум е да я извлечеш и да получиш най -доброто.

ако го искаш

Невероятен старт на новата седмица :)

Привет, Соу!
За знанието...
Има и по-нов постулат- житейски е, който мисля е много полезен.
Не е нужно да знаеш всичко, важното е да знаеш кого да питаш или къде да намериш и прочетеш, когато ти се наложи:)))))))

Будистките монаси търсят спокоийствието вътре в себе си за да търсят познанието. Това е широко распространено в Азия, чистотата на съзнанието, постепенното "търсене" на истината.
Кастанеда е смесвал фетиши на различни религии без да търси последователност или някаква логика. Говори от позицията на учител, а дори не е бил добър ученик.

деси :)

"Всеки път, когато човек се залавя да учи, той трябва да работи до предела на възможностите си, а границите на това, което ще научи, са определени от собствената му природа. Затова няма никакъв смисъл да се говори за знанието. Страхът от знанието е нещо естествено; всеки го е изпитвал и в това отношение нищо не може да се направи. Но колкото и да ни плаши знанието, още по-ужасно е да си представиш човек без знание. "

Повечето хора не желаят да учат по този начин:) Затова резултатите - по моя преценка - са по-скоро плачевни.

Добро утро и добър ден, Ем!

в шеговит контекст - добре че чичко гугъл знае всичко е отговора.( ще ми се някой да го обясни тва на маститите професори - в тоя ред на мисли знаеш ли че всички доценти стават професори, по някакъв луд нов закон).
и после , защото не ми се излиза от това състояние , ако знаехме всеки път кого да питаме - до сега шоуто стани богат да е било разорено... :))

може и да е бил мошеник кастанеда, може да е прекалявал с пейотата, съгласна съм.
но и винаги (виж горе поста ) има поне едно зрънце есенция, което да вземеш и да извлечеш за себе си - примерно не се ядосвайте :))

не бях запознат с Карлос Кастанеда,все едно съм го писал аз.Ще го потърся за да го прочета.

по често влизаме към портите на знанието не със трепет и страх, ами със досада.
да си призная честно винаги математиката ме ужасявала. но не очаквах, че финансите ще ми дадат толкова много (като наука говоря)
така че ако ще уча още нещо, финанси ще да е :))

провери тук

http://www.chitanka.info:82/lib/author/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%81+%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B0

Соу,
Малко по-сериозно - но напоследък откривам, че в определени моменти ми се отдава да знам толкова- колкото ми е нужно. Нещо като защитна реакция срещу пренатоварване с инфо и опит. А и понякога наистина е по- добре да не знаеш всичко, по здравословно е някак. Та в такива моменти съзнанието ми само са заключва и недопуска нежелани познания...
И е много удобно и хубаво това!

преподавателката ми по анатомия на човека ме научи едно нещо- полезността на човешката памет - най доброто и качество било, това да забравя. навремето ми се стори смешно, но сега знам , че е права. и така е мира в моменти на силен адреналин и необходимост, парченцата знания се подреждат в пъзела на мозъка и всичко си идва по местата.

но най-добрия и сигурен начин е самоанализът, съзерцанието,природата и твоето нищожно място в нея,другите...кастанеда е вече напален огън и можеш да приседнеш и да се огрееш... може да те извиси...него, не го изчиташ...той е за всеки ден, за всеки миг...когато си щастлив, когато си нещастен, когато си загубен...не можеш да го помниш, той просто си ти ,намята те по човешки с разумната си мъдрост...плод сякаш на много животи...
ако познаваш достатъчно себе си...
/ не иде реч да си глееаме пъпът:)))/
ще можем да разберем и другите, другото...извън нас и тогава намираш смисъла, можеш да прецениш, в повечето случаи,кое е излишно, е не обезателно че е плява и ненужност, но не ти е нужно...ти вече имаш своя класация за важност...

това да се научиш да забравяш...това си е висше знавие...освобождава от бремето на негативни мисли, сенки...цениш всеки миг, раздаваш се без остатък, но имаш резерви томоно колкото ти трябват, когато си на ръба...изградил си се...
Соу,...благодаря ти за днешния постинг ...за мен кастанеда може да е фар в мрака, но разбира се, че във всичко трябва да има умереност и пак, пак си ти с твоето светоусещане за това кога и колко...

хъх, пак мноо раззззсмислам, ама то е щото ти си тъкъфа и затвфа:)))) ти си 10Х нъл знаеш с интересностите на постингите сиреч ...получава се ...разговор...близост, все едно сме...

ползотворна и обична седмица на сички тук, фреме мий зъ фторото кафенци и некоя щоколадофа топка:))))- сички ми се кискат как ги нагъвам тейзи топки...ха ха ха , ето пак сама си праасмешки, то е от здравецът/той мий цветния хороскоп...

паметта действа на принципа на клетъчната мембрана т.е . този на избирателната пропускливост, когато нещо те впечатли се отделя така наречения хормон на паметта и в зависимост от това колко си бил впечатлен/а, го запаметяваш за определен срок от време.ако достатъчно дълго, този твой спомен не влиза в употреба, т. е. не ти е полезен, не се сещаш за него с времето той избледнява и накрая дори изчезва.тъй като хард диска ни е с ограничена вместимост трябва от време на време да бъде прочистван от ненужното , за да може машинката да не зацикля, а и за да осъвременяваме базата данни. притчата за доливането на чашата.има разбира се и да го нарека механично стимулиране на мозъка чрез много на брой повторения, които водят до отделянето на хормона.този начин, макар и по труден, гарантира съхраняване на спомена за доста по продължителен етап от време.това е и стандартния модел на обучение.
а кастанеда е преди всичко антрополог

тия постинги са именно за това
духовната близост , разговора, нещата , които няма как да седнеш с колегите и да обсъждаш, щото може да те погледнат като луда и да кажат - тая пак не е в ред...
според мен основната цел на блога , не е колко пъти си измих зъбите и смених чорапите , именно факта да откриеш хората с близко светоусещане и благодаря ти Господи, но ги има :)
както и тези с които сме на светлинни години разстояние.
снощи гледах новините и студентите във варна и разговорите за гражданското общество, и си мислех - има такова - но е скрито във интернет форумите и блоговете.
та така сладка моя, приятно кафепитие сега и е хубаво да знам , че те има

избирателната пропускливост е по скоро на елементарно клетъчно ниво, колкото до паметта, мира е права нужните ни неща просто изплуват в нужният момент, вероятно при отделяне на достатъчно количество адреналин според ситуацията.

не ми се ще да анализирам кастанеда, прекалено съм незначителна за да го правя , мен ме интересува пътя на воина, гледайки на себе си като на боец.

винаги съм правила отлика между боеца и воина.
боеца е този , които защитава собствената си територия, докато воинът е този, които завладява.

та в тоя ред на мисли, не всичко което е казал кастанеда е водата от която ще пия за да утоля жаждата си, защото се старая чашата ми винаги да е празна. поне опитвам :)

Много е лесно днес да кажеш "няма непотребни знания", но защо например да четеш енциклопедии, когато има Google? От тази гледна точка "потребни" са знанията, които рационално ни водят до удовлетворителен резултат.

ти четеш ли енциклопедии?
щото аз откак се справям с гугъл просто нямам нужда от тях :))
не че винаги гугъл помага, като се сетя за една снимка на мира :))

В предаването "Минута е много" точно това правят и го имат за някакъв критерий за образованост. Поздрави за Мира! Не виждам смисъл да променям последното си изречение, а и ти всъщност не го оспорваш.

един пич mamkamu - който го печели и е доста ерудиран, така че винаги го чета с удоволствие ( това за минута е много, аз също не намирам много смисъл да го гледам)

а ако засека мира ще я поздравя ( малко трудно стана напоследък)
и да не оборвам последното ти изречение :)

жаждата е неутолима, нали си спомняш за танталовите мъки.
в твоя ред на мисли съм боец , а не воин, макар че не схващам добре "мен ме интересува пътя на воина, гледайки на себе си като на боец"как ще защитавам собствената си територия мислейки за завладяване на чуждата, трудно,да не кажа невъзможно от стратегическа гледна точка.

е винаги по добре да познаваш тактиката на противника :)

Държах се просто с онези, които нямат знания; бях неопределен с онези, които се колебаеха и се съмняваха. Всички без изключение посрещах, когато идваха, изпращах, когато си отиваха; не прогонвах онези, които идваха, не спирах онези, които си отиваха. На дръзките не пречех, с лукавите се съгласявах. Още повече трябва да постъпва така оня, който следва великия Път

Ето пияният, ако пада от каруца, дори много рязко, няма да се пребие до смърт. Костите и ставите му са същите, както и на другите хора, а уврежданията са различни, защото душата му е цялостна. Качил се е в каруцата несъзнателно и е паднал несъзнателно. Мислите за живот и смърт, учудването и страхът не са намерили място в гърдите му, затова, когато се е сблъсквал с предмет, той не се е свивал от страх. Ако човек придобива такава цялостност от виното, каква цялостност тогава би трябвало да придобие от природата! Мъдрият човек се слива с природата, затова нищо не може да му навреди.

знам че предпочиташ с копи и пейст, но не е ли по лесно да кажеш ти самият , какво те кара да мислиш кастанеда.
в случая виното няма значение, прекалено е ранен часа за да обсъждаме добрите реколти

личното ми отношение към кастанеда е двояко, от една страна той е проводникът, който ми осигурява достъп до мъдростта на дон хуан, от друга пък чисто инстинктивно усещам загубеното в превода, тъй като до мен мъдростта на дон хуан достига пречупена през условностите, с които кастанеда неизбежно е ограничен, като представител на друга култура.моят човек е дон хуан , а не кастанеда.
в тази връзка пак заемка от другата мъдрост, нали знаеш, че съм за лесния начин.
не питай жабата от кладенеца за морето, тя е ограничена от пространството, не питай лятното насекомо за зимата, то е ограничено от времето, не питай учения за мъдростта/пътя/, той е ограничен от наученото.

Няма такова нещо като непостребни знания /освен висшата математика, ще ме извинява,но с тая наука от 7-ми клас не се обичаме!!!/ :)
Никога не знаеш в даден момент какво ще ти потрябва да знаеш.. :) Поздрав! :)

ами според мен е съвсем непотребно да зная на кой се сърди Наоми Кембъл и защо или пък големината на бюста на Мария Шарапова. разбирам, че има хора, които се интересуват от такива неща, затова и ги пишат по вестниците, но за какво му са на воина? :)
виж, това, което се случва в моя живот и живота на близките ми е потребно да го зная. :)

много добра тема за размисъл в началото на страстната седмица. Единственият противник е вътре в нас. Ако успеем да го победим - пътят към спасението е открит. Всеки сам води своята битка, обучението и и въоръжението - според индивидуалните наклонности и възможности. Единственият важен фактор е времето - то трябва да стигне! Иначе - борбата е безсмислена.

като погледнем от нова камбанария за едни просто е хляба насъщен бюста на едикоя си , а онова което се случва с близките ни е нещо като десета глуха...
все си мисля че нужните и ненужните знания, можем да определим едва след като сме ги получили.
да речем като гледам едно предаване, филм , сериал- след първите 5-10 минути , мога да преценя потребна или не е подаваната ми информация и от там, да реша да я игнорирам ... :)
но първо трябва да я получа, поне в частност :)

точно това е и моята позиция :)

здрасти!

в тоя ред на мисли има ли го дон хуан като истинска личност или просто е проекция на опитът и на наученото от автора?

" за времето, което трябва да ни стигне "
но виж после той какво пише за това :

#

Когато нещата станат неясни, воинът се замисля за смъртта. Мисълта за смъртта е единственото, което укрепва духа ни.
#

Смъртта е навсякъде. Тя може да бъде фаровете на една кола на хълма далеч зад теб. Може известно време да се виждат и после да изчезнат в мрака като пометени, но само за да се появят отново на друго било и пак да изчезнат.
#

Тези светлини са на главата на смъртта. Смъртта си ги слага като шапка и после се втурва в галоп след нас да ни догони, като се приближава все повече и повече. Понякога тя изключва светлините си. Но смъртта никога не спира.
#

Воинът трябва първо да знае, че действията му са безсмислени, въпреки това да продължи да действа така, сякаш не го знае. Това е тъй наречената контролирана глупост на шаманите.

ето ти моята лична трактовка пречупена през представата ми за двете най популярни игри.
шаха развива умението да виждаш няколко хода напред,учи те да обмисляш дълго и внимателно ходовете си преди да ги извършиш, да правиш безумни на пръв поглед жертви в името на крайната цел,за да станеш добър в тази игра е нужен освен талант и много труд, както и добър учител.грешното според мен е, че създава илюзията че може да завършиш наравно.
таблата от своя страна те учи да вземаш бързи решения ,да реагираш според ситуацията/зара/и да разбереш че понякога, нещата не зависят от това какви умения притежаваш, нито от това кой е насреща.

Професионализмът не може да бъде универсален. "Знание" е много общо понятие. Ерудицията на един може да бъде сметната за профанщина от гледна точка на някой друг. Кой е прав и защо трябва да има по-прав?

В правилата на шахмата е заложен равния резултат като най-вероятен изход. Ремито не е илюзия :)

дон хуан е брухо
това е достатъчно за гугъл да те осветли по въпроса

ако ме осветлиш как да завърша наравно играта със смъртта ще съм ти задължен во веки веков

Немога, виж ако ме питаш нещо за шахмат може да пробвам.

Здравей и на теб! :) Радвам се,че споделяме едно мнение! :)

абсолютно си прав за шаха, затова предпочитам таблата. и не мисля че е толкова елементарна игра, както мнозина мислят.
нещата се ограничават от зар, по същият начин по който шаха ограничава ходовете на отделните фигури - всичко останало е въпрос на мислене, логика и опит. та това което казваш за таблата , по скоро мисля че се отнася за белота - там вече наистина не знаеш какви карти ще се раздадат.

та знанията си знания.

п.п. мързеше ме да ровя в гугъл за дон хуан. знаех си че ти ще ме просветлиш :)

от другия.
профан е невежа, прост човек или оня, който стои пред храма, непросветения в тайнствата.
знанието не тежи, до момента в който не се превърне в основна цел или мания.
само един тесен специалист би решил, че знанията на друг са профанизъм ( е освен ако не са в областта на жълтата преса, но тва е друга бира )

:))

благодаря,оценявам жеста,обаче,понеже съм мързелив и несериозен, съм заклет табладжия,шаха не ме вълнува , той е игра за сериозни и трудолюбиви люде.

:)

без да съм сигурна от опит, никога не мога да преценя някакво знание като ненужно

sowhat, вероятността да успееш да изиграеш две еднакви игри на шах е в порядък по-малка от колкото да направиш това на табла. Може да си права относно границите, но както Сан Марино така и Русия имат граници.
41 си е 41, там въобще не споря.

аз лично предпочитам 42 :)
отговорът на всички вселенски въпроси
(говоря за дъглас адамас, разбира се )

имаме време да се изказваме "от опит", но в крайна сметка "не питай старило, питай патило", нали знаеш.... :) та аз съм 99% убедена, че все някога ще ти притрябва да знаеш нещо на пръв вид толкова маловажно, но което пък ще ти свърши чудесна работа :)

в махалата казват, че
белота е проста игра , но не е за прости хора,аз лично предпочитам покера заради залога.

Опитният играч, който залага керемида, ще започне да се вълнува, когато играят за сребърна пара и ще загуби ума си, когато играят за злато. Изкуството е едно и също, но стига само да се появи нещо ценно, и вниманието преминава върху външното. А вниманието към външното винаги притъпява вниманието към вътрешното.

картите както и зара също са ограничени и като брой и като цвят , но тук навлизаме вече във висшата математика, която определено не е непотребно знание, поне що се отнася до частта и засягаща теорията на вероятностите и тази на игрите.

интересни са ми до там, докъдето касаят вътрешният ми мир, всичко останало ми е безразлично.
имам една житейска максима и тя е :
животът е достатъчно хазартен, за да си губя времето проигравайки го.
в тоя ред на мисли, за мен са важни залозите от гледна точка на житейската значимост, а на играта гледам точно като на игра ( без да се вторачвам в нея)

за балнеологията не съм много сигурна :)

единствено за тези залози говоря, притежавам много пороци, но хазарта не е един от тях,играя за удоволствие , а не за печалба/победа/.играта със залозите е залегнала много дълбоко в човешката същност, но това е вече друга тема.

стига само да се появи нещо ценно, и вниманието преминава върху външното. А вниманието към външното винаги притъпява вниманието към вътрешното.

привидно външно си печеливш идея си нямаш какво си загубил и цената която ще платиш (или плащаш ) за това

за това да наблегнем на удоволствията, вместо на печалбите

както и аз за висшата математика :)

понякога ти е нужна ако искаш да натриеш някому носа с теорията за хаоса.
иначе едва се интегрирам в логаритъма на битието :)

с математиката не само на Вие, но и на китайски си говорим :) т.е. - тотално неразбираемо :)

хаоса е висшия ред

печалба :)

как беше онази мъдрост :
аз знам, че нищо не знам, но вие и това не знаете ... :)

Приемам Кастанеда като антрополог и само като антрополог.
Индианската мъдрост е безсъмнена и от нея много може да се извлече.
И ако Дон Хуан знае как да се използва пейота за да не е един дрогиран ум, а наистина да отключи въображение и дух от гравитацията и земните условности, аз не знам, но пък към мъдростите му мога да се отнеса така както той към пейотата, просто временно да освободя от догматичност ум и представи, да се отпусна в света му и ако има нещо стойностно, да си го запазя, да го проверя в живота или да не преставам да го проверявам...

Много, много ценни неща има, но взимам ги като поука от приказка.

И също тъй, както с поука на приказка, някои да не приема. В случая първата синтенция. Доста ненужни неща научаваме, доста помним, защото знанието освен полза е и удоволствие. Имаме си мисли сечива, имаме си мисли оръжие, мисловни програми, но имаме си и мисли украшение, градинки или златни пластики, някоя шарениика на вратата на съзнанието си, която може и да е кич, но нали ни усмихва. Имаме си и мисли: траш, а не винаги имаме прахосмукачка или метла, а и аз съм пословичен мързел като става въпрос за пооправяне на стая или на съзнание. Успокоява ме мисълта, че както за един много добър приложник, боклук няма, а всичко е материал за ново произведение на изкуството, така че и за един "добър поет като мен"/олеле, умря циганката/не би трябвало да има ненужно знание и всяко едно би могло да се използва за ново художествено произведение, най-малко като метафора. Майтап, майтап и макар сериозно, ако си говорим трябва да си кажа, че не само не съм добър поет, а изобщо не съм поет, но и сериозно не мога да отрека, че много глупости които е трябвало да забравя са ми влизали в нужда точно когато не съм предполагал...

За тази мисъл мога да разсъждавам още много, но дори факта, че провокира толкова други, макар да не я приемам е достатъчен за да си приема историите за Дон Хуан, като особено стойностни, защото всяка една от сентенциите му може да пробуди още толкова, по толкова разсъждения.

за това говорех, стеф :)

не е прав за знанието! Знам го от опит. Случвало ми се е в даден момент имено "излишните" знания да ме спасяват.
Не можем винаги да останем равнодушни към постъпките на другите. Ако някой умее да го прави, казваме за него, че е тъпигьоз или нещо от тоя род.
Сигурно ако употребя тая опиатна гъба и аз ще мисля като него...

Заеби!

на мен също най-много ми допадна последния абзац, защото много искам да умея да приложа в ежедневието това отношение :)

да ти кажа билингуъл помага доста :)

учудващо е че си правиш труда да коментираш :) вместо просто да заебеш.

може би е просто провокация някаква.
по важното е че човек трябва да е в състояние да определи за себе си, какво му е нужно и какво не.

че трупам знания без да го искам. Не мога да не чета книги, а от всяка остава нещо в главата ми или научавам нещо ново. Нали се казва - "Човек се учи докато е жив"

Бях допуснал една сериозна грешка, която обръщаше смисъла на изречението, въпреки, че е ясно като цяло какво съм искал да кажа, поправих я.

"Пътуване към Икстлан" (през 1987 г., ако не се лъжа) Кастанеда ми е сред любимите автори, а дон Хуан Матос - гуру.
Цялата ценностна система, развита от него, е истинско откровение. И помага много, освен че обогатява.

Със или без бай Хуан, бай Ганя знае кака да оцелява векове, ще оцелее и сега. Май ще надхвърлим и Потопа част втора. Соу , бива си го този воин, напомня ми някой от блога! Или някоя?

Нужно или ненужно....потребни или непотребни....
Та това са знания и никой не може да знае в какъв момент кокви знания ще са му нужни...
Според мен само мозъкът знае какво да прави с тях...
И науката вдига рамене и не е на ясно по въпроса с неговата функция изцяло.
Имайки предвид, че само гении кото Айнщаин, Леонардо....са работили с около 3% от целия капацитет на мозъчните си клетки, а ние обикновенните хорица използваме до 1-5% от тях...
На простичък език това е един скрин със стотици шкафчета къдетоприлежно се прибира всяко чуто и не съвсем научено знание....
В момент на необходимост се отваря нужното шкафче и вади от прахта нужната информация, т.е. колкото повече - толково по-добре.
Проверката е простичка ,макар и не особенно приятна - в момент на екстремна ситуация имаш ли нужната информация....

"Грижата за излишното често се съчетава със загуба на необходимото." – Солон

"Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране." Демокрит

"Многознайството не учи на ум." Хераклит

"Дебелите ще отслабнат, слабите ще изчезнат"
графит от 90-та

Кастанеда е пич. В книгите си свързва и обяснява много неща по абсолютно логичен начин. Като например въздействието на физическите движения върху психиката и духа. Тенсегрити.
А който не го харесва да си намери дон Хуан, дон Рамон, дон Педро или някой друг Дон. За директна връзка.
"Ако нямаш това, което обичаш, обичай това, което имаш." ;) ... да поцитатнича и аз ...

хинки!

- флайко това във връзка с какво ?

-бимбо мисля че използваме 8 % от мозъка си но това нищо не значи. иначе наистина не смятам че има непотребни знания

- вероятно на много хора им напомня пегас, асоциации разни :))

- слами , за мен гуру е силно казано, просто вземам онова , от което имам нужда в момента, благодарно и без да съдя :)

-стеф, твоите отговори сами по себе си са теми ( самостоятелни) и това ми е достатъчно :)

- кроти , именно!

но по отношение на въпроситети от поста, аз мисля че непотребното знание е знанието, което усещаш че нарушава собствената ти хармония, колкото иотвлечено да звучи подобно определение.

Примерно клюките. Това са късчета знания за другите, но те са непотребни за теб, не искаш да ги чувап, не искаш да си формираш мнение по подобно знание, изобщо не искаш да знаеш. Според мен в случая Кастанеда няма предвид знанието само като научно знание, аз лично смятам че няма излишно научно знание, каквото и да е то.

По същия начин безполезни знания са някой истини за живота, които западния свят по презумпция проклмира. Примерно, че животът е труден, тежък, агресията, секса и оръжията са най-важните неща. такъв тип знания също според мен са ненужни, защото пак те отдалечават от хармонията. Така си мисля.

формулиран отговор - за клюки , за промиването на мозъците ...
да права си .