2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
"- Чанг, този свят изобщо не е небето, нали? Старейшината се усмихна в лунната светлина.
- Ти отново се учиш, Джонатан — отвърна той.
- Добре, какво ще стане оттук нататък? Къде отиваме? Има ли изобщо такова място като небето?
- Не, Джонатан, няма такова място. Небето не е място, нито бреме. Небето - това е да бъдеш съвършен. - Той замълча за миг. - Ти летиш много бързо, нали?
- Аз... аз изпитвам наслаждение от скоростта -отбърна Джонатан изненадан, но горд, че Старейшината е забелязал.
— Ти ще започнеш да докосваш небето, Джонатан, в мига, в който се докоснеш до съвършената скорост. И това не означава да летиш с хиляди километри в час или с милиони, или със скоростта на светлината. Защото всяко число е граница, а съвършенството няма граници. Съвършената скорост, сине мой, означава, че си там"
" Странно нещо. Чайките, които пренебрегват съвършенството заради пътуването, не стигат кой знае къде, при това - бавно. А тези, които не обръщат толкова внимание на пътуването, в името на съвършенството, стигат навсякъде, и то мигновено. Запомни, Джонатан, небето не е нито място, нито време, за-щото мястото и времето са нещо толкова безсмислено..."
Ричард Бах
Джонатан Ливингстън чайката
границите са линиите, които разделят два или повече предела.
границите са онзи праг, който поставяме на физическите и психическите си възможности и казваме , това е .
вчера между всичко останало намерих време и за една книга. книгата е на ричард бах и се нарича джонатан ливингстън чайката.
тази книга е за тези, които не вярват в правилата, а създават свои собствени. тя е за тези, които следвайки пътя и целите си , получават неодобрението на обществото и биват отхвърлени от него, това не ги отчайва.
тази книга е за хората, които преминават пределите на физическото си тяло и преминават там, където време и място са без значение. тя и за тези , които осъзнават , че телата ни са само "купчина кости и пера" и че съзнанието е онова , което определя къде сме , кои сме и къде искаме да бъдем.
и така за границите.
познавате ли границите си ?
колко често си казвате - не мога, това не е за мен?
къде е прага ни на непоносимост и страхуваме ли се да стоим зад убежденията си пред риска да ни отхвърлят, заклеймят и сложат етикет?
имаме ли граници?
човешкият ум е безграничен. от собственият си мозък използваме едва 8%. и ако тялото ни е физическа граница, то съзнанието има ли такава?
"- Защо ли най-трудното нещо на света е да убедиш една птица, че е свободна - недоумяваше Джонатан - и че може сама да си го докаже, стига да отдели малко време, за да се поупражнява? Защо трябва да е толкова трудно?
...
- Не мога да проумея как успяваш да обичаш тълпа озверели птици, които току-що са се опитали да те убият.
- О, Флетч, това не ти харесва, а? Ти, естествено, не обичаш омразата и злото! Но трябва да се упражняваш, за да можеш да разпознаеш истинската чайка, да виждаш доброто у всяка от тях и да им помогнеш сами да го съзрат. Това разбирам под думата обич. И е истинско наслаждение, когато го постигнеш."
от лоши етикети, де.
в този смисъл границите ,които съм си поставила, са направо непробиваеми...
все пак по темата за границите, напоследък си давам сметка че самоограничението е най ненужния спътник, ако можеш да скачаш 2 метра височина а винаги пoставяш летвата под 1,80 не доказваш колко си добър,а колко си предпазлив, ако никога не си минал 2 та метра а винаги се опитваш да скочиш 2,40 мисълта ти е нереална, не е толкoва важно че си смешен колкото че винаги си неосъществен.
Най ме е яд обаче на тези които могат а не искат, на тези които знаят 9 езика а боравят само с 3, на тези които могат а дори не опитват, не знам дали е въпрос на граници или на характер, темперамент, възпитание, култура.....
в книгата никога не казват какво е небе. има такова изречение: небето е ...
т.е.
небето може да бъде всичко
Поздрави за избора!! :)))
върха си ;)!
:)
09.04.2009 11:02
А сигурен ли си, че така можеш да се научиш да летиш?
— Не. Не съм сигурен. Обратно, дори подозирам, че това е безполезно занимание.
— А тогава защо ни е нужно? Щом самият ти знаеш, че е безполезно?
— Как да ти кажа. Защото освен това знам много други неща, и едно от тях е ето какво: ако си се озовал в тъмнина и виждаш макар и най-слаб лъч светлина, трябва да вървиш към него, вместо да разсъждаваш има ли смисъл да правиш това или не. Може би наистина няма смисъл. Но просто да седиш в тъмнината във всички случаи няма смисъл. Разбираш ли къде е разликата?
Шестопръстият замълча.
— Ние живеем, докато в нас има надежда — каза Затворникът. — А ако си я загубил, в никакъв случай не позволявай на себе си да се досетиш за това. И тогава нещо може да се промени. Но в никакъв случай не трябва да се надяваш сериозно на това.
Слушай, Затворнико, ти всичко знаеш — какво е това любов?
— Интересно къде си чул тази дума? — попита Затворникът.
— Ами когато ме гонеха от социума, някой попита обичам ли каквото се полага. Аз казах, че не знам.
— Ясно. Знаеш ли, едва ли ще успея да ти обясня. Ето представи си, че си паднал в бъчва с вода и потъваш. Представи ли си?
— Ъхъ.
— А сега си представи, че за секунда си изплувал, видял си светлина, глътнал си въздух и нещо се е докоснало до ръцете ти. И ти си се хванал за него и се държиш. И така, ако смятаме, че цял живот потъваш (а това е вярно), то любовта е това, което ти помага да държиш главата си над водата.
— За любовта към това, което трябва да се обича ли говориш?
— Не е важно. Макар че това, което трябва, можеш да го обичаш и под водата. Както искаш. Каква е разликата за какво си се хванал — стига то да издържи. Най-лошо е, ако това е някой друг — той, виждаш ли, винаги може да отдръпне ръката си. Накратко, любовта е това, заради което всеки се намира там, където се намира. …
Той махна с ръка по посока на тясната мръсножълта ивичка, която леко се извиваше и потръпваше — не беше за вярване, че така изглежда оттук огромната шумяща тълпа.
— Бих се върнал — каза Шестопръстият, — само че те ме прогониха.
09.04.2009 11:28
— Аз съм Едноокият, — каза плъхът и размаха неприлично голата си опашка.
— Шестопръстият — представи се Шестопръстият и попита: — А защо си Едноок, щом и двете ти очи са здрави?
— Защото е отворено третото ми око — каза Едноокият, — а то е едно. В известен смисъл всички, на които е отворено третото око, са еднооки.
— Да тръгваме — съгласи се Едноокият, обърна се настрани към Шестопръстия (чак сега той разгледа огромното му мускулесто тяло) и забърза до Затворника, на когото се наложи да върви доста бързо, за да не изостава. Шестопръстият подтичваше отзад, поглеждайки лапите на Едноокия и играещите под кожата му мускули, мислеше как можеше да свърши тази среща, ако Едноокият не се бе оказал познат на Затворника, и с всички сили се стараеше да не го настъпи по опашката. Ако се съди по това колко бързо тяхната беседа започна да прилича на продължение на някакъв отдавнашен разговор, те бяха стари приятели.
— Свобода? Господи, че какво е това? — питаше Едноокият и се смееше. — Когато ти, смутен и самотен, бягаш из целия комбинат, измъкнал се за десети или кой точно път изпод ножа? Това ли е свободата?
— Ти пак подменяш всичко, — отговаряше Затворникът. — Това е само търсене на свободата. Никога няма да се съглася с тази инфернална картина на света, в която ти вярваш. Навярно тя е дошла от това, че се чувстваш чужд в тази вселена, създадена за нас.
— А плъховете вярват, че тя е създадена за нас. Казвам това не защото съм съгласен с тях. Ти, разбира се, си прав, но не до края и не в най- главното. Казваш, че тази вселена е създадена за вас? Не, тя е създадена заради вас, но не за вас. Разбираш ли?
Затворникът наведе глава и известно време вървя мълчаливо.
според мен и двамата градят подобни тези ( за индивида извън социума, но при Пелевин е малко по славянски усложнено :)
09.04.2009 11:49
иначе категорично си прав! :)
От гледна точка на изкуството, това е пътя на гениите.
Затруднявам се с третата гледна точка, две са недостатъчни, а всяка трета ми се струва производна на първите две.
РР: Благодаря за линка, Соу!
09.04.2009 11:59
ту би ор нот туби
всъщност и двамата са прави управляваш чрез границите.липсата на граници поражда хаоса.всъщност може би е по правилно да се каже че границите създават реда като алтернатива на хаоса.
апропо, идеята не беше да си говорим за физики и числа, а за това - как се прескача през стените ( апропо като вкара пелевин в темата мислех , че си схванал правилната посока )
макар че се опасявам , че накрая пътя на шестопръстия и затворника ще свърши в птицекланицата ...
09.04.2009 12:12
цената?
паството.
сега вече съвсем намразих пилешкото
( извинявай sowhat spiram ;)
09.04.2009 12:34
май в крайна сметка всичко се свежда до цената
можеш ли ,готов ли си да я платиш и как в крайна сметка ще се отрази това на крайния резултат под чертата.
в джонатан е следната - във всеки от нас има по един бог, въпрос на желание, време и граници е да го открием.
при пелевин - цената е спасението на бога, за сметка на паството.
или иначе казано, всеки полет се плаща с кръв, но най добре , когато е чуждата
09.04.2009 12:43
това е един от начините да прескочиш стената като минеш под нея.
бележките под линия пък направо предлагат ключ вратата, която се намира нейде из стената.
:)
. иначе защо не , така си е
Ученикът става учител за да има кой да продължи. Странното е че този начин на мислене в днешни дни е все по-рядко срещан.
09.04.2009 13:03
09.04.2009 13:07
В професионалния живот се ограничавам само поради личното си несъвършенство. Трудът за преодоляването му е сизифовски.
09.04.2009 13:15
освен изкуствено насадени
в единият случай от социума
и във вторият поради страха от неизвестното
тоест поради атавистични причини
но разглеждайки еволюционният модел
имам утеха, че винаги е имало индивиди които са прекрачвали границите и са постигали все по високо съвършенство
вероятно някъде има и пълно съвършенство
друг е въпроса кога ще постигне
но ако вярвам на джонатан
че място и време са без значение
значи небето е ...
( и в многоточието можеш да напишеш всичко останало)
истината е че и двете книги имат какво да дадат на читателя ( рядко са такива книги със специализирано нищонеказване )
благодаря ти :))
Простичко:
Искал е да вдъхне малко увереност на деца с много въпроси, че макар и малцинство в своето търсене на истина това не ги прави ненормални. Това е дарба която е ценна и трябва да бъде пазена .... ;)
По литература бях голям проблем, но като се научиш да прорукуваш мисли на непознати нещата тръгват по- гладко ;)
09.04.2009 15:00
09.04.2009 15:09
гоя преди 200 години
графични серии"капричос"/ в превод прищевки,фантазии,игра на въображението/
всеки един от текстовете придружаващи гравюрите е страхотна тема за обсъждане
автора предлага като мото текста към капричо 43
"сънят на разума ражда чудовища"
И в главата ми е страшен хаос, и ми се мълчи, но не се сдържам да си кажа, че сме живели и по едно и също време в последното си прераждане :)
и ако намерят съмишленици, добре. а ако не намерят - пак добре .
защото в края на краищата всеки сам ще извърви пътищата си и по тях ще среща различни хора, които ще му помагат или ще го спъват.
та истината е някъде там. а истината е , че небето е ...
ето затова ако имаше блог, щяхме да ровим в чудовищните сънища на гоя
(колко да те агитирам още ?) :)
по скоро се виждам в посока доорс или кастанеда :)
09.04.2009 15:41
:)
09.04.2009 15:54
доорс ще ги коментирам с удоволствие .
защо да прескачаме стените, когато ги има вратите.
09.04.2009 16:07
09.04.2009 16:27
приятен следобед ти желая
аз изскачам да се попека на слънце
Късмет по пътя! :)
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано