Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
06.04.2009 10:48 -
тунели за загубени души
загубите.
можем ли да живеем с тях?
по пътя намираме страхотни неща - приятелства, любов, успехи, кариера, пари.
една част от тях остават с нас до края на пътя ни, една част от тях губим , за сметка на други неща, а понякога можем да загубим всичко.
понякога така свикваме с хубавите неща, които правят пътят ни хубав и лесен, че спираме да ги забелязваме. или нещата спират да ни забелязват, но част от житейските уроци са загубите.
и когато сме загубили достатъчно и сме научили нещо от живота, правим място в личното си пространство на страха.
и започват да влизат в живота ни дни в които се питаме:
трябва ли да правя място на още някого или нещо в живота си?
имам ли нужда от още загуби?
мога ли да го понеса?
и често свикваме. свикваме с начина си на живот, с този град, с тази къща, с тази работа , с тези хора,с този страх, с това пространство , в което сме доволни да сме нещастни по познатият ни начин.
в познатото ежедневие, където дните са подредени в редичка, като тетрис и никаква неочаквана фигура не смущава конфигурацията.
докато нещо се промени.
и се питам - готови ли сме?
можем ли да поемем риска и да пуснем неизвестното, да платим за него и да го понесем, въпреки , че опитът предварително казва : още една загуба?
можем ли да продължим нататък в неизвестното, което плаши и без да знаем какво следва след тунела - прекрасен рай или поредица от тунели?
свети Хърбърт Франк е казал:
„Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.“
можем ли да живеем с тях?
по пътя намираме страхотни неща - приятелства, любов, успехи, кариера, пари.
една част от тях остават с нас до края на пътя ни, една част от тях губим , за сметка на други неща, а понякога можем да загубим всичко.
понякога така свикваме с хубавите неща, които правят пътят ни хубав и лесен, че спираме да ги забелязваме. или нещата спират да ни забелязват, но част от житейските уроци са загубите.
и когато сме загубили достатъчно и сме научили нещо от живота, правим място в личното си пространство на страха.
и започват да влизат в живота ни дни в които се питаме:
трябва ли да правя място на още някого или нещо в живота си?
имам ли нужда от още загуби?
мога ли да го понеса?
и често свикваме. свикваме с начина си на живот, с този град, с тази къща, с тази работа , с тези хора,с този страх, с това пространство , в което сме доволни да сме нещастни по познатият ни начин.
в познатото ежедневие, където дните са подредени в редичка, като тетрис и никаква неочаквана фигура не смущава конфигурацията.
докато нещо се промени.
и се питам - готови ли сме?
можем ли да поемем риска и да пуснем неизвестното, да платим за него и да го понесем, въпреки , че опитът предварително казва : още една загуба?
можем ли да продължим нататък в неизвестното, което плаши и без да знаем какво следва след тунела - прекрасен рай или поредица от тунели?
свети Хърбърт Франк е казал:
„Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.“
никога не знаем ,когато губим какво същност печелим и дали изобщо печелим,а само и губим,преоценката на нещата идва с времето,остава само пътя,по който вървим и когато осъзнаем,че всъщност сме сами по него,можем и да достигнем частично смирение,евентоално
п.п. парчето кърти
цитирайп.п. парчето кърти
ще ми се един ден да се изправя и да кажа:
печелих, губих, но накрая останах аз.
не съжалявам.
цитирайпечелих, губих, но накрая останах аз.
не съжалявам.
винаги сме Аз,незавиимо от заубите и печалбите,човек си носи съдбата
цитирайне живеем пълноценно, не усещаме истинската сладост на живота. Не усещем неговата истинска ценост и тогава когато свикнем с всичко онова което имаме...мярката пак е някъде по-средата. Да оценяваме онова което имаме, да се радваме на него и да не ни е страх от неизвеснто, защото това е живота едно уравнение с много неизвестни, ако се страхуваме да го решаваме се страхуваме да живеем и какво правим всъшност ...живуркаме и оцеляваме до утре ...и следващото утре ... Поздрави за темата.
цитирай
5.
fabula -
Соу,
06.04.2009 11:05
06.04.2009 11:05
много "непонеделнишки" пост, по-скоро го приемам като равносметка, а не като въпрос.
може би съм счетово$но "програмирана", та загубите обръщам в депозити или инвестиции ;)
Дано седмицата е "на печалба" :)
цитирайможе би съм счетово$но "програмирана", та загубите обръщам в депозити или инвестиции ;)
Дано седмицата е "на печалба" :)
харесвам така калкулирано счетоводството. една мадама- copie в хули има следният подпис : да изковем от минусите плюсове. ако разкараме думата "" изковем, която ми звучи много социалистически, да превърнеш минусите в плюсове, си е като добре оформено салдо :)
цитирайпредпочитам щастливите секунди, пред равновесието на дните, в които се чудя имали светлина в тунела. понякога трябва просто да провериш :)
благодаря ти
цитирайблагодаря ти
asc and it will be given to u Math 7:7
цитирай
9.
анонимен -
+
06.04.2009 11:21
06.04.2009 11:21
страхът е от болката , а не от загубата според мен, защото реално погледнато не притежаваме нищо освен себе си.ние сме по скоро временни притежатели/наематели/ отколкото собственици на нещата за които говориш. възприемането на идеята че загубата е част от Играта/живота/ и приемането на факта ,че можеш да загубиш всяка една игра,могат да насочат усилията ни в това да станем по добри играчи . в смисъл да не се страхуваме от загубите а да ги приемаме като полезни уроци в усвояването на Играта.
цитирайда ни подготвят. Но неочакваното почти винаги ни сварва неподготвени. Никакъв страх - смело приемане на предизвикателствата, дори и наслада от промените. Нещата така или иначе се случват, поне да се опитаме да управляваме процесите според силите си и да се възползваме от новите възможности. Успешна седмица!
цитирайза тва става въпрос сестро:)))
цитирайСтрахът съпровожда възможността за загуба на това, което обичаме. Можем ли да живеем без да обичаме? Според мен винаги ще има страх. Превъзмогването му носи сила, но по-важен е опитът. Той уточнява количествената мярка на страха. Безстрашието е глупост.
цитирайтака е , с едно изключение (единственото нещо , което имаме и е завинаги са децата ни)
завинаги.
а загубата е страхът плюс болката, дам...
цитирайзавинаги.
а загубата е страхът плюс болката, дам...
единственото нещо,което можем да загубим е собствения ни живот
цитирайе позитивно , че не мога да си въздържа усмивките. права си , така е.
успешна седмица и на теб
цитирайуспешна седмица и на теб
друго не съм и мислила сис
цитирайв някой от по следващите си постове ще те цитирам. казал си го точно кратко и хубаво. :)
цитирайпонякога не губим ли първо себе си ? :)
цитирайе като продължение на предишния ти "Вратите към себе си". Да се затвориш зад тях, да потънеш в предрасъдъци, колебания и съзерцания е най-лошият начин да изживееш живота си, защото всички се приближаваме към момента, в който въпросът "Какво ли щеше да е ако....", ще ни изпълни със съжаление и горчивина. Благодаря ти , Соу, за ежедневните провокации !:)
цитирайзащото не спирам да човъркам и дълбая , да задавам въпроси и да се опитвам да погледна на нещата от друг ъгъл, да пречупя нещата избягвайки - ами ако ...?
аз благодаря, че правите отговорите по лесни :)
цитирайаз благодаря, че правите отговорите по лесни :)
всеки миг е избор: да запаля ли тази цигара, да си погубя ли още малко времето пред компа, да завия ли на дясно или на ляво - до безкрая на света. Правя си генерална равносметка около рождения ден и тогава като Бриджит Джоунс набелязвам генералната линия, но м-р Дарси ми я разваля. Извън шегата - безусловно надеждите и страховете, свързани с децата. Кураж му е майката ;-))
цитирайпричината за тези теми и въпроси - да се огледаш в други очи , да прочетеш страховете си, да направиш най доброто.
хубави дни са :) определено, ако ги споделим с приятели
цитирайхубави дни са :) определено, ако ги споделим с приятели
5лв!
цитирайи после се чуди защо не живее
цитирайхм, само толкова ли
цитирайпостоянно го говорим, но как се преодолява ?
цитирайТочно това ми хрумна, докато четях. Аз си го дешифрирам така: някои никога не преодоляват страха и за това живуркат- Други стискат зъби и всеки по различен начин(няма универсална рецепта) се преборват със себе си.
Успокояваме се със думите - "Здраве да е, другото се купува" и наистина, поне за мен е така. Няма по-голяма загуба от загубата на човешки живот. Всичко друго е бош лаф.
цитирайУспокояваме се със думите - "Здраве да е, другото се купува" и наистина, поне за мен е така. Няма по-голяма загуба от загубата на човешки живот. Всичко друго е бош лаф.
колко често обаче можем да я надмогнем и да продължим нататък...
верно животът е за живеене, но понякога спираме и гледаме сами в тъмното.
6 милиарда души живеят на планетата , има толкова много самотни...
цитирайверно животът е за живеене, но понякога спираме и гледаме сами в тъмното.
6 милиарда души живеят на планетата , има толкова много самотни...
Още съм нямал време да свикна с нищо, изглежда кратко съм живял, въпреки, че изглежда живота ми пълен със събития:)
Ще кажа като един герой на Ремарк:
"Скуката за мен ще е най-голямото приключение."
цитирайЩе кажа като един герой на Ремарк:
"Скуката за мен ще е най-голямото приключение."
приказните си герои, дори не мога да си те представя да се затвориш в определени рамки :)
цитирайТогава, поне аз, преосмислям случки и събития, вглеждам се в себе си и правя преценки. Но това е друга самота, не съм самотна, а сама със себе си.
Наистина има много самотни хора, на някои така им харесва, а други не могат да преодолеят страха в себе си и се обричат на самота. Това е отделна тема. Както обичам да повтарям - Шарен свят.
цитирайНаистина има много самотни хора, на някои така им харесва, а други не могат да преодолеят страха в себе си и се обричат на самота. Това е отделна тема. Както обичам да повтарям - Шарен свят.
ИМАЙ ЦЕЛ!
Това казвам на комунарите,които свободни започват на ново живота си!
ИМАЙ ЦЕЛ,КОЛКОТО И ФАНТАСТИЧНА ДА Е ТЯ!
ВЯРВАЙ,ЧЕ МОЖЕШ ДА Я ПОСТИГНЕШ!
ТРУДНОСТИТЕ И ПРЕЧКИТЕ,САМО ТИ ПОКАЗВАТ,ЧЕ МОЖЕШ ДА ГИ ПРЕОДОЛЕЕШ!
ПРАВИ ВСИЧКО С ЛЮБОВ!
БЪДИ ЕГОИСТ,НЕ ПРЕДАВАЙ ЖИВОТА СИ!
ИСКАМ ДА СЕ ГОРДЕЯ С ТЕБ!
Минал съм през много премеждия и обрати преди да стана наясно със себе си,а когато вече се познавах,започнах да питам хората около себе си"-Каква е твоята цел?"С изненада открих,че на близо 1000 души,само един се опитваше да формулира някакъв отговор!Покрай моята дейност,имам много често контакти с медиите и познавам много журналисти.Много им хареса идеята да направят анкета"Каква е Вашата цел в живота"
/макар че от 150 само един,що годе отговори на въпроса ми/,още чакам да я видя тази анкета!Тогава разбрах,че хората не са наясно със себе си и това е един огромен проблем за страната и може би за това сме на това даредже!Не може да не знаеш какво искаш,а да възпитаваш децата си!Не може да казваш"-Уф,пак трябва да ходя на работа!"и да искаш да успееш!Просто това не е твоето място!Трябва да отиваш с желание и да ти е интересно и приятно!Ако не е така,без да искате предавате отрицателни емоции в къщи и нищо не върви!Тук е моментът да се замислите и да решите за себе си какво искате!Целта трябва да е такава,че вашия живот,да не е достатъчен,за да я реализирате,но да имате достатъчно време,за да поставите стабилни основи,стабилен фундамент,за да могат тези след Вас,да я довършат или продължът!Трябва да имате ВЯРА в себе си,за да сте пример,за тези след Вас!Неуспехите не трябва да Ви отчайват,трябва да сте оптимист и на сто неуспешни опита,на сто и първия ще успеете!НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА,ако силно го искате !
Този Ваш оптимизъм,ще действа благотворно на Вашите деца!Ще се чуствате все по уверен и непрекъснато ще зареждате себе си и околните с положителна енергия!Точно това ще Ви направи по силен и уверен,за да можете да правите всичко с любов!Много са ме критикували за егоиста,но ако не сте жив,какво ще направите,Вие сте нужен жив,за да извървите земния си път и да оставите уверени оптимисти с които да се гордеете от небето!
цитирайТова казвам на комунарите,които свободни започват на ново живота си!
ИМАЙ ЦЕЛ,КОЛКОТО И ФАНТАСТИЧНА ДА Е ТЯ!
ВЯРВАЙ,ЧЕ МОЖЕШ ДА Я ПОСТИГНЕШ!
ТРУДНОСТИТЕ И ПРЕЧКИТЕ,САМО ТИ ПОКАЗВАТ,ЧЕ МОЖЕШ ДА ГИ ПРЕОДОЛЕЕШ!
ПРАВИ ВСИЧКО С ЛЮБОВ!
БЪДИ ЕГОИСТ,НЕ ПРЕДАВАЙ ЖИВОТА СИ!
ИСКАМ ДА СЕ ГОРДЕЯ С ТЕБ!
Минал съм през много премеждия и обрати преди да стана наясно със себе си,а когато вече се познавах,започнах да питам хората около себе си"-Каква е твоята цел?"С изненада открих,че на близо 1000 души,само един се опитваше да формулира някакъв отговор!Покрай моята дейност,имам много често контакти с медиите и познавам много журналисти.Много им хареса идеята да направят анкета"Каква е Вашата цел в живота"
/макар че от 150 само един,що годе отговори на въпроса ми/,още чакам да я видя тази анкета!Тогава разбрах,че хората не са наясно със себе си и това е един огромен проблем за страната и може би за това сме на това даредже!Не може да не знаеш какво искаш,а да възпитаваш децата си!Не може да казваш"-Уф,пак трябва да ходя на работа!"и да искаш да успееш!Просто това не е твоето място!Трябва да отиваш с желание и да ти е интересно и приятно!Ако не е така,без да искате предавате отрицателни емоции в къщи и нищо не върви!Тук е моментът да се замислите и да решите за себе си какво искате!Целта трябва да е такава,че вашия живот,да не е достатъчен,за да я реализирате,но да имате достатъчно време,за да поставите стабилни основи,стабилен фундамент,за да могат тези след Вас,да я довършат или продължът!Трябва да имате ВЯРА в себе си,за да сте пример,за тези след Вас!Неуспехите не трябва да Ви отчайват,трябва да сте оптимист и на сто неуспешни опита,на сто и първия ще успеете!НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА,ако силно го искате !
Този Ваш оптимизъм,ще действа благотворно на Вашите деца!Ще се чуствате все по уверен и непрекъснато ще зареждате себе си и околните с положителна енергия!Точно това ще Ви направи по силен и уверен,за да можете да правите всичко с любов!Много са ме критикували за егоиста,но ако не сте жив,какво ще направите,Вие сте нужен жив,за да извървите земния си път и да оставите уверени оптимисти с които да се гордеете от небето!
33.
анонимен -
Моят кантар :)))
06.04.2009 15:40
06.04.2009 15:40
Летим между живота и пръстта
и правим чудо,
за да се откъснем
от гравитацията на смъртта;
макар че само
мъртвите възкръсват.
След полет
раменете ни болят,
както след низост ни болят
крилете.
Живеем винаги на кръстопът -
по всяко време
и на всеки метър.
Не може да измерваме с аршин
това,
което се претегля с болка.
Нима сме неспособни да решим
какво разграничава
"да" от "колко"?
Сред хаоса от стъпки и слова,
триумфи,
рани
и строшени стомни
ще ни остане само онова,
с което другите
ще ни запомнят.
Понеже всичко има свой обрат,
аз в славните си загуби съм влюбен;
и пак се чувствам толкова богат,
че мога щедро
цял живот да губя.
цитирайи правим чудо,
за да се откъснем
от гравитацията на смъртта;
макар че само
мъртвите възкръсват.
След полет
раменете ни болят,
както след низост ни болят
крилете.
Живеем винаги на кръстопът -
по всяко време
и на всеки метър.
Не може да измерваме с аршин
това,
което се претегля с болка.
Нима сме неспособни да решим
какво разграничава
"да" от "колко"?
Сред хаоса от стъпки и слова,
триумфи,
рани
и строшени стомни
ще ни остане само онова,
с което другите
ще ни запомнят.
Понеже всичко има свой обрат,
аз в славните си загуби съм влюбен;
и пак се чувствам толкова богат,
че мога щедро
цял живот да губя.
Май си е точно така:)))) Осъзнавам абсурдицата в която живея и в нея намирам разумност. За зло или добро, свободен избор или не, вече не се и питам. Животът си е просто живот. И май ми е такава породата, макар, честно да си призная иска ми се иска ми се да свикна с нещо и май да остарея:)))
цитирай
35.
анонимен -
странно -
06.04.2009 22:31
06.04.2009 22:31
"въпреки , че опитът предварително казва : още една загуба?" - за какво ти е?
то нали точно опитът ни учи кое си заслужава и кое не;
ако ще е едното любопитство какво ли ще се случи, ако... дай да пресичаме на червено, ама редовно, за да не се разминем с отговора на въпроса си "какво ли ще се случи, ако..."
цитирайто нали точно опитът ни учи кое си заслужава и кое не;
ако ще е едното любопитство какво ли ще се случи, ако... дай да пресичаме на червено, ама редовно, за да не се разминем с отговора на въпроса си "какво ли ще се случи, ако..."
поревеме, па си палнем мотопеда и отида някъде в планината за няколко дена
http://www.youtube.com/watch?v=EA48IL6bQQU
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=EA48IL6bQQU
sowhat прощавай за късното включване , но хората които им е минало повечко през главата виждат пътя. Опита от изминалия път може да бъде полезен само ако си извадиш поука но единствено да продължиш, не с поглед в необозримото бъдеще а като гледаш пред краката си.
Относно посоката , твоят път е един и единствената възможна посока е напред по пътя. ;)
цитирайОтносно посоката , твоят път е един и единствената възможна посока е напред по пътя. ;)
"Едно е да знаеш, друго е да можеш и чак трето и четвърто е да го направиш". Това е по повод на оптимизма. Съгласен съм, че е нужно към проблемите да се подхожда оптимистично, с нагласа за решаването им, но тук въпросът е от къде да почерпиш оптимизъм когато постоянно се сблъскваш с разочарование.
цитирайкойто не може, не оживява. Е - не винаги е лесно, трудно (понякога) се учим на загубите, не рядко боли, но ... животът е по-силен и побеждава.
А филмът (снощи със сина изгледах 3-те последни епизода) Изгубени е наистина многопластов, интересен и с много житейски въпроси и ситуации... харесва ни. Апропо, Кейт много ни харесва ;)))
цитирайА филмът (снощи със сина изгледах 3-те последни епизода) Изгубени е наистина многопластов, интересен и с много житейски въпроси и ситуации... харесва ни. Апропо, Кейт много ни харесва ;)))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 63729
Блогрол
1. Геноцид
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано