Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
04.04.2009 09:21 -
вратите към себе си
"Понякога болката става толкова голяма част от живота ти, че очакваш винаги да е там. Защото не можеш да си спомниш момент от живота си когато не е била там.
Но тогава, един ден, почувстваш нещо друго. И не ти се струва редно,защото не ти е познато. И в този момент осъзнаваш, че си щастлив.
Щастието идва под много форми .В компания с добри приятели. В чувството, което изпитваш когато сбъднеш нечия мечта. Или когато си върнеш надеждата. Няма нищо лошо да си позволиш да бъдеш щастлив. Защо никога не знаеш колко може да продължи."
One Tree Hill
Уилям Блейк пише:"Има познати неща и непознати неща. ""И между тях са само вратите.
вратите.
ония , които се боим да отворим. понеже сме свикнали на затворени врати. понеже , очакваме отвън големият и лош свят, който ни очаква , за да ни нарани.
вратите, които ни защитават.
вратите, които ни пазят.
и разделят, от усещането да усетиш нещо непознато и да го наречеш щастие.
когато си свикнал с болката, тя става част от теб.
и всичко друго непоканено е непривично.
колко често пропускаме щастието, боейки се да отворим вратата?
колко пъти предпочитаме познатото страдание, вместо да се впуснем неизвестното?
колко пъти затваряме вратата пред лицата на приятелите си, дошли на прага ни да ни донесат утеха или надежда?
щастието има много лица.
достатъчно е само да отворим вратата.
Но тогава, един ден, почувстваш нещо друго. И не ти се струва редно,защото не ти е познато. И в този момент осъзнаваш, че си щастлив.
Щастието идва под много форми .В компания с добри приятели. В чувството, което изпитваш когато сбъднеш нечия мечта. Или когато си върнеш надеждата. Няма нищо лошо да си позволиш да бъдеш щастлив. Защо никога не знаеш колко може да продължи."
One Tree Hill
Уилям Блейк пише:"Има познати неща и непознати неща. ""И между тях са само вратите.
вратите.
ония , които се боим да отворим. понеже сме свикнали на затворени врати. понеже , очакваме отвън големият и лош свят, който ни очаква , за да ни нарани.
вратите, които ни защитават.
вратите, които ни пазят.
и разделят, от усещането да усетиш нещо непознато и да го наречеш щастие.
когато си свикнал с болката, тя става част от теб.
и всичко друго непоканено е непривично.
колко често пропускаме щастието, боейки се да отворим вратата?
колко пъти предпочитаме познатото страдание, вместо да се впуснем неизвестното?
колко пъти затваряме вратата пред лицата на приятелите си, дошли на прага ни да ни донесат утеха или надежда?
щастието има много лица.
достатъчно е само да отворим вратата.
Ще стана портиер!
цитирайПреди време аз отворих вратата, реших, че жвотът е твърде кратък, за да не се възползвам от всичко, което може да ми предложи. Страданията, които може да срешна по пътя със сигурност няма да болят повече от тези, които съм изпитвала досега. Така че няма страшно, болката ще ми е позната :)
В момента съм истински щастлива и се чувствам по-жива от всякога!
Пожелавам на всеки да се престраши!
:-*
цитирайВ момента съм истински щастлива и се чувствам по-жива от всякога!
Пожелавам на всеки да се престраши!
:-*
е по-малкото зло. приемайки го, ние свикваме с него и бавно, мнго бавно то става част от нас. не ставаме зли, просто го приемаме. неизвсетното плаши винаги, защото означава промяна. глупавото свързване на промяната с новото начало ни кара да стоим зад вратата. там, където сме ние; там, където упорито, но безрезултатно ни е хубаво. вратата е промяна, а промяната е предизвикателство. обаче тя е и заплаха - за сигурността и за малката вселена, която сме си подредили. в нея сме демиурзи и ментори, а навън ще ни оспорят това право.
интересно е, сестро, как мислим еднакво, па макар и в различно време. май нещо такова и аз бях писал. чакай, да видя. ..ааа, да ето го:
http://utremer.blog.bg/viewpost.php?id=82594
хехехе, сега, като гледам преди две години сме го започнали тоя разговор с тебе. а сега кажи има ли случайни неща на тая земя?
цитирайинтересно е, сестро, как мислим еднакво, па макар и в различно време. май нещо такова и аз бях писал. чакай, да видя. ..ааа, да ето го:
http://utremer.blog.bg/viewpost.php?id=82594
хехехе, сега, като гледам преди две години сме го започнали тоя разговор с тебе. а сега кажи има ли случайни неща на тая земя?
които запълват пространството през повечето време.
сега виждам , че съм проявила и чувство зя хумор, което последно време ми бяга по первазите.
през последната година научих нещо. че сигурност няма- нито в дума, нито в душата ти, нито в света.
добър урок беше. осъзнах, че в живота няма константи и единственото нещо което е наистина мое и завинаги са децата ми.
научих, че когато светът , около теб се разпада и руши, най доброто решение е отвориш вратата и да пуснеш болката навън, и да пуснеш всичко останало :)
цитирайсега виждам , че съм проявила и чувство зя хумор, което последно време ми бяга по первазите.
през последната година научих нещо. че сигурност няма- нито в дума, нито в душата ти, нито в света.
добър урок беше. осъзнах, че в живота няма константи и единственото нещо което е наистина мое и завинаги са децата ми.
научих, че когато светът , около теб се разпада и руши, най доброто решение е отвориш вратата и да пуснеш болката навън, и да пуснеш всичко останало :)
винаги ме е удивявала нашата типична българска предпазливост - тихо , да не чуе зло..., много хубаво не е на хубаво...
винаги съм искала да кажа:
щастлив си?
изкрещи го!
задръж го, колкото се може повече деси :)
цитирайвинаги съм искала да кажа:
щастлив си?
изкрещи го!
задръж го, колкото се може повече деси :)
"Има лъжи, които са достойни да бъдат истина." А сега де.
цитирайуспех!
цитирайне е срамно да не знаеш, срамно е да не учиш :)
цитирайда се преборим с правила,самоналожени ни от нас самите.
цитирайама отварят ли ни се или предпочитаме да живеем клето ( казвам клето щото се сещам за клетниците и думата в оригинал), която на бг звучи близо до мизерно
цитирайВратите са необходимост, пречка и защита. За разлика от стените, през тях все пак се преминава- стига да намериш ключа.. :)
цитирайпросто е необходимо търпение, докато я намериш. и пет пъти повече, за да я отвориш
цитирайне е зле обаче отвреме на време да пробваме и през стените - ей тъй, да не губим тренинг и да не забравим как се прави :)
цитирайнавън може да е пролет и да грее слънце :)
цитирайа за това си струва да се засилиш с глава към стената, нали :))))
цитирайА ако ги атакуваме отвън, вътре може да има нещо, за което си е струвало да си нараним главите...
цитирайаз съм умно момиче и съм научила , че в живота е по лесно да намериш вратата и да почукаш.
в повечето случаи ти отварят.
а ако не ти - не си е заслужавало разбиването на главата :)
цитирайв повечето случаи ти отварят.
а ако не ти - не си е заслужавало разбиването на главата :)
пак да ти кажа - не съм сигурна, че ще си заслужава .
а и ставаше дума за нашите врати - вътре в нас.
отваряме ли ги навреме ?
цитирайа и ставаше дума за нашите врати - вътре в нас.
отваряме ли ги навреме ?
ама понякога си струва, да знаеш :))))
цитирайстена която си разбил и си е заслужавало ...
цитирай
21.
allbi -
на какви стени ви изби бе хора?
04.04.2009 11:09
04.04.2009 11:09
аз си мислех за вратата към душата...
и мислите и сетивата....
ох, любимите ми неща за римуване след любовта...
та викам може ли някой да ти влезе в душата с взлом...
нема нужда, боли...
пък за неизвестното идеше реч...
най-ме е страх от неизвестното и гледам през
шпионката ама то е невидимо и скрито...
ако пък е известно хич пък няма да е интересно...
ужас...викам да не съм банална с рими ...
Соу, прости ми ама толко си мога...
тая сутрин съм отворила де що има врати и прозорци...:)))
цитирайи мислите и сетивата....
ох, любимите ми неща за римуване след любовта...
та викам може ли някой да ти влезе в душата с взлом...
нема нужда, боли...
пък за неизвестното идеше реч...
най-ме е страх от неизвестното и гледам през
шпионката ама то е невидимо и скрито...
ако пък е известно хич пък няма да е интересно...
ужас...викам да не съм банална с рими ...
Соу, прости ми ама толко си мога...
тая сутрин съм отворила де що има врати и прозорци...:)))
точно за това говорим и няма за какво да ти прощавам :)
именно за неизвестното идва реч, и способността ни да го пуснем
цитирайименно за неизвестното идва реч, и способността ни да го пуснем
много е лично, ама си заслужаваше, повярвай...и осмисли живота ми :)))
цитирайпросто ми се искаше да си кажем, за вратите в нас, а не за чуждите стени които разбиваме :)
цитирай
25.
allbi -
аз пак :))
04.04.2009 11:28
04.04.2009 11:28
неизвестното е неизвестно
трудно ли ще бъде или лесно
и ако тъй лекомислено го пуснем
можем даже грешка да допуснем
ако пък завинаги го спрем
как какво е да го разберем...
цитирайтрудно ли ще бъде или лесно
и ако тъй лекомислено го пуснем
можем даже грешка да допуснем
ако пък завинаги го спрем
как какво е да го разберем...
ако никога не пускаме никого до себе си , за да се предпазим от нещастието, можем ли да познаем щастието , когато го видим ?
цитирай
27.
allbi -
така де
04.04.2009 11:35
04.04.2009 11:35
ако го спрем как да разберем?
и като се пазим от нещастие нима сме щастливи,
напротив обречени сме да не допуснем едно неочеквано щастие...
знам ли? дали е само съдба, дали трябва и нагласа...?
цитирайи като се пазим от нещастие нима сме щастливи,
напротив обречени сме да не допуснем едно неочеквано щастие...
знам ли? дали е само съдба, дали трябва и нагласа...?
на затворените врати алби.
по скоро е собствената ни глупост и страхове :)
цитирайпо скоро е собствената ни глупост и страхове :)
така е, трябва да се отворят вратите и душите за щастието! Понякога то стои на прага и чака да открехнем леко вратата. Днес отваря широко вратата и излизам на вън да дишам!
Има хора, които са щастливи, когато се самосъжаляват и са предмет на съжаление?!
Разни хора, разни идеали и представи за щастие.
цитирайИма хора, които са щастливи, когато се самосъжаляват и са предмет на съжаление?!
Разни хора, разни идеали и представи за щастие.
за малкото щастие което си си подарила и цял ден си мисля, дай боже повече такива мигове и дни
цитирай"Докато пътувах из книгите и хората , научих, че не мога да мразя. Научих се, да имам себе си за приятел.Срещнах щастието. Но винаги, когато общувах с него, усещах , че част от мен стои затворена.Поканих го в моят дом, за да отключа затворената врата. И както много пъти ми се случва - не става от първия път. То си отиде, но остави ключа в ръцете ми. Научих, че не е страшно да нямаш ключ.Страшно е когато имаш, но нямаш врата."
цитирайвероятно от страхотен човек. с моите приятелски все по рядко си пишем защото животът ни върти в собствените ни мелници и се радвам на социалните мрежи, от които разбирам че мърдат по малко някъде по света...
цитирайПриятелите остават такива и на разстояния- и във времето, и в пространството.
Веднъж ти писах за щастието, нерешителността, всъщност, точно за преградите:
Докато растем(не на възраст), ставаме по-безпощадни към себе си и (дай Боже!) по толерантни към другите и се страхуваме да бъдем нежни, за да не се приковем....за да не боли... от което ни боли повече..
Аз зарових страха си и съм щастлива! :-)
цитирайВеднъж ти писах за щастието, нерешителността, всъщност, точно за преградите:
Докато растем(не на възраст), ставаме по-безпощадни към себе си и (дай Боже!) по толерантни към другите и се страхуваме да бъдем нежни, за да не се приковем....за да не боли... от което ни боли повече..
Аз зарових страха си и съм щастлива! :-)
докато мислиш за стени, зад всяка следваща стена ще има по още една. докато не повярваш в силата си и силата , която е в теб ( един мъдър йода )
бъди йо, ти го заслужаваш
цитирайбъди йо, ти го заслужаваш
http://evilyosha.blog.bg/viewpost.php?id=146917
цитирайджон доу , благодаря че ми напомни йо :)
цитирайИмах нужда за познати неща да прочета точно по този начин!
цитирай17 пъти.
цитирайОт години, ти знаеш, не съм криел тогава нищо от теб, когато бях най-силно шамаросан от живота, отваряйки всеки ден вратите към себе си, вратите изобщо към човешкото, твърде човешкото, което продължавам и до сега, тогава чувствах може би най-голямото щастие, че умея да отварям тези врати и в това което изглежда напръв поглед страховито да откривам уюта и хармонията.
цитирай
40.
анонимен -
Соу, ако на вратата се почука (или някой позвъни
04.04.2009 17:47
04.04.2009 17:47
на звънеца) и ти погледнеш през шпионката ... ако отсреща е принципно неясен силует (неизвестен), но носещ табелка - аз съм "крадец", "убиец", "ебач", "лъжец" и др., дали ще му дадеш шанс на това неочаквано щастие? :)
цитирайSo' , мисля мога доста да натракам по тази тема, но първо нещо ми кипна супата в главата , мързи ме покрай размазващото време, а и всичкото ми писане се събира в това :
http://www.youtube.com/watch?v=AVkweL1FBeM&feature
Приятна почивка през уикенда *
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=AVkweL1FBeM&feature
Приятна почивка през уикенда *
Понякога се случва така, че вратата към щастието е всъщност стена. От какво се поражда импулса да блъскаш с глава докато я събориш или... Детският стремеж да опознаваш, да променяш, да търсиш. Може би да се стремим към промяната е въпрос на оцеляване.
цитирайсъумеш ли да освободиш съзнанието и мисълта си,няма врати, стени и бариери
цитирайабсолютната истина е в праговете на съзнанието ...
цитирайне може би. съзнателното търсене на промяна е довело до еволюцията.
може след стената да има още стени, но може би след следващата и следващата и следващата , следва простора
цитирайможе след стената да има още стени, но може би след следващата и следващата и следващата , следва простора
съмна ми
благодаря ти
хъгс:)
цитирайблагодаря ти
хъгс:)
по презумпция диз кайнд ъф пипъл никога не носят табелки.
ако очаквам всеки хлопащ на вратата ми да е ..." крадец, ебач илинамкъфситам" , по красиво ли ще се чувствам заграждайки се в параноята ? :)
цитирайако очаквам всеки хлопащ на вратата ми да е ..." крадец, ебач илинамкъфситам" , по красиво ли ще се чувствам заграждайки се в параноята ? :)
те прави тоя който си - себе си. и да възхищавам се на умението ти
цитирай17 какво?
цитирайрадвам се да го чуя :)
цитирайа къде е ключа за вратата
защо не мога да го намеря
цитирайзащо не мога да го намеря
просто търси по дълбоко в себе си и може би ще го откриеш
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 63729
Блогрол
1. Геноцид
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано