Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2009 09:51 - да пътуваш по прилива
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 12700 Коментари: 96 Гласове:
0

Последна промяна: 30.03.2009 12:18


 Шекспир, казва:

"Има приливи и отливи в делата на хората...

...които, отнети им от потопа, водят до успех.

  Пропускайки

...цялото пътешествие на живота е като да живееш в празнина и нещастие.

Плуваме в препълнено море.

Трябва да поемем по течението,

когато е необходимо или ще изпуснем приключението. "

Мисля, че този цитат означава, че

...животът е кратък и възможностите са рядкост.

Трябва да сме бдителни и да ги пазим.И не само възможностите за успех, а и

възможността да се смеем,да видим магията на света.

И... да живеем.

  One tree hill

пътешествието , отвътре навън ли започва или трябва да разгледаш света отвън , за да погледнеш във вътрешният си свят.
кога започва пътешествието? има ли подходящо време или всяко време е време.
и кога изобщо сме готови за това?



Тагове:   път,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. buboleche - някакъв император беше
30.03.2009 10:01
казал, че най-висшата мъдрост е да опознаеш себе си. мисля че опознаеш ли себе си всяко течение става твой път.:)
готови сме някъде около 30-тата си годишнина.:)))))) нали знаеш, че има време за всичко.:)
цитирай
2. sowhat - ммм не съм много съгласна че има
30.03.2009 10:03
определена възраст за това бу, но си права, с тая императорска мъдрост.
:)
цитирай
3. sunflower - ту отвътре, ту отвън
30.03.2009 10:19
в зависимост от индивидуалната мелодия на живота на всеки.
важно е да чуем партията на Вътрешния си глас и .... :))))
цитирай
4. sowhat - питах се съни
30.03.2009 10:23
успяваш ли винаги да хванеш гласа на прилива?
цитирай
5. mem - свобода и смелост
30.03.2009 10:25
И аз мисля, че трябва да имаме смелостта да правим избор и да хващаме късмета щом се появи. Но трябва да има у нас и свобода и чувствителност да го разпознаем.
Струва ми се, този цитат казва, че нито да плуваш само по течението е вариант, нито да махаш озъбен срещу него.
Просто да плуваме, а плуването е чувство.
цитирай
6. sowhat - интересно тълкуване
30.03.2009 10:29
мем, хареса ми :)
цитирай
7. sunflower - а ако не успея, как ще разбера, че не съм успяла?
30.03.2009 10:29
нали всички неприятни моменти могат да се изтълкуват като необходими уроци?
може би, ако някой ден започна да се чувствам постоянно недоволна от живота си, ..... но това ми се вижда много малко вероятно. какъвто и избор да направя, за да си скапя живота, все ще намеря дребни поводи за радост :) .... въпреки че предпочитам големите радости :))))
цитирай
8. luben - Струва ми се
30.03.2009 10:33
че това са много пътешествия (понякога някое започва с прочетен стих, статия или дума на приятел...) и са нон-стоп. Няма правило кога на къде потеглиш - случва се да задълбаеш в собственото аз и да не се отърсваш от някаква мисъл дни наред докато не го измислиш, а също така се случва да отлетиш в разсъждения за Създаването и Края и ... се сепваш, когато трябва да си попълниш данъчната декларация ;)
цитирай
9. flyco - ...
30.03.2009 10:36
Май се случва само това, което е можело да се случи. Понякога си мислим, че сме по течението, а понякога срещу него. За самото течение това няма никакъв смисъл, а как го възприемаме ние самите има значение само за нас. От тази гледна точка винаги е време да "започнем" каквото и да е.
цитирай
10. анонимен - знам и мога
30.03.2009 10:37
някой от старите китайци е казал следното цитирам по памет
можеш да плуваш по течението или срещу него, но ако искаш да стигнеш до брега , трябва да тръгнеш напреки.
друг от тях пък твърди
ако застанеш на брега на реката и имаш търпение течението ще довлече труповете на враговете ти
аз го разбирам така
преди да тръгнеш нанякъде е добре да знаеш къде искаш да стигнеш, макар че не е задължително
цитирай
11. flyco - Re: 7.
30.03.2009 10:38
Неуспехите са за коригиране на нивото на летвата или на нивото на засилката. Разбира се можеш да продължиш опитите със същата височина и същата засилка...
цитирай
12. tili - Сънищата отвътре или отвън идват?
30.03.2009 10:40
Моето лично пътешествие започна с един запомнен до днес сън, сънуван около 3 год. ми възраст, който се промъква като влияние да сега. И от тогава - като плетка - едно на лице, едно на опако.Понякога изпускам бримки в стремежа си да се порея като птиците, използвайки въздушните течения, но пък тогава виждам нещо ново и сменям плетивото.Тайната е в навигацията и да не се пропускат интересните пристанища. ;–) Поздрав!
цитирай
13. анонимен - до мем
30.03.2009 10:45
а за нас които не можем да плуваме какво остава, да си направим лодка или да отворим ресторант на края на реката
цитирай
14. flyco - Re: 13.
30.03.2009 10:50
а може би да се научим
цитирай
15. sowhat - съни мислех
30.03.2009 10:55
че рано или късно успяваме да погледнем в себе си и тогава чуваме гласа на прилива. когато сме се обърнали отвън навътре и сме погледнали пътеките в собствената си душа. там и момента с намирането на дребните радости и малките неща, които да ни правят щастливи. :)
цитирай
16. mem - анонимен 13
30.03.2009 10:59
Нали знаеш за жабата, дето паднала в млякото - за малко да се удави, но пляскала, пляскала и взела, че го избила на масло. Стъпила на твърдо и изскочила.
Движение.
цитирай
17. sowhat - чудесно формулирана мисъл любо
30.03.2009 11:01
хареса ми това че пътешествието може да започне с провокация от рода на тази :)
колкото повече се вглеждаме в себе си , толкова повече сме в състояние да познаем света
цитирай
18. анонимен - до мем
30.03.2009 11:03
само дето реката не е от мляко и колкото и да пляскаш на масло няма да стане
по добре да си ходя със спасителен пояс, когато съм в близост до реката.
цитирай
19. mem - анонимен 18
30.03.2009 11:08
Някоя конкретна река ли не ти дава да спиш?
Има две сигурни неща - че сме се родили и че ще умрем.
Между тия двете събития все трябва някак да я прецапаме тази река.
Ако искаш, можеш и да се удавиш, но все си мисля че е по-смислено да се движим
цитирай
20. sowhat - по същият начин си мислех флайко
30.03.2009 11:08
че за живота , като абсолютизъм , няма значение, как изживяваме собственият си живот, светът и след нас не спира да се върти, и от това, как усещаме нещата , ще се предопредели дали когато се обърнем ще имаме интересни спомени или живот заключващ се в едно изречение - роди се, живя и умря
цитирай
21. buboleche - а има една индианска
30.03.2009 11:09
поговорка, която казва, че има много пътища за да стигнеш до едно място. което идва да каже, че по течението, срещу него, напреки - все ще стигнеш до там, където ти е писано да стигнеш.:)
цитирай
22. mem - sowhat 20
30.03.2009 11:14
имаше един виц - Вуте отишъл в Япония. Между другото го завели и на едно гробище. Гледа той - всички покойници на 3, 4, 10 години. "Това гробище за деца ли е?" - пита той. "Не - ние пишем колко години от живота си човек е живял истински" - отговарят му. "Е, тогава на моя гроб ще пише: Вуте се роди умрел" :)))
цитирай
23. sowhat - знам и мога
30.03.2009 11:14
понякога не е нужно пътешествието да има смисъл. можем да пътуваме заради самото пътуване и едва в самият процес на извършването на действието да открием смисъл, които да не сме предполагали.
пример: пътницата в хазарски речник на павич - през цялотот време е мислела , че целта й е училището, докато се е оказало , че целта е самото пътуване
:)
цитирай
24. анонимен - до мем
30.03.2009 11:14
с най добри чувства
спя си без проблеми само дето не сънувам
просто аз съм за покоя, а ти за движението
съдба
цитирай
25. sowhat - ре:11
30.03.2009 11:16
прав си флайко. некорекцията води до безкрайни опити за разбиване на стената с глава и завършва с разбита глава.обикновено. :)
цитирай
26. анонимен - до буболече
30.03.2009 11:17
ето затова най - ги обичам индианците
те са наясно че никъде не трябва да ходят
между другото някой да е чувал за мигриращи индианци
цитирай
27. sowhat - тили това е странно
30.03.2009 11:19
защото аз по презумпция не сънувам. или може би сънувам, но не помня сънищата си. в редките случаи когато наистина сънувам, сънищата са нещо като дежа вю.

хубаво е това с навигацията, въпреки че съм почитател на свободният полет
:)
цитирай
28. анонимен - знам и мога
30.03.2009 11:22
кратък отговор на първоначалния въпрос
пътуването е към себе си /лично мнение/
цитирай
29. sowhat - ре:13
30.03.2009 11:24
и двете са добри предложения . няма значение начина на пътуването, ако те отведе до целта :)
цитирай
30. sowhat - ре 28
30.03.2009 11:26
тоя път определено ме съгласи че това е най важния път
цитирай
31. sowhat - ре:буба
30.03.2009 11:30
бубе докато четях гова се присетих за старата персийска притча за която писах преди време в блога си :

Някакви пътници стигнали в подножието на високи планини, тъй като им казали, че на върха има несметни съкровища. Скоро те видяли, че до върха водят много пътища. Тъй като искали да стигнат по-бързо, те се спрели и започнали да спорят кой път води догоре най-бързо. Не стигайки до съгласие, решили да обиколят селата в подножието и да разпитат кой е най-прекият път. Във всяко село те получавали един и същи отговори - всеки път, който започва оттук, води догоре. Останалите никъде не водят. Най-смелите от тях започнали да катерят и стигнали плато, от което дочули вик от върха:
-Не се съмнявайте, всички пътища водят дотук....
Изпълнени с радост те поели надолу обратно и започнали да обикалят отново селата и да съобщават какво са чули. Където жителите не им вярвали, те надавали викове и започвали да спорят.
Очевидно заради силния вятър те не могли да чуят цялото послание. А то било:
-Всички пътища водят дотук. Качете се по който и да е от тях....
___
цитирай
32. buboleche - хаха,
30.03.2009 11:33
ами така е.:)) може би точно за това се иска себепознание, че да разчиташ повече на себе си и да крачиш все на някъде, а не да разпитваш по селата как да стигнеш най-бързо.:))
цитирай
33. sowhat - ре 22 мем
30.03.2009 11:33
представяш ли си такъв епитаф, мем. изключително тъжно е ...
цитирай
34. sowhat - ре 32 бубси
30.03.2009 11:36
ето това е моето момиче. казвах ли ти като пътувахме за турция , че автобуса се обърква по пътя поне 4 ри пъти. и всеки път спирахме в разни села дето на картите ги няма и ми беше много странно упътването, когато се говореше на различни езици...
общо взето не стигнахме бързо, но най важното - пристигнахме здрави :)
цитирай
35. анонимен - знам и мога
30.03.2009 11:46
разсъждавайки върху индианския пост на буболечката се сещам , че най лошия вариант е да си се родил на точното място за теб , а да изгубиш целия си живот в пътуване търсейки го. макар че понякога гледката по пътя си заслужава.
цитирай
36. sa6osladura - sow4e
30.03.2009 11:52
az съм съгласeн нanълнo c koменtapa нa bubole4e i c tвoятa дynлиka:)
цитирай
37. sowhat - за знам и мога ;)
30.03.2009 11:53
Записка за пътницата и училището
превод от Фараби Ибн Кора

Пътницата има паспорт, който на Изток смятат за западен, а на Запад - за източен. Така че нейният паспорт буди съмнение и на Изток, и на Запад, тя хвърля две сенки - надясно сянка и наляво сянка. В дъното на една гора, набраздена от пътеки, тя търси прочутото училище на края на далечния път, където трябва да издържи най-големия си изпит. Нейният пъп е като пъпа на пресен хляб, а пътят й е толкова дълъг, че изяжда годините. Като стига най-сетне до гората, среща двама души и ги пита за пътя. Те я гледат, облягайки се на оръжието си, и мълчат, макар да са казали, че знаят къде е училището. После единият от тях посочва: "Върви направо, на първия кръстопът завий наляво и отново наляво, тъй ще се намериш пред самото училище." Пътницата благодари, мислейки си колко е добре, че не са й прегледали пътните документи, защото тогава сигурно щели да се усъмнят в нея като като в чужденка и да търсят скритите й намерения. Тя продължава пътя, свива по първата пътека вляво, после пак вляво; с дадените указания изобщо не е трудно да се справи, но в края на втората лява пътека вместо училище има голямо блато. И пред блатото стоят, смеейки се, двамата въоръжени мъже, които тя вече познава. Искат извинение и през смях й казват:
- Погрешно обяснихме, трябва да тръгнеш на първия кръстопът вдясно, после пак вдясно и там е училището. Обаче ние бяхме длъжни да проверим намеренията ти и да се убедим дали наистина не знаеш пътя, или само се преструваш, че не го знаеш. Но сега е вече късно и ти не можеш днес да стигнеш до училището. А това значи никога, защото от утре училището вече няма да съществува. Прочее поради тази малка проверка твоята цел остана завинаги неосъществена, но сигурно разбираш, че беше необходимо да постъпим така заради сигурността на другите и за да се защитим от възможните лоши намерения на пътници, които търсят училището. Но не се упреквай. Ако беше тръгнала по обратния път на този, който ти показахме, тоест ако беше вървяла вдясно вместо вляво, пак щеше да е същото, защото тогава щяхме да разберем, че ни мамиш, че всъщност знаеш пътя до училището, въпреки че питаш за него, и пак щяхме да бъдем принудени да те проверим, тъй като твоите намерения щяха явно да ни се сторят съмнителни щом ги криеш от нас. Така че всъщност до училището изобщо не може да се стигне. Прочее твоят живот не е пожертвуван напразно: той бе използван да се провери нещо на света. А това не е малко...
Така говорели мъжете, а пътницата имала сега една-единствена утеха - паспорта си, който не била показала и за който мъжете край тресавището и представа нямали с какъв цвят е. Но всъщото време с това тя била измамила и объркала проверката им, което значи, че все пак нейният живот е бил пожертвуван напразно. Всъщност от тяхна гледна точка по един начин напразно, а от нейна гледна точка по друг. Защото какво я засягат техните проверки? И все пак във всички случаи работата стига до едно и също нещо и така целта на нейното съществуване, която вече не е пред нея, трябва неминуемо да се измести в хода на времето; и сега тя започва да си мисли, че целта не е била в училището, а някъде по пътя към училището, колкото и напразно да е било самото търсене. Това търсене в спомена й изведнъж става все по-хубаво и по-хубаво; освен това проглежда за много за много хубости по пътя и заключава, че преломът се е случил не на края на пътя, пред училището, а някъде много по-рано, в първата половина на пътуването, което изобщо нямаше да помисли, ако пътят не бе напразен. В рамките на преразпределението на спомените, в които като търговец на недвижими имоти обглежда отново цялото си наследство, тя започва да внимание на нови подробности, едва забелязани преди. Между тези подробности тя търси най-важните, като непрекъснато се насочва към все по-малко и малко на брой, докато с безмилостна преценка и все по-строг избор не стига до една единствена картина от спомените:
Маса и на нея чаша вино, оцветено с друго вино. Месо от току-що уловен бекас, печено на камилски изпражнения. Още хранително от снощния сън на птицата. Топъл хляб с тъмното лице на баща ти и с пъпа на майка ти. И сирене от млади и стари островни овце. Край ястията на масата - свещ с капка огън на върха, до нея Божията книга и месец джумаз ал-ахир протича през нея.
цитирай
38. sowhat - саше
30.03.2009 11:56
радвам се като навия бързо сладури като теб
цитирай
39. evilyosha - Когато стане въпрос за това
30.03.2009 11:58
дали е подходящото време, винаги ми изникват думите от Еклесиаст
"Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето: време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото; време за събаряне и време за градене; време за плачене и време за смеене; време зажалене и време за ликуване; време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържание от прегръщането; време за търсене и време за изгубване; време за мълчание и време за говорене; време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир."
Всъщност, мисля, че това е пътешествието ни и започва от времето да се родиш и после всеки ден да си жив, докато крачиш през живота си с отворени за всичко сетива.
цитирай
40. sowhat - еклесиаст е
30.03.2009 12:03
страхотно попадение в темата
йо , чудех се обаче дали вътрешният ни будилник, може да ни подскаже , точният момент за това и сега връщайки се назад виждам, че е имало моменти когато съм стояла на точното място и време и нищо , ама нищо не ми е подсказало и съм пропуснала да кажа нещо на хора, които съм обичала и вече ги няма ... вкопчена в надеждата, че има време за да се умре...
цитирай
41. анонимен - знам и мога
30.03.2009 12:04
преди време зарязах принцеса атех заради моника белучи. напоследък и тя започна да ми доскучава,май е време да се отправя към планината.
цитирай
42. sowhat - до знам и мога
30.03.2009 12:06
не мисля че една белучи може да замени атех, но пътя до планината е занимание самотно,
""всички пътища водят до тук
цитирай
43. evilyosha - Ем
30.03.2009 12:11
ако я няма надеждата ни за утре, ще се окаже, че сме се родили стари.Вярно е, че Утре-то не ни е гарантирано, както е вярно,че всяко сбогуване, с някой, когото обичаш е стъписващо, че винаги се оказват недовършени разговорите и жестове, които си искал да споделиш, но ако знаехме всичко по пътя си, дали ще го извървим със същият жар и възторг от живота?
цитирай
44. sowhat - едва ли
30.03.2009 12:15
иначе веднага се сетих за бенджамин бътън
цитирай
45. анонимен - тук е там където си в момента
30.03.2009 12:20
единственият който може да замени атех е дядо пейоте
що се отнася до моника-подвластен съм на суетата все още , но ако намеря дядо някъде в подножието на върха ще мога да погледна с очите на кондора и тогава пътища няма да има, а само полета на мисълта
цитирай
46. buboleche - я, вдъхнових се от
30.03.2009 12:21
вашия екстаз по индианските поговорки и пастирам тук някои, които събирам от време на време:
Всяко нещо е живо, докато е жив и последният човек, който го помни.

В човека живеят два вълка - добър и лош. Всеки е този, който вълк храни.

Ако покориш съзнанието си , покорил си целия свят.

Вълкът прави Елена силен.

Не наследяваме земята от предците си - вземаме я назаем от децата си.

Усетиш ли, че яздиш умрял кон, слизай!

Уанхогагог манхогагог — Ти ще ловиш риба от твоята страна, аз ще ловя от моята и никой няма да лови по средата.

За да научиш повече за пътя пред теб, питай тези, които се връщат.

Един народ не може да загине, докато сърцата на жените му не са паднали на Земята. Но ако това стане, няма значение колко са силни воините и колко са здрави копията им.

Един изстрел – месо, два изстрела – може би, три изстрела – нищо.

Когато една жена изплаче сто сълзи по един мъж, той завинаги е загубил любовта и.

Не съди някого преди да си извървял три луни в неговите мокасини.

Тревата не избуява по-бързо, ако я подръпваш.

До едно място можеш да стигнеш по различни пътища.

Животът такъв какъвто е!

:))
цитирай
47. sowhat - до знам и мога
30.03.2009 12:28
шаманство срещу хазарската принцеса , интересна дилема.
знаеш ли кой бог надделява във войната на боговете в американски богове?
индианският. защото единствено в него, култът е към земята
цитирай
48. evilyosha - Мда...историята на Бътън
30.03.2009 12:31
и времето, отброено наобратно...много размисли, Ем
и в крайна сметка, всичко е любов :)
Буболече, благодаря за тези мъдрости!
И ми се вклини тази, за сърцата на жените и силата на воините.
цитирай
49. sowhat - до буба
30.03.2009 12:32
една част съм ги чувала , другата не- винаги има какво ново да се научи :)

10х сладурано
цитирай
50. sowhat - мен ме гепи тая Йо
30.03.2009 12:34
""Ако покориш съзнанието си , покорил си целия свят.

а Бътън предстои да го разискваме :)
струва ми се че всяка реплика е кодово послание в тоя филм. още не съм го изживяла вътрешно, за да го опиша
цитирай
51. ka4ak - dum spiro spero
30.03.2009 12:36
докато дишам,надявам се
цитирай
52. анонимен - маниту
30.03.2009 12:36
аз съм за индианците поради следната причина
от едно стадо със сто бизона индианца ще убие 5-10 толкова колкото може да изяде докато стадото се върне отново, докато белия ще избие всички ако има достатъчно патрони
цитирай
53. krotalka - Виждам, колкото хора, толкова и отговори има.
30.03.2009 12:40
Всеки си вижда нещата пречупени през неговото Аз. Пътуването към и вътре в себе си за някои трае до като са живи. Други стоят на едно място и се оставят на течението, значи и те пътуват, но несъзнателно. Кое е по-вярно, не мога да кажа. За мен е въпрос на вътрешна необходимост да го правя.
А за другите, обикновените пътешествия, наскоро открих, че ми харесва да ги правя без предварително начертана цел. Просто да се оставя на случайноста да ме води.
http://krotalka.blog.bg/viewpost.php?id=201735
цитирай
54. sowhat - и понякога кроти
30.03.2009 12:44
както виждам , случайното пускане по течението води до най правилните места ...
цитирай
55. sowhat - маниту
30.03.2009 12:46
а според теб, защо са загинали като цивилизации - маите, ацтеките, индианците...
дали не е била прекалената вяра, че в предсказанията на звездите?
защо днес индинците са сведени до гета и казина?
какво се е случило?
изпуснали са правилният прилив ли ?
цитирай
56. evilyosha - И с мен е така, Ем
30.03.2009 12:48
освен, че ще го гледам още поне веднъж.
цитирай
57. sowhat - мисля че дори повече
30.03.2009 12:50
от веднъж, този филм си го изисква. и посланията в него най вече
цитирай
58. sowhat - много на място
30.03.2009 12:52
е това ка4ак :)
цитирай
59. fabula - Ем, а как става
30.03.2009 13:00
да останеш
с празни
наистина
празни ръце
които
все още
обикалят
с нещо от "вътрето"
...което сякаш
е създадено
за да се вижда само отвън

прегръдки, Слънце :)
цитирай
60. sowhat - сийка в дарфур
30.03.2009 13:02
фабс.

нещото не подлежи на описание, последният може само да мине и да затвори вратата

хъгс:)
цитирай
61. rumyrayk - емка,
30.03.2009 13:06
аз отдавна съм тръгнала на това околосветско пътешествие, ама...бавно въртя педалите на велосипеда, току-що прекосих българо- румънската граница:)
цитирай
62. sowhat - хих сладурано
30.03.2009 13:11
ако някой ме заведе до замъка на дракула някога , то това ще си ти

love u
цитирай
63. анонимен - маниту
30.03.2009 13:21
времето е относително ,цветя ще поникнат от пепелта, нали помниш първия ми пост,бъдещето вече се е случило, миналото тепърва ще се случва.
тютюна като данаевия дар на индианците за белите
цитирай
64. sowhat - първият ти пост?
30.03.2009 13:25
доколкото знам по скоро беше коментар? :)

а пейота?
цитирай
65. flyco - Re: 55.
30.03.2009 13:31
Може и така да се каже, въпреки че май са "глътнали вода" е по-близо до истината. Въпросът с плуването се е оказал по-сложен за тях.
цитирай
66. анонимен - лапсус лингва
30.03.2009 13:31
коментар разбира се
пейота е за белите индианци, както и за черните жълтите и шарените
цитирай
67. sowhat - флайко
30.03.2009 13:35
:) недей така цинично де
цитирай
68. sowhat - ре:66
30.03.2009 13:36
разкажи малко повече за шарените :)
цитирай
69. flyco - Re: 67. Sowhat
30.03.2009 13:38
Защо да е цинично, отнася се и за нас - въпрос на гледна точка.
цитирай
70. анонимен - 66
30.03.2009 13:41
шарените индианци са като пеперудите последен стадий от метаморфозата. а относно белите бели

Пеперуда той вече

никога няма да стане. Напразно трепери

червей под есенен вятър.

(старо японско тристишие)
цитирай
71. sowhat - флай
30.03.2009 13:42
не влагам никакво лошо чувство в това - глътна вода , удави се :)
цитирай
72. sowhat - до 70 с ендорфините
30.03.2009 13:45
http://sowhat.blog.bg/viewpost.php?id=261608
цитирай
73. анонимен - наблюденията на един червей
30.03.2009 13:54
като гледам тук е пълно с мълчаливци
представяш ли си ако всички бяхме неми сигурно щяхме да сме емпати или поне щяхме да владеем телепатията
цитирай
74. sowhat - ре 74
30.03.2009 14:04
предвид логореята и факта 74 , не съм много съгласна с "" тук е пълно с мълчаливци
:)

цитирай
75. анонимен - с тази песен
30.03.2009 14:12
ме върна в детството. Но най харесвам "Калифорнийски сънища", ако така се превежда де...
:)))
цитирай
76. анонимен - пристрастен към словоблудството дървен философ
30.03.2009 14:19
тук някъде мисля че е време да млъкна поне за днес
с пожелания за слънчево утре
цитирай
77. sowhat - ако не е сънища слави
30.03.2009 14:22
значи е за мечти :)
цитирай
78. sowhat - ре 76
30.03.2009 14:23
беше ми приятно :)

вместо довиждане :
Същността на Дзен практиката Доген Дзенджи (1200 - 1253), почитан като един от най-великите Патриарси на Дзен, който пренесъл школата Сото от Китай в Япония, изразява в известната си книга “Шобогендзо” по следния начин: “Да изучаваш Будизма, това означава на изучаваш себе си. Да изучаваш себе си, това означава да забравиш за себе си. Да забравиш за себе си, това означава да приемеш себе си като всичко останало.”
цитирай
79. flyco - Re: 76.
30.03.2009 14:42
и аз
цитирай
80. анонимен - Здравейте, братя йоги!
30.03.2009 15:37
Соу пак разваляш младежта като Сократ пр.н.е.Гледаме си пъпа на корема и опознаваме себе си.А какво казват по наше село.They say:"Vineyard isn,t waiting for prayer, it,s waiting for hoe." Пък после ще има гроздова. Наздраве, Соу.С обич, знаеш кой!
цитирай
81. sowhat - ан.80 ако ми подадеш жокер за
30.03.2009 15:51
"" знаеш кой ще съм безкрайно доволна да знам :)
хех, няма да му молим обещавам ти
цитирай
82. sowhat - ре флай
30.03.2009 15:54
мислех че си неуморим :)
цитирай
83. flyco - :)
30.03.2009 16:16
Не и "заради за спорта" Соу.
цитирай
84. cefulesteven - Един от най-големите пътешеств...
30.03.2009 18:01
Един от най-големите пътешественици и колосални мореплаватели/ създател и собственик на най-голямата корабостроителница с чиито плавателни съдове са пътували всички юноши и мечтатели, а който не е пътувал и с един от тях, не знам дали може да се каже, че е бил в пълният смисъл на думата: юноша/, та този колос, чак в края на живота си е пътувал реално с материален плавателен съд из крайбрежията край своя роден град: Нант. Да, става въпрос за Жул Верн.

Още по-велик пътешественик Кьонесбергската мъгла: Емануел Кант е от своя град навън почти не е излизал, но той прекалява не само из географски измерения пътува, а и духовни категории.

Но това е едната страна. Би ли бил възможен Керуак и би ли пътувал в последствие в себе си, ако не беше попътувал чрез себе си. При това какво пътуване:)

При всички случаи, не е толкова важно, според мен, колко е пътувало тялото, а съзнанието, но просто в повечето случаи, за да пътува то е необходимо и пътуване на тялото.

Аз лично си обичам и двата вида, еднакво.
цитирай
85. desireantonia - ne znam
30.03.2009 21:51
Ne znam dali niakoga wte razberem koga e dowal momenta ili wte 4akame v o4akvane na newto koeto moje bi ve4e si e zaminalo.Koi wte moje da kaje koga e?dali na van wte gree slance ili wte vali.Ostaviame se na te4enieto i 4akame da doide miga niakoi da ni spasi.Bezsilni da se borim s nevidimoto.No edno patewestvie si ostava.Jivota za koito kazvame 4e ni e otredn ili si go pravim sami i se kriem zad onezi dumi!
цитирай
86. trinidat - :-)))
30.03.2009 23:03
Паси през Шекспир погледни .....и на "Господина" се върни!-май разбрала си ме ти ....- не можеш се скри...:-))) Р.S
цитирай
87. ametist - ...
31.03.2009 00:11
Всетаки, ако ти е разтропан и негоден двигателя, ако ще й да си тунинговаш каросерията с най фърст лети джанти и спойлери, че и като си пуснеш музика да се друсаш в ритъм , ще си останеш просто с лустросана бракма, негодна за движение :) Поне така си мисля аз . Предпочитам очукано и нащърбено тенеке , но качествена механика . Само така мога да стъпя на пътя и да стигна там до където смея да мечтая :)
цитирай
88. trinidat - I KAKVO
31.03.2009 09:02
Mnogo dumi izpolzvaME,a kakvo uspyavaMe da kajem,vnushim,predizvikame,sazdadem,otnemem....
цитирай
89. sowhat - тринидат
31.03.2009 09:14
онова , което чувстваме, усещаме и мислим
цитирай
90. sowhat - аметист доста добро сравнение
31.03.2009 09:15
горе някоя обаче говореше за лодка. да хванем прилива, а ? :)
цитирай
91. sowhat - тринидат не те разбрах
31.03.2009 09:16
но пък ти си тук за да ми поясниш, предполагам :)
цитирай
92. sowhat - дезире
31.03.2009 09:19
наистина не знаем кой е момента, но понякога (вероятно) го усещаме и тогава си задаваме въпроси
цитирай
93. sowhat - стеф както
31.03.2009 09:20
обикновено , нямам нито какво да попитам , нито какво да добавя
цитирай
94. sowhat - оки доки флайко
31.03.2009 09:32
това ще го запомня :)
цитирай
95. ametist - *
31.03.2009 10:11
Breathe, So'...

http://www.imeem.com/people/ZS1jI41/video/KtsAP5VT/breath-music-video/
цитирай
96. sowhat - аметист
31.03.2009 10:46
хъгс =:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6302611
Постинги: 921
Коментари: 24681
Гласове: 63729
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031