Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2009 09:07 - част от...
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 12948 Коментари: 78 Гласове:
0



"Виждали ли сте своя снимка, а отзад да има непознат? Кара ви да се замислите колко непознати имат ваши снимки. В колко моменти от чужди животи сме присъствали? Били ли сме част от живота на някого,когато мечтата му се е сбъднала? Или сме били там, когато мечтата му е умряла? Продължили ли сме да се опитваме да влезем в живота на някого, сякаш е било писано, да сме там? Или снимката ни е изненадала?Помислете си, може да сте голяма част от живота на някого, а дори да не знаете това."

One Tree Hill

Една от любимите ми мисли, която и да днес продължавам да ползвам като подпис гласи следното:

"Има три вида хора - част от проблема, част от решението и част от пейзажа"

днес въпросите си са достатъчно. просто на края на ( поста, на часа, на блога, на деня) се запитайте - вие, кои сте?
чувствате ли, че понякога очакванията надминават силите ви и имате ли достатъчно смелост и енергия да раздавате piece of youself.

има три вида хора. колко от нас забелязват тези, от пейзажа?


Тагове:   пейзаж,   непознати,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. flyco - ...
27.03.2009 09:19
Когато си част от проблема или част от решението няма пейзаж. Когато си пейзаж най-често нямаш представа, че някъде наоколо има проблеми и решения. Всъщност дали човек попада в някоя от трите групи, които си споменала е много относително. Важното е друго, което си казала по-горе "Може да сте голяма част от живота на някого, а дори да не знаете това". За звездите е ясно - те с това чувство живеят, но обикновените хора... всъщност може би точно това ги прави звезди, поне за 15 минути.
Ще забележим ли аутсайдера когато го подминаваме, ще ни забележат ли когато ни подминават. В кой от случаите се дразним повече? Измислено неравенство... или може би недооценено равенство?
"Вие кои сте?" отговорът не е еднозначен.
цитирай
2. miralyub - нееее- това със случайното попа...
27.03.2009 09:21
нееее- това със случайното попадане на хора по нашите снимки не е влизане в живота ни.
поне не за мен- влизане ще има - ако усетиш, че имаш отношение към въпросния индивид.
в този смисъл - лицата от една снимка какво са? Фон. При мен се случва за фон да приемам дори живи, щъкащи около мен хора- просто защото се оказва, че нямам отношение кьм тях.
цитирай
3. sowhat - флай знам че не е
27.03.2009 09:31
еднозначен.
но никой не те кара да отговориш само по един начин.
ако си спомняш вчера Ралф Емерсън , казваше , че днес може да мисля по един начин, а утре по друг.
и друго си мисля, че и в двата случая - и при проблема и при решението, пейзажа има значение.
въпрос на тактика е , кой ще промени пейзажа и как.
чудя се флайко ти колко пъти си забелязал аутсайдерите подминавайки ги.
и не ги ли прави точно това аутсайдери ( част от пейзажа), незабележимостта, фона...
цитирай
4. sowhat - тоест мира
27.03.2009 09:34
час от пейзажа са. не се питаме - тия хора там тъгуват ли , смеят ли се , купуват ли си хляб?
а какво ако някой от тези хора не е случайно там, а е именно за да е достатъчно близо до теб?
цитирай
5. bambola - :)
27.03.2009 09:36
има една тинеижерска игра,обикновено в заведение, всеки прави снимка на пейзажа от мястото където е, различния поглед върху един и същ пейзаж, на пръв поглед се забавляват,накрая събират снимките в един колаж и се питат кой къде е точно, на мен не би ми минало през главата дори, но това би било начина да не отричаме че не, не сме сами, на всички места през които минаваме или сме минали някой друг вече е бил, е и ще бъде. Колкото и да мислим че сме пъпа на света, всъщност сме само една черна точка или бяла :)
Дали са важни хората от пейзажа? сигурно, по- важни са обаче ония които са част от проблема и решението, а ние сме също част от нечии пейзаж.Всика сутрин си казвам" Днес ще бъде хубав ден, ти го можеш :)"
цитирай
6. sowhat - можеш го бамбс
27.03.2009 09:44
аз съм убедена в това. всъщност тая игра е одста интересна и сега ме запали.
идеята ми днес беше , колко пъти сме част от нечия съдба, а дори не го знаем.
колко пъти сме могли с елементарни усилия нечий живот, а дори не сме го забелязали...
цитирай
7. evilyosha - Веднага сетих за един случай. Бяхме ...
27.03.2009 10:08
Веднага сетих за един случай.Бяхме с приятелки в един пиано бар.Лудувахме.Забавлявахме се.Следващият път, когато са отишли без мен, китаристът някак неуверено попитал за името ми с блясък в очите.Оказа се, че сме били състуденти, вероятно и в една компания, само че аз не го помня.Такива ми ти работи от пейзажа...
А за очакването... :) очакването си е за сметка на очакващия, казвам аз и ми става горчиво понякога от това.
И кафето ми е горчиво, но пък аз точно такова го обичам.:)
цитирай
8. sowhat - йони сега като каза
27.03.2009 10:12
аз също имам такива спомени, когато след години разбирах , че съм била част от живота на хора, които дори не съм забелязвала...
и ми става тъжно, като се замисля как сме заемали пространството в нечий живот, а за нас ( за мен ) е било просто пейзаж

предпочитам кафето убийствено горчиво. захарта ми идва в повече :)
цитирай
9. flyco - Re: 3.
27.03.2009 10:22
Колко пъти ли? Незнам, със сигурност повече от веднъж, със сигурност все по-малко пъти след днес.
Много е удобно някак изказването на РЕ, както и заявленията от рода на "не съжалявам за нищо - тогава така съм решил така съм направил". Звучат ми като оправдания пред собствената гузна съвест. Ами утре така ще ни се случи и на нас както ние сме постъпили днес. Разделителната черта много често е въпрос на късмет или случайност. Затова миналото си е с нас /препратка към една предишна твоя тема/ не само като нещо преживяно, а като ориентир и напомняне, че черта винаги има.
Пейзажа има значение, както си го казала, дали го забелязваме или не, до колко и как, това накланя везните на крайния резултат към посоката на приятната или неприятната изненада. Преценката за това каква е тя си е наша, величината и също.
Въпросът с тактиката за промяна на пейзажа не ми е много ясен. В смисъл, пейзажът си е даденост, той не би следвало да отнеме от усилията ни за постигане на благоприятно решение. Иначе може да се окаже, че в един момент опитвайки се да издухаме пушека от помещението разпалваме пожара вътре все повече.
цитирай
10. evilyosha - И на мен ми става тъжно от това
27.03.2009 10:23
но после си казвам- нищо не е случайно и... слагам червеното шапО :) Черпя с една отдавна дописвана приказка :))

Да дописваме!...
със две в едно
/мразя захар
във кафето!/
вече ми е
все едно
няма и щурче
в полето,
няма вещици
насън,
появиха се
наяве ... :))))))))
палачинка и за мен
само гледай да
остане!
Битовизмите-
За смет!
бързо изхвърли
боклука..
пролет с вятърен
привет
по стъклото вече чука..
цитирай
11. gothic - фона за това е фон - защото го забе...
27.03.2009 10:26
фона за това е фон - защото го забелязваме само при внимателно вглеждане....
цитирай
12. sowhat - ре: флайко
27.03.2009 10:49
оф топик -ужасно мразя когато коментарите ми се затрият.

флайко страхотно ми допадна тоя път начинът ти на вглеждане. и съм абсолютно съгласна с теб.
сега ще добавя малко политически подтекст , за да изясним това с пейзажа, като част от проблема или час от решението.
в такава ситуация , от аргументите на двете страни зависи, дали хората част от пейзажа, ще станат част от проблема или част от решението.
само си спомни за хилядите млади хора които се държат като част от пейзажа отказвайки да гласуват
цитирай
13. sowhat - за йо и за червената шапка
27.03.2009 10:51
и вече ще е без значение
за всякакви определения
опитващи да сложат рамки
и всякави клишета жалки
завиращи ни в пет за четри
не са за мене, ах простете
че днес излизам от пейзажа
непретендираща за важност
че мислите ви ми са тесни
в отчаяната поднебесност
че пея, ако ми се плаче
когато падам, просто скачам
че обичайната нормалност
за мен е просто тривиална
и всъщност нищо не е временно
в това объркано съвремие
най вече шапката червена
с която пак съм просто себе си
цитирай
14. sowhat - гот
27.03.2009 10:53
как би се почувствал като фон само в нечий живот?
цитирай
15. cefulesteven - Ще си призная, че за съжаление, в ...
27.03.2009 10:59
Ще си призная, че за съжаление, в повечето случаи съм бил част от проблема на тези които обичам и ме обичат. Но за щастие говоря в минало време. Надявам се:) Преди години, например, една много добра поетеса и най-важното много сияйна личност, която заразяваше с настроението си, напусна изобщо виртуала, не знам дори какво е станало с нея. Причината да понесе всичко бях аз. Пишехме заедно някои стихове. Аз започвах, тя завършваше и обратното. За да уязвят мен, нападнаха и нея. Защо го поискаха? Нищо различно от това което се знае за мен. Свръхактивната творческа потентност, която дразни съсухрените душици на псевдо-естети и самозванци, които с героични напъни могат и да изцедят нещо, което да прилича но творение и не могат да ми простят, че пиша така сякаш дишам и танцувам. Аз обаче нямам таланта им в плетене на интриги, но пък да спра да пиша ми е невъзможно, поне докато съм жив. Не се знае, след това. Най-вероятно ще продължа, чрез пръстите на тези в които ще вселя демона си. Които ще заразя със своето усещане.
Но тя...Не издържа. Загубиха много хора и присъствието й и стиховете й, не знам дали нечия мекота се е втвърдила от това, че агресията е дала плод.

Това е един пример от живота когато съм бил част от проблема. Да се надявам съм и част от проблема на цялата тази самозвана посредственост, която само с тупане по гърдите, злословене и интриги се надява да се вдигне в очите на слепите.

Част от пейзажа съм, когато съм красив и се чувствам красиво. Като душа, като съзерцание сред планините, когато витая като призрак или сатир из пътеките между горите. Част от пейзажа съм и когато съм в центъра на мегаполиса или изобщо оживен град и колкото повече се чувствам никой, толкова и по-освободен се чувствам, като част от филм, който ми харесва заради шумната динамика и духа на съвременото.

Част от решението съм в онези случаи, когато креатива и волята ми, казват: "да" на живота, когато вдъхновявам, когато излиза новият ми разказ от пръстите или новата книга, след дълго очакване, когато усмихвам, когато любя...

В повечето случаи, надявам се, съм част от последното.
цитирай
16. sowhat - стеф трябва да кажа на хората
27.03.2009 11:07
които не ни познават, че по един или друг начин аз също бях част от пейзажа в тая (тъжна )история.
и не мога и нямам какво да добавя, освен да ти благодаря, че я разказа.
и на мен ми липсва слънчевата и човечност и отвреме на време си задавам въпроси като как е, пише ли , може ли да се усмихва отново...
цитирай
17. sowhat - дребен, за жалост четвъртият вид ...
27.03.2009 11:22
дребен, за жалост четвъртият вид почти винаги се вписва в пейзажа.
ти си художник по добре ги разбираш тия неща
цитирай
18. evilyosha - Нищо сбъркано няма в картината ...
27.03.2009 11:23
Нищо сбъркано няма в картината
всеки щрих от мига е застинал.И...
след подскока, пред ходове важни,
пред екземи (за някой паважни)
не ми дреме, че Утре ще сбъдна,
Днес е важно света да обърна.
Няма мозъчен донор да стана :)
(в моя свят гоня всяка измама),
не блестя със таланти нескрити,
но блестят от възторг днес очите-
и в пейзаж, и в проблем, и решение,
си оставам със собствено мнение.
цитирай
19. wonder - Имам една подобна мъдра любимост...
27.03.2009 11:26
"Има хора, които зависят от други хора.
Има хора, които зависят от ситуации.
Има хора, които създават ситуациите.
И има хора, които зависят само от себе си."

Тук ме има. Поздрави и песни! :)))
цитирай
20. sowhat - ако беше не 11 и 30
27.03.2009 11:31
а примерно 23 и 30 бих превърнала това във тост уондъл дела - да пием, за хората, зависещи от себе си
цитирай
21. sowhat - йо благодаря ти и за това
27.03.2009 11:32
за днес приключих с римувания маратон , не ми е кондиционно за рима :) и това е част от проблема
цитирай
22. gothic - Не знам...
27.03.2009 11:33
не ми е приоритет. Приоритет са ми животите на хората, за котито не съм само фон...А, и моят собстван :))))
цитирай
23. sowhat - е както каза флайко
27.03.2009 11:36
от днес вече знаеш. и никога не е късно да се замислиш
цитирай
24. flyco - Re: 12.
27.03.2009 11:37
Интересна насока.
Не искам да приема, че отказващите да гласуват са част от пейзажа. Тази позиция сякаш допада повече на тези, които са доволни от статуквото, аз не съм. В обществото ни са подменени много понятия, едно от тях е именно това - кой в политиката е проблем, кой решение и кой пейзаж. Отказът от гласуване не го одобрявам, но ако това е единствения начин понятията да си дойдат на местата ще го приема.
Сега конкретно, според твоята гледна точка, доколкото я разбирам. Аргументите в политическия дебат могат да повлияят на групи, които не са част от пейзажа. Ако си стигнал до там да ги разбираш, да виждаш от къде произтичат и да ти прави впечатление когато напускат коловоза на причинно-следствената връзка значи не си част от пейзажа. Дано хората, които имат тази способност стават все повече! Що се отнася до пейзажа за него не са важни аргументите, а начина на поднасянето им - емоцията, театъра, зрелището, цирка. Незнам дали римляните са го разбрали първи, но със сигурност са го знаели. Според мен е подло това да се използва, но не мога да го спра. Освен това, какво като аз смятам така, от къде накъде ще съм прав? Нали помниш за учителя дето наливал чай... в реалната бг-атмосфера няма да имаш време да стигнеш до поуката, ще ти откъснат главата може би още докато го наливаш...
цитирай
25. sowhat - но винаги можеш да опитваш
27.03.2009 11:43
флай.
има ли значение ( току що четох вера и факта, колко малко хора днес знаят , къде е лобното място на Ботев) главата ти ?
дали великите българи са се страхували и са мечтали ? сигурно. човешко е .
но са продължили "да наливат чай" със съзнанието, че са част от решението.

не говорех точно за аргументите в политическите дебати. а за това, че ако не ни харесва да стоим като пейзаж в нечия картина, трябва да станем част от решението и промяната е именно в нашите ръце - моите, твоите, на стрина пена от своге ...
цитирай
26. zulu - много интересна тема!!!
27.03.2009 11:48
Сега се замислих, че понякога "ролите" на хората не са константна величина, в смисъл - гледаш една "снимка" днес и ти е ясно кой е проблема, кой решението, кой - част от пейзажа. Но ако забравиш за снимката... и след време (може дори да е утре), и я разгледаш отново, и изведнъж "откриваш", че този който е бил проблема, днес си сигурен, че е бил решението и т.н. - всички ти се струват с разменени роли!
Кога си прав?! Кой ти поглед върху "снимката" е верния?! А може би всички?!
цитирай
27. анонимен - знам и мога
27.03.2009 11:59
обективно погледнато всички сме част от пейзажа, проблемите и техните решения винаги са субективни
всичко зависи от перспективата от това дали си във или над нещата
цитирай
28. sowhat - зулу
27.03.2009 12:01
това е едно от нещата , които ме провокират да задавам въпроси.
истината е че решенията общо взето са различни за различните хора.

всъщност, достатъчно е само да се замислим. това е по голямата част от решението на проблема.
цитирай
29. sowhat - ре:29 тъкмо реших
27.03.2009 12:03
че днес може да ме пропуснеш.
и знаеш ли темата нямаше да е същата, ако липсваше и йезуитски поглед върху нещата.
защото, четейки мнението ти днес, ми се струва че принц Еразъм би казал точно същото :)
цитирай
30. cefulesteven - Сага се сещам и за една друга част...
27.03.2009 12:03
Сага се сещам и за една друга част:)

Ще го познаете ли?

"Част от силата, която все зло желае и все добро постига"

Соу, ти не се обаждай откъде е цитата:)
цитирай
31. sowhat - тиху съм
27.03.2009 12:05
стеф. :))
цитирай
32. анонимен - игнацио лойола
27.03.2009 12:13
това ще е новото ми име в името на различиния поглед
цитирай
33. анонимен - мефистофел
27.03.2009 12:17
е прекалено комерсиализиран за разлика от стеф
цитирай
34. fabula - Аз съм най-красивата, пък!
27.03.2009 12:17
Само дето ме плашиш с това, че някой непознат в гръб може да гледа в една посока с мен, или по-лошо да ме оглежда в гръб, не съм сериозна, разбира се, що -щото преди да вляза при теб, бях при честър и с неговата коза и новото му парче се понахилих приятно :)

Поздрави за идеите, непресъхваща, Ем! :)
цитирай
35. sowhat - ре 33
27.03.2009 12:18
може ли отвреме на време да ти викам Ротердамски, в случай , че игнацио ми намирисва повече на латиносериал?
цитирай
36. cefulesteven - 34. анонимен
27.03.2009 12:20
Аз пък съм перо от крилото, което гали, а с кръв се обагря:)

Мерси:)
цитирай
37. sowhat - фабс хубавото на хубавото е че при различните хора
27.03.2009 12:24
винаги можеш да видиш различен поглед.
а и мен малко ме плаши оглеждането в гръб, защото почти винаги причините са две - или мисли че имам хубав задник , или се опитва да ми забие нож в гърба.

общо взето малко са хората, които бих оставила зад гърба си :)
чи
цитирай
38. анонимен - *
27.03.2009 12:25
предпочитам амстердамски, но можеш да ми викаш както си поискаш само да е вниския тембър
цитирай
39. анонимен - обичам ласките
27.03.2009 12:33
а сравнението с еразъм определено ме ласкае
благодаря
цитирай
40. sowhat - а сега ако обичаш
27.03.2009 12:34
да говорим по същество.
цитирай
41. cefulesteven - Искам да добавя още нещо. Много ч...
27.03.2009 12:47
Искам да добавя още нещо. Много често хората се заблуждават, че този който е част от пейзажа е безличен и често, много често получават за тази си заблуда най-тъжният урок в живота си. Оценяват човек едва когато изчезне. Отиде някъде за дълго или да не се завърне или по-далеч откъдето никой още не се е върнал и тогава се разбира, че все пак е човек, а не просто част от пейзажа, но този пейзаж никога няма да бъде тъй пълен без него. Една хубавица на която цял малък град се възхищава, мераклии и пияни точат лиги/нищо повече/, тя прекосява центъра, радва най-вече окото и вихри фантазията. Толкова дълго е траело това преминаване, бързо преминаване в едни и същи часове, че вече е като фонтана, като плачещата върба, като статуята с изрисувани графити по дупето, като чемширите в старата сграда до кметството и пътеките нагоре над старата част на града. Просто една от забележителностите на града, но един ден тя не се появява, втори, трети, четвърти. И вече всички се питат, каква ли човешка драма се крие зад тази част от пейзажа.
цитирай
42. sowhat - стеф ето следващият ти разказ
27.03.2009 12:53
за хубавата джиджи :))
цитирай
43. анонимен - по същество
27.03.2009 13:02
можем да разгледаме нещата през призмата на изобразителното изкуство някои художници са импресионисти други експресионисти; въпрос на чувствителност в смисъл какво те вълнува повече чувствата или пейзажа
цитирай
44. sowhat - е трети са и кубисти
27.03.2009 13:06
онова което ме вълнува е поставено като въпрос и предполагам е ясно. още с поставянето като тема на деня.
друг е въпроса теб какво те вълнува - ти като част от пейзажа или пейзажа, като част от теб.
цитирай
45. cefulesteven - sowhat -
27.03.2009 13:06
За хубавите неща изобщо, за тези които радват тези които могат да се радват и днес ги има утре: не. Най-скъпите части от пейзажа:) Хора които просто ги има, за да носят радост, която дори сами не съзнават и не правят нищо по въпроса. Не влагат воля. Те са самата тя.

цитирай
46. allbi - да
27.03.2009 13:12
да бъде фон и звук и тон
на всеки често му се случва
и на въпроси милион
пак отговор да не получи...
да бъдеш смисъл и посока
за някой ти самият
но може и да си човекът
със камъни когото бия...
на снимка или пък на живо
от тебе може нищо да не става
но няма смисъл да се питаш
животът тъй си отминава...
цитирай
47. sowhat - алби
27.03.2009 13:14
не съм сигурна че няма смисъл да се питаш. всъщност току що ми даде идеята за следващият ми пост.
цитирай
48. flyco - Re: 26.
27.03.2009 13:14
Не можеш да искаш от хората да бъдат герои.
Ако не искаме да стоим като пейзаж, да, промяната е в собствените ни ръце, но това е прекалено условно.
цитирай
49. sowhat - не искам хората да са герои флай
27.03.2009 13:17
достатъчно е да са себе си
цитирай
50. sowhat - стеф
27.03.2009 13:19
ето това е поразителното - не съзнават онова което дават...
цитирай
51. allbi - просто,
27.03.2009 13:22
питането усложнява нещата затуй...
без друго все по сложно става...
това разбира се си е мое мнение...
не ми се отдава питането...
пък и отговарянето съвсем :))
цитирай
52. анонимен - *
27.03.2009 13:29
пейзажа, който виждаш е отражение на твоята същност, на твоята представа за света, а другите са мимолетни отражения на твоите чувства
цитирай
53. анонимен - Соу,
27.03.2009 13:38
Страхотна мисъл е тази. Напоследък все по-често се сещам за нея:)
Има една още по-добра, която никога не забравям:
Everything/everyone for a reason!
цитирай
54. sowhat - е простичките неща алби
27.03.2009 13:38
като че ли изглеждат най сложни
цитирай
55. анонимен - Любка
27.03.2009 13:41
Като се замислих,стигнах до извода,че тези хора,които за нас са просто пейзаж,за някой друг са причина или решение,и важна част от живота им.
цитирай
56. sowhat - ан.53
27.03.2009 13:45
това което написа ми прилича на тема за есе.
или на следващата тема. бъркам ли, или е с леко егоистичен оттенък.

щеше ми се днес да загърбим себе си , за да погледнем тези, които не виждаме обикновено, заради това , че сме вторачени в собственият си свят (единствено)
цитирай
57. sowhat - ре: 54
27.03.2009 13:46
съвсем с основателна причина ти е любима. и на мен ми харесва , също
цитирай
58. sowhat - ре: любка
27.03.2009 13:48
точно това исках да кажа. а понякога са част и от нашия живот. но не го забелязваме.
цитирай
59. анонимен - да загърбим себе си
27.03.2009 13:55
как го правиш това със загърбването , как поглеждаш към тези ,които не виждаш извинявай ако ти прозвучи грубо но първата ми асоциация беше да си навреш главата в гъза
пътя към хуманизма преминава през това да се научиш да бъдеш егоист, да се вторачваш в себе си за да се научиш да разбираш другите
цитирай
60. sowhat - ре: еразъм
27.03.2009 14:00
току що ми каза, да спра да те виждам и да се самопреклонявам над собственото си мнение, защото твоето съвсем егоистично не ми е нужно.
ти така ли ме разбираш в качеството ми на другите?
цитирай
61. анонимен - нищо лично
27.03.2009 14:14
ако затваряйки очите си спреш да виждаш планината, това не означава, че тя ще изчезне наистина, освен ако не е била мираж априори.
ценя разликите , а не приликите
щастието е да нямаш нужди
и да раздаваш излишъка
цитирай
62. sowhat - ре: еразъм
27.03.2009 14:17
съвсем лично - обичаш да си противоречиш или това е тактиката на деня?
днес не говоря за щастието- да раздадеш излишъка е не да си затвориш очите пред планината , а да я покажеш на този, който не я вижда, заради гърба ти пред очите му
цитирай
63. анонимен - обичам да си противореча
27.03.2009 14:25
така не се самозабравям
показвайки я на този ще я скрия за онзи
винаги има прецакани- основен закон на социума
цитирай
64. sowhat - ре: еразъм -за разлика от теб
27.03.2009 14:43
аз не се самоопиянявам от собственият си глас . това е моят начин да избегна самозабравянето :)
цитирай
65. анонимен - да живеят разликите
27.03.2009 15:13
сигурно не притежаваш моя секси тембър затова
пък и аз обичам да сe самоопиянявам със всякакви средства с изключение на алкохола
цитирай
66. sowhat - не си ме чувал
27.03.2009 15:32
затова :)
цитирай
67. анонимен - ако прилича на този
27.03.2009 15:51
/vbox7.com/play:91d2dbd0
със сигурност ще намеря начин да го чуя
ето ти и едно поздравче от мен
vbox7.com/play:7c72b118
в случая определящ е тембъра а не заглавието което е леко подвеждащо
цитирай
68. luben - През
27.03.2009 17:41
последните години се улавям, че все по-често наблюдавам тези от пейзажа. Случайно минаваща жена или дете, някой дето прави нещо, някой продавач или шофьор... са ми все по-любопитни и предмет на наблюдение (и изводи, вероятно знания) от колкото познатата до болка среда, проблеми, решения и т.н. Странно е, но ми се случва... не знам как е при теб, соу.
цитирай
69. sowhat - re: еразъм
27.03.2009 19:35
:) виждам, че си си написал домашното - понеже не вярвам в съвпадения , а заглавието е леко манипулативно :), за разлика от тембъра
цитирай
70. sowhat - любо
27.03.2009 19:36
точно така е и при мен, иначе едва ли бих занимавала хора с това :)
цитирай
71. darkenedangel - Извинявай, нямам време да изчета всички коментари, тъй като раб. ми вр. :))) КРАЙ
27.03.2009 19:45
.. и се извинявам, ако с някой се повтарям.. :)
...Но мисля, че Радой Ралин беше казал (ако не ме лъже паметта), че за "Някой целия свят са всички останали хора, а за някой ти може да си всъщност целят Свят" /по памет/, а...

в този ред на мисли това, което аз имам да кажа по въпроса, е че - Може би ти си никой на този свят, но за някой ти си целия свят и то точно заради това, че Си Ти, а не някой друг!
цитирай
72. sowhat - чудесно ейнджи
27.03.2009 19:47
че припомни тази прекрасна мисъл.
благодаря и приятна почивка :)
цитирай
73. neanonimen - Aма cкъna Kapлo ти cи неизчepnae...
27.03.2009 20:08
Aма cкъna Kapлo ти cи неизчepnaeмa!Може ли да сe гоpдeя c тe6e?
цитирай
74. sowhat - май диър
27.03.2009 20:23
винаги, нали съм твоята карла тутраканска :))
цитирай
75. tili - О, имам много набито око
27.03.2009 23:32
и всичко забелязвам, но не винаги искам да си спомням.Коя съм аз? Единствена и неповторима измежду 6 000 000 000 души със същите качества.
цитирай
76. boristodorov56 - до - sowhat
28.03.2009 08:25
Нормалното ни състояние е непрекъснато да се разкъсваме и да оставяме на всеки и навсякъде частица от себе си.
Иначе не сме нормални.

А има и крадци, които искат да ни отнесат,
да блудстват с нас,
да ни ограбват безпричинно,
да съдират кожите
на нашия живот.

Без значение къде сме - на преден план или в миманса.

Част от екшъна или от пейзажа.

Незбежно е.

Приятен уикенд.
цитирай
77. sowhat - приятен и на теб борис
28.03.2009 08:35
поздрави за изказването. числя че си напълно прав.
:)
цитирай
78. sowhat - здрасти тили
28.03.2009 08:36
и това е на място - всеки живее със съзнанието за собствената си уникалност, но с времето социума го учи, че всеки от останалите 6 млд.души е такъв
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5076463
Постинги: 921
Коментари: 24693
Гласове: 63689
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031