постът на янчев  с темата за мартениците и християнствотоме провокира да напиша този пост. изказаха се много и различни хора, с различни мнения, но общо взето провокацията опря до две точки:
езически ритуал и християнство.
всички - в по голямата си част, се смятаме за добри християни. ако не за добри, то поне за християни - православни, католици и протестанти.
с последните две течения, няма да се занимавам, тъй като съм православна и не бих искала да съдя или да обсъждам религия,към  която не съм съпричастна.
да поговорим за вчера. Вчера беше Сирни Заговезни или иначе казано Прошки.
денят, преди великите пости, в които си вземаме и даваме прошка, не само от близките си, но и от враговете си.
дднес се първият ден на Великите пости и много хора днес ще постят до Великден. тогава ще отидат на черква и ще се причестят, тоест ще получат опрощение от Бог за греховете си.
да си призная, постила съм и аз. всичките 45 дни. но не съм се причестявала и ще ви кажа защо.
защото не съм се чувствала достойна, за причестяване.
защото не е важно какво ще ядеш, а какво ще кажеш, какво ще помислиш и какво ще пожелаеш.
и в тоя ред на мисли питам се, колко от вас, които казват че ще постят и ще отидат да се причестят, ще спазят каноните на поста?
колко ги знаят?
и колко съзнават, че сме слаби и че постът е венец, който трудно се носи?
и ако можете да избегнете изкушението на храната, избягвате ли изкушенията на очите и тялото? на мислите?
въздържате ли се от гнева? прощавате ли?

ето ви каноните на постенето в православната църква:

Постите в Православната църква

 

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;

 

като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;

не завиждай никому;

не осъждай никого;

не поглеждай с пожелание;

не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;

не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;

нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;

пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

 

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.

Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,

а душата ти се надува от гордост?

Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?

Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?

Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

 

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;

като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,

нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;

нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,

с милост към всички наши ближни.

 

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

 

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".

 

повече ивформация можете да намерите тук: http://www.pravoslavieto.com/docs/post/postite_v_BPC.htm

постът приятели е смирение не само на тялото и на духа. ако можете да се справите с това:
Леки пости!

Много ми е смешно как някои гледат на поста като на някаква диета :)) а всъщност да не ядеш това, това и онова е най-леката част от поста. И си мисля,че ако повечето от нас поне направят някакъв опит да спазват и духовната "диета", този свят ще стане мъничко по-добър... :)

ще се опитам да си държа устата затворена за всичко лошо и пръстите, кротки, но в гневливата ми природа ( никога няма да се освободя от този смъртен грях, май) ми се иска да кажа:
хора, не бъдете лицемери.
кого си мислите че лъжете?
себе си, Господ, съседа си?

наистина ще е по добър, смайли. стига да го поискаме в душите си.

ти се превръщаш в това за което мислиш най много, но също и привличаш това за което мислиш най много.Няма определен период от време, който да бележи какви да са мислите ми, затова всеки ден си рисувам красиви картини, в които съм щастлива и виждам грейнали усмивки.И се случват!
Усмихнат ден, Среднощна!

ние "огнените" сме тъй, Соу... ;) но когато човек е искрен в тези изблици и не го прави със злоба или с цел умишлено да нарани, мисля,че не е толкова страшно. Важното е всеки да поиска да стане по-добър...

да го искаме , усмихната. и дано, дай боже :))

постя , почти всички пости ,но съм вземала причастие точно , три пъти. Защото си мисля ,че не съм достойна за това ,все ще изскочи нещо ,което да наруши постта ми . Хората ,казват че не е грях ,ханта с която се храним , а по-скоро мислите и делата ни са греха над ,който трябва да се замислим .

винаги излъчваш един светъл позитивизъм и чисто настроение.
ще ми се повече такива хора да срещаме по пътя си.

не смятам, че мога да отида и да взема причастие, след като съм се скарала на детето или съм се ядосала в работата.

когато срещаш смръщени устни, гневни очи, провокация си е да ги усмихнеш.Виждам ги всеки ден- и откровената злоба, и неподправената завист, и късогледството за хилядите малки, простички неща, които ни радват.Не ги съдя.Всеки има основанието си да бъде какъвто е.И тогава се сещам за "бях отчаян, че не мога да си купя обувки, докато не видях човек без крака" Цялата магия на живота е в нас.Когато имаме очи.

и милозливост и милосърдие...
признавам си може би днес не беше най подходящият ден, да се гневя на широко разпростиращото се лицемерие, но съм слаба, затова да прости Бог

Силните умеят да признават слабостта си :)
Казах ли ти днес? Обичам всички разговори с теб.Глътка чист въздух са точно сред лицемерието на всички маски, които срещам.

иначе е взаимно и е доста преди да имаше блог :)

Не обичам да ходя в храма по време на големите празници - заради тези, които отиват там да се покажат...

ходя в храма когато мога - дали е делник иили празник, е без значение.
знам, че за молитвите ни са чути, без значение къде ги изричаме.

Постът е ритуал, който има смисъл да се прилага единствено с една единствена конкретна цел.
99% от постещите не я знаят , което превръща поста в пълен фарс, вреден еднакво за телата и душите им.

За чий ми е, тогава да се насилвам с подобни глупости, за да изглеждам само модно православен ?

7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

__________________________________
и не говорим за мода, а за смирение

И не се ли бърка често с Примирение ?

с другото, нали?
така като ме четеш приличам ли ти на примиренец?

както не е казано, че само на прошка се прощаваме, така и не само по време на пости трябва да сме добри и смирени, ама понякога имаме нужда от напомняне :)) Леки пости! :)

знам , че е правилно, но се дразня когато казваме, че постим""
като го правим само и единствено с храна, без да се замисляме за думите и делата си.

просто ми ще да сме по малко лицемери, тогава може би ще сме малко по добри християни

постинга и поста.:)))
Напълно си права.
Бъди здрава.:)))

и ти също , и всички останали, включително и близките ни:)

Никога не съм спазвал поста. Дори когато учих и там едва ли не беше задължителен. За причастието, все едно съм го писал аз. Веднъж съм се изповядвал, премълчал съм на изповедта неща, до причастие не стигнах. Още съм така.

когато си напълно готов за това. останалото е лицемерие.

поздрави стеф.

че се намесвам, но как съумявате да опазите тайната на поста си. Не е ли този постинг факт, говорещ сам по себе си за разминаването между думи и дела?

няма тайна която да пазя, понеже никъде в постинга не казвам, че смятам да постя.
и съм достатъчно честна да го призная, че съм слаба и че няма да се справя.
та къде е разминаването, прощавайте?

И аз се извинявам, че малко странично се намесвам, но чух нещо от свещеника в църквата, което ме закова и отговаря на обсъждането. Той каза "Причастието не се дава за праведните, а за грешните, за да се очистят. Дори да не сте спазили толкова стриктно поста хранителен или духовен е важно да се изповядате и причестите. Пост без изповед и причастие си е просто една диета и едно вричане някакво лично и собствено. Самия акт на съзнателно признаване на слабостта ни и страстите ни пред свещеника и пред Бога и приемането с вяра на тялото и кръвта Христови са самата цел и нужен завършек на православния пост. Да не се почустваш достоен и готов за изповед и причастие е проява на горделивостт останала в нас, която ни отклонява от духовната цел на поста." Това беше точен цитат и не се наемам да го коментирам, защото си признавам, че не съм толкова веща православна. Направи ми впечатление именно, защото и аз постя, а някак рядко стигам до причастие и изповед именно поради усещането, че не съм достойна. Оказа се обаче, че това е по-голямата горделивост, страх и глупост. Признавам си почуствах се глупаво като го чух, но и се размислих.

от тази гледна точка, благодаря.
само едно ме изуми и то искрено - това да си признаеш, че си недостоен да се тълкува вместо като смирение, като горделивост??
не знам. вероятно също ще поговоря със свещеник, за да ми поясни тези неща.
на мен идеята ми беше, че човек би трябвало да се стреми към съвършенство и смирение и едва тогава, да прекрачи господния храм с думите:
прости ми , боже

благодаря.

абсолютно същата беше и моята идея. Все недостойна се чустваш. Аз също изумях, но той найстояваше, че именно недойстойните имат нужда и за тях са важни изповедта и блаженството. "Всеки според силите си. Много хора се отчайват, че не могат да са перфектни от началото до края. А истинските неща почват стъпка по стъпка, малко по малко. Бог знае, че няма изведнъж да станете дойстойни и перфектни и идеални и не иска това от вас. Всички сме грешни и за грешниците е дал тайнствата на Църквата му."
Бе, ужасно ме впечатли,признавам. Трети ден въртя думите му из себе си и ги премилам. Просто този с постинг ми се отключи нещо. Явно като се прочетеш отстрани и по-лесно забелязваш неща. Благодаря.

наистина темата е благодатна и за разговор и за размисъл.
и честно казано от едно известно време се бях отказала да постя (да приемам растителна храна), защото ми се стори че след като не мога да спазя другите условия на поста, превръщам постите в диета, което е грубо.
наистина имам нужда от разговор с някого за това.

Все едно изписваш мен самата. Чета те и се смея, колко можем да си приличаме хората в мисли, страхове,съмнения, преживяване :))

затова харесвам блога - защото намираме ебеподобни хора, такива с които да мислим, да се смеем, да разсъждаваме...

здравейте всички,аз не съм много веща,но от едно известно време насам постя обикновенно коледните пости,но тази година не се чувствах подготвена и ги пропуснах затова реших да постя по великден и ги спазвам,но така като чета вашите коментари и все повече си мисля че нищо не правя освен една диета,по принцип никога не съм се изповядвала на свещенник и то не защото не искам а защото не вярвам на свещенниците,изповядвам се и се моля само на Господ Бог,не знам дали е правилно но така го чувствам