да те вземат дяволите но
един ден ще се събудя и ще ти кажа че те обичам
ей така без никакво предизвестие когато най малко го
очакваш
и си приел пътищата за магистрали
а магистралите за реки
по които премина животът ни като кораб на който не бяхме изобщо
и ще си забравил за плясъка на вълните
и приливите на ужасните ми мълчаливи следобеди
разтегливи
до последните завои на уикенди
върху босите ми сънища
охлузените ми до кръв спомени
пълни с невероятна крехкост по джобовете
режещият писък
на натрапливите ми / ни / мисли
сресващ черешовият отблясък на миглите ти
ще е като дъгата през зимата
родена от гръм
докато слънцето те заслепява неистово
като предпоследно мартенско обещание
в което заекът носи цилиндър вместо да излиза от него
или леден дъжд внезапно излял се в яката ти
докато хвърлям куфарите си пред все още топлото ти легло
и изпълненият ти живот с други значителни ценности като колелото
на детето подпряно на крушата пред дома ти
фини дамски чехли
и черната ти риза на райе върху стола
с парадоксалната си категоричност която познаваш и от която те
присвива стомаха
ще ти кажа
върнах се
тук съм
и те обичам по дяволите
обичам обичам обичам
нищо че нямаш място за мен в живота си.

---

Как си го казала, само :
"с парадоксалната си категоричност която познаваш и от която те
присвива стомаха "
Прекрасен уикенд :))!!!

дето няма с какво да избършеш

"тук съм
и те обичам по дяволите
обичам обичам обичам
нищо че нямаш място за мен в живота си."
Нали не възразяваш?