Макар още в древността да има наченки на изграждане на международното право и защита на правата на отделните граждани, за човешки права на международната сцена започва да се говори по същество едва през ХХ век.  Универсалната международна система за защита правата на човека се базира на Устава на ООН и Всеобщата декларация за защита правата на човека. Макар всеобщата декларация изработена през 1948 г. да има по-скоро пожелателен характер тя залага основите на всички бъдещи документи от този тип, като изрежда правата на човека достатъчно подробно. Уставът на ООН пък, е приет във Сан Франциско (САЩ) през 1945 г. , а в Гл. 7 държавите, които го подписват, изброяват ангажиментите, които поемат към мира и сигурността, и към защитата на правата на човека. Друго интересно събитие, което засилва стремежът в международното право към защитата на правата на човека е процесът в Нюрнберг, протекъл в Германия от 1945 до 1949 г. Всъщност това е събирателно название за процесите срещу официални лица и организации, свързани с Втората световна война (1939-1945) и Холокоста по време на нацисткия режим (1933-1945). В последствие, въпреки идеологическите различия и очевидното разделение на света на полюси, през 1966 г. и 1976 г. са приети Международен пакт за граждански и политически права и Международен пак за социални, етнически и културни права, които за разлика от всеобщата декларация вече са със статута на международни договори.

В процеса на изглаждане на идеите за човешките права и тяхното реализиране в международното право САЩ като страна взимат активно участие и са основна движеща сила, особено в първите години след Втората Световна Война. Светът е потресен от деянията на нацистите, а евреите и европейските страни търсят възмездие. САЩ под формата на Нюрнбергския процес им дава това възмездие, а чрез Устава на ООН се опитва да създаде среда, в която изстъпления подобни на тези от ВСВ никога да не се повторят. Това не е първият опит от страна на САЩ да инициират създаването на международна организация гарантираща мира и сигурността. През 1919 на бял свят се появява ОН, но то като международна институция не просъществува дълго, а историята му не е белязана с особени постижения. Година преди това американският президент Уилсън излиза със своето виждане за възстановяване на мира в Европа и неговото дълготрайно запазване, формулирано в 14 точки, което виждане европейските победителки във ПСВ отхвърлят и така създават предпоставките за ВСВ.

Очевидно САЩ на международната сцена през ХХ век. основно са застъпници на международния мир и защитата на човешките права. Каква тогава е причината в началото на XХI век. част от американските граждани да считат своите права за значително ограничени, а по-смели международни анализатори все по-често да надигат глава и да твърдят, че САЩ нарушават международното право и човешките права? За съжаление в отговорите на тези въпроси до голяма степен днес се преплитат стандартните праволинейни схващания и някои други изследвания, които пък често са наричани от останалите изследователи „конспиративни теории”. Въпреки всичко истината винаги се крие някъде по средата и всеки истински търсач на истини трябва да разгледа абсолютно всички страни на даден процес, за да достигне до една негова истина, често несподелена от други.

През 1907 г. на о. Джекил, щата Джорджия се събират най-мощните банкери в тогавашните Съединени Щати. На това събрание те вземат решението за създаване на централна банка. Заради възникнала финансова криза страната в този момент се нуждае от такава, а и САЩ са единствената силно развита икономически страна, която не разполага с централна банка, а щатските банки печатат пари срещу златни резерви. Конгресът е назначил специална комисия, която да излезе с конкретно предложение за създаване на централна банка, но тази идея има твърде много противници сред конгресмените от източните и южните щати. Събралите се банкери на о. Джекил, между които и един конгресмен, вземат решението да се изгради такава централна банка, която да не носи това название, а названието Федерален Резерв. Тази банката трябва да е частна, а нейният управител да се назначава пряко от президента. Това решение в последствие се представя като решение на назначената от конгреса комисия, посредством влиянието на конгресмена-банкер, участвал на срещата на о. Джекил. Предложението е прието, въпреки явната му противоконституционност, тъй като според конституцията на САЩ единствено Конгресът има право да сече пари, а фактически той дори не назначава ръководството на Федералният Резерев. В крайна сметка Федералният Резерв всъщност се оказва голяма частна банкова корпорация, която има правото да емитира пари и която няма нищо общо с държавните институции на САЩ и дори се изплъзва тотално то техен контрол. От този момент нататък САЩ вече не са това, което са били. На пръв поглед те са демократична държава, с демократични институции, но те са чисто бутафорни, тъй като една държава се управлява с бюджет, а държавата в САЩ реално не разполага със собствени пари и не може да оказва контрол върху емитирането на такива. В онези години след 1907 г., както и днес, за да се проведе една президентска кампания са необходими невероятни средства, каквито естествено свободно се предоставят от множеството банки с единственото изискване по-късно на поста на Федералният Резерв да седне точния човек. За съжаление е очевидно, че американската държава като държавност не съществува, а тя е само апарат подчинен на банкови магнати, разпрострели се днес и в други видове бизнес, гонещи собствени користни цели, включително и в международната политика.

Днес тези, на пръв поглед „факти от конспиративните теории” могат съвсем лесно да се проверят в дебелите книги. Такъв факт е и финансирането на режима на нацистите в Германия в периода преди и по време на ВСВ от големи американски банки, естествено без знанието на Конгреса или Президента на САЩ или вероятно с тяхното мълчане, особено това на президентската институция. Причината е съвсем проста – войната носи печалби за банкерите. От една страна отпускането на заеми на Нацистка Германия и по-късната „кражба на нацисткото злато”, което всъщност си е прибиране на дължимото и лихвите си е чиста реализирана печалба. Нацистите заграбват богатствата на почти цяла Европа, а след това американските банкери ги прибират. В същото време важен е моментът на вкарване на американците във войната, защото производството на оръжие също е добър доход, но то трябва да се използва, за да не се получи пренасищане. Известни от историята са и доставките на американско оръжие за Съветска Русия и финансовите инжекции от страна на американските банки за режима на Сталин. Невероятно но факт! Американските банкери не излизат губещи от нито една своя операция. След край на ВСВ, достатъчно подпомагана от тях и донесла им огромни печалби, те не само разоряват Европа и я принуждават да се нуждае от финансови инжекции, но и с финансовата си помощ за Сталин, точно преди нацистките войски да влязат в Москва, създават Съветска Русия. Същата тази Съветска Русия ще е основен противник на САЩ и ще е причината да се стигне до лудата надпревара във въоръжаването и съответните печалби за банките от военнопромишления комплекс.

Каква е причината обаче, САЩ да се застъпва за човешките права така активно след ВСВ, т.е. каква е причината банкерите да са допуснали външната политика на държавата марионетка в техните ръце да се развива в подобна насока. Естествено не е от чиста съпричастност към милионите европейци страдащи до голяма степен по тяхна вина. Целта както винаги е печалба. Разрушена Европа се нуждае от финансова инжекция, която после трябва да се връща. Но, за да се възстановява то, Европа трябва да може да произвежда блага, да се вдигне на крака. Основната движеща сила на всяка икономика е не само капитала, но и труда. За целта на хората им е нужна надежда, и то на хората не само в страните победителки, но и в Германия или поне Западна Германия или ФРГ. Поради тази причина след ВСВ ФРГ изобщо не е третирана като победена страна, а е третирана наравно с останалите. Реализацията на Нюрнбергския процес, Всеобщата декларация за правата на човека и подписаните по-късно международни пактове стабилизират обстановката на международната сцена и позволяват бързото политическо и икономическо развитие на Западна Европа. В този момент банкерите постигат своята поредна победа изразяваща се в създаването на две институции – Международният Валутен Фонд и Световната Банка. И двете са създадени в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, САЩ, през 1944 г. Седалищата и на двете са разположени във Вашингтон. Целта на тези две международни институции е възстановяване и развитие на държави изпаднали в нужда, чрез отпускане на огромни финансови средства. За съжаление историята е показала, че вземане-даването, особено с Международният Валутен Фонд, води главно до задълбочаване на финансовите проблеми на страните и последващото обявяване на банкрут. Въпреки това тези две институции са се превърнали в неразделна част от международната система. Това е тоталната победа на банкерите, защото по този начин те стабилизират своите позиции в достатъчно много държави, на които да диктуват външна и вътрешна политика.

Банковите магнати в САЩ винаги знаят кога е време страната, която е тяхно притежания да се включи във война, т.е. кога това ще е добро за нейната икономика и съответно за техните печалби. Всъщност в техния свят отдавна не става дума за печалби, а по-скоро за власт и то на световно равнище. В техния свят парите съвсем недвусмислено означават власт, а властта още пари. Това е омагьосан кръг от който поколенията американски банкери, вече превърнали се в едни наследствени олигарси или дори една скрита аристокрация не могат и не желаят да излязат. Те са усвоили до краен предел методите за манипулиране не само на американската нация, но и на голяма част от световното население.

САЩ влизат във ВСВ с едино много запомнящо се събитие – изненадващата атака над американския флот в Пърл Харбър от страна на Япония. Днес категорично се знае, че атаката е била предизвестена и във Вашингтон е било съобщено за приближаващ се флот. Въпреки това никакви мерки не са взети, напротив. Чие ли е било това решение? На президента на САЩ или на неговите „работодатели”, които съвсем не са американските избиратели. След ВСВ за САЩ става все по-трудно да оправдават своите действия и интервенции в чужди страни. Военнопромишленият комплекс работи и оръжието не само се продава, но и трябва да се използва. Следва падението във Виетнам, по-късно и първата война в залива, бомбардировките в Югославия. САЩ постоянно се опитват да играят ролята на международен пазител на мира, но очевидно там където се намесят цари всичко друго но не и мир. В допълнение това е в пълно нарушение на устава на ООН. За някои свои операции дори не изчакват резолюция на СС на ООН. В този смисъл САЩ системно нарушават международното право, а санкции до този момент не са последвали. Днешните банкери явно не се чувстват задължени да спазват някакви международни спогодби, които техните бащи някога са допуснали да бъдат подписани. Още повече, че институциите създадени на база на тези международни спогодби така или иначе се намират на територията на САЩ и са също под техен контрол. Изглежда новото поколение „кукловоди” не е така деликатно както предишните и предпочита все по-дръзки действия и налагане на своята власт не само над държавите, но и над отделните личности.

Ситуацията от 11 септември 2001 г. напомня твърде много тази от Пърл Харбър. Американската икономика, американската промишленост се нуждаеше от война, но американската нация не се нуждаеше от нея. Въпросът беше бързо и лесно разрешен с най-грандиозната операция в историята на човечеството. Американските служби за сигурност бяха обърнати срещу гражданите, които се предполагаше, че трябваше да защитават, а позорното дело бе преписано на Алкайда – група, ръководена от вече прословутият бен Ладен. Бен Ладен, чийто връзки със семейство Буш вече станаха явни и до ден днешен не е заловен или предаден на международен съд. Бен Ладен се оказа всъщност от богато семейство с интереси в петролния бизнес, близки с тези на фамилията Буш. Последните доклади от експерти доказват, че кулите близнаци са съборени чрез контролирана експлозия – поредица от множество взривове със специално вещество наречено Термит, което топи метала като масло. Самолетите, които са на разположение и пазят въздушното пространство на САЩ точно от такива атаки не знаят дали ставащото е истина, защото точно в този момент са на учение и небето е пълно с въображаеми терористи. Двама от уж терористите са живи и здрави и са видели снимките си по телевизията и до ден днешен си живеят в САЩ, без да имат и един ден летателен стаж. Президентът на САЩ е заснет как получава новината за ставащото, докато е в детска градинка с деца и не реагира по никакъв начин, дори едва ли не изглежда доволен от развоя. Цялата постановка постепенно започва да излиза на яве, но въпреки това милиони американски граждани и още много по света вярват, че започнатата от САЩ война срещу тероризма е справедлива. Това е силата на медиите и така наречените официални становища. Предприетите в последствие бойни действия не са официално одобрени от ООН. Сформираната „коалиция на желаещите” трябва да бъде стабилизирана и следва поредното невероятно изпълнение организирано от банкерите с помощта на своето въздействие в Европа и сътрудничеството на съответните служби. На 11 март 2004 г. серия от мощни взривове избухват в четири влака в Мадрид, Испания. По късно испанското правителство изтегли своите войски от Ирак и заяви, че няма да се върне там, дори да има резолюция на ООН. През 2005 г. при атентат в лондонското метро загиват 52-ма души, а повече от 700 са ранени. Невероятно, но факт – точно този ден, точно в метрото се провежда учение за реакция срещу атентати. Органите на реда отново не знаят дали случващото се е истина и реакциите са твърде неадекватни. За атентатите в Европа няма толкова твърди доказателства, че са извършени от вътрешни хора, но най-малкото службите са предоставили необходимата информация на когото е трябвало. От 2005 г. насам задържането на британското обществено мнение върху войната с тероризма става с редовни съобщения за предотвратени ужасяващи атентати и това в страната в която ефективността на полицията е една от най-ниските, според статистиката, но пък полицаите са най-обичани от гражданите. Вероятно точно заради успешната борба с несъществуващите атентати.

Но страшното не е това. То идва после. Повишеното обществено одобрение в европейските страни позволява на САЩ и коалиция да пребивават по-дълго в Ирак и да водят своята борба срещу тероризма, която според международното право е напълно незаконна. Изтъкваните доводи, че Ирак притежава оръжия за масово унищожение не бяха доказани, напротив, експертите доказаха обратното. Доводите, че районът ще се дестабилизира тотално, ако САЩ и партньорите им се оттеглят може и да са верни, но оставането до въвеждане на нов социален, политически и икономически ред в страната е равно на окупация. Естествено, не е тайна, че присъствието в Ирак цели именно създаването на независима, демократична държава, която да е част от международната валутна система и да произвежда необходимите за САЩ количества петрол. Тоест режимът на Садам не беше наказан, защото не е демократичен по своята същност, а защото бе твърде независим от международната валутна и банкова система. Защо тъкмо Садам, а не Куба или някой друг в Латинска Америка? Просто защото там нещата отдавна са сложени в ред от МВФ и Световната Банка. Там няма петрол, а петролът на Садам му даваше твърде много независимост. Нарушенията към които са подбутвани САЩ от страна на банковите олигарси не засягат само междудържавните отношения. Всеки ден в Ирак хиляди хора страдат и човешките им права се ограничават. Американски войници нахлуват в домовете им на регулярни проверки. Иракските граждани не могат да се движат свободно по улиците след определен час, а правото им на живот не е гарантирано от никого. Колкото и САЩ да настояват, че това е само „миротворческо присъствие”, реалността е очевидна.

В своята „война срещу тероризма” САЩ имат и други „постижения” в нарушаването на международното право. В американската база в залива Гуантанамо през 2001 година е изграден и силно охраняван военен затвор, наречен "Лагер за затворници в Гуантанамовия залив" или затворът "Гуантанамо", на стойност 54 млн. долара. В него са задържани около 300 заподозрени в тероризъм, военни престъпления и участие в атентатите на 11 септември от 40 държави, но предимно от Саудитска Арабия, Афганистан и Йемен. Някои от тези хора са буквално отвлечени от родните им страни от американските служби. Преди 11 юли 2006 САЩ заявяват, че тези затворници не са под защитата на Женевската конвенция за военнопленници от Втората световна война. На задържаните е отказана правна помощ, a разпитите се осъществяват чрез спорни техники (физическо насилие, забрана за заспиване, излагане на силен шум, задържане под вода) в продължение на месеци и дори години. По данни на американския вестник "Ню Йорк таймс" от ноември 2007 година, официално обвинение е повдигнато само срещу десет задържани в затвора. Осъден е един австралийски гражданин. Освободени са 445. По принцип Женевската конвенция подписана 1951 г. трябва да пази живота, здравето и достойнството на войниците и цивилните граждани по време на война. Тя гарантира, че пленниците ще получават храна, дрехи и подслон и няма да бъдат подлагани на мъчения и унижения. От една страна затворниците в Гуантанамо са от противниковата страна във „войната срещу тероризма”. Следователно те трябва да получат статута на военнопленници. От друга страна тезата на САЩ е, че те всъщност са терористи и не подлежат на разпоредбите на Женевската конвенция. В нея обаче се, казва, че ако има някакъв спор относно статута на пленниците, а такъв явно има, то той трябва да бъде разрешен от оторизирани съдебни институции. Въпреки всичко, дори да се приеме, че затворниците в Гуантанамо нямат статута на военнопленници, все пак нарушения могат да се търсят, поради нечовешкото отношение към тях.

Проблемът с нарушаването на човешките права обаче, не засяга само пленниците. След 11 септември 2001 г. все повече се наблюдава тенденция в САЩ и Европейския съюз да се стесняват правата на обикновените граждани. Доколко това е част от идеите на банкерските фамилии е трудно да се каже, но власт простираща се до личното пространство на отделния индивид вероятно е тяхната мечта. Срутването на кулите на 11 септември, атентатите в Испания и Великобритания дават възможност държавите не само да останат по-дълго в коалицията на желаещите, но и да предприемат мерки за засилване на сигурността, които неизбежно водят до стесняване на правата на отделните граждани, навлизане в тяхното лично пространство и личен живот. Всичко започва с въвеждането на нови мерки по летищата и по-обстойните проверки на багажите. Пътниците са подложени на странни действия, като събуване на обувки, частично разсъбличане, забрани за внасяне на течности на борда, основно претърсване на багажа. Често външният вид или имената на пътникът водят до още по-неприятно и строго отношение на проверяващите. Това освен всичко друго може да бъде определено и като дискриминация.

През 2006 г. Асошиейтед Прес прави запитване и установява, че практически всички искания на американското правителство за тайно подслушване на заподозрени в тероризъм и шпионаж, отправени към съда през 2006 г., са били удовлетворени. За една година съдът за контрол на външното разузнаване е издал 2176 заповеди за подслушване, което е два пъти повече спрямо 2000 г. След терористичните актове от 11 септември 2001 г. броят на издаваните разрешения за следене постоянно нараства, а правосъдното министерство казва, че не може да предостави данни за това колко често ФБР следи телефонните разговори и банковите операции на гражданите, както и работата им в Интернет, без да има законово основание за това. Подобно изказване навежда на мисълта, че незаконното следене на личната кореспонденция на американските граждани от ФБР и други знайни и незнайни агенции е в много по-големи мащаби, отколкото законното. През август 2007 г. в САЩ е приет „Закон за защита на Америка”, който дава на спецслужбите по-широки пълномощия спрямо кореспонденцията и прослушването на телефонни разговори. Законът позволява на спецслужбите без съдебна заповед да подслушват телефонни разговори, водени с абонати зад граница, дори когато от едната страна разговаря американски гражданин, който се намира на територията на родната си страна. През октомври 2007 г. ФБР се сдобива с нов тип система за наблюдение, разузнаване и събиране на информация, която прехваща в реално време комуникационните канали в САЩ. Гигантската шпионска мрежа се нарича DCSNet (Digital Collection System Network) и свързва специални ФБР подслушвателни центрове с "топли" връзки, контролирани от наземни оператори, доставчици на Интернет и телефонни услуги и мобилни компании. DCSNet се е вплела изкусно в телеком инфраструктура на САЩ. Чрез новата система Федералното бюро за разузнаване има достъп до VOIP Интернет телефонията, Skype и пуш ту толк (push-to-talk), позволяваща мобилните телефони да се използват като радиостанции. Новосъздаденият дигитален шпионин DCSNet функционира по подобие на глобалната мрежа от геостационарни спътници и наземни устройства с название "Ешелон", който следи дневно до 2 милиарда разговори, радиосигнали, факсове, имейли и други електронни съобщения. "DCSNet засича стационарни и мобилни телефони, чете SMS-ите и текстовете, които си разменяме оn-linе чрез програмките push-to-talk. Освен това записва, анализира, класифицира и съхранява телефонни номера. „Ешелон” системата пък, прави всичко това, но на глобално ниво и то от години. Всъщност се оказва, ще САЩ не нарушават правата само на своите граждани, но са най-големите нарушители на човешките права на планетата. За съжаление събраната информация е от полза главно за банкерските фамилии, които така или иначе плащат за изграждането на тази системи и контролират законодателната работа на Конгреса и действията на президентската администрация. Събраната информация за личния живот на политици, не само от САЩ, но и от целият свят им позволяват допълнително средство за контрол и наказание на неподчиняващите се.

И все пак някак извън контрол остават обикновените граждани, които в по-голямата степен нямат какво да загубят и да бъдат притиснати, тъй като за този вид контрол така или иначе се грижи самата финансова система – животът в САЩ е живот на кредит. Банкерите отдавна са изстискали и последните капки контрол, които могат да получат от медиите и главно от телевизията. Това е дало съответния ефект. Американското население в своето мнозинство е лумпенизирано и сляпо вярва на всички образи идващи от телевизионният екран. То е готово да приеме всеки нов президент, стига да вярва, че той е подходящ и стига да смята, че го е избрало само. В реалност американското общество е лишено от още едно свое право, гарантирано му с международен договор – правото да избира и да бъде избирано. В САЩ отдавна е въведена електронна система за провеждане на избори. Този, който е платил системата, той има пълен достъп до нея и той може да направи президент този, когото поиска. Системата е купена и платена с държавни пари, но те са излезли от прословутия Федерален Резерв зад който стоят банкерските фамилии – тоест именно по този начин те осигуряват на точният за тях човек изборната победа и президентското място. Гражданите не случайно са лишени от правото да бъдат избирани. Първо, те не са избирани реално, дори да се кандидатират, защото системата за избор е некоректна. Второ, никой обикновен гражданин никога не е ставал президент на САЩ, тъй като те са обикновено от фамилии близки до банковите, примерно петролните магнати Буш. Така американските граждани реално са лишени от всякакви изборни права и всъщност са управлявани от банкерските фамилии, които са впили пипала и в други видове бизнес, особено медийният и оръжейният.

Последният удар, който банкерите се канят да нанесат на обществото се състои от два етапа: въвеждане на лични карти с чип носещ биометрични данни и въвеждане на имплантиране на чипове. В САЩ вече се обработват такива законопроекти за въвеждане на технология за имплантиране на чипове с биометрични данни – форма на лицето, ръст, пръстови отпечатъци, цвят на очите, и всичко останало типично за обикновен паспорт, които да заместят именно него. Технологията вече дори се изпробва в някои щати, като чипът може да включва и данни за банкови сметки и да се използва за пазаруване в магазин. Мястото на имплантиране е китката. Плановете са технологията да бъде въведена до 20 години, като тя трябва да замести изцяло старите лични карти, както и кредитни и дебитни такива, а електронните пари да заменят напълно остарелите хартиени и метални. Идеите са чипът да може да се проследява и чрез GPS, както и да може да отчита здравното състояние на човека. Това, което често се пропуска да се каже е, че чрез излъчване на определени токови импулси, чипът може да влияе и върху настроенията на личността, нещо доказано от медицината.

Независимо от формата на технологията, всяка употреба на биометрични данни би трябвало се счита за нарушение на личното пространство, защото за да се издаде документ с биометрични данни, това означава, че те трябва първо да бъдат снети и вкарани в база данни – т.е. всеки гражданин ще трябва да предостави своите пръстови отпечатъци или всяко друго нещо, което съответната държава му поиска, независимо дали е извършил престъпление или не. Интересното тук е, че ЕС следва плътно САЩ по отношение на употребата на биометрични данни, тъй като САЩ буквално наложиха това решение, тъй като без такива паспорти гражданите на ЕС няма да могат да пътуват в САЩ. Самите САЩ са започнали събиране на биометрични данни по време на граничния контрол с което вече попълват своите бази от данни за хората преминаващи техните граници, за това не се учудвайте, ако случайно ви вземат пръстови отпечатъци. ЕС ще въведе същата система от 2009 г. Тя ще съдържа данните на повече от 70 милиона души, които годишно пресичат границите на ЕС. Според Европейската комисия това ще бъде най-богата на данни система в света, съдържаща отпечатъци и ДНК информация, снимки, основни данни за социалното положение и криминално досие. Тя ще се използва за граничен контрол при проверка на заподозрени и терористи. България като външна граница на ЕС ще играе важна роля при превенцията на достъп на престъпници в ЕС, както и в борбата с издаването и разпространението на фалшиви документи. В България биометрични лични карти ще се издават централизирано след 1 ноември 2008 г. Новите документи ще имат електронен носител на данни и записана дигитална снимка и пръстови отпечатъци. Новата лична карта ще съдържа сведения като фамилия, име, презиме, гражданство, пол и ръст; микрочип с цифрова снимка на притежателя си, както и сканирано изображение на ретината на окото. Електронен чип ще съхранява данни като размерите на лицето на притежателя на съответния документ и разстоянието между очите му.

Употребата на тези лични карти се очаква да е последната стъпка преди въвеждането на технологията по имплантиране, която ще позволява всеки човек да може да бъде локализиран върху земното кълбо, да се знае неговото моментно здравно състояние, финансово състояние, а всички важни лични данни ще бъдат в глобалната база данни, която ще се получи при събирането на базите на САЩ и ЕС, защото за разлика от личната карта имплантът не може да бъде оставен вкъщи. Това ще е съвременният западен свят – светът на големият брат, защото до тази информация ще има достъп отново този, който е платил за системата, а това са отново банкерските фамилии. Най-лесно се управлява свят в който имаш достъп до всеки отделен индивид. Изграждането на подобна система в западния свят ще бъде тотално поругаване на идеята за изконноста на човешките права и всичко, под което са се подписали създателите на толкова много международни документи.

Въпреки всичко това постиженията в областта на международното право не бива да се подценяват, напротив. Защитата на човешките права е и трябва да остане основна област в международното право и международното правораздаване. Независимо от скритите цели на банковите фамилии от САЩ не бива и не може да се отричат постиженията на духа на Европейската общност, защото тъкмо там се създава Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, която е вероятно най-съвършеният документ в тази област. Европейската общност трябва да се стреми максимално да се откъсне не само от финансовото, но и от политическото влияние на марионетката САЩ и да прояви своята задружна воля и да се съобрази с този и други документи за защита правата на личността. Заплахата от терористични удари не бива да води до ограничаването в такава голяма степен на правата на гражданите на ЕС, нито пък на която и да е друга държава. Илюзията за война срещу тероризма и за брадати чичковци криещи се в пещери, рано или късно трябва да бъде разбита и когато това стане, дали държавата ще върне правата на гражданите обратно, дали ще изтрие например базата си биометрични данни и кой ще гарантира това? За предпочитане е никога да не се стига до такава крайност, а процесите на ограничаване на човешките права в западния свят да се спрат докато все още не са нанесли трайни вреди върху обществото.

Използвани източници:

1.    Книгата на Ron Chernow – The death of the banker – спомени за срещата на о. Джекил.

2.    http://www.jekyllislandhistory.com/federalreserve.shtml - относно връзката на о. Джекил и създаването на Федералният резерв.

3.    http://www.dnes.bg/article.php?id=35816 –подслушването от страна в САЩ.

4.    http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=3&id=12385 – правомощията на службите

5.    http://chudesa.net/?p=statia&statiaid=3265 – новата система на ФБР.

6.    http://www.wired.com/politics/security/news/2007/08/wiretap - новата система на ФБР

7.    http://fly.hiwaay.net/~pspoole/echelon.html - подробно за системата „Ешалон”.

8.    http://www.verichipcorp.com/ - сайт на една от корпорациите разработваща чиповете за хора.

9.    http://www.verichipcorp.com/content/company/rfidtags - подробности относно чиповете за имплантиране

10.                     http://www.theregister.co.uk/2005/12/01/jahc_biometric_id_standards/ - ЕС одобрява биометричните карти

11.                    http://www.youtube.com/watch?v=Eh4WZ-i47gw – ТВ реклама на чип за имплантиране VeriChip от IBM.