Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2008 08:59 - Тичащият никога не вижда ръбът на пропастта навреме
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1584 Коментари: 18 Гласове:
0





Страхувате ли се?
А от какво?

Мисля се, че само безумците не се страхуват. И евентуално Супермен и Батман. А може и Спайдърмен да не се страхува, но те съществуват само в комиксите и в лигавите американски филми за деца.
Та се питах, безименните хора от войните, които са се водили по света, нима не са се страхували?
Мисля, че да.
Но са знаели, че зад гърба им са домовете и семействата им. Бъдещето им. И затова въпреки страха, са се изправяли пред неизвестните опасности и са продължавали напред. Мъртви или живи, те, след като са позволили страхът им да премине по тях и през тях, са останали само те.

Страхът е физическа реакция на хипоталамуса и амигдала( части от мозъка), при наличие на опасност. И би могъл да е полезен, когато ни помага да се съсредоточим - примерно преди изпит.
Но има и неприемлив страх - страхът от бъдещето.
С него, като обремененост, човек не може да продължи напред.
А е простичко - ние задействаме страховете си сами, защото знаем за опасностите по пътя си - страхът може да е страх за живота и здравето , за семейството, за загуба на близки, пари , социален статус или кариера, страх от природни катаклизми и бедствия .Страхът може да предизвикан от хиляди неща, които според нас, ни заплашват.
Но страхът е реакция, която сами предизвикваме. И съответно, можем и сами да спрем. Ако сме се затичали прекалено бързо, няма как да видим ръба на пропастта.

Моята мантра за оцеляване е тази, благодарение на Франк Хърбърт и още някого: :)

„Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.“

Дюн


Да останем себе си. Каквото и да сме били преди страха, не сме били ние. И да се погледнем после в огледалото и да кажем - ето, това съм само аз.




Тагове:   навреме,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sunflower - мечка страх
19.11.2008 09:05
мене не :)
цитирай
2. sowhat - мая, трябва да ти призная, че ме е много страх
19.11.2008 09:07
- от какво ли не.
но си мисля, че ако не преживея страховете си, никога няма да видя себе си в огледалото. :)
цитирай
3. sunflower - ама, разбира се
19.11.2008 09:24
знаеш ли и в момента как ми трепери под лъжичката за разни неща .... ама ... стискам зъби и инат и вървя ... и съм ужасно горда от себе си, че преодолях едни страхове и сега съм по-себе си от преди.
цитирай
4. sowhat - и аз се гордея с теб
19.11.2008 09:26
и всъщност се опитвам да съборя стените пред страховете си :)
цитирай
5. miaa - Страховете ние си ги създаваме. . . . ...
19.11.2008 09:46
Страховете ние си ги създаваме.... за да ги преодоляваме. Колкото по-малко се страхуваме ...толкова по-лесно се справяме с всяка ситуация.Това е умение...което учим цял живот:))
цитирай
6. sowhat - страхът е реакция мия
19.11.2008 10:31
а опастността може да е реална или въображаема. важното е да я приемеш и са се изправиш пред нея и да кажеш - мога да се справя.
цитирай
7. soho - Страхът е нормална човешка черта. ...
19.11.2008 10:41
Страхът е нормална човешка черта. До страшно е да не се изпитва страх. Вече за реален или не - тук е друг въпроса.
цитирай
8. sowhat - сохо ти
19.11.2008 11:06
от какво се страхуваш?
отговорът не е задължителен
цитирай
9. gothic - Страх. Доста често се питам в онези ...
19.11.2008 11:20
Страх. Доста често се питам в онези далечни времена, когато България е била несломима и българите - съвсем други от това, което сме ние сега, дали онези мъже ги е било страх? И си мисля че да, било ги е. Но не за собствения си живот, а ги е било страх от факта, че ако се огънат, копията на противника ще опрат в гърдите на жените и децата им. При такъв страх просто не можеш да се страхуваш за себе си...
цитирай
10. kosara2008 - Со... аз съм
19.11.2008 11:20
страхливка...наистина съм, страхувам се за най-близките до сърцето ми...моите три прекрасни деца, особено от 8 години животът на едното ми дете/един прекрасен мъжки екземпляр!:)/ е на ръба...и надявам се!/ и се моля Богу!/ да не плаща за чужд грях..страхувам се...затова обичта на един много специален човек е моя тих и таен пристан...

лошото идва бързо и не си отива...за дълго, но дано, дано си отиде завинаги...така се страхувам, уви!

поздравление за постинга...кураж е той!
цитирай
11. sowhat - ето това е готик
19.11.2008 11:21
това е истината.
цитирай
12. sowhat - косара
19.11.2008 11:22
на всекиму е даден онзи кръст който може да носи. нека носим достойно своите. поздрави за признанието!
цитирай
13. gothic - kosara2008, пожелавам ти сила, ...
19.11.2008 11:40
kosara2008, пожелавам ти сила, късмет и вяра. Всичко ще е наред, сигурен съм. Успех!
цитирай
14. soho - Уж се старая да не се страхувам.
19.11.2008 12:05
Уж се старая да не се страхувам.
цитирай
15. sis - за страха
19.11.2008 18:09
и смисъла на поста - съм съгласна.

Но, заглавието малко обърква.
"Тичащият никога не вижда ръбът на пропастта навреме"
- какъв е смисълът да тичаш, когато можеш да се разхождаш, наслаждаваш и да видиш ръба?!
- ако видиш ръба можеш да се подготвиш и да прескочиш пропастта.

:):):)
цитирай
16. ufff - Страхът
21.11.2008 21:43
да не спрем овреме наистина е нещо от територията на кошмарите. Особено горда се чувствам, сякаш съм спечелила победа, когато знам кога да спра - в отношенията си с хората, в отношенията си с Егото, когато `плуванията` започнат да стават асинхронни спрямо глътките въздух, когато протегна ръка към отсрещна ръка, а тя държи нож, когато спра едни думи да не излизат, щом нараняват, когато, когато когато, тогава...
Смятам , че имаш предвид не пропастта след ръба, а това, че в нея има ръбове, които не свършват. За страх си е да! ;)
{}
цитирай
17. sowhat - ако страхът е пропаст уф
22.11.2008 10:09
и опасността ни кара да бягаме, а онова чувство разширява очите ни, как ще видим ръба, за да успеем да спрем навреме?

цитирай
18. sowhat - сис
22.11.2008 10:10
за да видиш ръба, ти трябва не страх, а сила и увереност и спокойствие.
ако страхът те кара да бягаш от опасността, тогава падаш в нея, защото нямаш поглед и време за спиране...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4220828
Постинги: 921
Коментари: 24692
Гласове: 63677
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930