Обичате ли камъни?
Странно, но обикновено камъните навяват някаква сивота и студ. Гигантските мраморни площади по времето на социализма, по знайни и незнайни градчета села и паланки, бяха създали в погледа ми една рутина, която отдавна беше спряла да впечатлява мозъка ми.

Така мислех обаче докато не видях Ефес. 2000 годишните камъни записали историята в себе си . Има някаква магия там. Магия, която едва ли ще усетите от снимките.
Човек трябва да е бил там, за да усети духа. Мисля че едва в Ефек разбрах думите на Милорад Павич за хазарите, за къщите които вече са изчезнали, но сенките им продължават да населяват местата, където са били.


Южна Мала Азия е районът с най-висока концентрация на древни чудеса - три, които можеш да обиколиш буквално за един ден - но от тях не е останало нищо. Нищичко.

В Ефес, в едно блатисто място, може да се види остатъкът от величественият храм на Артемида.


"Виждал съм Висящите градини на Вавилон, статуята на Зевс Олимпийски, Родоския колос, Пирамидите и храма на Мавзол, но когато видях Храма в Ефес да се извисява в облаците, всички други неща избледняха", пише Филон Византийски.

Леко се разочаровах от едно от 7- те чудеса на света. На мястото на внушителната постройка край река, издигната за пръв път около 800 г. пр. Хр., има един гьол. Край него - мургави братя и сестри, продават  католози и картички и гротескни фалически идоли и гипсоподобия на древната Артемида Артемида.

Всичко, което е останало от Храма, е една колона.


Над 120 такива колони са поддържали постройката, която била гордостта на Ефес до 365 г. пр. н. е. Тогава Храмът бил подпален от Херострат - младеж, който държал да впише името си в историята. Новият храм бил построен от архитекта и скулптор Скопас Пароски и, по свидетелства на Плиний, бил около 2 пъти по-голям от Партенона в Атина. Александър Велики много го харесал и поискал да финансира построяването, за да види името си върху фасадата. На ефесци обаче това им харесало много и го отрязали тактично: "Не е удобно един бог да строи храм за друг бог".
Храмът бил окончателно разрушен през 262 г. пр.н.е. от готите. Когато 100 г. по-късно римският император Константин възстановил града, отказал да построи наново храма. Целта му била да въдвори християнството, а езическите богове и техните светилища не му били от полза.

Разочарованието е до  портите  на Ефес. В гр.Селчук и на 50 км от днешния град Измир, на 15 км от Кушадасъ, това е най-великолепният и грандиозен град на 2000 години.
Входната такса е смешно малка за онова, което предстои да се види. Нищо не те подготвя нито за красотата, нито за онова , което ще видиш и начина, по който ставаш част от един туристически Вавилон-стотина групи с екскурзоводи, които говорят на всевъзможни езици - със задължителните японци и ах! за мое изумление имаше и китайци и дори казахтанци.

Преобладаващи бяха руските и френски групи, но имаше и много англичани и американци , включително и испаноговорящи туристи и разминавайки се с тях по тесните мраморни улици можеш да чуеш част от беседата на техните екскурзоводи и да гепиш малко предварителна информация.


Най-интересното, което трябва да се знае за Ефес, е, че той е бил на морския бряг. Днес е на 6 км от него. Внушителното постижение на древната архитектурна и градоустройствена мисъл било обречено от затлачването на своето пристанище. През 6 в. то вече е безполезно и населението окончателно се премества към днешния Селчук. Дотогава обаче Ефес процъфтявал. Не е лошо Бойко Борисов, главният архитект на София или който там е отговорен за състоянието на пътищата, фасадите и инфраструктурата, да бъде пратен на обмяна на опит - да види колко непокътнати са мраморните булеварди.
Ефес е заселен още във II хил. пр. н.е., но някъде към 9 в. пр. н.е. делфийският оракул довежда на това място йонийски гърци. Градът предизвиква интереса на редица завоеватели - като Крез Лидийски и Кир от Персия. В крайна сметка през 133 г. влиза в състава на Римската империя и става един от най-важните й градове. В Новия завет Ефес е известен с това, че апостол Павел оставя Тимотей тук, а по-късно апостол Йоан минава оттук заедно с майката на Исус. През 431 г. император Теодосий II свиква там Третия вселенски събор, по време на който Мария е провъзгласена за Богородица. Ефес е разкопан в началото на 19 век, в търсене на останки от храма на Артемида.
По-голямата част от огромния град (200 000 жители, при население на цяла Европа около 5 млн. по онова време) все още е скрита под огромните хълмове, но и наличната гледка е доволно впечатляваща. Бели мраморни улици, колони и стени се издигат под жарките средиземноморски лъчи.



























Екскурзоводите се занимават с древния стадион, театъра с 25 000 места, Аркадският път, Одеонът, обществените тоалетни и т.нар. публичен дом (на който изрично пише, че е бил частна къща, но за мое съжаление в момента беше в реставрация и улицата беше затворена).
  Най- интересното е, че там е първата реклама на света, на една от плочките пише ( цитирам по памет) - ако имаш нужда от любов, ела и аз ще ти я дам, срещу малко пари ...(и още нещо от сорта :)


Най-впечатляващата руина, пред която всички се снимат и запомнят, обаче е библиотеката на Целз, реставрирана от австрийски археолози с използване на оригиналните фрагменти от 2 век.

В Новия завет Ефес е известен с това, че апостол Павел оставя Тимотей в Ефес ("Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол? // Деяния на апостолите 19,35), както и с "Посланието на апостол Павел към ефесяните". Християните на Ефес са получатели и на едно от Седемте писма до Малоазиатските църкви ("До ангела на ефеската църква" // Откровението на Йоан 2,1-7). Съществува легенда, че след Възнесение Христово Богородица с жените около Исус Христос и апостол Йоан са се заселили в Ефес и живели там до Успение Богородично, където са просвещавали и лекували.

Мен лично ме впечатли опознавателният знак на християните, издълбан на  изход. Ефес е бил град на Артемида и всички се прекланяли пред силата и красотата и мъдростта й . Да си християнин в онези времена е било равносилно на престъпление.

И тъй като всички разпознавали рибата, като знак на Християните, ефесяни измислили свой знак, който вписали в кръг първите букви на Иисуус Христос, Отец, Син и Свети дух, което четено отново означавало риба - ипсиос

Срещата с Ефес е внушителна. Знам, че това е едно от местата, където непременно трябва да си бил.

Най- малкото за да видиш, как един град е жив. Вече 2000 години...

п.п. всички снимки вече са  тук :)

си дайте бележниците за оценка след урока по история...
:)))
Добро утро, бро.
:)))

:)

амииииии струваше си :)

Интересен пътепис!
С нетърпение очаквам снимките...
Хубав ден:)

:)

май доста посмалих снимките, но в линка могат да се видят в цялата им големина :)

Приказна разходка, за която благодаря:)))Добре завърнала се Соу :)))

Благодаря ти, че сподели това пътешествие, Еми.

не се виждат:)

под поста към снимка бг където има над сто снимки :)

стеф

благодаря ти :)

сега го видях:) Какво да правя като съм руса?

като не съм почитател на капса :)

което не си успяла да видиш :-)
http://anothercat.blog.bg/viewpost.php?id=244908

:)
и вече не е просто снимка, защото съм ловила духа на времето :)

Gledat no ne vijdat niakoi kato hodiat sred "kamanite" ot drevnostta.
Hubav patepis.

ако се шашкате от 2000 годишни камъни, отидете в Египет да видите 3500 годишни и да почуствате духа на мистерията как са строени тези храмове и мегалити. За раслика от Ефес, да речем в Ком Омбо или Едфу е останало 1000 пъти повече.
Да не говорим за Абу Симбел.
Но и на мен ми предстой отиване до Ефес след месец.
Ако искате да видите къде съм ходил аз, посетете www.sightseeings.org

dobre .Blagodaria za podseshtaneto-sega niamam pari da
hodia do Abu Simbel i Petra naprimer :))))) no badeshteto e pred nas-moje da se sreshtnem do niakoi kamak niakoi den.........