краят на историята или 

Венецът на почивният ми ден беше майсторлъка  ми. Дет се вика – майсторе, майсторееее ( как ти е именцето, майсторе).

Съвременната жена е като френски ключ. Освен уроци по незабавна помощ, оформяне на френски маникюр, чат, говорене по три жиесема едновременно, пазаруване и шофиране, тя умее и да поддържа дом.

 

Вследствие на характерните септемврийски температури от порядъка на 1- 3 градуса по Целзий, къщата ми беше на път да се превърне в ледено иглу. Децата отказаха да ми повярват колко е полезно да се моржува, посочиха ми ясно, че все още не са пингвинчета и ме приканиха да взема бързи мерки относно изпълзяването им от завивките с цел вечеря и писане на домашни.

 

Да си призная от ниските температури имах само един доволен питомец – хъскито, но той пък мрънкаше за поредното си хранене, а хлапетата обявиха стачка под завивките.

И понеже виках неволята, но тя като мъж в командировка не си вдигна жисемчету и не помогна никак, реших че колко му е аз да се оправя.

 

Първата стъпка беше проучване на камината. Позиция, местоположение, габарити. Позицията й беше добра, но за сметка на това студена. Местоположението, леко сенчесто и труднодостъпно предвид разхвърляните стари мебели, чакащи или някой с брадва или друг златозъбко. Габарити- определно по сериозни от моите, както установих предпазливо.

 

И така, стигнах до извода, че ще се справя  с жокерите – помощ от публиката и обади се на приятел.

 

Натоварих публиката, тихо мрънкаща и я заведох на вечеря в близък и добре отоплен пъб, докато приятелят , събудил ме с виброшлайфа закачи радиаторите в детската.

Публиката след като хапна, оказа ценна помощ в осигуряването на горивния материал и запраши из кафенейските дебри.

 

Така на сцената останахме аз и камината. Мъжът ми проведе кратък телефонен инструктаж, който завърши с :

Абе я по добре пусни духалката.

И тъй като не съм чувала  духалките да се размножават на принципа на зелената еуглена, подходих  сериозно към подадените по горе инструкции.

Отвори кранчетата.

Отворих.

Отвори обезвъздушителите.

Вървя си начи аз от стая в стая и отварям. Това плюсове минуси, сичкото го знам. С една дума, утре ако някой реши , че образованието ми не важи , винаги мога да се хвана един водопроводчик. В Канада примерно.

По едно време обаче фокусирах още едни кранчета. Дълбоко прикрити под радиатора. Гадове. Последва следващо телефонно обяснение, и те се отварят бе жена . и поредната обиколка на стаите. Плюс, минус , голямо връткане падна.

Освен това е полезно за фигурата. Тая Джейн Фонда не е имала камина затва е измислила аеробиката. Тва легни стани, бягай , изправи се , залегни, клекни – изгорените калории се равняват на пет палачинки с домашното ми сладко от цели ягодки.

 

Хем спасяваш челядта от бялата смърт, хем правиш нещо по въпроса за кръшната си фигура.

Точка втора – в радиаторите тече вода. В ЗДП пишеше и антифриз, ама реших да не пробвам.

Последва пълненето на системата. Нали съм умница след 34 бутилка от минерална вода се сетих, че с душа се пълни по бързо.

Начи точка трета отметната.

Остана най веселата част. Паленето. Начи много ме бива да паля. Това свещи, това кола , от четвърт паля ,просто, а в цигаропаленето съм направо факир. Пердета още не съм палила, макар че веднъж пробвах. За щастие – неуспешно.

 

Обаче тва камините е проклета работа. Не става и не става. Цял лексикон изгорих и не ще .

Викам си глей я са тая – аз тука и давам цялата си любов ( изскочила при ремонта) от 7 ми клас, обаче тя не гори и не гори. После любовта била огън. Огън, огън, друг път. Топлела.

Ахъ. Ама тая явно беше с минала годност, та не стана.

Подредих пак аз горимите и запалими материали ( абе чудно как така във влаковете пожарите стават без проблеми, а в камината не? ) и го ударих на молба.

Яж, ма – викам й.

Тя –тц, мълчи. Мълчи като пън, като кютук,като жисем с паднала батерия, като Бареков пред Бате Бойко, като комунист, мълчи.

Викам, брех , са да викам комшиите , ще се изложа. Ще ми падне имиджа на пешкин момичето. Не, не се предавам.

 

Току ме озари сийяната мисъл за купа джапанки наядени от кучето. Кво да прави милото, като скучае. Бебета си имат залагълки, хъскито джапанки. ( ако ще си гледате хъски в къщи , задължително ви съветвам да се запасите с джапанки. Иначе ви отиват мебелите и следва ремонт – виж по горе. При това безплатно ви съветвам. )

 

След великото къчкане на джапанки в различен обем цвят и размер, два учебника от пети клас по рускому языку  и биология, най после преборих чудовището, наречено камина. Не знам кое беше по ефективно – розовите ми джапанки на пищни магнолии или  ботаниката – там има доста дървесен материал, но се запали, пустиняка му с пустиняк.

 

Запалих кротичко една цигара ( виж тука съм мнооо добра ) и се замечтах за края на почивният си ден, с надеждата за кротко и мързеливо излежаване в леглото, с тиха музика или книга или сладко бъбрене с приятели.

 

От унеса се извади бесен пукот в тръбите. В първия момент се стреснах и помислих, че са застреляли съседа. После реших че съм сънувала филм във Сараево, обаче уви, пукотевицата идваше от поверените ми радиатори.

 

Следва див екшън в междуетажно препускане, няколкочасови телефонни разговори относно що е то парно и има ли почва в нашата къща  и установяваване , че температуратурата в детската стая е приблизително, колкото тази в пещерите Магурата, Леденика и Съева дупка , като най-малко общо кратно.

 

Всъщност се справих. Някъде около 2. след полунощ, разбира се, не на следващият ден.

Стоплих тва деца, тва куче, тва на мама мушкатите- всичко. И че не трябва да почивам също стоплих. Ама на сутринта, като трябваше да стана за работа.

Одма топля и наред.

 

Добре че не се наложи да пробивам и дупки. Или да правя канализация. Ама има време.

Това ще го оставя за следващият си почивен ден.

Който най-вероятно ще съвпадне с изпита ми пред КАТ.

 

Ако някой тука има някакви проблеми с топлото, да ми драсне един ред. Ше го стопля за цял живот.

 

 

Гори, гори огънче ли ?

В джапанките е истината, да знаете.

 

Е, после ще трябва някой да чисти комина, но аз ще кажа на шефа да не ми дава повече почивни дни.

 

 част ІІ -тук

 част І тук

смяна на дейности.Доста дейности са ти се събрали на куп,ама като гледам смогнала си,та чак и на работа си отишла.
Поздрави!

:)
поздрави!
знаеш ли, не искам да излизам в отпуска.

Знаех си аз, че вярата ми в тебе не е била напразна.
:)))
Добро утро и честит празник.
:)))

Аз съм на запад. Завиждаш ли ми?

надявах се поне един да каже че се гордее с мен :)
честит празник и на теб

аз пък мисля да ида на изток ;)

Ще ме прощаваш за офтопика.

:)
после ще разказвам снимково. сега ако ти разкажа нали ще си съсипя съспенса :)

e to golemi izhvarljnij golema rabota....mai mise struva che mechtata ti e da imash kamina....davai moje i edin den da imash.Karai j po spokoinichko che she dokarash nekoi do infarkt.Enjoy.

енджойствам си :) колкото до USA оставям ливинга там за такива като теб, пишещи на латиница.
пък, ако имаш проблеми с камината си там - можеш да ме викнеш да те хелпна )))

Oh ,ma mnogo tupo beshe tova s taia kamina... Rusa li si naistina ili e samo suvpadenie na glednata tochka/

аз не съм ти домашния клоун и да те забавлявам като ти е тъпо. на мен, като ми е тъпо нещо не чета и не питам автора - абе ти рус ли, черен ли си, имаш ли си камина нямаш ли.
другият път като ти се стори тъпо, не ме занимавай с душевните си състояния, аз не съм те заставила под прицел да ме четеш!

един приятел, като се връща от командировка заварва същия случай - каналите/комините на камината запушени от джапанки и др. подръчни средства. Впръсква спринцовка бензин, пали и на съседите всичкото проснато бельо - черно /щото е слагала черни джапанки/ :)

:))
знаеш ли какъв е изводът?
да не ходи в командировка, хих :)

страхотно