-
-
-
гневът е състояние на безпомощност.

безпомощност.Другата е отчаяние.
Да се наредя и аз в гениалностите,поздрави!

наде :)

поздрави!

Няма здравословен гняв според мен. Гневът е нож с две остриета, но волята и желанието за промяна вършат чудеса! :))

успееш да го впрегнеш в здравословно състояние :))

Има,както има здравословен егоизъм.Въпрос на мярка.
И на желание да се справиш.

Гневът не е нищо друго освен отрицателна енергия, въпрешна съпротива, слабост и безпомощност срещу определени факти и промените, които се случват около нас. Въпрос на нагласа е, определяна от въгледите ни, които са резултат на това какво избираме да мислим.
Егоизмът предпазва човек в разумни дози, докато гневът ни унищожава безмилостно, включително и тези, към които е насочен.

Какво представлява гнева?
Гневът е мощно чувство, което може да бъде предизвикано от усещане за неудовлетвореност, нараненост, дискомфорт или разочарование. Гневът е нормална човешка емоция, която може да варира от слабо раздразване до силна ярост.
Гневът може да бъде полезен и вреден. Всичко зависи от начина, по който той е изразен. Знанието - как да разпознаваме гнева и как да го изразяваме, помага на хората да постигнат определени цели, да се справят с извънредни ситуации.
Усложненията настъпват, когато хората не разпознават добре и не изразяват добре своя гняв.
Какви са опасностите от подтиснатия гняв?
Подтиснатият гняв може да бъде една от основните причини за тревожност и депресия.Не освободеният по подходящ начин гняв, може да наруши отношенията. Той започва да влияе отрицателно на поведението и мислите и създава множество здравословни проблеми.
Хроничният, дългогодишен гняв може да причини проблеми като високо кръвно налягане, сърдечни нарушения, главоболие, кожни заболявания, и храносмилателни разстройства.
Не трябва да пропускаме и проблемите, засягащи поведението. Гневът може да създаде криминогенно поведение, свързано с емоционален и физически тормоз и насилие.
Какви стъпки е необходимо да предприемем, за да управляваме правилно нашия гняв?

* При стартиране на гнева е необходимо да дишаме дълбоко, да използваме позитивни мисли за самоутвърждаване, или такива, които да намалят нашия яд.
* Въпреки, че е добре да показваме нашия гняв, той задължително трябва да бъде изразяван по подходящ начин. А кой начин е подходящ? Острите изблици често пъти правят отношенията ни с другите изключително трудни. Те също така са стресиращи за сърдечно съдовата ни система и могат сериозно да я увредят. Затова е необходимо крясъците и острите реакции да бъдат заменени с умерена доза самоувереност и отстояване на потребности, чувства и предпочитания.
* Търсене на подкрепа в околните. Споделете онова, което ви вълнува и потърсете начин, чрез който да промените поведението си на остра неудовлетвореност
* Ако имате проблем с изразяване на чувствата, когато сте ядосани, тогава не предприемайте важни стъпки в подобни моменти
* Опитайте се да търсите други гледни точки на определена ситуация
* Използвайте чувството си за хумор, когато попаднете в подобна ситуация
* Научете себе си как да оставате спокоен в ситуация, когато е необходимо да защитавате позициите си. Изоставете враждебността и защитните реакции. Заложете на твърдост и спокойствие. Оставете събеседника си да се изкаже и го помолете за същото, като отбележите изрично, че прекъсването ви натоварва и пречи да изложите своята позиция

// не съм го писала аз. писано е от специалисти :)

Мерси за инфото, което си постнала :)
Не съм специалист, но темата ме вълнува.
Бих добавила още, че гневът често се явява като реакция на несъгласие между вътрешния ни свят и заобикалящия или при липса на хармония със същия.
Дано не ти е дошло доста досадно:)
Поздрави!

# Бъди сдържан!“ — „Compesce mentem!“ — Хораций
# „Добави масло в огъня.“ — „Oleum adde camino.“ — Хораций
# „Гневът е краткотрайно безумие.“ — Хораций
# „Гневът е оръжието на безсилието.“ — С. Сегюр
# „В действителност там, където не достигат разумните доводи, ги заменят с викове.“ — Леонардо да Винчи
# „По-скоро ще победиш с разсъдък, отколкото с гняв.“ — „Consilio melius vinces, quam iracundia.“ — Публий Сир
# „Умей така да затръшнеш вратата, че никой да не чуе.“ — Константин Елисеев
# „Ако си ядосан, преброй до четири. Ако си много ядосан — изругай.“ — Марк Твен
# „Всички ние кипим при различни температури.“ — Ралф Емерсън
# "Гневът никога не е без причина но рядко е с добра." - Дж.Савил
# "Каквото е започнато с гняв завършва със срам." - Бенджамин Франклин
# "Всяка минута, в която си ядосан, губиш 60 секунди щастие." — Ралф Уолдо Емерсън

п.п. радвам се , че съм полезна

Спортна злоба -
Гърция стана европейски шампион по футбол
справедлив гняв -
безпомощен ли съм аз срещу своите лоши управници
питай Гриша Ганчев или Румен Гайтански
и Ленин, Кастро, Иисус*...

Защо гневът задължително трябва да e състояние, при това безпомощност, отчаяние и пр. или да е предизвикан от подобни състояния. НЕ ми урязвайте правото на реакция, моля Ви.

Гневът е вътрешно/душевно/ментално/на разума състояние, а не действие, разума определя действието в следствие на лепнатия му етикет/описание/перцепция на стимула. Прилагателно, описва нещо, перцепция на разума, а не е нещо от реалността; евентуално гневно отношение, но все пак отношение т.е. действие/ респ. бездействието също е действие. Та гневът е описанието/окраската на ценностното отношение към някакво състояние/действие - емоция, нещо присъщо на субективния, а не нещо присъщо на обективния свят.

Не е задължително да си по-слабия в ситуацията за да си гневен, по-силния не може ли да бъде гневен.

Гневен ли е бил Ахил, когато е убил Хектор?

*любовта и омразата са двете страни на една и съща монета.

Кажи ми, че не правя разлика между гняв, злоба, яд, омраза, любов, емпатия, и прочие поетични глупости за душата. Ефектът от действието е това което прави разликата, а не нещастните коментари по темата, които се опитват да я направят смилаема. Общо взето тая работа на умните хора, т.е. да са умни казвайки какви са нещата, си е празна работа, чесане на езиците, чесане на егото, забавление, действията са това което прави разликата, а не обсъждането на резултата. Добре е да си обмисляш действията, но само да ги обмисляш...

няма да те орежа.
макар че от всичкото араламбене не можах да схвана мисълта ти .
"Гневът е вътрешно/душевно/ментално/на разума състояние, а не действие,..."
ако гневът е разумно състояние, гневен ли е бил Ахил, убивайки ( действие) Хектор?
ами не знам, може да е бил хладнокръвен. твърде далеч е останало това действие, от днес.
можеш да си по силен и да си гневен. да, безспорно. което не означава, че не си безпомощен в дадената ситуация, предизвикала гняв.
спортната злоба бих я нарекла хъс. в амбицията да си най- добрият, няма гняв. това си е амбиция просто, а в този си тук пост не я дискутирам. не обсъждам нито това, нито любовта, нито омразата.
не мога да обсъждам дали правиш разлика. от 15 изречения, трудно бих ти направила психопортрет, не че е невъзможно по принцип.
:)

състояние и чувство са две различни неща.
а гневът е чувство, не състояние.
та така на кратко

Намерих този сайт, като чукнах "здравословен гняв". Защо изпечатах тези точно думи. защото съм бясна, не гневна. Бясна. И търся вариант да реагирам най-разумно. И да, вчера реагирах така, т.е. не казах на засегналите ме хора истината, а я заобиколих с надеждата..... дано се сетят сами. Резултатът е , че те ми наговориха неща от "Хиляда и една нощ" и аз излязох с празни ръце и опустошена душа. Ако става въпрос за мен, аз се справям. Но става въпрос за детето ми, за неговото емоционално състояние.
Да ви обясня ли случката? Знам, темата е забравена, но нека ми олекне, моля ви. Та, детето ми играе тенис. .............. Имаме емоционално абсолютно негативни отношения с един от треньорите, който определено "бута" напред своите деца, като ги слага да играят с по-добра техника и сила деца. така, те дърпат напред. Т.е. резултатите идват от по-качествената тренировка. Моята малка дъщеря има потенциал. И голямата също, но ще ви кажа, защо този потенциал изчезва.
Децата ми са спаринг партньори. На тях не им се дава възможността, каквато се дава на богоизбраните. В същото време, малката ми дъщеря има добър ранкинг, и ако е научила наистина нещо стойносто, то е от състезанията. Но на състезанията играе със силни деца, правят ралита, каквито никога не е правила на тренировки и и идва трудно, но се учи. След трудните състезания, пак се връща в клуба и пак е спаринг партньор на богаташките деца. / аз живея в чужбина/ . Бях се премерила, като се надявах на такава тактика, добре, целта ни е, детето ми да стане толкова добро, че да ги смила на нула и така да се принудят да я сложат в добра група. Но не става. Когато играеш с деца, които нямат никаква техника, е много трудно. Ти трябва, ако си голям, може и да успееш, но ако си на 11 сетивата ти са много по-чисти и усещаш несправеливостта във въздуха. Дъщеря ми вече е нервна, страхува се вече от децата, които са бого избрани, няма самочувствите на победител и ... определено е потъпквана.
Опитвам се с приказката, какво може да ми направи човек, когато Господ е смен, но как да го обясня на малката.
И вчера, моята малка дъщеря забравила да си сложи , малко е смешно, но тя носи под блузката нещо като спортен сутиен, за да и е по-удобно, все пак естествения срам идва на тия години. И забравила да го сложи. затова остава да играе с горнището на анцуга си. Минава през двама треньори, никой нищо не и казва, и идва ред на третия, който определено ни мрази. Казва и да си махне анцуга. Тя отказва. След пет минути и заявява, че ако не си свали анцуга, ще прави спринтове. И моята дъщеря сваля анцуга. Отивам да я взема, и тя е посърнала. Не иска да ми каже, вика мамо в колата ще ти кажа, несега. Все пак ми каза.
Е , момчета и момичета. Ако някой засегне емоционално вашето дете умишлено, ако някой посегне на душичката му, Вие как ще реагирате? Опитвам се да намеря отговора. Опитвам се, и се сещам, как една майка имаше същия проблем и когато се оплакват от този треньор, клуба застава зад него с думите, че никой досега не се е оплаквал, а въпросният треньор и заявява, да си намери друг клуб, като не харесва как и тренират детето. И тук не става въпрос за трениране. Тук става въпрос за емоционално, ментал, както казват тук изграждане. Защото от едната страна създават победители, а от другата страна на кортовете отглеждат деца, които да бъдат по-лсно побеждавани.
Незнам, ако имате деца, не може да не сте се сблъсквали с подобни проблеми в училище. Учителите майка за едни, мащеха за други. като държавата ни. И в Америка е същото. Исках да ми олекне, като напиша това, но не ми олеква. Идва ми да крещя, викам, ръкомахам и да говоря, говоря. само че моят английски определено не е на висота. И съм вързана, не мога да помогна на детето си. Да, ще сменя клуба, но какво от това. Навсякъде тенисът е първо бизнес и после всичко останало. А децата не са за бизнес, нали?
В Америка учат много психология. Как да се държат, как да контролират емоциите си. Но истинските американци, слава богу има и такива, те са като нас, емоцилани, крещят и викат, и искат. Азз не съм за овладяване на гнева. Когато гневът е оправдан, когато някой умишлено те е накърнил, какво? Ако едно куче охапе друго, какво става, може да си подвие опашката, но може и то да се нахвърли и да хапе. Нас ни учат да си подвиваме опашката. Това било знак за благоприличие и добро цивилизовано поведение. Да му.... на цивилизацията, дето ограбва душите на добрите хора, и дава път на мошеници, подлизурковци, нагаждачи и ... Гневна съм!!! Бясна съм. И се надявам да открия най-доброто решение.

Искам да благодаря на моничето, което е дало сентенциите за гнева. Помага ми, ще си избера най-доброто за мен и детето ми. Това за затръшнататa врата е май най-доброто.