Мой приятелю, скъпи Живот,
мое кратко несъвършенство,
знаеш, че аз не си падам по теб
и ти не флиртуваш вече с мене.

Все по-често си тръгваш напук,
после пак за малко се връщаш.
Стискам те в джоба си, длан във юмрук,
даже леко си сплитаме пръстите.

Ти обидено, леко обръщаш ми гръб,
по-обидена аз ти се карам...
Зная добре , че ти можеш без мен
и се лъжа, че все ми е тая.

Мой приятелю, пробен, само един,
недовършен, съвсем нерисуван,
всеки ден аз те вграждам във стих -
застраховка за съществуване…

Има ли смисъл да играя комар?
Най-накрая ти пак ще спечелиш.
Прегърни ме за миг, приятелю стар.
После ще се оттеглим от сцената.