"Пътят към ада е постлан с добри намерения"
 Из Ад на Данте

пътят е постлан с очарование,думи на любезност и куртоазия толкова звънтящи кухо заучени фрази леещи се като балсам аромати най скъпият сатен и дебела червена пътека по която глезените ти затъват в пух и разглезват сетивата ти с най изтънчено усещане в плътността от която губиш реалност не разбираш за подвижните алчни пясъци гъделичкащи Егото и пръстите на краката ти докато не затънеш до колене и е късно да говорим за каквото и да е било спасение тогава разбираш че си пропуснал всички сигнални лампи сирени предупредителни табели и знаци налудничавият тънък гласец в главата единственият си ангел хранител и последната спасителна сламка когато вместо ръце за здрависване са ти подавали въдица а нежността е просто стръв и разбираш че си плячка , не ловец... и е винаги безмилостно късно

Само човек, който ги е прекосил, може да напише така нещата, както ти си го сторила !

Поздравления и... успех в изкачването на следващата дюна ! :)))

.......

животът е като американски колеж - хем скъп, хем ти обяснява че сам трябва да научиш всичко .
благодаря .

fucking what?

знам

ей сега ще долети ангелчето хранителче..
и инстинкта на ловец ще се появи отново:)
и не пясъците, а морето ще ти е до колене:)

че ми се ще да го фрасна в мутрите на някои леваци
а като се замисля - простотата на наивното ми възприятие е едно шибано перверзно състояние на самодоволство, което се поражда с вниманието- обикновено целенасочено и фалшификат, с което ме обстрелват... но до време, до време... докато от перушината ми си спретнат удобна възглавница за курвенска съвест

уффф, разбъбрих се.

готино е, страхотно е....

да ,различаваме ласкателството и добронамереността..,"алчните пясъци" не биха имали шанс... ;)

и в един миг уязвимостта ни е готова да повярва на всяко ласкателство , за да задоволи нуждата на собственото ни Его.
после вече е късно

фрасни им го . жалкото е че точно тези хора си мислят че като ги плюеш ги пръскаш с парфюм.
освен това не смятам че биха разбрали посланието . иначе каквато и сатира да употребиш колкото сарказъм и ирония да вложиш тя не може да пробие егоистичните им кожи.

страхотен коментар е това с възглавницата за курвенската съвест.

благодаря ти

дори и в най големият оптимист един ден умира собственият му барон Мюнхаузен

плячката право в очите

обичайно е отстрелва дето му падне . важното е да задоволи нагона си за убийство