добротата като категория

нали не вярваш че ще тръбя за добрите си дела всичко което правя

хвърлям зад гърба си

Бог ще ни съди всички накрая еднакво когато дойде времето

за Армагедон

за коленете достатъчно изтръпнали в безмолитвие

и прошките

които сме изричали само наум като взети трудно

не-решения

добротата като етикетче – малко розово листче със залепваща малка повърхност

купено на едро от метро или от офис уан

залепено на лицето ми хладилник

за прясно замразено добро

настроение

отношение

синьо безветрие

всичко това ми е чуждо добротата е слабост ахилесовата  пета

на добре упражняваната ми  в безразличие физиономия

добротата е спомен от детските ми години  в една ръката държаща

резен хляб с пипер обикновено споделян с мърлявите ми приятели  и книга с изумително заглавие

бъди добър.бъди добър до смърт.

добрите са до смърт.

а лошите ?

лошите според шоуто на слави отиват където си поискат

оле испания

флорида

острови с изкушения с добре  ондулирани и епилирани

фантазии

древните аквадукти на рим

римини

имена които прилежно зазубрях в час по география а днес

също толкова прилежно се уча

да казвам не

или това не е моя работа

бог да прости

миналите илюзии за това че е възможно да си добър

че няма да нараниш никого

наранявайки себе си и прегазвайки уж случайно

неудобните ти ситуации

и да се раздаваш

докато от теб останат само трохи а от тях ще се възползват

лешоядите перфектно надушващи края

на човешкият кикот от сити хиени

и тогава

ти остава само захапката

без намордник

и една констатирано тъжна истина

когато съм лоша съм по добра

за себе си .

// Заглавието е взето от шапката на блога на бубулече