усуквам мислите си
по парапетите на всяко стълбище
по което слизам
надявам се да уловя в празното пространство
задъханият пулс на тихо несподеляне
така че

не мога
не намирам сили да се удавя
в словесния въртоп на думите
и залоствам сърцето си
и захлопвам очите си
и се хвърлям по вятъра
нека ме носи нека ме влачи и ме пилее
като прах на мъртвец
и така
и изобщо
и иначе казано
защото
тя ,
тази жена

тя е мъртва отдавна
свита в черупка
от бадем и е с дъх на циан

хрупа в мислите
чупи спомени и присяда, присяда така че
е нужна не бутилка ,не две
а няколко Jack Daniels или Cheevas Reegal


за да можеш да преминеш през нея
без по палтото ти да останат тръни и миглите й ,
любовта й като натрапчива (ци)роза

за това прекрачи през парапетите ,
на всичко онова което помниш
което изпива въздуха ти и те облива в ( не)спокойствие

забрави, пропусни ги и вземи асансьора за неизвестното
ще си сам
ала ще бъдеш себе си ,такъв какъвто те срещнах.
но не те познах.

пропуска втория етаж,вратата е заварена с окисжен завинаги...
само няколко стъпала ни делят от рая ем
рано е

и две назад джей ло в ръцете на ричард гиър

захапи розата сис

тангото е в аржентина а тя не плаче за руси жени

джъмп:)

утро, бро.
Тоя асансьор работи ли, ако си трезвен?
:))))))))

Добър ден и от мен! На този асансьор съм се возила май...

всички сме се возили на тоя асансьор, май..

тъжна констатация нали ру ))

всички май сме на борда ))
добре дошла

аз напоследък съм все трезва )))

не можем да скачаме нали ?

Поне можем да си спретнем купон. Има ли тук купонжииииии:)

вероятно такива обядващи )))

къде има купон :)))) Обичам купоните. Танци, манци, шеги и закачки... (мъпет излиза подсвирквайки с валсова стъпка...)

тя е главният ми координатор в блога ))

ако е застанала зад мен. А в момента там има само някаква врата :)))

А с чо може и да сме се засичали по купони. Другата вероятност е да не сме се засичали :)))

може що не )))
според теорията на вероятностите дори в хаоса има ред

а и сега много си го харесвам. Особено жените му. Но не само.

Обичам си го още. Даже много повече от София (е - тук ми е детство, родители, спомени, куп неща, но...).

какво харесвам и какво не .научих се да живея където трябва и както трябва.