нямам сили

нямам сили да говоря да крещя да мълча

да пея да дишам да изпадна в ярост

да заплача

да се усмихна или да скрия очите си в шепа  да кажа всичко

което искам да кажа

да премълча това което не искам

нямам сили да живея истински  да се спра и да се осъзная

че съм жена

или нечия много любима нямам сили

да приготвям вечеря да простирам прането

да си сложа грим или само

една идея гланц на устните  нямам сили

да облека рокля за танци

и да науча нова стъпки 

да поддържам маникюр и дори да се епилирам

навреме

нямам сили

да отида до гроба на баща си да посадя едно цвете

да запаля свещта и да му разкажа за всичко онова

което ме смазва и изпива дните ми

да му задам въпросите си

без да очаквам отговорите за това в което се превръщам

емоционално изтощена руина

която се движи по навик във дните приличащи си

като близнаци

с предизвестени графики и часове

в които нямат значение нито

петъците

нито понеделниците

а неделята е просто ден като всеки друг

ще ми се

да стисна поне последните си недочупени от стискане зъби

да изпия последното си питие

да си купя пистолет

и да напиша само две думи :

майната ви

сгъцна, ей.
:)

чек да си взема изпита )

майната ви,майната ви,майната виииииииииии

днеска ще викам вместо тебе,а ти си чети ..стискам палци:)

Мога да се подпиша под всяка думичка! Не че има значение, де:)
Стискам всички палци за изпита :)
Не се съмнявам, че ще се справиш!