Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2008 08:30 - Хелена
Автор: sowhat Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7992 Коментари: 23 Гласове:
1

Последна промяна: 30.04.2008 13:31


с всяка твоя дума
бавно се приближавам до теб
и откривам между редовете странните ни прилики
вероятно заложени генно
произхождаме от една майка Ева
без значение кои са роднините ни и приятелите
знам че общуваме на различни езици
но познавам Йоанна Цепедес Буено
ти също
знаеш – тя живееше дълго във мен
в сухотата на сенките изписали странните ми очи
съхнеше докато съхнеха корените ми
прикрепили ме в свят
за който бях закъсняла като безнадежден впряг
от ветрове и мачти по разсъмване
слушах сънищата ти
избуели в мисли за Пилар
и безброй жени
всяка странна само по себе си
за които нито един мъж не би посмял да разкаже
но мечтае в тъмното
как ще разкъса корсажа й
как ще потъва в утробата й
как ще я носи на ръце до края на вселената
как ще й извие врата…

познавам те .
знам как ти присядат думите
и тежат свити на топка в стомаха ти докато мълчиш
и се гърчат в предродилна треска
за да кажеш нещата
които другите премълчават
поради деликатността на стомасите си
и пръстите.

понеже можеш
(знам защото мога като теб)
и бидейки Виктория
да се признаеш за победена
защото битките ни не зависят от победите
а от тихите ни утринни и бавни оцелявания на души за продан
за които не получават дори 13 сребърника
докато накрая се превръщаме в мъгла
като поредната огледална жена на верандата
останали да търсим дефиниция на болката
жени.

// Честит рожден ден Хел !

image

Обичам те !
В сухотата на сенките изписали странните ни очи никога не си сама в разстоянията, дълги от полите на Витоша до земята на белите самолети .

image






Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blueneo - ;)))
30.04.2008 09:37
ЧРД и Поздрав на Хел!!!
...малеее станахте две хахааха...
;)))
цитирай
2. sowhat - благодаря ти от името на хелена к...
30.04.2008 09:38
благодаря ти от името на хелена която още спи ))))
цитирай
3. ianchefff - ти
30.04.2008 09:42
ще се превръщаш в мъгла, която ще изгаря залезите и вечерите, когато вече няма да те има.
и ще стопля утрините и изгревите, за да пожелае добро утро на хората които ще те чакат...

добро утро, бро.
:))
цитирай
4. sowhat - добро утро бро
30.04.2008 09:52
много си лиричен днес

hugs
цитирай
5. dressy - да е жива и здрава Хел
30.04.2008 09:53
и ти агапи му:)
цитирай
6. sowhat - надявам се
30.04.2008 09:54
винаги да имаме своето утре дрес.
нали ?
цитирай
7. buboleche - дамм,
30.04.2008 09:57
и двете да сте живи и здрави и скоро да се видите...и напиете по тоя повод.:))
цитирай
8. sowhat - дай боже бу
30.04.2008 09:59
благодаря ти
според мен октомври ще стане май
иначе съм си поръчала манхатънска торта по този случай )))
цитирай
9. ianchefff - бро,
30.04.2008 10:00
ами случва се;-)
чат пат, от време на време:)
цитирай
10. buboleche - има време до откомври.:)
30.04.2008 10:02
да не губиш време започвай от сега с тренировките в пиенето, че после да не се изложиш.:) цун и гуш;)
цитирай
11. dressy - ще го имаме,сис
30.04.2008 10:10
вярвам в това,предай на Хел от мен-винаги ще има утре:)
цитирай
12. sowhat - бро
30.04.2008 10:13
чат да е и от там до мат има достатъчно време )))
не обичам патовете - някак си губя усещане за победата
цитирай
13. sowhat - още от утре бу
30.04.2008 10:13
заминавам на тасос да тренирам )))
цитирай
14. sowhat - зо тя ще влезе и само ще прочете
30.04.2008 10:14
благодаря че сте толкова мили и поздравявате приятелката ми освен мен.
целувам те
цитирай
15. libertybell - Соу, прекрасно стихотворение
30.04.2008 13:08
си посветила на приятелката си! ЧРД на Хелена:)

Желая ти много хубави мигове в Гърция!!!
цитирай
16. sowhat - така е либърти благодаря ти
30.04.2008 13:20
от сърце за всичко )))
цитирай
17. ianchefff - бро,
30.04.2008 13:22
обещала си ми нещо!!!
:))
цитирай
18. sowhat - бих искала да ви покажа коя е Хелена
30.04.2008 13:24
и за не са само думи :

Когато Елада срещне Пиньо

Хелена Окоронко

Всички образи са взаимствани от романа 'Елада Пиньо и времето' на Керана Ангелова, за което най-смирено прося извинение.




По твоите пясъци има от моята кръв
еднакви са ни калъпите Йоргос
и двамата сме достатъчно лоши
за да се обичаме
далеч
далеч от добрите мъже и жени
които не заслужават такава съдба
далеч от здравите семейства
в които съпругите поливат вечер на мъжете си
обкрачили широките им гърбове с фустите си
в които съпрузите повеждат жените си към шатрата
с ръка на кръста им и онзи поглед
за да удавят деня в най-сладкото

в които децата имат двама родители
а не изникват от люлки по дърветата
повити до ушите
с 'космическа самота'

далеч
да не заразяваме живота им
да не клатим градежа-
тук жената ляга под мъжа
така е било и така трябва да остане…


Да бягаме Йоргос
ти си ми основата
на твойте рамене искам да легна
и да забравя че го има времето
под мен да се стеле светът
такъв какъвто мога да го понеса
Да се примиря искам
в ръцете Ти
че всеки път ще почвам отначало
че животът ми е змия захапала опашката си
а аз съм Хрисула-
детето момичето и жената
всичките събрани и разделени
толкова Твои колкото чужди
защото аз се храня с тебе Йоргос
обичам те и затова сме във война



'да бягаме' ти казвам облак мой
а още вися обесена на същия клон

Тежи ми мъдростта на поколенията
знаеш нали- искам да я /на/пусна
и да съм само дивата Хрисула
със синьо в косите
и пролет в пазвата
да не владея каракачанската кръв
и тя да не ме владee
да премина баирите Йоргос
оттатък полето
и да не се страхувам
защото домът ни е в мен

Да ти разкажа ли
как погледнах в очите на Сируи
без страх
и видях стъклената майка да пристига по пълнолуние
понесла всичко в двете си ръце
всичко моя любов
защото Бог е малък
колкото най-дребното цвете
и къде другаде бихме могли да го открием
ако не тук
на тази поляна
под главите на слънчогледите?

Не ме питай
защо наровете ми говорят
нито какво искам да намеря
във вимето на всяка следваща овца-

не ми трябва паша пастирю мой
защото доволните и ситите
режат крилете си

не търся Рай
/не търся ли/-
той струва скъпо
а малкото което имаме
е всичко

не искам любов- тя се съдържа в себе си
и разделя хората
на даващи и получаващи...

не искам
нуждая се от някой
който да ме спре на пътя
и да ми каже: 'Аз знам за какво плачеш'

и едни колене
под които е тихо

Просто Йоанна
(Импресии)

Хелена Окоронко

Йоанна Цеспедес Буено.
Никога не бях чувал по-красиво и по-налудничаво име.
А и малката си я биваше, нищо че беше отраснала в тиня,
или може би точно заради това...
Не че разбирам нещо от жени, (от мъже още по-малко),
но това момиче някак светеше;
ей така напук на цялата кал наоколо,
напук на побоищата,
напук на мизерията,
напук на себе си и мен - светеше.
И то не с отразена светлина, сами виждате, че нямаше нищо за отразяване,
а с някаква нейна си, абсолютно непонятна и всепоглъщаща,
нереална, пронизваща и... да, тиха светлина
Навсякъде около нея беше тихо,
тихо беше, когато майка й получаваше поредния истеричен пристъп,
тихо беше, когато баща й се прибираше свински пиян
и правеше (не искам да знам какво) с нея,
беше адски тихо
и онзи пазарен ден на площада,
когато я видях за първи път сред ревящите тълпи.
Ей така,
само като я видиш и ти става
тихо и светло...
Аз винаги съм знаел, че съм луд,
не ми казвате нищо ново, уважаеми дами и господа,
но с нея това някак си нямаше значение.
Разбирате ли, тя просто караше всичко да изглежда много естествено,
самото й присъствие отпускаше всяка твоя гънка.
Лекота, това е думата, която търся.
С Йоанна всички бяха себе си,
с естествена лекота,
без задръжки и без да се срамуват.
Оттам и проблемът, дами и господа, защото някои хора са зверове.
До мозъка на костите си.
А тя и тях караше да бъдат себе си.
От тази гледна точка, разбирам баща й (дано гори в ада, дъртият пръч);
аз така го и убих - с разбиране.
После й казах - 'Ела с мен.'
А тя отвърна - 'Аз никога не бягам.'
Аз й викам - 'Ние не бягаме, morena, създаваме нов живот.'
А тя - 'Той вече е тука', вика, и се тупна под сърцето.
Притъмня ми, уважаеми, направо ми мръкна;
не че ми пречеше да отгледам копелето на баща й,
но тя вече беше избрала него пред мен,
ей така, без дума да каже.
А винаги е твърдяла, че онова, което изпитва с мен,
е смисълът на живота й (тя все така се изразяваше красиво...)
Години след това разказвах тая история на един приятел,
учено копеле, много книги беше изчел.
Та тоя тип ми разправя - 'Да знаеш', вика, 'има голяма символика(!) в думите й,
друго щеше да е, ако беше казала 'към теб', а не 'с теб'.
Така и не доживя да ми обясни какво е това символика,
учен тип, ама голям алкохолик, а цирозата не подбира.
И друго ми каза обаче, преди да свърши. 'Като те слушам', вика, 'тая Йоанна е била от онези жени.'
'От кои жени, бе?', настръхнах аз, щото аз може да съм всякакъв, но тя не беше от онези жени.
'От онези жени', продължи той, 'към които или се отнасяш с пълно безразличие, или обичаш до лудост.
От тях е, няма грешка.'
Абе и той не беше на себе си, мен ако питате, ама айде...Напоследък намирам все повече смисъл в тези думи.
Както и да е, отплесвам се, дами и господа.
Та значи ми притъмня жестоко и й викам - 'Предпочитам да те видя умряла',
а тя пребледня и каза - 'Твое е, аз съм майка и знам.'
Аз пак й викам - 'Предпочитам да те видя умряла',
(до ден днешен не мога да си простя, че й го казах два пъти),
а тя пребледня още повече и вика - 'Не ми пука, само ме обичай.'
Луда жена, как да не я обичах, обичах я повече от живота и от себе си,
точно затова си тръгнах, иначе трябваше да я убия.
После, разправят, изсъхнала от мъка.
Аз никога не съм виждал някой да изсъхва от мъка, дами и господа,
но Хуан Куцото, (така де, брат й), няма да ме лъже.
'Кака се стопи', вика, 'погребахме чироз, сянката й погребахме...'
А дете така и не видели.
Ега ти... не знам как не откачих (сигурно щото съм си луд, така или иначе).
Отидох да видя гроба... а то едно равно поле, камъче нямаше по него,
едва си личеше къде е копано.
Стоях, докато пуснах корени.
Не плаках, плаче ли се в такива моменти, само стоях и пусках корени.
Мога да се закълна че се скъсих физически, луда работа.
После сложих плоча, един такъв лъскав черен мрамор, чак тежеше от черно.
Не съм знаел, че цветовете могат да тежат, ама това черно... все едно на гърдите ми легна.
Накарах ги да издялат най-отгоре с красиви извити букви, 'Йоанна Цеспедес Буено', а отдолу ' Ти беше светлината в тишината ми и тишината в светлината ми'.
Идея си нямам откъде го измислих това, сами виждате, че не умея да се изразявам красиво.
Оня, моят ученият приятел, викаше също, че някои думи са за точно определени хора.
Е, тези си бяха за нея.
Мамка му, едно само знам - оттогава нито ми е било светло, дами и господа, нито ми е било тихо. Това е.
А иначе баща й си го убих с разбиране.
цитирай
19. rumyrayk - да поздравя Хели и от тук,
30.04.2008 13:52
страхотен поздрав, Ем, обичам ви и двете, и чакам с нетърпение септември:)
цитирай
20. sowhat - ру
30.04.2008 13:57
и аз те обичам, знаеш че сунгинг хол ни чака )))
сигурна съм че Хели ще каже същото само да се наспи )))
цитирай
21. анонимен - helena
30.04.2008 16:20
мерси съкровище, тенкю пипъл:):)
цитирай
22. sowhat - ахъмз
30.04.2008 16:21
и съм тенк ю към мистър Бог )))
цитирай
23. utremer - соу, соу
30.04.2008 20:20
от цяла вечност не съм се спирал на теб. и сега виждам колко съм пропуснал. но ще наваксам. привет отново. и до скоро четене :))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sowhat
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5076358
Постинги: 921
Коментари: 24693
Гласове: 63689
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031